6 знака, че пропилявате живота си
Не е нужно човек да е зад решетките, с цел да бъде пандизчия. Често личните ни концепции, решения и хрумвания са това, което ни лишава свободата. Така, безчет интелигентни хора пропиляват по-голямата част от живота си, написа блогърът Ейнджъл Черноф за marcandangel.com. Милиони хора по света са в плен на едни и същи мисловни клопки.
Ето шест от най-често срещаните (и сложни за приемане) признаци, че животът ви не е това, което желаете и би трябвало да промените начина си на мислене, с цел да постигнете благополучие и задоволство:
1. Стремите се да отговорите на упованията на всички останали, като се изключи вас. - Твърде доста хора живеят живот, който не е техният. Живеят по този начин, както другите считат за вярно... по този начин, както родителите им считат, че е най-добре за тях... както
приятелите, учителите, държавното управление и медиите мислят, че е най-добре. Те подценяват вътрешния глас и интуицията си. Толкова са заети да удовлетворят всички останали и да се съобразят с упованията им, че губят надзор над живота си. Забравят какво ги прави щастливи, какво желаят, от какво имат потребност... и в последна сметка не помнят за себе си. Имаме един живот - тук и в този момент. Трябва го вземем в свои ръце и да не разрешаваме другите да отвличат вниманието ни от нашата истина.
2. Обвинявате всички останали. - Откажете се от потребността да обвинявате другите за това, което имате или нямате, за това, което чувствате или не чувствате. Спрете да преотстъпвате на другите силата и отговорността за вашия живот. Или вие имате власт над личните си проблеми, или те ще вземат власт над вас. Точка!
3. Оплаквате се непрестанно. - Постоянната потребност да се оплаквате от какво ли не - хора, обстановки и така нататък - не води до нищо с изключение на до злощастие и меланхолия. Никой не може да ви направи нещастни, нито една обстановка не може да ви депресира, осен в случай че не й позволите. Чувствата не са резултат от обстановката, а от това по какъв начин гледате на нея. Не е елементарно да се одобри, само че това е истината. Вашият живот е подобен, какъвто го виждате. Не подценявайте силата на личните си мисли.
4. Не сте подготвени да се неуспехите. - Посредствеността е удобна; тъй като избираме да не опитваме. Защото е по-лесно да говорите по какъв начин ще научите или извършите нещо ново, в сравнение с фактически да го извършите. Защото мислите, че всичко е прекомерно мъчно, тъй че просто ще го извършите " на следващия ден ". Защото ненавиждате работата си, само че не търсите нова; тъй като е по-лесно да отхвърлите отхвърлянето. Излезте от това положение. Докато се размотавате и се проваляте в това да опитате, би трябвало в действителност да сте там, на открито, и да се пробвате да се неуспехите, да предизвиквате себе си, да учите нови неща, да се проваляте, напредвайки, колкото се може по-бързо. Желанието за триумф би трябвало да надмогне страха от неуспех. Защото, в случай че прекомерно доста се страхувате да не се неуспехите, няма да извършите това, което е нужно, с цел да съумеете.
5. Оставяте страха да взема решение бъдещето ви. - Страхът е възприятие, а не факт. Ние сами го сътворяваме. Всичко е в мозъка ни. Променете нещата от вътрешната страна и извън всичко ще си пристигна на мястото. Както споделя Франклин Делано Рузвелт: " Единственото нещо, от което би трябвало да се опасяваме, е самият боязън. " Помнете това. Не позволявайте на страха да взема решение бъдещето ви. Нека вашите фантазии да бъдат по-големи от страховете ви и дейностите - по-силни от думите ви.
6. Вярвате, че най-хубавото е към този момент зад вас. - Това може би е най-трудното, само че би трябвало да оставим предишното да си отиде! Да, по никакъв начин не е елементарно, изключително когато то наподобява толкоз по-добре от сегашното, а бъдещето - толкоз нестабилно. Но имайте поради, че актуалният миг е всичко, което имате и с което в миналото ще разполагате. Миналото, което през днешния ден копнеете да се върне, евентуално сте го пренебрегвали, когато е било настояще. Не си причинявайте това още веднъж. Не пропилявайте сегашното си с едно минало, което няма бъдеще.
