Ето къде се въртеше алъш-вериша по времето на соца
Не че и в този момент няма битаци около всички по-големи български градове, само че борсите от този вид избуяха във времето на социализма. Някои мурафети ги копирахме от Ориента, други – от Полша.
Битаците бяха националният мол, в който човек можеше да компенсира всички дефицити от нармаговете на плановата стопанска система, където и с бодил да се завъртиш, нямаше да закачиш доста стока. Класика на класиките, несъмнено, беше битакът в Димитровград. Там клиентът, който постоянно бе и продавач, можеше да откри всичко – от игленика на бай Мюмюн от Розино до модифицираната лада седмица на старшина Рядков от Трудовец.
„ Тука, бате, не е магазин. Нема етикети, нема чорбаджии. Ти си казваш цената, аз си споделям цената. И че се разбереме като братя. Ти си българин, аз съм ром, голема работа. Важното е да се върнем у дома с пари в джеба. А и ти да си удовлетворен. Дай си лапата. А така…”. Това е типичният мухабет от алъш-веришния диалог пред сергията върху походно легло или върху килимче, опнато напряко върху разкаляната земя.
Битпазарът в действителност носи името си от „ битата “ цена. Много преди да се появят вносните артикули от Съюз на съветските социалистически републики, републиките, Турция и Китай, по родните битаци се търгуваше най-вече със артикули втора ръка или със стегнати и отремонтирани ВиК, елчасти и уреди, които бяха недостиг.
Помня като възпитаник по какъв начин се прехласвах по дънките „ Леви Щраус “ и „ Райфъл “. Тях човек можеше да ги придобие от някой родственик в западната чужбина или в случай че откри долари, с цел да влезе в магазините на „ Кореком “. Трудна работа. На битака до КАТ в Пловдив обаче един хитрец, шивач от локалната Аджисан махала, взе да вади копия на оригиналите, които си бяха суперменте. Меря аз едни такива гащи, а байчото вика: „ Купувай бе, момче – ориджинал джинс, самичък съм ги шил “.
Софийският битак пък от много време си е в квартал „ Малашевци”. Столичаните с по-дълъг стаж помнят обаче, че по време на действителния социализъм, преди да се дефинира това място в „ Малашевци”, битакът се събираше сред новата постройка на спектакъл „ София” в парка „ Заимов” и бул. „ Сливница”.
По всички родни битаци от много време има и регламентирани наеми на сергии. Те са нормално по 2 лв. сякаш за поддръжка на региона. Над 70 % от идващите на битака са роми, като от време на време идват и сръбски роми с по една кола стока. Сред множеството постоянно обикаля стара ромка със кърпа и тика количка с термоси с кафе, чай, семки, фъстъци. Продава още кюфтета, които боде с вилица от една огромна тенджера. По кьошетата има и бира – за декор на чалгата.
Ако искаш да си разчистиш мазето или тавана, товари и право на битака. Книги, картини, остарели колела, фенери, обувки, чанти.
Откакто избухна демокрацията обаче, пазарната стопанска система взе да се пробва да естетизира и тия пространства. Така истинският битакаджия е изтикан в ъгъла за сметка на вкарания в скица с отчисления спекулант, на който се предлага тенекиено-алуминиева стъклена колиба. А ширпотребата от Чайна и Капалъ чарши напълно удуши родната стока.
Стоките и преди, и в този момент условно могат да се разделят на няколко огромни групи. Първата – това са вехториите. Например стоманени легла, борово черчеве, посуда. Втората група са инструментите. Има остарели и ръждясали дрелки, флексове, режещи дискове, триони, комплекти с гаечни ключове. Цени – от 4-5 до 10, най-вече 15 лв.. Наред с тях обаче се продават и неупотребявани принадлежности.
Електрониката е обособена група. Има си и техника на извършването на покупки. Ако забележиш нещо забавно, отмини най-малко на 10 крачки, а след това леко-леко се върни. Загледай стоката отново, след това отново отмини на 5-6 крачки. Така привличаш вниманието на продавача. Не бързай да го заговаряш. Отначало са значими жестът и физиономията на лицето ти. Чакай, до момента в който шаранът налапа куката!
