* Ограничение на търговската печалба има само във Венецуела и

* Ограничение на комерсиалната облага има единствено във Венецуела и Северна Корея

* Дръжте парите си в левове и евро - постоянни са

* В идващите 2 години главен приоритет би трябвало да е завършването на автомагистрала " Хемус "

* Значителна група популисти-националисти се чака в новия Европарламент

* Тази година финансовите пазари могат да се дефинират с една дума: неустановеност.

* Вдигането на лихвите от Европейската централна банка ще има позитивен резултат за нас

* Пиша книга за стопанската система на бъдещето

- Г-н Дянков, 10 години след въвеждането на плоския налог в България се породи полемика към неговата успеваемост. Бившият министър председател Иван Костов прикани за замяната му с напредничав налог, синдикатите също желаеха прогресивна канара, към тях се причислиха Българска социалистическа партия и АБВ. Какъв е вашият коментар - има ли нужда да сменя плоският налог с напредничав?

- Рано е да се мисли за промени в данъчната система. Тя работи добре за българите. 10 години е била постоянна. Тази непоклатимост ни е нужна още минимум 5 години, с цел да може България да се концентрира върху други тематики като икономическия напредък и превъзмогване на неравенството сред районите.

- Рекламираме България пред непознатите вложители като страна с извънредно ниски данъци за бизнеса. Ако настъпи смяна в данъчната система, по какъв начин ще се отрази това на задграничните вложения?

- И на българския бизнес, и на външния, е нужна непоклатимост. Вече 10 години сме се откроили като страна с ниски налози и за бизнеса, и за семействата. Добре е тази формулировка да се резервира още няколко години.

- В навечерието на дебата по бюджета за 2019 година Българска социалистическа партия настоя Данък добавена стойност за хляба да стане 5 %. Министър Румен Порожанов в някаква степен се съгласи, казвайки, че намаляването на Данък добавена стойност за насъщния ще изсветли бранша. Добра концепция ли е това?

- Не. Не й е в този момент времето. България има ниски налози. И в случай че кажем: да, хлябът заслужава по-ниско Данък добавена стойност, тогава влизаме в спор за Данък добавена стойност върху доста други значими артикули - медикаменти, учебници и така нататък Това ще наруши стабилността, за която приказваме.

- От своя страна съдружният сътрудник на ГЕРБ - Вътрешна македонска революционна организация, предложи да бъде въведена оптималната ставка за облагата на търговците върху 10 съществени храни - самун, мляко, кашкавал, месо и така нататък Има ли сходни практики в Европа?

- Подобна процедура има единствено във Венецуела и в Северна Корея. Но знаем по какъв начин страда популацията в двете страни. Първо, това е мъчно да се направи, тъй като по какъв начин тъкмо ще се знае каква е облагата на всяка една компания или комерсиална верига. И второ, не е работа на страната да поставя оптимални ставки. По-важно е посредством Комисия за защита на конкуренцията да вземем за пример, да гледа по какъв метод се дефинират облагите в другите браншове и дали някъде има свръхпечалба. Така се пази конкуренцията в другите страни. България би трябвало да следва този модел.

- Как ще коментирате настояването на президента Румен Радев Народното събрание да взема решение защо да се харчи бюджетният остатък?

- Бюджетното салдо се мени през годината - нормално стартира с остатък до септември, след което идват три месеца с дефицити. Заради тази динамичност е мъчно да се наложи изцяло предписание. Но е допустимо това да се направи отчасти: за всеки извънбюджетен масраф от над 100 милиона лв. да се минава през утвърждението на Народното събрание. Такова предписание ще сработи.

- Казахте, че тематиката за България в идващите години би трябвало да е стопански напредък. Есенната прогноза на финансовото министерство обаче поправя упованията за растежа до края на годината от 3,9 на 3,6 %. За 2019 прогнозата към този момент не е 4, а 3,9 на 100. Каква е повода за това?

- Започваното закъснение на икономическия напредък в цяла Европа. Отчасти то се дължи на неустановеност в световните търговски връзки, частично - тъй като частните вложения в Европа, надлежно и в България, понижават.

- Какво би трябвало да се направи?

- Това, което ни липсва, е уравновесяване в развиването в Северна и Южна България. Заради положителната инфраструктура на юг Стара Загора, Бургас, Ямбол, Сливен се развиват добре. Докато в Северна България към момента нямаме автомагистрала " Хемус ", нямаме добър път към Видин. И бизнесът не се развива. Това задълбочава икономическото неравноправие. Последните данни на Организация на обединените нации показват България като една от единствено 5 страни в света, в която за последните 5 години икономическото неравноправие се задълбочава.

