Не е нужно да сме американци, за да разберем подновения

Не е нужно да сме американци, с цел да разберем възобновения интерес към Ку Клукс Клан през днешния ден. Кланът сега е единствено едно малко леке измежду белите националистки организации, само че в продължение на век и половина той е водещият глас на фанатизма в Съединени американски щати. По този метод неговата история, изключително частта през 20-те години на предишния век, може да даде известна визия за възраждането му през днешния ден и сродните му организации. Центърът по беднотия – водещият източник на информация за крайнодясното – изброява десетки организации и идеологии: Националсоциалисти, Арийското приятелство, Християнска еднаквост, Патриотичен фронт, Общество на белите, Суверен Гражданин, Posse Comitatus и доста други. Всички те покълват от една обща и дълга американска традиция.

Предупредителна рисунка на Клана, 1869 година

KKK поражда за първи път в южните щати директно след Гражданската война (1861 – 1865). Той е скрито общество, отдадено на поддържането на върховенството на белите. Което включва целенасочени дейности към новоосвободените афроамериканци, с които да се подсигурява те в никакъв случай да нямат достъп до политически, цивилен или стопански права.

До 1877 година федералното държавно управление се отхвърля от отговорността си да подсигурява правата на освободените хора, което значи, че против Кланът няма дейно опълчване. Той по това време е терористична група в точния смисъл на този термин: използва терор и убийства (особено показни линчове), както и икономическа насила, освен с цел да накаже лица, които оспорват бялата мощ, само че и с цел да тероризират цялото чернокожо население. Голяма част от триумфа му се основава на всяването на боязън. Това е реализирано (освен с друго) с повторение на погрешни изказвания, нормално за половата експанзия на чернокожите мъже към белите жени; тези обвинявания плашат белите дами, които по-късно допълнително оправдават белия тероризъм на организацията.

Малкото бели хора от елита на Юга, които се противопоставяха на клана, нормално оправдават бездействието си с аргумента, че това е частна, недържавна организация на небогати, необразовани „ бели отпадъци “, тъй че полицията и съдилищата са безсилни да я управляват. Това опрощение е подправено: полицията и шерифите се споразумяваха и постоянно се присъединяваха към клана, гарантирайки, че той може да работи безнаказано. Тези, които оправдават бездействието, също настояват, че облеклото, качулките и маските на Клана вършат невероятно идентифицирането на членовете му. Това също в действителност не е правилно: в множеството общности самоличността им е добре известна.

KKK остава предимно на юг до 20-те години на предишния век, когато експлодира в всеобщо придвижване и стига до северните щати. След кино лентата от 1915 година „ The Birth of a Nation “, който демонстрира диви, озверели афро-американци, които имат намерение да изнасилват бели дами, които пък са избавени от героичния ККК, той натрупва някъде сред 3 и 6 милиона членове.

Но този „ втори клан “ е друг звяр. Успехът му в райони, където чернокожото население към момента е доста малко (2,3% на североизток, 0,9% на запад) е резултат от остроумен стратегически ход: въпреки и да е толкоз нечовечен, колкото своя предходник, Кланът този път се приравнява към антиимигрантска организация и насочва демагогския си фанатизъм и към имигранти, католици и евреи. Добавянето на тези общности като нови обекти на ненавист не изисква сериозна проверка на идеологията на първия клан, защото още тогава доста от новите имигранти тогава не са считани за „ бели “. За доста бели американци, които, несъмнено, произлизат от по-ранни имигранти, тези новодошли – евреи, италианци, даже ирландците – не бяха тъкмо „ цветни “, само че не бяха и „ бели “; в преобладаващото американско схващане за раса те с времето „ побеляват “, когато се включват към пазара на труда и към политическите партии. Така белотата стартира да значи достоверен американизъм, от който цветните хора са дефинитивно изключени.

През 20-те години на предишния век фанатизма на Клана се популяризира и евентуално е споделян от множеството бели протестанти на Съединени американски щати. Тогава той се откроява с изключение на с интензивността, и с ширината на разпространяване на страха. Например доста институции по това време – в това число елитни университети – или не одобряват евреи, или имат квоти за тях. Нещо повече – евгениката, която разделя хората на по-ниши и по-висши категории, се приема като солидна основа за научна и здравна политика от доста университетски специалисти и е изтъквана в учебниците по биология през интервала като по този начин обезпечава „ научнo “ опрощение за фанатизма.

За разлика от първия клан или от днешните бели националисти, KKK от 20-те години на 20 век също е и мощно религиозна организация. Той претендира да съживява евангелското, защото има 40 000 свещеници измежду своите членове. Въпреки че тази цифра е съвсем несъмнено пресилена, несъмнено е, че в действителност хиляди свещеници възхваляват клана в своите проповеди. Сред духовните последователи на ККК са първият огромен радиоевангелист Робърт Шулер; медийната звезда Ейми Семпъл Макферсън; и Боб Джоунс, създател на днешния закостенял университет Боб Джоунс.

Религиозността на Клана също може да се види и в осъждането на теорията на еволюцията и, несъмнено, в поддръжка на Сухия режим. Еволюцията е „ еврейска просвета “, пиенето е единствено за католици, а алкохола доставяха единствено евреите. Организацията, естествено, има мнение и по въпросите на секса и пола. Нейните сензационни, само че подправени разкази за извращенията на католиците са толкоз подробни, че до момента в който осъждат дейностите им, поддръжниците на ККК едновременно с това се любуват на чиста порнография.

Евреите са даже още по-зли в очите на Клана. Те създават Холивуд не с цел да печелят пари (Кланът, несъмнено, повтаря вековната мантра, че евреите са алчни скъперници), а в скрит план, с цел да подкопае морала на чисто белите дами: литература на Клан включва списък с „ Еврейски филми, които подтикват към полов недостатък “ и „ Отровният поток от мръсни еврейски внушения, който сковава моралното възприятие на децата в Америка “. Кланът насочва внимание съответно към Чарли Чаплин – той е разгласен за „ пошъл еврейски “ комедиант (Чаплин не беше евреин, само че по принцип отхвърля да го каже).

Уважението към Клана, признато от милиони, зависи частично от претенцията му за ненасилие. Това изказване е като цяло, само че не изцяло правилно – защото епизодичното разпределяне на справедливост от членовете му е значима част от неговото омагьосване.

Но главната тактика на KKK е електорална. Гласоподавателите от Клана избират някои 16 (по това време) американски сенатори, десетки конгресмени, 11 губернатори на щати и хиляди държавни и локални чиновници – това са политици, които се кандидатират намерено като поддръжници на Клана, с платформи, които дават обещание да си върнат Америка от емигрантите. Кланът дава ослепителен образец за това по какъв начин обществените придвижвания могат и работят дружно с изборната политика, като заплашват политици и претенденти със загуба на гласове.