Манол Глишев: Полудя ли Копейкин? frognews.bg
Не за първи път Костадин Костадинович си служи със закани. Но изначало неговата вербална експанзия беше въпреки всичко поприкрита зад някакви опити за остроумие и двоякост. Постепенно езикът му стана нервен и той към този момент даже не се пробва да мине за цивилизован човек. В последното денонощие водачът на „ Възраждане “ стартира да звучи фактически като бесноват. Изразът му „ уродлива сган, която би трябвало да бъде унищожена “ (това е прецизен цитат) е изключително добра илюстрация на държание, което по едно и също време наподобява налудничаво и може да се окаже рисково – не на последно място и за самия човек, който се държи по този начин.
Разбира се, такива приказки не подхождат на политик, настоящ през Народното събрание. Да, естествено, че това са безотговорни словесни опити, които могат да провокират принуждение от страна преди всичко измежду по-лабилните поддръжници на Копейкин. Отделно, с изключение на лабилността, я има и откровената, фашизоидна преднамереност. Всички сме очевидци по какъв начин прожекциите на някакъв безусловно безопасен филм биват осуетявани с викове, закани и експанзия от страна още веднъж на „ възрожденските “ групички криминоиди с идентични черни тениски, изпълзяващи към този момент като че ли неизбежно в отбрана на всяка нечиста идея у нас. Това отвред си мирише на SA-щурмоваци и на съвременен, путиновски вид постановки за нагнетяване на напрежение и боязън.
Едновременно с това у нас за следващ път има взривен оръжеен склад край Карнобат. И това някак чудотворно съответствува с уговорката на новото държавно управление да изпраща муниции за Украйна. Никой не може да отхвърли, че президентът Радев, партията и групичките чернотенисковци на Костадин Копейкин и незнайните лица, взривили оръжейния склад, работят по разнообразни линии, само че редом в съветски интерес.
И тук става изключително любопитен въпросът за точното слагане във времето на все по-истеричните, нападателни и искрено заплашителни викове на Костадинович. Последната порция, безусловно от през вчерашния ден, идва ден и половина след бързо завършилия пуч на Пригожин.
В момента, в който вагнеровците потеглиха към Москва, стана ясно, че съветският деспот и белоруският му васал са напуснали столиците си. Съпротива по пътя към Белокаменната нямаше. Руският авторитет беше доста съществено оскърбен, още повече, че сега тече и поредна украинска атака по целия фронт. На това от горната страна изтеглянето на Пригожиновите криминалци от фронта в Украйна в допълнение отслаби съветските позиции и непосредствено улесни задачата на Залужни. За русофилските кръгове от нас това беше ден на безпорядък и паника. Престижът е една от най-ценните валути, с които съветските поддръжници боравят. А в този момент го изгубиха. Набързо постигнатото (и евентуално – временно) съглашение сред Путин и Пригожин също не възвърне престижа на съветската страна, тъй като показва по какъв начин нещата в Русия се уреждат с персонални сделки, а не по буквата на закона. Слабостта на московския режим стана явна.
Може би тъкмо по тази причина Копейкин „ полудя “ тъкмо в този момент. Всъщност това не е полуда. Това е интензивно мероприятие по разпръскване на публичното мнение в България. Защото България е значима зона за съветската агитация в Европа. А и освен за пропагандата: България е очевидно най-слабата частица в общия европейски концерт. За Копейкин е нещо обикновено да се задейства с следващата доза викове и шумна, безотговорна политическа драматургия, когато господарите му имат потребност да си възстановят най-малко част от разтърсения авторитет.
Един ден, когато Русия се види принудена да признае провалянето си във войната, която разпали, тези днешни феномени ще се учат, а много евентуално – и ще се проверяват. И тогава ще е доста забавно да излезе нескрито връзката сред безнаказаните фюрерски викове на белокосия варненски политик, скръбното боботене на президента, взривяването на следващия оръжеен склад… и оглушителното безучастие на нашите по този начин наречени полиция и организация за национална сигурност.
