Екранът като дрога
Не са малко случаите, в които родители на деца до 5 години се оплакват, че когато им приказват, дребните като че ли не ги чуват. Не извръщат глава към тях, нямат нужда от зрителен контакт, не дават отговор съответно на въпросите им. Погрешно те отдават това държание на възрастта, оправдават го с непокорство или лудория. Всъщност може да се окаже, че мозъкът на мъничето е привикнал да бъде подтикван електронно и достоверният човешки диалект и облик не предизвика реакция. Още по-страшното е, че детето не натрупа обществени умения, тъй като не поддържа връзка задоволително с живи хора. Това са уменията, които са от изключителна значимост за целия ни живот - различаване на страстите, шерване, емпатия, разчитане на невербални знаци.
Доказано е, че когато дребните деца възприемат информация от електронни устройства дълго време, се поврежда развиването на мозъка им. Умения като фокусиране, централизация, внимание, надзор на страстите и развиването на речника се забавят осезателно при прекалено стимулиране посредством екрана.
До 3-годишна възраст мозъкът се развива с доста по-бързи темпове, в сравнение с по-късно. И е изключително сензитивен към всички тласъци на околната среда. Тогава се построяват невронните връзки в мозъка, виновни за държанието ни през целия живот. За вярното развиване на невронната мрежа са нужни голям брой тласъци, които са били част от всекидневието на хората през хилядолетия. Но таблетите и телефоните, уви, не могат да ни ги обезпечат.
Екранът мисли вместо детето
Когато приказваме на детето, да вземем за пример, мозъкът му би трябвало да преработи гласовата информация, да отдели време да трансформира думите в облици и понятия. Да пресъздава картини, да следи историята, да прави причинно-следствени връзки сред дейности или картинки. Но когато то просто следва историята във филмчето или музикалното клипче, това го прави ментално мързеливо. Защото дисплеят мисли вместо детето.
А неналичието на обществен опит и едва развитите обществени умения пък водят след себе си даже експанзия. Психолози описват за чести случаи, когато детето отхвърля остро и изрично всевъзможен контакт с връстници, тъй като в действителност не знае какво да прави. Това се разчита като нападателно държание, само че рядко родители и учители откриват зад него боязън от другарство заради липса на опит. Тези деца не умеят да се включват в общи игри, нямат самообладание да изслушват правила или указания за играта, не знаят по какъв начин да влизат в роля, да одобряват загуба или да изразят страст след избрана преживелица. Това води до т.нар " обезщетително нападателно държание ". Детето се успокоява единствено след до момента с екрана. А когато се опитате да го откъснете от него, става раздразнително, яростно, истерично - това е сигурен сигнал за взаимозависимост, която въздейства на мозъка точно като опиат.
" Електронен кокаин "
Играейки с таблета, хлапето се научава, че всяко негово деяние - превъртане на пръста да вземем за пример, води до появяването на нова картинка - нещо като образна премия. Мозъкът на детето реагира бурно с допамин - един от хормоните на щастието. Който обаче води до пристрастяване. Ясно е, че при другарство с действителни предмети или хора, малчуганът ще би трябвало да постави доста повече старания, с цел да реализира стремежи резултат, с цел да може мозъкът да бъде " награден ". Затова детето постоянно ще избира електронните " другари " пред същинските.
Именно този пристрастяващ резултат кара учените да назовават екраните " електронен кокаин " или " цифров хероин. " Изследвания на деца, които прекаляват с електронните игри, сочат, че мозъкът им наподобява като мозък, привързан към опиати.
В допълнение стотиците клинични проучвания демонстрират, че екраните усилват депресията, тревогата и експанзията и даже могат да доведат до близки до психотичните положения, когато играчът на видеоигри губи връзка с действителността.
В по-напреднала възраст зависимостта от екрана води до проблеми в учебно заведение. Трупането на познания и умения са свързани с усещането на тирада, текст, държание, връзки сред предметите. Те обаче не се пресъздават постоянно от екрана и мозъкът още веднъж би трябвало да постави повече старания, с цел да ги преработи, да пресее информацията, да съобрази и да запомни. Проучване в Съединени американски щати е потвърдило, че даже и два часа седене пред компютъра или с телефон в ръка дневно дават по-ниски резултати на учениците при проби за предвидливост и език.
