Симеон Варчев превърна Варна в баскетболна столица
Не е значимо къде си роден, а къде ще оставиш своята диря. Замислете се какъв брой правилно звучи тази максима изключително в днешно време, когато преселението на народите е толкоз мощно застъпено в нашия живот. На първо четене 1 септември 1982 година не носи нищо като символика и значение. Но в случай че погледнем под различен ъгъл, ще разберем, че това е датата, на която действително стартира една промяна в българския баскетбол. И която води след себе си същинска гражданска война, променяйки картата на този спорт в страната.
До оня миг Варна е обичан град за туризъм и към този момент си е спечелил званието „ Морска столица на България”. Никой обаче не си е давал сметка, че след тази дата Варна ще се трансформира в „ Баскетболната столица на България”. Това е денят, в който Симеон Варчев идва в пристанищния град, с цел да раздруса радикално обичания спорт с оранжевата топка. И през идващите 30 години, до момента в който той е там, Варна да се трансформира в люпилнята на най-хубавите и водещи баскетболисти в страната. Измествайки от пиедестала София и Ботевград, заставайки в центъра. Без да има обичаи в това естество, с епизодични прояви преди този момент.
Сега дефинират Симеон Варчев като Патриарха на баскетбола във Варна. И в това няма нищо инцидентно. Да пристигнеш като външна фигура в морската столица, където локалните поданици са известни
със своето отношение към „ новодошлите”
и да ги накараш не просто да те одобряват като собствен, а да те обикнат дотам, че да те дефинират за „ Треньор №1 на ХХ век”. Затова се желаят доста качества – темперамент, трудолюбивост, дебелоглав, желязна ръка и най-много – познания и умения. Всички те бяха в репертоара на експерта. Човекът, който като треньор дръзна да се опълчи на хегемоните от столицата и Балкан. И дълги години води неравностойна борба в това естество, поради наложително по-големите финансови благоприятни условия на своите съперници.
Съдейки по статистиката, Варчев в никакъв случай няма да бъде избран като най-хубавия треньор в историята. Три трофеи и три купи – какво толкоз е направил, нали по този начин?! Но той имаше друго мислене. Искаше да гради, а не да харчи. Дори в годините, когато Черно море разполагаше с доста финансови благоприятни условия, първото изискване, което поставяше легендата, бе обвързвано с школата. „ Трябва да подсигурим децата, по-късно ще мислим за останалото”, по този начин ми споделяше и отстояваше на своето.
Благодарение на този метод през 90-те години националният ни тим бе захранен с огромни фигури, пристигнали от Черно море. Той се резервира и когато Варчев стана началник, отстъпвайки треньорския пост поради болестта от Паркинсон. За да се стигне в един миг, в средата на този век, представителният отбор на България да е построен над 50 % от момчета, артикул на варненската школа. Дали това не е гражданска война за един град, който до неговото идване гледа баскетбол на високо равнище главно по малкия екран?!
Разбира се, всички свързват Симеон Варчев с Георги Глушков.
Историята им е като от филм
Тя е визитната картичка както на именития експерт, по този начин и на някогашния център. Двамата поддържаха връзка до последния мирис на Патриарха. И няма по какъв начин да е друго, тъй като точно Варчев върна легендата в България преди 15-ина години. Докара го като дясна ръка на Михаил Михов (мир на праха му), прибирайки го от Италия. И отново стигаме до уважението. Където и да влезеше, Варчев получаваше точно това. Защото постоянно държеше на думата си и търсеше метод даже когато нямаше метод.
Затова и бе крив на доста. През годините той получаваше и много удари от хора, които желаеха да са на негово място. Да получават същото това почитание. Но то не се „ печели” с удари под кръста и подмолни дейности. А дали Варчев обичаше баскетбола?! Това не предстои на подозрение. Той бе баскетболът във Варна и за прочут интервал в България. Дори когато заболяването го бе притиснала в ъгъла, Симеон Варчев мислеше и живееше за обичания си спорт.
„ Като треньор не преставах да изучавам. Четях доста книги за логиката на психиката в спорта. Гледах видеозаписи, които ни предоставиха в Съединени американски щати. Водих си подробни мемоари от тренировките на други приети в света експерти. Осъмвах със Светислав Пешич в разногласия за подготовката и детайлите на играта. Знаех, че не се става треньор от нищото. А когато с Глушков тръгнахме за Съединени американски щати, трябваше да поема и ролята на управител макар всички опасности, които носеше неизвестността. Той бе извикан в мистичната за нас НБА, за която в този момент се знае всичко, само че тогава пътувахме, без да знаем къде отиваме –
в пъкъла, на кладата или при богинята
на успеха. Целият ми живот в баскетбола ми е показвал, че треньорът би трябвало да се ориентира в работата си и от манталитета и нрава на всеки състезател”, споделя Варчев в Алманаха на българския баскетбол.
