Мартина Бозукова, МедиапулБюрократичната машина продължава да сътворява абсурди, така че

Мартина Бозукова, Медиапул

Бюрократичната машина продължава да сътворява парадокси, тъй че диагностицирането на хората с ковид да е оптимално комплицирано и доста от инфектираните да не влизат в формалната статистика. Държавата не признава резултатите от бързите антигенни проби. За да бъде доказан един случай, наложително би трябвало да има PCR тест, само че настоящите сега правила не престават да не обезпечават на хората опция за удостоверение с обществени средства.

На персоналните лекари е неразрешено да издават посоки за PCR-тестове на хора, които са с позитивни антигенни проби, тъй като се счита, че те са към този момент диагностицирани. Болниците пък отхвърлят да одобряват пациенти със подозрение за ковид без PCR тест. Това основава циничен кръг и доста проблеми, свързани с изолацията и карантинирането, приема в болница, издаването на болнични и не на последно място – със статистиката.

Защо страната не признава резултатите от антигенните проби? " Към момента в страната се ползва формулировка за случай на Covid-19, настояща на територията на целия Европейски Съюз, според която лабораторно удостоверение на Covid-19 се прави по метода PCR. Предвид това и всички ограничаващи ограничения (изолация и карантина) са съобразени с публично прелюдия ред ", споделиха от Министерството на здравеопазването за Mediapool.

" Във връзка с използването на антигенни проби като диагностичен способ при новия ковид на равнище Европейски Съюз тече дейна връзка сред страните членки, разисква се и изменение на условията за лабораторно удостоверение, които да бъдат отразени в нова формулировка на случай, която да бъде общовалидна за всички страни членки ", споделят от министерството.

Т.е. в Европейски Съюз има обща формулировка какво е доказан случай и тя изисква лабораторно удостоверение с PCR тест. Дефиницията е оповестена на страницата на Европейския център за надзор на болесттите (ECDC). Целта е данните на обособените страни за доказаните случаи да са сравними, а не да бъдат сравнявани нагледно казано ябълки с круши.

" Предвид по-ниската сензитивност на употребяваните бързи антигенни проби по отношение на така наречен " златен стандарт " в диагностиката на Covid-19 – PCR проби, тяхното потребление следва тъкмо да се уточни. Същите са използвани при лица с клинични прояви за Covid-19 до 5 ден от началото на недоволствата или до 7 ден от датата на контакта в места и обекти в общности с висока заболeваемост. При негативен бърз антигенен тест и подозрение за Covid-19, следва да се организира проучване с PCR за отхвърляне/потвърждаване на диагнозата. ", допълват от Министерство на здравеопазването.

Дотук добре. Въпросът е какво следва при позитивен антигенен тест и какво вършат формалните управляващи с цел да обезпечат удостоверение с PCR. И отговорът е: съвсем нищо. Лекари разясниха пред Mediapool, че от научна позиция удостоверение с PCR би трябвало да се търси единствено за негативните антигенни проби, а позитивните да са задоволителни за слагане на диагноза. Засега обаче този метод не се възприема от формалните управляващи.

По отношение на достъпността на PCR-тестовете от Министерството на здравеопазването показват, че " PCR тестванията са безвъзмездни за всички лица, които имат направление за проучването от доктор, в това число и общопрактикуващ доктор. Преценката за издаване на направлението за PCR се прави само от доктор и тогава той е безвъзмезден ". Т.е. управляващите не предлагат хората да се тестват по лична самодейност, а ги предизвикват постоянно първо да се обръщат към доктор и вероятно той да реши дали да бъдат тествани.

Досега опциите за платено с обществени средства тестване с PCR бяха мощно лимитирани. Пациентът трябваше да се обърне към персоналния доктор, а той да го препрати към РЗИ или да го пренасочи към лекар-специалист, който да му издаде направление. От тази седмица персоналните лекари към този момент също могат да издават посоки за PCR, само че в подписания преди дни анекс към рамковия контракт сред Лекарския съюз и НЗОК е записано, че направление за PCR от персоналните лекари не се издава на хора, които са с открито заболяване посредством бърз антигенен тест. Т.е. НЗОК приема, че хората с позитивен антигенен тест, са с към този момент открито заболяване. За Министерство на здравеопазването, лечебните заведения и формалната статистика обаче, болестта не е потвърдено.

