Не можете да забраните на птиците да летят над главата

„ Не можете да възбраните на птиците да летят над главата ви, само че можете да не им позволите да кацнат на главата ви и да свият гнездата си там “, китайска сентенция.

Понякога ни обгръща необяснима горест. Не желаеме да приказваме, не желаеме да вървим на никое място и не ни се прави нищо. Стоим до прозореца, с чело на стъклото и не разбираме какво става с душата ни: за какво и е толкоз тъжно?

Всъщност в такива дни ние даже почти не можем да разберем какво е предизвикало това положение. И всичко би било наред, само че всички ни чакат каузи и проекти, а възторг и предпочитание да се  прави нещо – нула.

Защо това се случва на съвсем всеки от нас? Тук не става въпрос за клиничната меланхолия, която изисква здравна помощ. Просто горест. Необяснима, само че всепоглъщаща. Просто дни, когато термометърът на настроението ни пада под „ 0 “. Дни, когато не желаете нищо, не вярвате в нищо, не се надявате на нищо.

Човек може да се пробва да отгатне аргументите за меланхоличното си въодушевление колкото си желае, само че едно е ясно: тъгата е обръщение, чиято същина занапред следва да разбираем. И това би трябвало да се направи незабавно – в други дни тази информация ще бъде недостъпна за нас.

Така че няма нищо неоправдателно или неприятно в тъгата. Не ни пречи на всички понякога да се замислим за живота, за себе си, да създадем равносметка на някакви резултати, да проучваме събития или трендове. Само че в нашия свят на „ стимулираните и уверените ” не е признато да се тъгува.

Не е признато и да се усмихвате на всички, които срещате и да не казвате, че с вас всичко е наред. Почти сме длъжни да „ пренебрегваме “ тъгата и да се държим по този начин, като че ли сме толкоз щастливи, сякаш сме спечелили нашия трети Оскар преди 15 минути за най-хубава мъжка или женска роля.

Просто сме длъжни да демонстрираме, че не познаваме такива усеща като обезсърчение, отчаяние и комплициране. А по какъв начин другояче! В последна сметка ние сме спечелилите! Нашата просвета признава единствено спечелили, в противоположен случай вие сте губещ, който не желае да работи върху себе си.

Но да се преструвате на победител дълго време няма да се получи. Да върви с такава непроницаема ризница не е по силите на никого на този свят. Затова първото нещо, което би трябвало да създадем, е най-сетне да разрушим глупавия мит, че тъгата надали не е тежка болест.

Затова би трябвало да се одобри, че тъгата е естественото положение на всеки човек. И не трябва да се утешавате с глупави неща като: „ Стегни се, подобен е животът “. Това не е просто неефикасно, а даже и смешно. Успяхте ли в миналото да се „ стегнете “? Ето това е отговорът на въпроса!

Така че тъгата е естествена. И това не е всичко: тя има свои лични равнища, които ще опишем по-долу.

1. Тъгата като сигнален знак

Тъгата не е единствено възприятие, само че и забележителна загуба на сила. Естествено, ние не доближаваме до такова положение както по време на меланхолия, когато даже ставането от леглото или излизането от вкъщи е проблем.

С тъгата всичко е друго: усещаме вътрешна потребност да отстъпим за известно време, да обмислим нещо, да разберем нещо. По предписание това положение е съпроводено от известна незаинтересованост и отмалялост. Това е разумно: тялото е присъединило нов режим за нас.

Тази физическа реакция се задейства от сигнали, които идват от мозъка. Той като че ли ни споделя: „ Прекъснете връзката с всичко, което се случва към вас, фокусирайте се върху вътрешния си „ Аз “.

Не ни остава нищо друго, с изключение на да се подчиним: би трябвало деликатно да проучваме това, което ни тормози и смущава. Ако се разсейваме от външни тласъци или се преструваме на радостни, няма да стигнем до дъното на аргументите за протичащото се.

2. Тъгата като икономисване на запаси

Физиологът Бернар Тиери учи тъгата дълги години и стига до извода, че това възприятие е близо до хибернация.

Преминаваме в „ режим на изчакване “, което допуска тишина и самоанализ. Така човек може освен да размишлява над съответно събитие, само че и да не губи силата си за неща, които нямат никакво отношение към това.

