Европарите не са подредена маса, а предизвикателство
* Не беше толкоз значима пропорцията грантове-заеми, колкото обвързването на процесите с промени, споделя финансистът Любомир Дацов * Моделът на Европейски Съюз е стар, по тази причина Съединени американски щати и Китай ни изпреварват * Дигитализацията и „ зелената договорка “ ще са в основата при подпомагането за възобновяване на стопанските системи * Начинът на систематизиране на еврофондовете основава доста повече стопански и обществени неравенства, в сравнение с данъчната ни система * Предстои доста работа, имаме проблем с административния потенциал за асимилиране на евросредствата
- Господин Дацов, кой завоюва от контрактуваното съглашение за систематизиране на 750те милиарда евро от възстановителния фонд – „ спестовната “ четворка или страните от Юга, които желаеха повече грантове?
- Позицията на така наречен „ спестовни “ страни, водени от Нидерландия, ми харесва повече от тази на страните, които са за по-голямо харчене. Подкрепям прагматизма на концепцията, че парите би трябвало да бъдат употребявани за основаването на работещи механизми. С разпределението на тези средства в съответствие съвсем 50 на 50 за грантове и заеми бе реализиран баланс. Но идеалният вид е механизъм, при който ясно и категорично грантовете са обвързани промени и постигането на избрани резултати. Особено като се има поради трайното политизиране на миналата Европейска комисия, която си затваряше очите за доста „ нелепости “, които се случваха с европейския бюджет - и с безпретметното харчене, и с политически процеси, които се развиха в доста европейски страни, тъй като трябваше да се пазят партиите и министър председателите от нашето политическо семейство. Засега не мога да преценява до каква степен тази Европейска комисия ще бъде по-различна. Но на този стадий дейностите, въпреки и не толкоз крайни на повърхността, не наподобяват доста по-различни. Европейска комисия ще бъде крайният съдник, без значение че има страни членки, които могат да издигнат въпроса какво се случва в обособени страни и дали не се подкопава Общността, когато някой не си прави добре работата. При подозренията, които имаме за безпристрасността на посредническата роля на Европейска комисия, този развой може да не бъде досатъчно ефикасен. Отстъплението, което беше направено на последната среща, не трябваше да се случва. Не беше толкоз значима пропорцията грантове-заеми, колкото обвързването на процесите с промени. Това е мярка, която не засяга толкоз България, колкото да вземем за пример Франция и изключително Италия, където са доста от огромните проблеми.
- Ще реализира ли задачата си този фонд за възобновяване на Европейски Съюз след пандемията?
- Аз съм от хората, които се тормозят от мощна интервенция на страната, тъй като в всеобщия случай няма доказателства, че тази интервенция е стратегическа. Особено с европейския бюджет, където имаме от ден на ден образци за изтичане на пари с релативно ниска успеваемост. Аз персонално не знам каква роля ще изиграе този така наречен инструмент „ Следващо потомство Европейски Съюз “ за 750 милиарда евро. Това не са пари, които ние ще получим, а можем да вземем, което е обвързано с условности и избрани политики.
Приоритетите бяха дефинирани още през май от Европейска комисия и европейските водачи се съгласиха - за цифровизация на стопанската система, така наречен „ зелена договорка “, за която постоянно би трябвало да се повтаря, че не става въпрос за екология, а за рационализация на стопанската система – те ще стоят при подпомагането за възобновяване на стопанските системи.
В Европа през последните години сме очевидци по какъв начин бизнесът под една или друга форма обраства с нови условия, с процедури и така нататък Дори в България Европейска комисия постоянно регистрира, че след 2016 година администативната тежест и цената, която се заплаща от жителите и от бизнеса, непрестанно нараства, вместо да понижава. Създаването на една по-проста рамка с гарантиране на равнопоставеност и обикновено действие на правосъдната система, която е в основата на тези процеси, би било доста по-полезно за целия Европейски Съюз, в сравнение с някой да основава принадлежности, които едни хора да разпределят, да основават работа на администрацията и да се усещат потребни около това.
Да погледнем европейския бюджет и целите в него - въпреки и да има някой нов детайл, посоката е в същата повърхност като през през последните 20 година И по този начин ще си разбираем за какво Азия в лицето на Китай и Америка в лицето на Съединени американски щати изпреварват доста Европа и като стопански напредък, и като политическо въздействие при процесите в света. Може би методът, който се употребява Европа, е стар.
- Вашите съществени възражения са, че европарите в действителност не основават условия за правене на бизнес?
