Честит празник, ДПС! Но...
Назми Мюмюн,
държавник
През годините обществено съм споделял, без значение че съм български социалист, че Движение за права и свободи е естествена и закономерна нужда в ранния български политически живот след измененията от 1989 година Движението се роди по натурален път в неприемането на наложените от тоталитарната система похищения върху човешките права и свободи, в устрема за народна власт и независимост. Приети бяха отлични Устав и Програма. Основатели бяха читави, свестни и почтени хора. Тогава смятах, че в близко бъдеще ще се отстранен аргументите за неговото раждане и Движение за права и свободи ще бъде изпълнило своята историческа задача. За огромно страдание през днешния ден, 30 години след неговото основаване, съм угрижен, че в моята Родина не са премахнати отрицанието, омразата, разделянето и недоверието към другия. Че аргументите, довели до основаването на Движение за права и свободи, към момента, въпреки и леко смекчени, са част от дневния ред на българското общество.
Вярно е, че за миналите 30 години Движение за права и свободи сътвори хайлайф и има значителен принос за мирния преход в България. Но то не промени бита и страданието на бедните - българи, турци, роми, българи-мохамедани - помаци и така нататък Младите бягат от България, от Кърджалийско! Ниските заплати и обществен статус ги карат да търсят бъдещето си в други страни. Обезлюдяването на селата и градовете е толкоз огромно, че може да се съпостави с тези събития отпреди 30 години, наречени " Голямата екскурзия ". Но в случай че тогава тоталитарният режим прогони стотици хиляди от родните им места, то в този момент кой гони младежите?
Движение за права и свободи изневери на здравите си основи, трансформира се в елитарна партия! С взор в профил от ден на ден си задавам въпроса способно ли е Движение за права и свободи да направи нужното, с цел да спечелва равенството и да пази естествените човешки полезности? Има ли сили Движение за права и свободи да подсигурява икономическото и общественото развиване на районите, обитаеми с малцинствени групи. Така че българските жители от Кърджали, Кирково, Ардино, Черноочене, Якоруда и Барутин да са равни по условия и качество на живот с българските жители от София, Варна, Стара Загора? Защото, в случай че в този момент с право създателите на Движение за права и свободи споделят, че са изпълнили историческата задача на Движението, довела до неговото основаване преди 30 години, то дали през днешния ден техните наследници извършват своята историческа задача? Дали не вървят към самоизтребление на партията, поставяйки персоналната полза и жаждата за власт и пари над ползите на хората, които ги избират, като гласоподават за Движение за права и свободи?
Днес, за жалост, не мога изрично да отбележа, че обществото ни е узряло за обединяването на цялата българска нация, без разлика на етнос, вяра, език, просвета. Все още съществуват открити и прикрити разграничителни линии. С болежка споделям, че моята партия Българска социалистическа партия не държи кормилото за превъзмогване на тези разграничителни линии. Днес към момента има дребен брой братя и сестри социалисти, живеещи обратно във времето. В това отношение Движение за права и свободи е по-малко етническа партия от моята Българска социалистическа партия.
Доверието към Движение за права и свободи се срутва, признанието за мирния преход избледнява. От получаваните към 600 хиляди гласа, през днешния ден поддръжката е към 300 хиляди. Хората, симпатизантите на Движение за права и свободи, започнаха да търсят опция - емиграция в чужбина, реализация посредством други политически субекти (ГЕРБ, ДОСТ, Българска социалистическа партия, НПСД). Не е ли време след 30 години народна власт и независимост Движение за права и свободи да се замисли ще се промени ли елитът на придвижването като монополисти на локалната власт, ще ни изведе ли към по-добри съдбини всички нас от Кърджалийско и нашите деца? Или са ни нужни по-нататъшно преглъщане или гражданска война в нашите души?
държавник
През годините обществено съм споделял, без значение че съм български социалист, че Движение за права и свободи е естествена и закономерна нужда в ранния български политически живот след измененията от 1989 година Движението се роди по натурален път в неприемането на наложените от тоталитарната система похищения върху човешките права и свободи, в устрема за народна власт и независимост. Приети бяха отлични Устав и Програма. Основатели бяха читави, свестни и почтени хора. Тогава смятах, че в близко бъдеще ще се отстранен аргументите за неговото раждане и Движение за права и свободи ще бъде изпълнило своята историческа задача. За огромно страдание през днешния ден, 30 години след неговото основаване, съм угрижен, че в моята Родина не са премахнати отрицанието, омразата, разделянето и недоверието към другия. Че аргументите, довели до основаването на Движение за права и свободи, към момента, въпреки и леко смекчени, са част от дневния ред на българското общество.
Вярно е, че за миналите 30 години Движение за права и свободи сътвори хайлайф и има значителен принос за мирния преход в България. Но то не промени бита и страданието на бедните - българи, турци, роми, българи-мохамедани - помаци и така нататък Младите бягат от България, от Кърджалийско! Ниските заплати и обществен статус ги карат да търсят бъдещето си в други страни. Обезлюдяването на селата и градовете е толкоз огромно, че може да се съпостави с тези събития отпреди 30 години, наречени " Голямата екскурзия ". Но в случай че тогава тоталитарният режим прогони стотици хиляди от родните им места, то в този момент кой гони младежите?
Движение за права и свободи изневери на здравите си основи, трансформира се в елитарна партия! С взор в профил от ден на ден си задавам въпроса способно ли е Движение за права и свободи да направи нужното, с цел да спечелва равенството и да пази естествените човешки полезности? Има ли сили Движение за права и свободи да подсигурява икономическото и общественото развиване на районите, обитаеми с малцинствени групи. Така че българските жители от Кърджали, Кирково, Ардино, Черноочене, Якоруда и Барутин да са равни по условия и качество на живот с българските жители от София, Варна, Стара Загора? Защото, в случай че в този момент с право създателите на Движение за права и свободи споделят, че са изпълнили историческата задача на Движението, довела до неговото основаване преди 30 години, то дали през днешния ден техните наследници извършват своята историческа задача? Дали не вървят към самоизтребление на партията, поставяйки персоналната полза и жаждата за власт и пари над ползите на хората, които ги избират, като гласоподават за Движение за права и свободи?
Днес, за жалост, не мога изрично да отбележа, че обществото ни е узряло за обединяването на цялата българска нация, без разлика на етнос, вяра, език, просвета. Все още съществуват открити и прикрити разграничителни линии. С болежка споделям, че моята партия Българска социалистическа партия не държи кормилото за превъзмогване на тези разграничителни линии. Днес към момента има дребен брой братя и сестри социалисти, живеещи обратно във времето. В това отношение Движение за права и свободи е по-малко етническа партия от моята Българска социалистическа партия.
Доверието към Движение за права и свободи се срутва, признанието за мирния преход избледнява. От получаваните към 600 хиляди гласа, през днешния ден поддръжката е към 300 хиляди. Хората, симпатизантите на Движение за права и свободи, започнаха да търсят опция - емиграция в чужбина, реализация посредством други политически субекти (ГЕРБ, ДОСТ, Българска социалистическа партия, НПСД). Не е ли време след 30 години народна власт и независимост Движение за права и свободи да се замисли ще се промени ли елитът на придвижването като монополисти на локалната власт, ще ни изведе ли към по-добри съдбини всички нас от Кърджалийско и нашите деца? Или са ни нужни по-нататъшно преглъщане или гражданска война в нашите души?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