Мозъчната кора изтънява
Екраните светят, облиците там се движат и възбуждат мозъка хиляди пъти по-бързо от облиците в околния свят. Това е пагубно за нервната система на детето. Изследване на Националния институт по опазване на здравето в Съединени американски щати е открило, че децата, които прекарват дълго време пред телефони и таблети, трансформират структурата на мозъците си, имат по-нисък IQ и отслабваща памет. Наблюдава се даже изтънена мозъчна кора, която е извънредно значима за действието на познавателните функционалности като усещане, език, памет и схващане. Дори и деца, които стоят пред екран 2 часа на ден, са посочили по-ниски резултати, спрямо връстниците, които не употребяват сходни устройства. Затова в учебните заведения, където се използват таблети в образователния развой, има строго лимитирано време за тези устройства. Там телефоните са изрично неразрешени, родителите се инструктират да вкарат и часови пояс за гледане на телевизия или компютър и вкъщи.
Психолозите са безапелационни, че преди сън на детето не би трябвало да бъде разрешено да борави с електронни устройства. За доста родители това е облекчение - хлапето заспива пред тв приемника или с телефон в ръка. Но учените към този момент са потвърдили, че светещите екрани превъзбуждат нервната система и по-късно сънят е нарушен и скъсен. Час пред тв приемника вечер понижава детския сън с до 10 минути.
Има ли решение?
На всички е ясно, че няма по какъв начин да отглеждаме детето си без цифрови устройства в нашия цифров свят. Тези умения ще му трябват в бъдеще и най-вероятно ще са част от всекидневието му като възрастен. Нужен е обаче непоколебим надзор, а по-възможност до 2 години детето да няма допир с екраните, на 3 години оптималното време, което може да прекара с таблета, е 20 минути дневно. До 5 години към този момент може да остава пред екрана по няколко пъти, само че общо времето е добре да не надвишава един час. Постепенно, с порастването му, увеличавайте времето, само че се опитвайте да следите какво тъкмо гледа, на какво играе, какви страсти предизвика тази игра. И в това време стимулирайте фантазията му, креативните му умения, контакта с природата и живите игри с връстници. Колкото повече наслаждение носи околният свят за детето, толкоз повече то няма да протяга ръка към екрана като метод да пребори скуката.
Доказано е, че когато дребните деца възприемат информация от електронни устройства дълго време, се поврежда развиването на мозъка им. Умения като фокусиране, централизация, внимание, надзор на страстите и развиването на речника се забавят осезателно при прекалено стимулиране посредством екрана.
До 3-годишна възраст мозъкът се развива с доста по-бързи темпове, в сравнение с по-късно. И е изключително сензитивен към всички тласъци на околната среда. Тогава се построяват невронните връзки в мозъка, виновни за държанието ни през целия живот. За вярното развиване на невронната мрежа са нужни голям брой тласъци, които са били част от всекидневието на хората през хилядолетия. Но таблетите и телефоните, уви, не могат да ни ги обезпечат.
Екранът мисли вместо детето
Когато приказваме на детето, да вземем за пример, мозъкът му би трябвало да преработи гласовата информация, да отдели време да трансформира думите в облици и понятия. Да пресъздава картини, да следи историята, да прави причинно-следствени връзки сред дейности или картинки. Но когато то просто следва историята във филмчето или музикалното клипче, това го прави ментално мързеливо. Защото дисплеят мисли вместо детето.
А неналичието на обществен опит и едва развитите обществени умения пък водят след себе си даже експанзия. Психолози описват за чести случаи, когато детето отхвърля остро и изрично всевъзможен контакт с връстници, тъй като в действителност не знае какво да прави. Това се разчита като нападателно държание, само че рядко родители и учители откриват зад него боязън от другарство заради липса на опит. Тези деца не умеят да се включват в общи игри, нямат самообладание да изслушват правила или указания за играта, не знаят по какъв начин да влизат в роля, да одобряват загуба или да изразят страст след избрана преживелица. Това води до т.нар " обезщетително нападателно държание ". Детето се успокоява единствено след до момента с екрана. А когато се опитате да го откъснете от него, става раздразнително, яростно, истерично - това е сигурен сигнал за взаимозависимост, която въздейства на мозъка точно като опиат.