- Това е еднопосочно. Например в земеделието нещо случва ли се? Моделът със структурата на дотациите, системата за моделиране на несъмнено развиване на селското стопанство, парите, които отиват за развиване на селските региони – най-малко в България това е развой, който е цялостна злополука. Все повече и повече средства отиват при все по-тесен кръг от хора. Ако не се неистина, най-едрият земеделец в Европа е българин и е в България. Този земеделец е основан вледствие на процесите през последните години - композиция от ограничения, теглилки, бюджетни и политически практики. И това е основало безспорната централизация на запаси. Този вид земеделие е довел до това, че обезлюдяването на селата не стопира, на хората не се основава занаят и качество на живот.
Аз съм от хората, които считат, че усвояването не може да бъде самоцел, би трябвало да има смисъл, забележим резултат, да служи за реализирането на общите цели. Много постоянно има разногласия дали данъчната ни система основава предпоставки за задълбочаване на пропастта сред небогати и ботати. Но даже и с просто око се вижда, че през последните години системата на дотации в селското стопанство и методът на систематизиране на еврофондовете основават доста повече стопански и обществени неравенства, в сравнение с данъчната ни система. Видно е, че моделът би трябвало да бъде изменен. И това не е работа на специалистите, а политически въпрос.
- България получава с над 13 милиарда евро повече от новия бюджет 20212027 година Какво следва оттук насетне?
- България получава повече пари, тъй като има повече за разпределение. Това е опция, само че в случай че желаеме да се възползваме от нея, следва доста работа, която би трябвало да бъде свършена. Ние и сега имаме проблем с административния потенциал за асимилиране на актуалните еврофондове. Видяхме какво се случи в първия и втория програмни интервали сега, в който се свързаха условията с сложни политики, огромна част от усвояването на пари блокира. И добре, че се случи пандемията с COVID19, с цел да могат да се трансферират парите и да ги усвоим, тъй като другояче щяхме да изгубим много средства.
Сега усвояването на средствата ще бъде обвързано с избрани политики и цели на Европа, които са доста сложни, по тази причина аз съм доста песимистичен. Нали разбирате, че дигиталицзацията не са просто два компютъра - това е да промениш метода на мислене, действието на стопанската система, акцентите. Същото е и със „ зелената договорка “ – не става въпрос дали някоя електроцентрала ще бъде затворена или не, а за нискокарбонова стопанска система, за обвързването с избрани критерии. Зад това стоят нововъведения, преструктуриране и вкарване на нови промишлености. Доста комплицирана система, за чието дейно обслужване не знам дали имаме задоволително потенциал. Предизвикателствата за смяна в работата на администрацията и самия бизнес са доста огромни, изискват сериозна подготовка, промяна на метода по отношение на сегашните принадлежности и практики. Аз виждам повече провокации, в сравнение с подредена маса, както се пробват да я показват доста хора, в това число и ръководещите. Това е елементаризиране и даже Европейска комисия, която обира толкоз доста рецензии, се трансформира под натиска.
Има политици и държавници в Европа, които са на мнение, че не може на Стария континент най-ценното да са „ замъците “. Истината е, че Европа в доста връзки не е конкурентна на останалия свят и върви с по-бавни стъпки от него. Затова не е въпросът за парите, а какво стои зад тях. Парите са една опция, един портфейл, те са толкоз доста, че не можеш да ги пипнеш. Но в края на краищата всичко опира до това дали знаем по какъв начин да се възползваме от обстановката. А тя ще дефинира развиването на доста от страните и на Европа и в стопански, и в политически аспект.
- Ще упорства ли Европейска комисия за уеднаквяване на данъчната политика в Европейски Съюз и какво би означавало това за България?
- Съмнявам се. Дори в Съединени американски щати, откъдето Европейски Съюз би могла да взаимства структурата на една бъдеща интегрирана политическа система, няма уеднаквена данъчна политика. Ако приказваме за единна данъчна основа – не става въпрос за размера на данъчните ставки и струкутрата, а за уеднаквяване на счетоводни практики, които третират другите активи и структурата на салдото да бъде по идентичен метод. Целта е да се избегне прекачване на налог облага, да вземем за пример. Ако се тръгне в тази посока, не мисля, че ще има проблем. Но уеднаквяване на ставките и налагане на идентична конструкция, изключително за директните налози не считам, че е задоволително и че ще се случи скоро. Много огромни са разликите в качеството на живот и чисто политически всяка страна ще има своя тактика за догонване. За новоприетите някогашни социалистически страни догонването ще продължи още най-малко 10-15 година Италия ще имат много по-различна икономическа тактика за реализация на задачите си спрямо Германия. Освен това кой е споделил, че в случай че се стигне до такова разискване, налозите би трябвало да отидат нагоре? Държавите с огромни налози би трябвало да ги смъкват, което за мен е по-добрият вид. Но това нито е на дневен ред, сигурен съм, че няма да се случи в мандата на тази Еврокомисия.
