Не, това не е метафора. Както и петстотинте години безправен

Не, това не е метафора. Както и петстотинте години заробен живот на гяури също не са метафора. Не запитвам от някаква философска учтивост къде отиваме като народ, то е ясно, че безпътицата е добре планувана и поддържана от продажните копелета из другите партии. Ако не е тая, ще е другата, все са си маскари, колкото и тривиално да е, само че те всички са платени от един и същи център, с цел да ни мачкат. Ние пък на инат още роптаем. Та въпросът ми къде отиваме е насочен от мен към мен , тъй като в края на месец май ще поведа свои възпитаници на похода „ По стъпките на Ботевата чета “, а Харалан ми сподели, че това там, дето се отнасяли към нас като с кучета, че дори и по-зле, било метафора, обслужваща съветски упоритости. И аз в този момент не знам дали да му имам вяра на тоя, щото той нали е огромен хитрец и може инцидентно да е по-умен от мен, а аз да съм някакъв елементарен дръвник и да ми се наложи да наведа глава и да си призная провалянето. А?
Харалановци са умъртвили Войводата, бъдете сигурни. Те още тогава са взели нещата в свои ръце, а такива луди глави небрежно са ги коригирали. Само че не са очаквали народът да ги трансформира в легенди, още не са били наясно тогавашните харалановци с измеренията на подвизите им. Ще вървим ние по стъпките на тези младежи, ще пеем песни, ще се опитаме да изпитаме най-малко дребна част от техните неволи, тъй като би трябвало да си сътворяваме мемоари. Спомените също са тип легенди. Лични. И тия персоналните дружно с тези националните са жизненонеобходими на всяко живо създание. Без мемоари индивидът е безпаричен. Без легенди народът е единствено население. Това ли е задачата на упражнението на харалановците? Срещу пет лв. да ни префасонират от народ в население? Доста се постараха те през последните трийсетина години, само че в последно време виждам оживление някакво, леко изтрезняване или може би новото „ пиене на един народ “, въобще, почнахме към този момент да отваряме очи, откакто протестираме срещу така наречен „ тактика за децата “ или както там им беше заглавието.
От българския народ норвежки не става. То е на надълбоко генно и молекулярно заложено. Харалановците може и да знаят това, само че все пак се пробват. Защото това с децата ни е същото като това с „ разбиването на митовете “ и мъчителното вглеждане в думичката „ иго “. Добре, прародител ми не е носил окови, не е бил вързан на синджир и продаван на пазара. Но и двамата му братя умират край Дряновския манастир в четата на Бачо Киро, а самият той си печели прякора „ Черкеза “, тъй като отмъстил на двама черкези с ножа, след което избягал в Румъния и се включил към Ботевата чета. Това дали от хубаво го е сторил – убийството, бягството? Бил е на 26, само че тогава мъжете узрявали по-бързо и на 16 към този момент били бойци и глави на фамилии. И две години след Априлското въстание взел участие в Опълчението при освобождението на Свищов и в последните борби на Шипка. От какво той е освобождавал Родината си и против какво се е борил, откакто по този начин спокойно, добродушно и предостатъчно били живеели българите в границите на Османския ислямски султанат халифат, както твърди хараланстващият?
Прадядо ми плебей не е бил. Но иго е имало. И стотици хиляди други са живеели в него, просмукало се е у тях и го носят до през днешния ден в сърцата си. Робството. Дори думата да е метафора, а не исторически и теоретичен термин, историческите събития са подобен факт, смисъла на Освобождението е по този начин монолитно, че никакви харалановци няма да могат в никакъв случай да го изтрият с гумичките си от филогенетичната памет на народа ни, колкото и да се пробват. Харалановците са плебеи, колкото и да не могат да осъзнаят това. Те робуват на трендове, психотрикове, доктрини, финансови ползи. Смятат себе си за учени, ерудирани, хитри, просветени, отворени, а нас за профани, нещастници, тъпанари, простаци и маргинали. Но те не подозират какъв брой са краткотрайни и лековати. И не, не съм дал своя вот в никакъв случай нито за Атака, нито за Валери, нито за Каракачанов. И не, не приказвам за национализъм. Просто нямам потребност от дефиниции на възприятията. Аз знам къде ходя на 27 май. По стъпките на моя прапрадядо. Аз съм от неговия жанр. И това са едни такива мои трайни познания, които никой харалан не може даже да допре с робската си ръка.
Автор: Николай Фенерски
(бел.ред. - Припомняме, че на 15 април в изявление за Дойче веле културният антрополог Харалан Александров съобщи, че метафората " турско иго " и до през днешния ден обслужва ползите на съветския империализъм. По думите му за доста българи този мит е по-голям от историческата истина.)