Милка от Хвойна смени Гинес с градеж на параклис и музей
" Не е значима косата, а чистите мисли и каузи. Ценността не е във външния искра, а в душата. Животът няма смисъл, без да сториш най-малко едно положително дневно ".
Това са думи на Милка Кърнева - дългокосата родопчанка от рядката порода възрожденци, със здрав корен и дух от райското село Хвойна.
Доскоро Милка
държеше върха за българката с най-дълга коса
и беше на крачка от Гинес. Телевизиите бяха полудели да снимат буйните й самодивски къдри. Коса като вода, казвала баба й Мария, от която е наследила този божи подарък. Такава е остарялата родопска традиция за красота - момата нагоре би трябвало да е като ела, надолу - като вода. Баба Мария живяла 90 лета, за дългите й руси плитки още се носят митове.
Милка не е от страхливите. Отрязала си косата след съществено тестване - счупила крайник. Не се стреснала от прокобите, че в косата й била силата. Дори се почувствала подмладена. А и генът си е ген - косата й още веднъж израснала буйна и гъста, не още до петите като преди, само че към този момент пада под кръста. При това с естествена красота, мита единствено със сапун, а не със скъпи шампоани и балсами.
А отрязаната дебела 155-сантиметра плитка се пази като скъпа фамилна светиня за внучката Мария. Тя е петокласничка и продължава фамилната традиция на дългите коси.
Уютният дом на Милка и Здравко в Хвойна се слави с гостоприемството си. Идват им другари от цяла България - и вратите, и душите на стопаните са отворени за посетители, хубава музика, сладка дума. Здравко разпъва акордеона и запява - знае над 300 песни, десетилетия е изкарвал хляба си със свирня. Не пропуща обичаната Милкина „ Дощерьо моя майчина, оти ти плачат очинки, пък ти се смее лицено “. После „ Излел е Дельо бунтовник “, „ Бела съм, бела, юначе “, и още омайващи мелодии.
Милка пък е кралица на родопските специалитети - качамак, тутманици, баници.
А усетът на катмите й по остаряла фамилна рецепта е невероятен
Освен ориста, пръст в любовната им история със Здравко имат и музиката, и плитката. На сватбата на сестра й Здравко бил обаян от къдрите на Милка, събрани в царствени плетеници. Тя пък се прехласнала по медения му глас, от който и до през днешния ден й пърха сърцето. След десетилетия брак двамата не престават да пеят и играят в цялостен синхрон. Случва се даже заран в 5 да тропнат ръченица, до момента в който слушат „ По първи петли ” по радиото.
Най-важният стожер на индивида е коренът, уверена е Милка. За нея опазването на фамилната история в музей е идея. Идеята да възкреси достолепието на предишното пристигнала, когато в дувар на къщата им в Хвойна Здравко разкрил писмо в бутилка от 1892 година В него било наследството на тогавашните притежатели - Спас и Гина Груеви.
Ценният документ пази историята на селото. През 1898-1899 година в къщата се е помещавал първият скришен пункт на Македоно-Одринското революционно придвижване в Средните Родопи. Посланието приключва с думите: “Потомци! Четете и спомняйте, че и у нас е имало усеща, благородни цели и каузи! ”. Днес писмото, сложено в рамка на стената, е
най-ценна светиня на семейство Кърневи.
Това обръщение амбицирало Милка за най-голямата й борба. Вече четвърт век родопчанката неуморно събира достоверни национални песни, фотоси, старовремски предмети, с цел да осъществи мечтата си - да отвори етнографски музей в Хвойна. “Музей Милкана ”, гласи надпис с шишарки върху специфичната пристройка край фамилния дом.
Вътре попадаш на невероятна съкровищница от над 500 предмета от родопския обичай: нощви, рудан, вървилник за бебе, бъклици, панер за роене на пчели, стан, самар, менци, 100-годишно гърне за фасул и сарми, та даже цяла писана каручка, цели три стана - водоравен и отвесни.
Милка е окуражена да усвои и тънкия поминък на тъкачеството. Обикаля прилежащите на Хвойна села, издирва баби, които да я научат. Сред най-скъпите съкровища в сбирката са сребърни пафти за лилковска носия и цели две хвойненски носии.
Засега обаче завършването на музея все удря на камък. Пробвала по европейски планове към Община Чепеларе, не станало. Парите все ни прескачат, вместо в селските региони отиват в огромните градове, споделя Милка.
Но не губи вяра. За предишния й рожден ден на 29 декември другари я изненадали с везан граовски костюм, за какъвто отдавна мечтаела. Приела жеста като знак, че музеят ще стане. А и е зодия Козирог, науми ли си нещо, няма отричане.
Трябва да си пазим корена, все повтаря родопчанката. Осъществена фантазия на Милка е възобновеният параклис „ Света Петка “ край родното й село Лилково. На уникално място, където преди епохи е имало старо тракийско светилище. Градежът, сбъднат с дарения, лишил 25 години. Хората давали кой колкото може - кой по левче, кой по 100.
