Не е лесно, ама никак – за трети път през

Не е елементарно, но по никакъв начин – за трети път през годината дребни, огромни и още по-големи претенденти са принудени да се надпреварват за националната обич. Парите свършиха в първите две акции, любовта е ъгъл, а на всичко от горната страна изборите са 2 в 1. Пред такива тежки тествания политическият ни хайлайф не се бе изправял. Но, не може да се отхвърли, раздава се на макс. В резултат традицията се съблюдава – страшни смехории и смешни страшки (по Недялко Йорданов) се редуват в чутовни предизборни подиуми. Както се споделя в един настоящ булеварден девиз – „ Всеки самичък си преценява “ (колко да се изложи).

Топзвездата в актуалната акция несъмнено е Делян Славчев Пеевски. Заслабнал, съвсем като младеж, някогашният „ процъфтяващ млад мъж “ към този момент е национален човек – на никое място гонен, на всички места признат – в села, паланки и кметски кабинети.

Тук купи балонче на детенце (а можеше завод),

там ръкостисне дядовци, най-после добродушно приседне с младежи на безалкохолно.... Нахлузил спортен екип, маратонки, якенце... - дори не ги сменя в другите дни. Кметът на Велико Търново го черпи с бонбони, но той, благият, не протяга ръка, тормози се... Плачем! Да видят те, американците, връз какъв човечец стовариха „ Магнитски “! Олигарси и мафии ли – нелепости! Всъщност, тези обичай и душевности Делянови, разказани обилно от пресцентъра на Движение за права и свободи, изрично демонстрират едно - този път парламент ще има. И целият цирк си коства -  дълго време след това се радваш на имунитет и други благинки. (Ако някой подведен гласоподавател още не е схванал, затуй е борбата на всички претенденти).

Лозан Панов сигурно няма да усети нищо от сладостта на президентския пост. Ще му остане присъединяване за спорта - и той правейки се на това, което не е. Панов си сменя очилата, мие буренце, хортува с беззъби дядовци, клечи до червени доматки на село – какво ли не видяхме от него през акцията...

Е, и от един затлъстял джип слезе

посред сърцераздирателните етюди, само че нищо – ние имаме вяра, че той с дядовците си прекарва времето, не в джипа. Казано съществено, акцията на Панов е образец по какъв начин  един човек с достолепия може да бъде трансфорат в посмешище. Сякаш някой ще гласоподава за него поради доматите му... Но пък не може да се отхвърли, че има най-малко един човек на планетата, който харесва тези неща - пиарката на Панов Ивет Добромирова. „ Татко, чичо, през днешния ден имаме Лозан Панов #НаСтранатаНаИстината! “, обърна се тя във Facebook към умрелите си роднини. Причината – кандидат-президентът посетил родната им Стара Загора (!?!). Добромирова очевидно прави оценка високо всичко, което й щукне в главата, тъй като разпространява и друга своя промисъл - 

кандидат-вицето Моасе била Амели Пулен

(За протокола - Амели Пулен е героиня от сантиментална комедия; Моасе помогнала на потърпевш в злополука чужденец, затуй била като Пулен). Дето се вика, ово е интелектуален стандарт!

Трябва да се признае, че има подобен интелектуален стандарт и при Слави Т. Трифонов. Насред заразяващи се хора и изнемогващи лекари, при хаоса в страната, той разнообрази извънредно редките си публични прояви с

трогателен апел. Не, не за имунизиране!

Нито за съблюдаване на ограниченията. Слави Т. Трифонов прикани българите за поддръжка на „ диамантените ни девойки “. За художествена гимнастика иде тирада. Гимнастичка Лаура се контузила, ансамбълът пропускал състезание, то било последното за Лаура... Драма велика, Слави Т. Трифонов е доста смутен! „ Ти състезателен коментатор ли стана, бе? “, попита го фейсбук консуматор. Едва ли е станал. Просто подобен е материала, който трансформира България, измита боклука, има го в тая страна, дето я няма и така нататък

Корнелия Нинова също се включи

във фейсбук жанра „ Много е значимо всичко това, сън не дремя, вервайте! “.

Тя героично описа за „ най-големия натиск извън и от вътрешната страна “, оказван й в миналото. Ама защо е той, запита се в първия миг публиката – пари, постове, далавери из изчезващата Българска социалистическа партия? Не, не - изненада - най-големият напън бил „ за Истанбулската спогодба и джендър идеологията “. Браво на Нинова! Устоя. То и защо ли друго да я натискат враговете? За заплати на хората? Че то такава борба Българска социалистическа партия не е водила.

Все още Нинова не се е качила на кон. И Мая Манолова не е карала в тази акция кану, дава го добродушно – гушка котенца, кученца, по някое време посети коафьор. Но и двете бързо би трябвало да се вземат в ръце, тъй като една друга жена ги задминава – Невяна Митева. Засега подгласничката на Анастас Герджиков " единствено " поигра волейбол, канадска битка, катери са на стена, извая грънци  в Троян... Има време до 14 ноември, евентуално ще скочи и с парашут. Цялата тази физическа интензивност Митева съчетава с богата психика, споделяйки мисли на велики персони.

