Професор Христо Тасков - син на един от основателите на

Професор Христо Тасков - наследник на един от създателите на Инфекциозната болница в Пловдив и безусловно израснал с инфекциите и епидемиите, написа, както твърди той, последния си пост на тематика COVID-19 в обществената мрежа Фейсбук. Постът му е отдаден на груповия имунитет, чийто бранител е от дълги години, и е прекомерно, прекомерно любопитен. Прочетете го до края! Защото... единствено простакът е безапелационен, умният се съмнява! Колективният имунитет - това е последният ми пост на тематика COVID-19 Във връзка с моя професионален опит, до в този момент съм си разрешавал да давам уточнения и да изричам отзиви във фейсбук. (биографията ми е най-после за тези, които не ме познават) Сега ще изкажа моето последно мнение. От началото на моята кариера до в този момент постоянно съм защитавал основаването на КОЛЕКТИВНИЯ ИМУНИТЕТ. Най-вече като имунолог, съм бил уверено " ЗА " груповия имунитет и използването на имунизациите за неговото основаване. Зная чудесно, че с помощта на него епидемиите не пораждат или се самоограничават. Когато Борис Джонсън разгласи, че Англия ще се оправи посредством групов имунитет, аз се зарадвах доста, че една страна е тръгнала по пътя на хубавичко логичност. Веднага поздравих един сътрудник от London School of Hygiene & Tropical Medicine (за мен най-елитния университет в света по заразни заболявания епидемиология), че Англия е тръгнала по пътя на науката. Той ми отговори, „ Почакай, вирусът и заболяването са единствено на няколко месеца “. Когато Англия зави на 180 градуса и вкара изолацията, той ми писа, „ За страдание действителностите победиха науката “. Преди седмица Antonio Fauci, шеф на Националните институти по опазване на здравето на Съединени американски щати, топ академик инфекционист и консултант на Президента по заразни заболявания съобщи „ Не си правете сметки, в този момент вирусът ги прави “. Никой не знае, какво ще измисли този вирус. Вече имаме голям брой разновидности, два обособени варианта, голям брой известия за наново възпаление. Всички смятахме, че това е едно „ грипче “, което ще пристигна и замине, като другите епидемии. Но сметките ни се оказаха криви. Общото с грипа е, че са вируси. Всичко останало е друго, най-много патогенезата и клиниката. За епидемиологията на COVID-19 съвсем нищо не знаем. За груповия имунитет - НИЩО. За него ще приказваме чак СЛЕД епидемията. В този смисъл, дано не заставаме на крайни позиции ЗА и ПРОТИВ груповия имунитет. Погледнете смъртността в Швеция на един милион, страна давана за образец за създаване на групов имунитет. Може би Швеция може да си го разреши. Но аз не желая да съм очевидец тук на ужасите в Италия, Испания и Ню Йорк, макар техните мощни системи на опазване на здравето. В България за малко време се направиха немислимо доста неща. Да се надяваме, че след Великден ще сме готови да посрещнем първата вълна на епидемията. НАДЯВАМ съдебна експертиза СЪЩО, ЧЕ НАЙ-ПОСЛЕ ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО ЩЕ ПРЕСТАНЕ И РАЗУМЪТ ЩЕ НАДДЕЛЕЕ. НЕКА НЕ ЗАЩИТАВАМЕ НА ВСЯКА ЦЕНА И ДОКРАЙ СВОЯТА ТЕЗА. АМИ АКО НЕ съдебномедицинска експертиза ПРАВИ? **
За тези, които не ме познават. На 75 години съм. Роден съм в семейство на педиатър и инфекциознист. Баща ми участваше в основаването на днешната Инфекциозна болница в Пловдив и до пенсионирането си беше там професор по инфекциозни заболявания. Поради тези условия израснах с инфекциите и епидемиите. Свидетел съм на епидемиите от дифтерия, коклюш и полиомиелит. Детските шарки смятахме за нещо обикновено. Свидетел съм, по какъв начин имунизациите трансформираха пейзажа на инфекциозните заболявания в България. Промениха го до степен, че ние забравихме за тяхното битие и се отвори необятно поле за антиваксърите. От 1970 година преподавам имунология, микробиология, вирусология. Като дълготраен професор и зам. шеф на НЦЗПБ/БулБио съм добре осведомен с имунизациите и диагностиката на заразните заболявания. В продължения на 15 години участвах директно в въвеждане на политиките на СЗО, ECDC,UNAIDS и StopTB за предварителна защита, диагностика и лекуване на ХИВ и туберкулоза. Моя задача беше въвеждането на второ потомство на епидемиологичен контрол при ХИВ, моделирането на епидемията за оценки и 5 годишни прогнози. Правенето на разнообразни сюжети за усъвършенстване на националните запаси за справяне с ХИВ инфекцията. Във връзка с всичко това научих и модерната епидемиология.