- Каква е формулата за превъзмогване на това неравноправие? Правителството разгласи 10 % растеж на заплатите в бюджетния бранш за 2019 година, дават се 150 милиона за хората с увреждания, влагат се големи пари в обществени действия. Това задоволително ли е или трябват и други ограничения?

- Всичко това оказва помощ, несъмнено, само че трябват и други ограничения. Основната тематика е: в случай че не се основават нови работни места в Северна България, хората се местят към София, Южна България или напущат страната. А това прави неравенството още по-голямо. Защото тези, които се местят, са в работоспособна възраст. В идващите две години главен приоритет би трябвало да е построяването на автомагистрала " Хемус " и пътя Велико Търново-Русе.

- Новото райониране на страната на 4 стопански региона стъпка ли е в посока унищожаване на неравенството?

- Не. Административно може би е потребно - с цел да има по-малко администрация. Това, което би трябвало на Северна България, е да може да се стига до нея, с цел да се разкриват работни места.

- Но срокът за довеждане докрай на " Хемус " е 2024 година Какво би трябвало да създадем в тези 5 години, с цел да не се задълбочава неравенството сред Севера и Юга?

- Този период е доста дълъг. За 5 години Северна България ще се обезлюди още повече. В стопанската система се стига до стадий, когато опциите за работни места са толкоз малко, че бизнесът даже не поглежда към даден район. Може да се пресметна по кое време идва този миг. Това в особена степен важи за някои наши северни градове. Виждате Плевен - в предишното е бил 150 000 души, в този момент е под 90 000.
Ловеч беше 70 000, в този момент е близо 25 000. Веднъж стигне ли се такова равнище, доста мъчно се основава стопанска система. И това зависи преди всичко от инфраструктурата. Тя би трябвало да е подготвена в идващите 2-3 години, с цел да се мисли какъв вид вложения могат да влязат в Северна България.

- България подаде документите си за чакалнята на еврозоната и Банковия съюз. Какво следва оттук насетне и по кое време да чакаме влизане в чакалнята на еврозоната?

- Това беше нужна и смела стъпка на държавното управление. Добре беше да заявим публично нашия интерес. 2019 година обаче е година на тежки избори в европарламента. Ще има нова еврокомисия. Затова считам, че надали идната година ще можем публично да се поздравим с влизане в чакалнята. По-скоро ще би трябвало да изчакаме съставянето на новата Еврокомисия, което ще стане в самия завършек на 2019 година Оттам нататък към този момент имаме няколко години. Няма да стане бързо. В най-хубавия случай ще бъдем в еврозоната след 6-7 години. През тях имаме доста работа. Тя не е обвързвана с финансовите ни индикатори - те са обичайно положителни. А с икономическата конвергенция - по какъв начин България да пораства по-бързо и по-равномерно, по какъв начин да се преодолее икономическото неравноправие сред Севера и Юга. Защото това, въпреки да не е формален аршин за влизането ни в еврозоната, действително се гледа и от Европейската комисия, и от Европейската централна банка. Няма да се изненадам, в случай че след 2-3 години кажат, че до момента в който не се оправи икономическото неравноправие в България, тя няма да е подготвена за еврозоната.

- Какво да чакаме от евроизборите?

- Ще са сложни. Наблюдаваме какво се случва освен в Европа, само че и по света. Виждаме резултатите от първия кръг на изборите в Бразилия, където един популист завоюва съвсем 50%. Същият развой тече в Италия, във Финландия, в цяла Европа. Очаква се в Европейския парламент да има забележителна група популисти-националисти. Те са много скептични към европейските планове, в това число за еврозоната. Не са склонни да се дават повече пари за кохезионна политика към Източна Европа. А двете тематики са доста значими за България. Такъв състав на европарламента и Еврокомисията би могъл да ожесточи диалозите дали Европейски Съюз е вярна концепция и дали не би трябвало страните да имат национални ползи над тези на Европа. Надявам се да не се стига до такава степен.

- Европейската централна банка заприказва за повдигане на лихвените проценти. Кога да чакаме това и какъв ще е резултатът за нас, българите?