Но си коствало напъните - параклисът е приключен, парите на хората са оползотворени до стотинка. Олекна ми, голям товар ми падна от плещите, споделя Милка. В дребния храм през днешния ден всеки може да влезе, да възпламени свещ, да се помоли, да получи сили от светицата. Остава да бъде сложена единствено иконата с гълъб, знак на Светия дух.
Мечта на Милка си остава да сътвори в Хвойна и стая, която да възпроизвежда ситуацията в локалното килийно учебно заведение. В църквата „ Свети Георги “ в Златоград видяла осъществена концепцията си - килийно учебно заведение с пясък, с чинове, с дълга пръчка за възпиране на непослушните възпитаници.
Упоритата родопчанка не може да се помири, че днешните деца ровят единствено в Google, не си дават сметка
какъв брой скъпо е наследството от предците ни.
Не могат да усетят силата на античните букви на глаголицата, в които се крие лечебна мощ.
Затова не се отхвърля от концепцията за музея, който ще даде корени на младите.
И в Библията е казано: Искай и ще ти бъде обещано. Поискам ли нещо доста мощно, то се сбъдва, като че ли ангел от горната страна бди над мен, споделя Милка.
Вярата й е пособия в доста житейски борби. Ценни уроци й е дал и отишлият си неотдавна на 95 години селски влъхва духовник Атанас Аролски. Бил светецът на Хвойна, а през днешния ден - небесен покровител и настойник на селото.
Живеем в мъчно време, няма да се оправим, в случай че не сме обединени. Някога хората строяха дружно къщи, сплотени, във верига. Днес сме не запомнили смисъла на думата дружно, по тази причина сме слаби, лутаме се, споделя Милка.
Вяра в бъдещето й дава младата промяна. Местно момиче, върнало се в България с италианска тапия по архитектура, се амбицирало да възвърне учебното заведение в Хвойна. Създало и фондация за възобновяване на остарели здания в Родопите.
Искрата е запалена. Има вяра със старините да възкръсне българският дух. Новото възобновление ще тръгне от Родопите, Божия мощ бди над чистите мисли и положителните каузи, уверена е Милка Кърнева от Хвойна.
От Персенк до Олимп
От величествената гледка на Персенците над родното й Лилково Милка е закърмена с обич към високото. Изкачила е върховете на Родопите, Рила, Пирин. Била е и при боговете на връх Олимп в Гърция. Снимала се с разпусната коса като нимфа на брега на Бялото море. Изкачила е и върхове в Алпите. Стъпила и върху хладилник, усетила магията на най-високата планина в Европа. Първенеца Монблан обаче още не е качила - останал й една от неосъществените фантазии.
Това са думи на Милка Кърнева - дългокосата родопчанка от рядката порода възрожденци, със здрав корен и дух от райското село Хвойна.
Доскоро Милка
държеше върха за българката с най-дълга коса
и беше на крачка от Гинес. Телевизиите бяха полудели да снимат буйните й самодивски къдри. Коса като вода, казвала баба й Мария, от която е наследила този божи подарък. Такава е остарялата родопска традиция за красота - момата нагоре би трябвало да е като ела, надолу - като вода. Баба Мария живяла 90 лета, за дългите й руси плитки още се носят митове.
Милка не е от страхливите. Отрязала си косата след съществено тестване - счупила крайник. Не се стреснала от прокобите, че в косата й била силата. Дори се почувствала подмладена. А и генът си е ген - косата й още веднъж израснала буйна и гъста, не още до петите като преди, само че към този момент пада под кръста. При това с естествена красота, мита единствено със сапун, а не със скъпи шампоани и балсами.
А отрязаната дебела 155-сантиметра плитка се пази като скъпа фамилна светиня за внучката Мария. Тя е петокласничка и продължава фамилната традиция на дългите коси.
Уютният дом на Милка и Здравко в Хвойна се слави с гостоприемството си. Идват им другари от цяла България - и вратите, и душите на стопаните са отворени за посетители, хубава музика, сладка дума. Здравко разпъва акордеона и запява - знае над 300 песни, десетилетия е изкарвал хляба си със свирня. Не пропуща обичаната Милкина „ Дощерьо моя майчина, оти ти плачат очинки, пък ти се смее лицено “. После „ Излел е Дельо бунтовник “, „ Бела съм, бела, юначе “, и още омайващи мелодии.
Милка пък е кралица на родопските специалитети - качамак, тутманици, баници.
А усетът на катмите й по остаряла фамилна рецепта е невероятен
Освен ориста, пръст в любовната им история със Здравко имат и музиката, и плитката. На сватбата на сестра й Здравко бил обаян от къдрите на Милка, събрани в царствени плетеници. Тя пък се прехласнала по медения му глас, от който и до през днешния ден й пърха сърцето. След десетилетия брак двамата не престават да пеят и играят в цялостен синхрон. Случва се даже заран в 5 да тропнат ръченица, до момента в който слушат „ По първи петли ” по радиото.