- Господин Дацов, кой завоюва от контрактуваното съглашение за систематизиране на 750те милиарда евро от възстановителния фонд – „ спестовната “ четворка или страните от Юга, които желаеха повече грантове?
- Позицията на така наречен „ спестовни “ страни, водени от Нидерландия, ми харесва повече от тази на страните, които са за по-голямо харчене. Подкрепям прагматизма на концепцията, че парите би трябвало да бъдат употребявани за основаването на работещи механизми. С разпределението на тези средства в съответствие съвсем 50 на 50 за грантове и заеми бе реализиран баланс. Но идеалният вид е механизъм, при който ясно и категорично грантовете са обвързани промени и постигането на избрани резултати. Особено като се има поради трайното политизиране на миналата Европейска комисия, която си затваряше очите за доста „ нелепости “, които се случваха с европейския бюджет - и с безпретметното харчене, и с политически процеси, които се развиха в доста европейски страни, тъй като трябваше да се пазят партиите и министър председателите от нашето политическо семейство. Засега не мога да преценява до каква степен тази Европейска комисия ще бъде по-различна. Но на този стадий дейностите, въпреки и не толкоз крайни на повърхността, не наподобяват доста по-различни. Европейска комисия ще бъде крайният съдник, без значение че има страни членки, които могат да издигнат въпроса какво се случва в обособени страни и дали не се подкопава Общността, когато някой не си прави добре работата. При подозренията, които имаме за безпристрасността на посредническата роля на Европейска комисия, този развой може да не бъде досатъчно ефикасен. Отстъплението, което беше направено на последната среща, не трябваше да се случва. Не беше толкоз значима пропорцията грантове-заеми, колкото обвързването на процесите с промени. Това е мярка, която не засяга толкоз България, колкото да вземем за пример Франция и изключително Италия, където са доста от огромните проблеми.
- Ще реализира ли задачата си този фонд за възобновяване на Европейски Съюз след пандемията?
- Аз съм от хората, които се тормозят от мощна интервенция на страната, тъй като в всеобщия случай няма доказателства, че тази интервенция е стратегическа. Особено с европейския бюджет, където имаме от ден на ден образци за изтичане на пари с релативно ниска успеваемост. Аз персонално не знам каква роля ще изиграе този така наречен инструмент „ Следващо потомство Европейски Съюз “ за 750 милиарда евро. Това не са пари, които ние ще получим, а можем да вземем, което е обвързано с условности и избрани политики.
Приоритетите бяха дефинирани още през май от Европейска комисия и европейските водачи се съгласиха - за цифровизация на стопанската система, така наречен „ зелена договорка “, за която постоянно би трябвало да се повтаря, че не става въпрос за екология, а за рационализация на стопанската система – те ще стоят при подпомагането за възобновяване на стопанските системи.
В Европа през последните години сме очевидци по какъв начин бизнесът под една или друга форма обраства с нови условия, с процедури и така нататък Дори в България Европейска комисия постоянно регистрира, че след 2016 година администативната тежест и цената, която се заплаща от жителите и от бизнеса, непрестанно нараства, вместо да понижава. Създаването на една по-проста рамка с гарантиране на равнопоставеност и обикновено действие на правосъдната система, която е в основата на тези процеси, би било доста по-полезно за целия Европейски Съюз, в сравнение с някой да основава принадлежности, които едни хора да разпределят, да основават работа на администрацията и да се усещат потребни около това.
Да погледнем европейския бюджет и целите в него - въпреки и да има някой нов детайл, посоката е в същата повърхност като през през последните 20 година И по този начин ще си разбираем за какво Азия в лицето на Китай и Америка в лицето на Съединени американски щати изпреварват доста Европа и като стопански напредък, и като политическо въздействие при процесите в света. Може би методът, който се употребява Европа, е стар.
- Вашите съществени възражения са, че европарите в действителност не основават условия за правене на бизнес?
- Това е еднопосочно. Например в земеделието нещо случва ли се? Моделът със структурата на дотациите, системата за моделиране на несъмнено развиване на селското стопанство, парите, които отиват за развиване на селските региони – най-малко в България това е развой, който е цялостна злополука. Все повече и повече средства отиват при все по-тесен кръг от хора. Ако не се неистина, най-едрият земеделец в Европа е българин и е в България. Този земеделец е основан вледствие на процесите през последните години - композиция от ограничения, теглилки, бюджетни и политически практики. И това е основало безспорната централизация на запаси. Този вид земеделие е довел до това, че обезлюдяването на селата не стопира, на хората не се основава занаят и качество на живот.