Засега обаче извънредно рисковото държание Копейкин се изплаща. Точно тук лежи рискът за нашето болнаво и податливо на удари под кръста общество. Няма смисъл да приключвам с клишето „ жители, бдете “. Вече нямаме за по кое време да бдим – всичко към този момент е ясно. Имаме потребност да защитим демокрацията си. Да разчитаме на украинските победи е залог с положителни изгледи, само че не е задоволително, тъй като в това време наглите закани на Копейкин могат да доведат и до нещастия. Точно това не трябва да позволяваме.
За ФрогНюз
Манол Глишев
Разбира се, такива приказки не подхождат на политик, настоящ през Народното събрание. Да, естествено, че това са безотговорни словесни опити, които могат да провокират принуждение от страна преди всичко измежду по-лабилните поддръжници на Копейкин. Отделно, с изключение на лабилността, я има и откровената, фашизоидна преднамереност. Всички сме очевидци по какъв начин прожекциите на някакъв безусловно безопасен филм биват осуетявани с викове, закани и експанзия от страна още веднъж на „ възрожденските “ групички криминоиди с идентични черни тениски, изпълзяващи към този момент като че ли неизбежно в отбрана на всяка нечиста идея у нас. Това отвред си мирише на SA-щурмоваци и на съвременен, путиновски вид постановки за нагнетяване на напрежение и боязън.
Едновременно с това у нас за следващ път има взривен оръжеен склад край Карнобат. И това някак чудотворно съответствува с уговорката на новото държавно управление да изпраща муниции за Украйна. Никой не може да отхвърли, че президентът Радев, партията и групичките чернотенисковци на Костадин Копейкин и незнайните лица, взривили оръжейния склад, работят по разнообразни линии, само че редом в съветски интерес.
И тук става изключително любопитен въпросът за точното слагане във времето на все по-истеричните, нападателни и искрено заплашителни викове на Костадинович. Последната порция, безусловно от през вчерашния ден, идва ден и половина след бързо завършилия пуч на Пригожин.
В момента, в който вагнеровците потеглиха към Москва, стана ясно, че съветският деспот и белоруският му васал са напуснали столиците си. Съпротива по пътя към Белокаменната нямаше. Руският авторитет беше доста съществено оскърбен, още повече, че сега тече и поредна украинска атака по целия фронт. На това от горната страна изтеглянето на Пригожиновите криминалци от фронта в Украйна в допълнение отслаби съветските позиции и непосредствено улесни задачата на Залужни. За русофилските кръгове от нас това беше ден на безпорядък и паника. Престижът е една от най-ценните валути, с които съветските поддръжници боравят. А в този момент го изгубиха. Набързо постигнатото (и евентуално – временно) съглашение сред Путин и Пригожин също не възвърне престижа на съветската страна, тъй като показва по какъв начин нещата в Русия се уреждат с персонални сделки, а не по буквата на закона. Слабостта на московския режим стана явна.
Може би тъкмо по тази причина Копейкин „ полудя “ тъкмо в този момент. Всъщност това не е полуда. Това е интензивно мероприятие по разпръскване на публичното мнение в България. Защото България е значима зона за съветската агитация в Европа. А и освен за пропагандата: България е очевидно най-слабата частица в общия европейски концерт. За Копейкин е нещо обикновено да се задейства с следващата доза викове и шумна, безотговорна политическа драматургия, когато господарите му имат потребност да си възстановят най-малко част от разтърсения авторитет.
Един ден, когато Русия се види принудена да признае провалянето си във войната, която разпали, тези днешни феномени ще се учат, а много евентуално – и ще се проверяват. И тогава ще е доста забавно да излезе нескрито връзката сред безнаказаните фюрерски викове на белокосия варненски политик, скръбното боботене на президента, взривяването на следващия оръжеен склад… и оглушителното безучастие на нашите по този начин наречени полиция и организация за национална сигурност.
Засега обаче извънредно рисковото държание Копейкин се изплаща. Точно тук лежи рискът за нашето болнаво и податливо на удари под кръста общество. Няма смисъл да приключвам с клишето „ жители, бдете “. Вече нямаме за по кое време да бдим – всичко към този момент е ясно. Имаме потребност да защитим демокрацията си. Да разчитаме на украинските победи е залог с положителни изгледи, само че не е задоволително, тъй като в това време наглите закани на Копейкин могат да доведат и до нещастия. Точно това не трябва да позволяваме.
За ФрогНюз
Манол Глишев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