Източник: socbg.com
Битаците бяха националният мол, в който човек можеше да компенсира всички дефицити от нармаговете на плановата стопанска система, където и с бодил да се завъртиш, нямаше да закачиш доста стока. Класика на класиките, несъмнено, беше битакът в Димитровград. Там клиентът, който постоянно бе и продавач, можеше да откри всичко – от игленика на бай Мюмюн от Розино до модифицираната лада седмица на старшина Рядков от Трудовец.
„ Тука, бате, не е магазин. Нема етикети, нема чорбаджии. Ти си казваш цената, аз си споделям цената. И че се разбереме като братя. Ти си българин, аз съм ром, голема работа. Важното е да се върнем у дома с пари в джеба. А и ти да си удовлетворен. Дай си лапата. А така…”. Това е типичният мухабет от алъш-веришния диалог пред сергията върху походно легло или върху килимче, опнато напряко върху разкаляната земя.
Битпазарът в действителност носи името си от „ битата “ цена. Много преди да се появят вносните артикули от Съюз на съветските социалистически републики, републиките, Турция и Китай, по родните битаци се търгуваше най-вече със артикули втора ръка или със стегнати и отремонтирани ВиК, елчасти и уреди, които бяха недостиг.
Помня като възпитаник по какъв начин се прехласвах по дънките „ Леви Щраус “ и „ Райфъл “. Тях човек можеше да ги придобие от някой родственик в западната чужбина или в случай че откри долари, с цел да влезе в магазините на „ Кореком “. Трудна работа. На битака до КАТ в Пловдив обаче един хитрец, шивач от локалната Аджисан махала, взе да вади копия на оригиналите, които си бяха суперменте. Меря аз едни такива гащи, а байчото вика: „ Купувай бе, момче – ориджинал джинс, самичък съм ги шил “.
Софийският битак пък от много време си е в квартал „ Малашевци”. Столичаните с по-дълъг стаж помнят обаче, че по време на действителния социализъм, преди да се дефинира това място в „ Малашевци”, битакът се събираше сред новата постройка на спектакъл „ София” в парка „ Заимов” и бул. „ Сливница”.
По всички родни битаци от много време има и регламентирани наеми на сергии. Те са нормално по 2 лв. сякаш за поддръжка на региона. Над 70 % от идващите на битака са роми, като от време на време идват и сръбски роми с по една кола стока. Сред множеството постоянно обикаля стара ромка със кърпа и тика количка с термоси с кафе, чай, семки, фъстъци. Продава още кюфтета, които боде с вилица от една огромна тенджера. По кьошетата има и бира – за декор на чалгата.
Ако искаш да си разчистиш мазето или тавана, товари и право на битака. Книги, картини, остарели колела, фенери, обувки, чанти.
Откакто избухна демокрацията обаче, пазарната стопанска система взе да се пробва да естетизира и тия пространства. Така истинският битакаджия е изтикан в ъгъла за сметка на вкарания в скица с отчисления спекулант, на който се предлага тенекиено-алуминиева стъклена колиба. А ширпотребата от Чайна и Капалъ чарши напълно удуши родната стока.
Стоките и преди, и в този момент условно могат да се разделят на няколко огромни групи. Първата – това са вехториите. Например стоманени легла, борово черчеве, посуда. Втората група са инструментите. Има остарели и ръждясали дрелки, флексове, режещи дискове, триони, комплекти с гаечни ключове. Цени – от 4-5 до 10, най-вече 15 лв.. Наред с тях обаче се продават и неупотребявани принадлежности.
Електрониката е обособена група. Има си и техника на извършването на покупки. Ако забележиш нещо забавно, отмини най-малко на 10 крачки, а след това леко-леко се върни. Загледай стоката отново, след това отново отмини на 5-6 крачки. Така привличаш вниманието на продавача. Не бързай да го заговаряш. Отначало са значими жестът и физиономията на лицето ти. Чакай, до момента в който шаранът налапа куката!
Източник: socbg.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