Проблемът може да бъде решен, като се концентрирайте върху себе си. Въпреки това, постоянно забравяме за икономията на сила. Пренебрегваме този миг и продължаваме да губим сила, заемайки мозъка си с ненужни мисли.

3. Тъгата като грижа за себе си

Между другото, психолозите заобикалят да назовават ​​тъгата отрицателна страст. И това е вярно: в устрема към етикетиране и маркиране на всички типове държание ние губим рационален взор върху нещата.

Тъгата не е нито неприятна, нито добра. Не е наложително постоянно да сте щастливи, нито пък постоянно би трябвало да се страхувате от пристъпите на горест. Това е просто страст, която работи като сигнален механизъм. Тя напомня такива значими неща като нуждата да спрете за миг, да се вслушате в себе си, да говорите със себе си, да се грижите за себе си, да разберете какво се случва и какво чувствате по въпроса.

Следователно, идващия път, когато ваш другар, член на фамилията или сътрудникът ви внезапно каже нещо от рода на: „ Не знам какво ми се случва през днешния ден, печален съм “, последното нещо, което би трябвало да кажете е: „ Не се притеснявай и бъди благополучен! ”

Би било доста по-правилно да ги подкрепите със следните думи: „ Кажи ми от какво имаш потребност? “ Тези думи ще ги накарат да се замислят за корена на казуса. Само по този метод хората ще могат по-добре да схванат същинските си потребности и потребности.

4. Тъга като блян

Тъгата е доста смесено възприятие. Тя е някъде по средата сред горест и блян. Сякаш нещо ви липсва. В същото време ние се усещаме толкоз притиснати сред тези две усеща, две пространства и неразбираеми потребности, че незабавно изпадаме в обезсърчение.

Често се споделя, че тъгата е най-сложният вид сензитивност, който хората имат. С нейна помощ можем да почувстваме по-рязко, с повече заостреност да забележим всичко. И значи – ставаме по-креативни.

Потенциалът на тъгата може да се насочи към занимания с изкуство, музика или писане. Това, което е най-изненадващо – ще постигнете доста по-голям триумф, в сравнение с в случай че сте били радостни и щастливи.

Важно е обаче да запомните, че въпреки тъгата да въодушевява сърцето на художника, никой не би трябвало вечно да остава в тази страна на блян и празнина. Това е „ страната “ на прочувствената незрялост. Следователно като краткотрайно „ леговище “ – тъгата е добра, само че като „ място на престояване “ – е изрично противопоказна.

5. Тъгата като тактика за психическо развиване

В пирамидата на потребностите на Маслоу (йерархичен модел на човешките потребности, който е опростено показване на концепциите на психолога Абрахам Маслоу) в горната част е нуждата от самореализация. Нашата самокритика и прочувствена мощ непосредствено зависят от това дали можем да намерим приложение за своя капацитет и гении. В противоположен случай човек се усеща надълбоко трагичен …

Следователно тъгата е прелестен късмет да разберем себе си, да разберем какво желаеме и по какъв начин ще се развиваме. Да разчитаме на някой, който да направи това за нас е наивно. Щастието ни е извънредно в нашите ръце!

Тъжно ви е? Не се разтваряйте в скръбта и самосъжалението си, а по-скоро помислете какво в действителност желаете. Какво ви стопира? Какво можете да извършите, с цел да постигнете задачите си?

Разбирането на личните ви страсти и осъзнаването, че  сме господарите на личната си орис, е главен принос за вашето психическо израстване. Така че тъгата няма нищо общо с неща като уязвимост и накърнимост.

Напротив, силата ви може да се крие в тъгата! Защото зад всеки човек, който поставя челото си върху стъклото на прозореца и му е тъжно, може да се крие същински воин! Достатъчно му е единствено да изиска да разбере себе си, да разбере къде се намира по пътя си и да разбере най-важното – за какво е пристигнал на тази Земя!

източник cluber

Мъдростта на индианските шамани: “Хората се разболяват от несбъднали се стремежи “!

„ У Душата няма да се появи дъга, в случай че в очите няма сълзи “. Тези хора неправилно са наречени   ​​индианци единствено тъй като европейските навигатори сметнали, че откритите от тях земи са…

Четирите равнища на съзнанието: На кое се намирате вие в този момент?

От антични времена човечеството се интересува от въпроса по какъв начин действа нашето схващане. Повечето модерни теории смятат, че съзнанието минава в развиването си 4 равнища и с прехода към всяко следващо…