Но не на Паулу Коелю, както вършат простите хора

Не и на Бойко Борисов. А непосредствено на Ленардо да Винчи: “Трудностите, които срещаме през днешния ден, дефинират това кои ще бъдем ние на следващия ден “- тази Леонардова мъдрост, ширеща се във всеки блог за цитати, се появи и на фейсбук профила на Митева. Е, при живите изяви нещата не стоят така мъдри. „ Ще се попречи на хората, на техния поимък “, ожали Митева риболовците, истукана пред заседналия транспортен съд Vera Su. Нищо, де – по времето на ГЕРБ поминъкът на някои хора в действителност се трансформира в поимък.

Колкото до самия Борисов, не спря да бълва безчовечен небивалици и през тази акция. Настоящото държавно управление инжектирало на хората ваксини с изминал период на валидност, ако бил останал министър председател, щял да е ваксинирал към този момент 70% от българите... Нищо че по негово време също бяхме последни по имунизация в Европа. И още, и още... Няма смисъл да се изрежда в детайли, гьонсуратлъкът му не се вписва в познатите категории.

Кампанията на „ Демократична България “ не е чак толкоз забележителна - евентуално тъй като Антоанета Цонева си оправи прическата още за предходните избори. Все отново и в този момент има изцепки. Например част от интернет пропагандата на групировката тече посредством клипове с разговори по двойки. Често диалозите наподобяват атмосферата на брат`чедите от " Каналето ". Така Иво Мирчев и Димитър Найденов блеснаха в клип от Сарая на „ Росенец “ - разхождайки се, изясняват по какъв начин ще преборят мафията и Доган. Естествено, клипчето споделя истини, но изборно: пропуснато е по какъв начин Найденов, преди да тръгне да се бори с Доган, го поддържа в гласоподаване в бургаския общински съвет (просто " Демократична България " още не бе осъществила фамозното дебаркиране, друга бе ситуацията). Почетният ръководител на Движение за права и свободи не се появи в кадър при Мирчев и Найденов. Което си е необичайно, тъй като и той като Лозан Панов е обожател на оранжерийните домати - гледа ги навръх " Росенец ".

И още доста от същото. По целия политически хоризонтал и вертикал: Румен Радев прави лицеви опори; Костадин Ангелов е всекидневен инфлуенсър в обществените мрежи; Стоян Михалев връща туби с капачки; Волен Сидеров отива на митинг с колело; Валери Симеонов демонстрира пред камери „ дамата на живота си “; Пеевски, Йордан Цонев и други батки размахват пред фотоапарати имунизирани бицепси; Веселин Марешки жали, че без „ Воля “ в Народното събрание страната пропадала; Йоло Денев сее мъдрости в предизборното студио на Българска национална телевизия, разминава се с представители на партията БОГ; в същото студио различен претендент, дето предния път бе мандатоносител на Васил Божков (абе, липсва ни!), облича бяла престилка – нещо здравно желае да внуши - евентуално, че

психиатрите в тази страна не си правят работата

В други точки от татковината хора се вият, баници точат, винце разнообразява сарми или хайвер (според " елитарността " на публиката). Друго забавно? А, да - фолкдивата Луна желае да вземе главата на Радев.

Големият въпрос след целия този цирк е може ли въпреки всичко да има смяна? Нещо положително, нещо друго за тази изстрадала България. Да, що да не може? То, действително, смяна към този момент има, дори продължава. Ето я:

Асен Василев попя „ Хубава си моя горо “

(в избирателен клип); Даниел Лорер сподели, че води листа във Варна не щото е парашутист и следва да му се откри кандидатски регион, ами жена му била от същия град. А самата звезда на „ Продължаваме промяната “, мегаидолът Кирил Петков, след толкоз доста батаци и неистини с поданството си, удостоверени от Конституционния съд, простена: „ Аз, Кирил Петков, одобрявам решението на Конституционния съд... Заставам с високо вдигната глава... Когато подписах пред нотариус своето волеизявление за отвод от поданство на 21 април, предадох канадския си паспорт, платих си таксата, аз бях сигурен, че съм извършил своето обвързване към Конституцията на България.... Имам дълг пред Родината!... Моят дълг беше да не заставам безучастно.... Не можех да продължа да виждам по какъв начин налозите...

Как едни милиарди... Как едни шефове... Как нашите баби, дядовци... “.

Тъй, де – и тук се плаче. Промяната в действителност продължава – хората имат опция да не плачат от умиление само по Делян Пеевски; вече могат и по Кирил Петков. А някои и плачат напълно в действителност -  в мрежите към този момент има акция " Жу суи Кирил Петков ".

Вероятно има българи, към момента неоскотели, които се чудят: за какво, бе, за какво е всичко това?; за какво толкоз примитивизъм и нелепости?; в акции, ясно е, вършат се такива неща, но чак пък толкоз? Отговорът е елементарен - в българските университети отдавна се влиза с тройка. Тройкаджии са от ден на ден учители, икономисти, съдии, прокурори, лекари (отличниците са в чужбина)... А също политиците с техните пиари. Няма по какъв начин да е друго във всеобщата незначителност. Ясен е и утрешният ден, откакто забележителна част от тези хора се намърдат в управническите кресла. Няма или-или: ще се намърдат, те са!