Анархия в Обединеното кралство*
Не желаеме договорката за Брекзит, препоръчана от Тереза Мей.
Не желаеме Брекзит без договорка.
Не желаеме да напуснем Европейски Съюз на 28 март.
Не знаем какво желаеме, само че знаем по какъв начин да го реализираме.
Три дни парламентарна драма в Камарата на общините. Бламиране (второ от началото на годината) на проекта " Чекърс " за излизане от Европейски Съюз със съглашение. Бламиране на напъните на хардлайнерите за Брекзит без договорка. И най-сетне, на третия ден, позитивен избор - отсрочване на Брекзит до 30 юни за да се завоюва време за одобрение на съглашението или, вероятно, за правене на ново ( " по-твърд Брекзит " ). Плюс спомагателни гласувания на обособени ремонти, от които излиза наяве, че втори референдум надали ще има (а предварителните парламентарни избори също са малко вероятни).
След всичко това, на страничния наблюдаващ някак от вътрешната страна му идва да запее оня рефрен от фамозната ария на пънкарите от Sex Pistols, който в превод гласи: " аз съм безбожник, аз съм анархист, не знам какво желая, само че знам по какъв начин да го постигна; желая да разрушавам... "
Получи се по този начин, че английският парламент се оказа фрагментиран на доста елементи, всяка от които води война против останалите надали не на правилото " всеки против всеки ". Класическото разделяне " за и срещу Брекзит " мина в накъсване по нюанси. И защото никоя секта няма болшинство, трябваше да се премине през този маратон от гласувания. Който дори не е завършил - идващото деяние се чака идната седмица, когато Тереза Мей може още веднъж да внесе проекта " Чекърс ".
И по този начин, кой защо се бори в Камарата на общините?
Парламентарната група на консерваторите наброява 314 депутати, от които 142 гравитират към премиера Мей. Преди референдума те бяха поддръжници на оставането в Европейски Съюз, а в този момент се пробват да прокарат излизане със съглашение.
" Вътрешната съпротива " е групирана към Джейкъб Рийс-Мог и Борис Джонсън. Включва както поддръжници на " по-твърда " договорка, по този начин и искащи no deal. Има също консерватори, които са за втори референдум, както и такива, искащи нови избори. Поради разнобоя в настояванията си и те не съумяха да се наложат при гласуванията.
Демокартичната юнионистка партия на Северна Ирландия, съдружен сътрудник в държавното управление, включва както поддръжници, по този начин и съперници на Брекзит. Обединява ги желанието да не позволен Северна Ирландия да бъде третирана настрана от Англия, какъвто и да е изходът от рецесията.
Лейбъристите по принцип са за Брекзит (макар че немалка част от тях до референдума бяха за оставане в ЕС), само че групата им също е разграничена. Под натиска на резцепленията част от тях играят за втори референдум, а други - за оставане в митническия съюз с Европейски Съюз.
Шотландците са изключително чувствителни по тематиката и интензивно разиграват картата с отцепването от Англия. В Камарата на общините обаче техните представители гласоподават по парламентарни групи (и фракции).
Извън английския парламент, и други фактори оказват въздействие върху картината. Държавната администрация от дълго време играе подмолно за no deal Brexit, поради бизнес регулациите (които в Обединеното кралство кардинално са по-хлабави, в сравнение с европейско ниво). Не е ясно и какво ще стане с Белфасткото съглашение (Good Friday Agreement), което регламентира бъдещето на Северна Ирландия и по-специално дали Ирландската републиканска войска няма да се засилва още веднъж.
Всичко това сложи Мей в доста деликатна обстановка. За разлика от сър Уинстън Чърчил, който е канализирал националната сила в посока продобиване на войната. И за разлика от лейди Маргарет Тачър, която трябваше да се изправи против разнородни проблеми (включително колебливост в личната й партия). Но нито на Чърчил, нито на Тачър се е налагало да лавират сред толкоз разнопосочни ползи. Тереза Мей се опита да оправи кашата, която други забъркаха. Очевидно не се оправя, а и заемът й на доверие се изчерпва, само че въпреки всичко заслужава поздравления за напъните си.
Европейският съюз изрази подготвеност за отсрочване на Брекзит до 30 юни при съществуване на явен проект - признато съглашение, втори референдум или нови избори. Тук казусът е, че това би означавало присъединяване на Англия в изборите за Европейски парламент сред 23 и 26 май. Първо, откакто над половината английски гласоподаватели са избрали излизане от Европейски Съюз, е доста забавно по какъв начин те ще бъдат стимулирани да гласоподават. И второ, новоизбраните английски евродепутати ще би трябвало да вземат участие във образуването на комисиите, след което да изоставен Европарламента.
От друга страна обаче, разновидността с отвод от Брекзит (т.е. оставане на Англия в ЕС) би означавал жестоко тъпчене на волята на английския гласоподавател, изявена на референдума от 23 юни 2016г.