Хората от неговата порода са на привършване в България. А във Варна е добре да помислят, откакто прекръстиха залата на Черно море на легендата Христо Борисов, дали да не изградят монумент пред нея на Симеон Варчев. Човекът, който дойде от Разград, с цел да трансформира морската ни столица в баскетболната на България. ХАРИ ЛАТИФЯН, " Тема Спорт "
До оня миг Варна е обичан град за туризъм и към този момент си е спечелил званието „ Морска столица на България”. Никой обаче не си е давал сметка, че след тази дата Варна ще се трансформира в „ Баскетболната столица на България”. Това е денят, в който Симеон Варчев идва в пристанищния град, с цел да раздруса радикално обичания спорт с оранжевата топка. И през идващите 30 години, до момента в който той е там, Варна да се трансформира в люпилнята на най-хубавите и водещи баскетболисти в страната. Измествайки от пиедестала София и Ботевград, заставайки в центъра. Без да има обичаи в това естество, с епизодични прояви преди този момент.
Сега дефинират Симеон Варчев като Патриарха на баскетбола във Варна. И в това няма нищо инцидентно. Да пристигнеш като външна фигура в морската столица, където локалните поданици са известни
със своето отношение към „ новодошлите”
и да ги накараш не просто да те одобряват като собствен, а да те обикнат дотам, че да те дефинират за „ Треньор №1 на ХХ век”. Затова се желаят доста качества – темперамент, трудолюбивост, дебелоглав, желязна ръка и най-много – познания и умения. Всички те бяха в репертоара на експерта. Човекът, който като треньор дръзна да се опълчи на хегемоните от столицата и Балкан. И дълги години води неравностойна борба в това естество, поради наложително по-големите финансови благоприятни условия на своите съперници.
Съдейки по статистиката, Варчев в никакъв случай няма да бъде избран като най-хубавия треньор в историята. Три трофеи и три купи – какво толкоз е направил, нали по този начин?! Но той имаше друго мислене. Искаше да гради, а не да харчи. Дори в годините, когато Черно море разполагаше с доста финансови благоприятни условия, първото изискване, което поставяше легендата, бе обвързвано с школата. „ Трябва да подсигурим децата, по-късно ще мислим за останалото”, по този начин ми споделяше и отстояваше на своето.
Благодарение на този метод през 90-те години националният ни тим бе захранен с огромни фигури, пристигнали от Черно море. Той се резервира и когато Варчев стана началник, отстъпвайки треньорския пост поради болестта от Паркинсон. За да се стигне в един миг, в средата на този век, представителният отбор на България да е построен над 50 % от момчета, артикул на варненската школа. Дали това не е гражданска война за един град, който до неговото идване гледа баскетбол на високо равнище главно по малкия екран?!
Разбира се, всички свързват Симеон Варчев с Георги Глушков.
Историята им е като от филм
Тя е визитната картичка както на именития експерт, по този начин и на някогашния център. Двамата поддържаха връзка до последния мирис на Патриарха. И няма по какъв начин да е друго, тъй като точно Варчев върна легендата в България преди 15-ина години. Докара го като дясна ръка на Михаил Михов (мир на праха му), прибирайки го от Италия. И отново стигаме до уважението. Където и да влезеше, Варчев получаваше точно това. Защото постоянно държеше на думата си и търсеше метод даже когато нямаше метод.
Затова и бе крив на доста. През годините той получаваше и много удари от хора, които желаеха да са на негово място. Да получават същото това почитание. Но то не се „ печели” с удари под кръста и подмолни дейности. А дали Варчев обичаше баскетбола?! Това не предстои на подозрение. Той бе баскетболът във Варна и за прочут интервал в България. Дори когато заболяването го бе притиснала в ъгъла, Симеон Варчев мислеше и живееше за обичания си спорт.
„ Като треньор не преставах да изучавам. Четях доста книги за логиката на психиката в спорта. Гледах видеозаписи, които ни предоставиха в Съединени американски щати. Водих си подробни мемоари от тренировките на други приети в света експерти. Осъмвах със Светислав Пешич в разногласия за подготовката и детайлите на играта. Знаех, че не се става треньор от нищото. А когато с Глушков тръгнахме за Съединени американски щати, трябваше да поема и ролята на управител макар всички опасности, които носеше неизвестността. Той бе извикан в мистичната за нас НБА, за която в този момент се знае всичко, само че тогава пътувахме, без да знаем къде отиваме –
в пъкъла, на кладата или при богинята
на успеха. Целият ми живот в баскетбола ми е показвал, че треньорът би трябвало да се ориентира в работата си и от манталитета и нрава на всеки състезател”, споделя Варчев в Алманаха на българския баскетбол.
Хората от неговата порода са на привършване в България. А във Варна е добре да помислят, откакто прекръстиха залата на Черно море на легендата Христо Борисов, дали да не изградят монумент пред нея на Симеон Варчев. Човекът, който дойде от Разград, с цел да трансформира морската ни столица в баскетболната на България. ХАРИ ЛАТИФЯН, " Тема Спорт "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