Най-важният стожер на индивида е коренът, уверена е Милка. За нея опазването на фамилната история в музей е идея. Идеята да възкреси достолепието на предишното пристигнала, когато в дувар на къщата им в Хвойна Здравко разкрил писмо в бутилка от 1892 година В него било наследството на тогавашните притежатели - Спас и Гина Груеви.
Ценният документ пази историята на селото. През 1898-1899 година в къщата се е помещавал първият скришен пункт на Македоно-Одринското революционно придвижване в Средните Родопи. Посланието приключва с думите: “Потомци! Четете и спомняйте, че и у нас е имало усеща, благородни цели и каузи! ”. Днес писмото, сложено в рамка на стената, е
най-ценна светиня на семейство Кърневи.
Това обръщение амбицирало Милка за най-голямата й борба. Вече четвърт век родопчанката неуморно събира достоверни национални песни, фотоси, старовремски предмети, с цел да осъществи мечтата си - да отвори етнографски музей в Хвойна. “Музей Милкана ”, гласи надпис с шишарки върху специфичната пристройка край фамилния дом.
Вътре попадаш на невероятна съкровищница от над 500 предмета от родопския обичай: нощви, рудан, вървилник за бебе, бъклици, панер за роене на пчели, стан, самар, менци, 100-годишно гърне за фасул и сарми, та даже цяла писана каручка, цели три стана - водоравен и отвесни.
Милка е окуражена да усвои и тънкия поминък на тъкачеството. Обикаля прилежащите на Хвойна села, издирва баби, които да я научат. Сред най-скъпите съкровища в сбирката са сребърни пафти за лилковска носия и цели две хвойненски носии.
Засега обаче завършването на музея все удря на камък. Пробвала по европейски планове към Община Чепеларе, не станало. Парите все ни прескачат, вместо в селските региони отиват в огромните градове, споделя Милка.
Но не губи вяра. За предишния й рожден ден на 29 декември другари я изненадали с везан граовски костюм, за какъвто отдавна мечтаела. Приела жеста като знак, че музеят ще стане. А и е зодия Козирог, науми ли си нещо, няма отричане.
Трябва да си пазим корена, все повтаря родопчанката. Осъществена фантазия на Милка е възобновеният параклис „ Света Петка “ край родното й село Лилково. На уникално място, където преди епохи е имало старо тракийско светилище. Градежът, сбъднат с дарения, лишил 25 години. Хората давали кой колкото може - кой по левче, кой по 100.
Но си коствало напъните - параклисът е приключен, парите на хората са оползотворени до стотинка. Олекна ми, голям товар ми падна от плещите, споделя Милка. В дребния храм през днешния ден всеки може да влезе, да възпламени свещ, да се помоли, да получи сили от светицата. Остава да бъде сложена единствено иконата с гълъб, знак на Светия дух.
Мечта на Милка си остава да сътвори в Хвойна и стая, която да възпроизвежда ситуацията в локалното килийно учебно заведение. В църквата „ Свети Георги “ в Златоград видяла осъществена концепцията си - килийно учебно заведение с пясък, с чинове, с дълга пръчка за възпиране на непослушните възпитаници.
Упоритата родопчанка не може да се помири, че днешните деца ровят единствено в Google, не си дават сметка
какъв брой скъпо е наследството от предците ни.
Не могат да усетят силата на античните букви на глаголицата, в които се крие лечебна мощ.
Затова не се отхвърля от концепцията за музея, който ще даде корени на младите.
И в Библията е казано: Искай и ще ти бъде обещано. Поискам ли нещо доста мощно, то се сбъдва, като че ли ангел от горната страна бди над мен, споделя Милка.
Вярата й е пособия в доста житейски борби. Ценни уроци й е дал и отишлият си неотдавна на 95 години селски влъхва духовник Атанас Аролски. Бил светецът на Хвойна, а през днешния ден - небесен покровител и настойник на селото.
Живеем в мъчно време, няма да се оправим, в случай че не сме обединени. Някога хората строяха дружно къщи, сплотени, във верига. Днес сме не запомнили смисъла на думата дружно, по тази причина сме слаби, лутаме се, споделя Милка.
Вяра в бъдещето й дава младата промяна. Местно момиче, върнало се в България с италианска тапия по архитектура, се амбицирало да възвърне учебното заведение в Хвойна. Създало и фондация за възобновяване на остарели здания в Родопите.
Искрата е запалена. Има вяра със старините да възкръсне българският дух. Новото възобновление ще тръгне от Родопите, Божия мощ бди над чистите мисли и положителните каузи, уверена е Милка Кърнева от Хвойна.
От Персенк до Олимп
От величествената гледка на Персенците над родното й Лилково Милка е закърмена с обич към високото. Изкачила е върховете на Родопите, Рила, Пирин. Била е и при боговете на връх Олимп в Гърция. Снимала се с разпусната коса като нимфа на брега на Бялото море. Изкачила е и върхове в Алпите. Стъпила и върху хладилник, усетила магията на най-високата планина в Европа. Първенеца Монблан обаче още не е качила - останал й една от неосъществените фантазии.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