Към момента бъдещите сюжети наподобяват както следва:
Приемане на проекта на Тереза Мей идната седмица. Това би дало опция за елегантно и почтено излизане. Малко евентуално е да се случи, поради на обстоятелството, че до момента на два пъти този проект беше отхвърлян от Народното събрание и не се виждат изгледи позициите да са се трансформирали.
Отхвърляне на проекта " Мей ". Трето бламиране прави оставката й извънредно наложителна, след което нейният правоприемник ще би трябвало да се нагърби с правенето на ново съглашение, което да бъде признато до 30 юни. Шансовете за триумф на това ново съглашение обаче са прекомерно неразбираеми.
Излизане без договорка. Предвид гласуването от сряда, това няма по какъв начин да стане в границите на избрания в четвъртък период. Хардлайнерите ще би трябвало да изискат по-дълга пролонгация (до 21 месеца), с цел да договорят no deal, което пък най-вероятно минава през нови избори.
Каквото и да се случи обаче, България би трябвало да се приготви за нова фаза в връзките си с Англия - правно, стопански и политически, защото откакто отмине бурята, страната ни ще се озове на края на опашката. Колкото и да се повтарят заклинанията, че Европейски Съюз ще се договаря с Обединеното кралство като обединен индивид, ползите на обособените държави-членки постоянно са разнородни. Затова България не би трябвало да чака сляпо, че Еврокомисията постоянно ще отбрани нейните ползи, а да потърси конкурентни преимущества, на които да залага в бъдещите си връзки с Лондон. Да се надяваме, че идващият ни дипломат Марин Райков ще успее да откри правилния звук.
Удължаването на периода до 30 юни дава глътка въздух на Англия, само че обстановката продължава да е трагична. Хаосът в най-старата настояща народна власт е цялостен и, парадоксално, той е подбуден точно от желанието да се съблюдават демократичните процедури. Дали пък не е време за връщане на безспорната монархия? Кралицата да " удари по масата " и да вземе решение (каквото Бог й подскаже) в името на националния интерес. Защото това сега е тъкмо безредица. Анархия в Обединеното кралство. Страната, дала на света плеяда от титани на философската мисъл - от Уилям Окам, през Томас Хобс, Джон Лок и Едмънд Бърк, та до Джони Ротън и Сид Вишъс (последните двама са музиканти от групата Sex Pistols, чийто рефрен бе представен в началото)...
*Заглавието е отпратка към едноименната ария на Sex Pistols
Авторът благодари на доктор Милена Бордън, публицист и публицист, член на английската Консервативна партия, за помощта при правенето на този материал
Не желаеме Брекзит без договорка.
Не желаеме да напуснем Европейски Съюз на 28 март.
Не знаем какво желаеме, само че знаем по какъв начин да го реализираме.
Три дни парламентарна драма в Камарата на общините. Бламиране (второ от началото на годината) на проекта " Чекърс " за излизане от Европейски Съюз със съглашение. Бламиране на напъните на хардлайнерите за Брекзит без договорка. И най-сетне, на третия ден, позитивен избор - отсрочване на Брекзит до 30 юни за да се завоюва време за одобрение на съглашението или, вероятно, за правене на ново ( " по-твърд Брекзит " ). Плюс спомагателни гласувания на обособени ремонти, от които излиза наяве, че втори референдум надали ще има (а предварителните парламентарни избори също са малко вероятни).
След всичко това, на страничния наблюдаващ някак от вътрешната страна му идва да запее оня рефрен от фамозната ария на пънкарите от Sex Pistols, който в превод гласи: " аз съм безбожник, аз съм анархист, не знам какво желая, само че знам по какъв начин да го постигна; желая да разрушавам... "
Получи се по този начин, че английският парламент се оказа фрагментиран на доста елементи, всяка от които води война против останалите надали не на правилото " всеки против всеки ". Класическото разделяне " за и срещу Брекзит " мина в накъсване по нюанси. И защото никоя секта няма болшинство, трябваше да се премине през този маратон от гласувания. Който дори не е завършил - идващото деяние се чака идната седмица, когато Тереза Мей може още веднъж да внесе проекта " Чекърс ".
И по този начин, кой защо се бори в Камарата на общините?
Парламентарната група на консерваторите наброява 314 депутати, от които 142 гравитират към премиера Мей. Преди референдума те бяха поддръжници на оставането в Европейски Съюз, а в този момент се пробват да прокарат излизане със съглашение.
" Вътрешната съпротива " е групирана към Джейкъб Рийс-Мог и Борис Джонсън. Включва както поддръжници на " по-твърда " договорка, по този начин и искащи no deal. Има също консерватори, които са за втори референдум, както и такива, искащи нови избори. Поради разнобоя в настояванията си и те не съумяха да се наложат при гласуванията.
Демокартичната юнионистка партия на Северна Ирландия, съдружен сътрудник в държавното управление, включва както поддръжници, по този начин и съперници на Брекзит. Обединява ги желанието да не позволен Северна Ирландия да бъде третирана настрана от Англия, какъвто и да е изходът от рецесията.