Ето шест от най-често срещаните (и сложни за приемане) признаци, че животът ви не е това, което желаете и би трябвало да промените начина си на мислене, с цел да постигнете благополучие и задоволство:
1. Стремите се да отговорите на упованията на всички останали, като се изключи вас. - Твърде доста хора живеят живот, който не е техният. Живеят по този начин, както другите считат за вярно... по този начин, както родителите им считат, че е най-добре за тях... както
приятелите, учителите, държавното управление и медиите мислят, че е най-добре. Те подценяват вътрешния глас и интуицията си. Толкова са заети да удовлетворят всички останали и да се съобразят с упованията им, че губят надзор над живота си. Забравят какво ги прави щастливи, какво желаят, от какво имат потребност... и в последна сметка не помнят за себе си. Имаме един живот - тук и в този момент. Трябва го вземем в свои ръце и да не разрешаваме другите да отвличат вниманието ни от нашата истина.
2. Обвинявате всички останали. - Откажете се от потребността да обвинявате другите за това, което имате или нямате, за това, което чувствате или не чувствате. Спрете да преотстъпвате на другите силата и отговорността за вашия живот. Или вие имате власт над личните си проблеми, или те ще вземат власт над вас. Точка!
3. Оплаквате се непрестанно. - Постоянната потребност да се оплаквате от какво ли не - хора, обстановки и така нататък - не води до нищо с изключение на до злощастие и меланхолия. Никой не може да ви направи нещастни, нито една обстановка не може да ви депресира, осен в случай че не й позволите. Чувствата не са резултат от обстановката, а от това по какъв начин гледате на нея. Не е елементарно да се одобри, само че това е истината. Вашият живот е подобен, какъвто го виждате. Не подценявайте силата на личните си мисли.
4. Не сте подготвени да се неуспехите. - Посредствеността е удобна; тъй като избираме да не опитваме. Защото е по-лесно да говорите по какъв начин ще научите или извършите нещо ново, в сравнение с фактически да го извършите. Защото мислите, че всичко е прекомерно мъчно, тъй че просто ще го извършите " на следващия ден ". Защото ненавиждате работата си, само че не търсите нова; тъй като е по-лесно да отхвърлите отхвърлянето. Излезте от това положение. Докато се размотавате и се проваляте в това да опитате, би трябвало в действителност да сте там, на открито, и да се пробвате да се неуспехите, да предизвиквате себе си, да учите нови неща, да се проваляте, напредвайки, колкото се може по-бързо. Желанието за триумф би трябвало да надмогне страха от неуспех. Защото, в случай че прекомерно доста се страхувате да не се неуспехите, няма да извършите това, което е нужно, с цел да съумеете.
5. Оставяте страха да взема решение бъдещето ви. - Страхът е възприятие, а не факт. Ние сами го сътворяваме. Всичко е в мозъка ни. Променете нещата от вътрешната страна и извън всичко ще си пристигна на мястото. Както споделя Франклин Делано Рузвелт: " Единственото нещо, от което би трябвало да се опасяваме, е самият боязън. " Помнете това. Не позволявайте на страха да взема решение бъдещето ви. Нека вашите фантазии да бъдат по-големи от страховете ви и дейностите - по-силни от думите ви.
6. Вярвате, че най-хубавото е към този момент зад вас. - Това може би е най-трудното, само че би трябвало да оставим предишното да си отиде! Да, по никакъв начин не е елементарно, изключително когато то наподобява толкоз по-добре от сегашното, а бъдещето - толкоз нестабилно. Но имайте поради, че актуалният миг е всичко, което имате и с което в миналото ще разполагате. Миналото, което през днешния ден копнеете да се върне, евентуално сте го пренебрегвали, когато е било настояще. Не си причинявайте това още веднъж. Не пропилявайте сегашното си с едно минало, което няма бъдеще.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