" Електронен кокаин "
Играейки с таблета, хлапето се научава, че всяко негово деяние - превъртане на пръста да вземем за пример, води до появяването на нова картинка - нещо като образна премия. Мозъкът на детето реагира бурно с допамин - един от хормоните на щастието. Който обаче води до пристрастяване. Ясно е, че при другарство с действителни предмети или хора, малчуганът ще би трябвало да постави доста повече старания, с цел да реализира стремежи резултат, с цел да може мозъкът да бъде " награден ". Затова детето постоянно ще избира електронните " другари " пред същинските.
Именно този пристрастяващ резултат кара учените да назовават екраните " електронен кокаин " или " цифров хероин. " Изследвания на деца, които прекаляват с електронните игри, сочат, че мозъкът им наподобява като мозък, привързан към опиати.
В допълнение стотиците клинични проучвания демонстрират, че екраните усилват депресията, тревогата и експанзията и даже могат да доведат до близки до психотичните положения, когато играчът на видеоигри губи връзка с действителността.
В по-напреднала възраст зависимостта от екрана води до проблеми в учебно заведение. Трупането на познания и умения са свързани с усещането на тирада, текст, държание, връзки сред предметите. Те обаче не се пресъздават постоянно от екрана и мозъкът още веднъж би трябвало да постави повече старания, с цел да ги преработи, да пресее информацията, да съобрази и да запомни. Проучване в Съединени американски щати е потвърдило, че даже и два часа седене пред компютъра или с телефон в ръка дневно дават по-ниски резултати на учениците при проби за предвидливост и език.
Мозъчната кора изтънява
Екраните светят, облиците там се движат и възбуждат мозъка хиляди пъти по-бързо от облиците в околния свят. Това е пагубно за нервната система на детето. Изследване на Националния институт по опазване на здравето в Съединени американски щати е открило, че децата, които прекарват дълго време пред телефони и таблети, трансформират структурата на мозъците си, имат по-нисък IQ и отслабваща памет. Наблюдава се даже изтънена мозъчна кора, която е извънредно значима за действието на познавателните функционалности като усещане, език, памет и схващане. Дори и деца, които стоят пред екран 2 часа на ден, са посочили по-ниски резултати, спрямо връстниците, които не употребяват сходни устройства. Затова в учебните заведения, където се използват таблети в образователния развой, има строго лимитирано време за тези устройства. Там телефоните са изрично неразрешени, родителите се инструктират да вкарат и часови пояс за гледане на телевизия или компютър и вкъщи.
Психолозите са безапелационни, че преди сън на детето не би трябвало да бъде разрешено да борави с електронни устройства. За доста родители това е облекчение - хлапето заспива пред тв приемника или с телефон в ръка. Но учените към този момент са потвърдили, че светещите екрани превъзбуждат нервната система и по-късно сънят е нарушен и скъсен. Час пред тв приемника вечер понижава детския сън с до 10 минути.
Има ли решение?
На всички е ясно, че няма по какъв начин да отглеждаме детето си без цифрови устройства в нашия цифров свят. Тези умения ще му трябват в бъдеще и най-вероятно ще са част от всекидневието му като възрастен. Нужен е обаче непоколебим надзор, а по-възможност до 2 години детето да няма допир с екраните, на 3 години оптималното време, което може да прекара с таблета, е 20 минути дневно. До 5 години към този момент може да остава пред екрана по няколко пъти, само че общо времето е добре да не надвишава един час. Постепенно, с порастването му, увеличавайте времето, само че се опитвайте да следите какво тъкмо гледа, на какво играе, какви страсти предизвика тази игра. И в това време стимулирайте фантазията му, креативните му умения, контакта с природата и живите игри с връстници. Колкото повече наслаждение носи околният свят за детето, толкоз повече то няма да протяга ръка към екрана като метод да пребори скуката.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