Лични лекари разясниха пред Mediapool, че поради тази възбрана и поради това, че страната не признава бързите антигенни тестсове, те на процедура могат единствено да назначат някакво лекуване на пациентите си с позитивни антигенни проби и да им издадат елементарен болничен за вирусно заболяване. Това оставя болните отвън формалната статистика, отвън карантина и следене и затруднява по-късно пътят им, в случай че им се наложи болнично лекуване. Почти всеки ден в медиите има истории на пациенти, на които лечебните заведения са отказали банкет поради липса на PCR тест. Отделен въпрос е, че пациентът може да опита да скрие съществуването на позитивен антигенен тест, в случай че държи да получи удостоверение с PCR.

В идеалния случай се допуска, че в случай че човек е с позитивен антигенен тест и положението му не е тежко той би трябвало да се самоизолира и да стартира да се лекува у дома с назначена от персоналния доктор или експерт терапия. Ако стартира да се утежнява, да търси Спешна помощ и хоспитализация.

Много постоянно обаче при липса на PCR-тест лечебни заведения отхвърлят банкет, тъй като не знаят къде да " сложат " пациента – в Covid поделение или не и тъй като не всички имат така наречен " буферни зони ". Здравните управляващи настояват, че обезпечават благоприятни условия за PCR удостоверение на позитивните случаи от фургоните пред лечебните заведения, само че доста хора отказвали PCR, с цел да не бъдат карантинирани. Това също слага под въпрос до каква степен управляващите държат под надзор епидемията. Дали всички тествани във фургоните получават такава опция за удостоверение с PCR обаче е противоречиво и практиката е по-скоро да се тестват с PCR хората, които ще бъдат признати в болница, а тези, които се отпращат на домашно лекуване – не. Ако пациентът е с позитивен антигенен тест от някоя от разкритите Covid-структури в поликлинниките също е противоречиво дали ще получи направление от експерт за PCR тест. Така потвърждаването му като случай се оставя на положителната воля и финансовата опция на пациента да извади 120 лв. за удостоверение на частно. Или се протака до момента в който приемът му в болница не стане безусловно неминуем.

В резултат формалната статистика регистрира понижение в броя на PCR тестванията на фона на бурно възходяща заболеваемост. В момента се вършат по към 6000-8000 теста на ден, до момента в който преди месец системата отчиташе по 10 000 - 11 000 теста на денонощие. Намалението има и своето обективно пояснение. Например отпадналия през октомври наложителен негативен PCR тест за освобождение от карантина. Сега карантината се смъква непосредствено след 14-ия ден за болните и след 10-ия за техните контактни. При настоящето равнище от към 1500-2000 оздравели на ден, това прави автоматизирано същия брой по-малко проби на денонощие по отношение на времето, когато хората се тестваха преди да бъдат оповестени за оздравели. Масовото нахлуване на антигенните проби също смъква броя на PCR-тестовете, защото първите са по-бързи и по-евтини, надлежно – по-достъпни и хората ги избират. Една част от позитивните антигенни проби въпреки всичко отиват за удостоверение с PCR, което пък подвига % на позитивните проби при PCR, поради фокусираното тестване измежду към този момент показани като инфектирани случаи.

Като цяло обаче условието за удостоверение на всеки позитивен антигенен тест с PCR усложнява и затруднява доста цялостния развой, заради което се оформя сериозна сива част на епидемията. Поликлиниките да вземем за пример оповестиха за 30% позитивни антигенни проби, което сътветства почти на равнището на позитивните PCR проби в формалната статистика. Колко от тези позитивни антигенни проби намират удостоверение с PCR обаче никой не знае.

Здравните управляващи приказват за 10-15% " скрита заболеваемост ", само че до каква степен тази картина е справедлива и дали под " скрита " заболеваемост се схващат хора, които не се тестват изобщо или такива, които формалната система за тестване пренебрегва, остава обгърнато в мъгла.