- Очакваме го в най-скоро време. Европейската централна банка даже закъснява, както закъсня и със оправянето с еврокризата. Федералният запас на Съединени американски щати към този момент четири пъти подвигна главната ставка, чакат се още два. Ставката е близо 2,5%, ще стане към 3 на 100. Европейската централна банка занапред би трябвало да тръгне по този път. Но това значи по-голяма непоклатимост. В последните 2-3 години лихвите основно върху държавните скъпи бумаги бяха толкоз ниски, че финансовите пазари не бяха наясно коя страна по какъв начин ръководи дълга си. Когато стартира повдигането на ставките, за финансово дисциплинирани страни като България, увеличението на лихвата би трябвало да се окаже много малко. За нас ще има позитивен резултат.

- В последния месец бяхме очевидци на сривове на доста валути - турската лира, рублата, даже паундът се обезцени. Какво се случва на финансовите пазари?

- Има огромна неустановеност. Точно по тази причина при започване на нашия диалог подчертах какъв брой е значимо да има данъчна непоклатимост в България. Защото тази година финансовите пазари могат да се дефинират с една дума: неустановеност. Тя идва поради несигурността в политиките на огромните стопански блокове. От една страна не е несъмнено в какъв миг какви политики ще употребява американският президент Доналд Тръмп. От другата страна е закъснялата политика на Европейската централна банка за гладко повдигане на лихвените проценти, което би въдворило успокоение на финансовите пазари в еврозоната. Затова валутите на огромните разрастващи се пазари като Турция, Аржентина, Пакистан, Южна Африка, Русия, които зависят от $ или от еврото, падат доста.

- На този декор еврото устойчиво ли е?

- Да. Ние към момента сме в златните години след рецесията в еврозоната, където икономическият растеж в Европа като цяло е добър. Може би ще имаме още две сходни години в Европа, през които всички европейски страни ще имат позитивен стопански растеж. Но това ще става все по-трудно. Затова задачата на България е в последващи 2 години е не просто да имаме растеж, а да имаме висок растеж - над 4 %.

- Какво ще посъветвате българите - в каква валута да държат парите си?

- Ние сме постоянни. Еврото е устойчиво, левът е постоянен по отношение на него. Не би трябвало да имаме терзания.

- Изминаха 10 години и от банкрута на " Лемън Брадърс " и международната финансова рецесия. Амepиĸaнcĸият иĸoнoмиcт Hypиeл Pyбини и итaлиaнcĸият мy ĸoлeгa Бpyнeлo Poзa написаха в cтaтия зa Рrојесt Ѕуndісаtе, че ĸъм 2020 година щe yзpeят ycлoвиятa зa нова cвeтoвнa финaнcoвa ĸpизa и пocлeдвaщa глoбaлнa peцecия. Какъв е вашият разбор - задават ли се нови сложни години за Европа?

- Не толкоз бързо, не 2020 година Исторически, финансови рецесии има на всеки 12 до 15 години. Аз обаче считам, че идната финансова рецесия няма да е в Европа. Европа имаше доста дълга и тежка рецесия в последното десетилетие, извади поуките си. Подобри се работата на Европейската централна банка. Не считам, че в идващите 5 години в Европа ще има огромна рецесия. Но в огромните разрастващи се стопански системи - Турция, Аржентина, Пакистан, огромна част от Африка, забележителна част от Азия, към този момент има сигнали за финансови рецесии. Дали те ще прераснат в огромна рецесия, както се случи в Източна Азия преди 20-25 години, ще забележим. Но има такива предпоставки.

- Наблюдавате процесите в Лондон, по какъв начин ще се развие Брекзит?

- Брекзит е огромен проблем и за Англия, и за Европейския съюз. Искрено се надявам, че с европейските избори през пролетта в Брюксел ще отидат по-здравомислещи политици, а политическата обстановка във Англия ще се промени, с цел да има същински диалог какъв да бъде Брекзит и дали изобщо да го има. За разлика от преди 6 месеца в този момент тематиката за втори референдум във Англия и преосмисляне на Брекзит към този момент стои. Но тя зависи и от Европейски Съюз.
Смятам, че в края на март 2019 година Брекзит ще тръгне, само че ще е доста по-мек - в доста пазари и политики Англия ще остане част от Европа.

- Представихте книгата си " Накъде върви Европа " и в ирландския парламент. Подготвяте ли нова книга?

- В момента работя интензивно по четвъртата си книга. Тя е за стопанската система на бъдещето. Надявам се, че до идната пролет ще бъде в издателствата. С новите технологии, с автоматизацията и връзките хора - роботи в доста браншове се трансформира напълно методът на произвеждане. Книгата ми слага въпроса по какъв начин наподобява стопанската система на бъдещето, кои страни ще завоюват от нея и в кои браншове.