Аз съм от хората, които считат, че усвояването не може да бъде самоцел, би трябвало да има смисъл, забележим резултат, да служи за реализирането на общите цели. Много постоянно има разногласия дали данъчната ни система основава предпоставки за задълбочаване на пропастта сред небогати и ботати. Но даже и с просто око се вижда, че през последните години системата на дотации в селското стопанство и методът на систематизиране на еврофондовете основават доста повече стопански и обществени неравенства, в сравнение с данъчната ни система. Видно е, че моделът би трябвало да бъде изменен. И това не е работа на специалистите, а политически въпрос.
- България получава с над 13 милиарда евро повече от новия бюджет 20212027 година Какво следва оттук насетне?
- България получава повече пари, тъй като има повече за разпределение. Това е опция, само че в случай че желаеме да се възползваме от нея, следва доста работа, която би трябвало да бъде свършена. Ние и сега имаме проблем с административния потенциал за асимилиране на актуалните еврофондове. Видяхме какво се случи в първия и втория програмни интервали сега, в който се свързаха условията с сложни политики, огромна част от усвояването на пари блокира. И добре, че се случи пандемията с COVID19, с цел да могат да се трансферират парите и да ги усвоим, тъй като другояче щяхме да изгубим много средства.
Сега усвояването на средствата ще бъде обвързано с избрани политики и цели на Европа, които са доста сложни, по тази причина аз съм доста песимистичен. Нали разбирате, че дигиталицзацията не са просто два компютъра - това е да промениш метода на мислене, действието на стопанската система, акцентите. Същото е и със „ зелената договорка “ – не става въпрос дали някоя електроцентрала ще бъде затворена или не, а за нискокарбонова стопанска система, за обвързването с избрани критерии. Зад това стоят нововъведения, преструктуриране и вкарване на нови промишлености. Доста комплицирана система, за чието дейно обслужване не знам дали имаме задоволително потенциал. Предизвикателствата за смяна в работата на администрацията и самия бизнес са доста огромни, изискват сериозна подготовка, промяна на метода по отношение на сегашните принадлежности и практики. Аз виждам повече провокации, в сравнение с подредена маса, както се пробват да я показват доста хора, в това число и ръководещите. Това е елементаризиране и даже Европейска комисия, която обира толкоз доста рецензии, се трансформира под натиска.
Има политици и държавници в Европа, които са на мнение, че не може на Стария континент най-ценното да са „ замъците “. Истината е, че Европа в доста връзки не е конкурентна на останалия свят и върви с по-бавни стъпки от него. Затова не е въпросът за парите, а какво стои зад тях. Парите са една опция, един портфейл, те са толкоз доста, че не можеш да ги пипнеш. Но в края на краищата всичко опира до това дали знаем по какъв начин да се възползваме от обстановката. А тя ще дефинира развиването на доста от страните и на Европа и в стопански, и в политически аспект.
- Ще упорства ли Европейска комисия за уеднаквяване на данъчната политика в Европейски Съюз и какво би означавало това за България?
- Съмнявам се. Дори в Съединени американски щати, откъдето Европейски Съюз би могла да взаимства структурата на една бъдеща интегрирана политическа система, няма уеднаквена данъчна политика. Ако приказваме за единна данъчна основа – не става въпрос за размера на данъчните ставки и струкутрата, а за уеднаквяване на счетоводни практики, които третират другите активи и структурата на салдото да бъде по идентичен метод. Целта е да се избегне прекачване на налог облага, да вземем за пример. Ако се тръгне в тази посока, не мисля, че ще има проблем. Но уеднаквяване на ставките и налагане на идентична конструкция, изключително за директните налози не считам, че е задоволително и че ще се случи скоро. Много огромни са разликите в качеството на живот и чисто политически всяка страна ще има своя тактика за догонване. За новоприетите някогашни социалистически страни догонването ще продължи още най-малко 10-15 година Италия ще имат много по-различна икономическа тактика за реализация на задачите си спрямо Германия. Освен това кой е споделил, че в случай че се стигне до такова разискване, налозите би трябвало да отидат нагоре? Държавите с огромни налози би трябвало да ги смъкват, което за мен е по-добрият вид. Но това нито е на дневен ред, сигурен съм, че няма да се случи в мандата на тази Еврокомисия.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