Лейбъристите по принцип са за Брекзит (макар че немалка част от тях до референдума бяха за оставане в ЕС), само че групата им също е разграничена. Под натиска на резцепленията част от тях играят за втори референдум, а други - за оставане в митническия съюз с Европейски Съюз.
Шотландците са изключително чувствителни по тематиката и интензивно разиграват картата с отцепването от Англия. В Камарата на общините обаче техните представители гласоподават по парламентарни групи (и фракции).
Извън английския парламент, и други фактори оказват въздействие върху картината. Държавната администрация от дълго време играе подмолно за no deal Brexit, поради бизнес регулациите (които в Обединеното кралство кардинално са по-хлабави, в сравнение с европейско ниво). Не е ясно и какво ще стане с Белфасткото съглашение (Good Friday Agreement), което регламентира бъдещето на Северна Ирландия и по-специално дали Ирландската републиканска войска няма да се засилва още веднъж.
Всичко това сложи Мей в доста деликатна обстановка. За разлика от сър Уинстън Чърчил, който е канализирал националната сила в посока продобиване на войната. И за разлика от лейди Маргарет Тачър, която трябваше да се изправи против разнородни проблеми (включително колебливост в личната й партия). Но нито на Чърчил, нито на Тачър се е налагало да лавират сред толкоз разнопосочни ползи. Тереза Мей се опита да оправи кашата, която други забъркаха. Очевидно не се оправя, а и заемът й на доверие се изчерпва, само че въпреки всичко заслужава поздравления за напъните си.
Европейският съюз изрази подготвеност за отсрочване на Брекзит до 30 юни при съществуване на явен проект - признато съглашение, втори референдум или нови избори. Тук казусът е, че това би означавало присъединяване на Англия в изборите за Европейски парламент сред 23 и 26 май. Първо, откакто над половината английски гласоподаватели са избрали излизане от Европейски Съюз, е доста забавно по какъв начин те ще бъдат стимулирани да гласоподават. И второ, новоизбраните английски евродепутати ще би трябвало да вземат участие във образуването на комисиите, след което да изоставен Европарламента.
От друга страна обаче, разновидността с отвод от Брекзит (т.е. оставане на Англия в ЕС) би означавал жестоко тъпчене на волята на английския гласоподавател, изявена на референдума от 23 юни 2016г.
Към момента бъдещите сюжети наподобяват както следва:
Приемане на проекта на Тереза Мей идната седмица. Това би дало опция за елегантно и почтено излизане. Малко евентуално е да се случи, поради на обстоятелството, че до момента на два пъти този проект беше отхвърлян от Народното събрание и не се виждат изгледи позициите да са се трансформирали.
Отхвърляне на проекта " Мей ". Трето бламиране прави оставката й извънредно наложителна, след което нейният правоприемник ще би трябвало да се нагърби с правенето на ново съглашение, което да бъде признато до 30 юни. Шансовете за триумф на това ново съглашение обаче са прекомерно неразбираеми.
Излизане без договорка. Предвид гласуването от сряда, това няма по какъв начин да стане в границите на избрания в четвъртък период. Хардлайнерите ще би трябвало да изискат по-дълга пролонгация (до 21 месеца), с цел да договорят no deal, което пък най-вероятно минава през нови избори.
Каквото и да се случи обаче, България би трябвало да се приготви за нова фаза в връзките си с Англия - правно, стопански и политически, защото откакто отмине бурята, страната ни ще се озове на края на опашката. Колкото и да се повтарят заклинанията, че Европейски Съюз ще се договаря с Обединеното кралство като обединен индивид, ползите на обособените държави-членки постоянно са разнородни. Затова България не би трябвало да чака сляпо, че Еврокомисията постоянно ще отбрани нейните ползи, а да потърси конкурентни преимущества, на които да залага в бъдещите си връзки с Лондон. Да се надяваме, че идващият ни дипломат Марин Райков ще успее да откри правилния звук.
Удължаването на периода до 30 юни дава глътка въздух на Англия, само че обстановката продължава да е трагична. Хаосът в най-старата настояща народна власт е цялостен и, парадоксално, той е подбуден точно от желанието да се съблюдават демократичните процедури. Дали пък не е време за връщане на безспорната монархия? Кралицата да " удари по масата " и да вземе решение (каквото Бог й подскаже) в името на националния интерес. Защото това сега е тъкмо безредица. Анархия в Обединеното кралство. Страната, дала на света плеяда от титани на философската мисъл - от Уилям Окам, през Томас Хобс, Джон Лок и Едмънд Бърк, та до Джони Ротън и Сид Вишъс (последните двама са музиканти от групата Sex Pistols, чийто рефрен бе представен в началото)...
*Заглавието е отпратка към едноименната ария на Sex Pistols
Авторът благодари на доктор Милена Бордън, публицист и публицист, член на английската Консервативна партия, за помощта при правенето на този материал
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