Германският финансов сектор отива на съд
Най- "витиеватият " за последните години данъчен проблем в Германия - покупко-продажбите "Cum-Ex " - получи през тази седмица и действителен човешки образ: двама някогашни капиталови банкери ще създадат правосъден дебют по него на 4 септември. Покрай тях под лупа ще бъде обследван целия бранш за финансови услуги на страната. Двамата мъже - 41-годишният Мартин S. и 38-годишният Никълъс D. - са упрекнати за организирането и реализирането на транзакции с корпоративни акции и на дължимите дивиденти по тях към края на предишното десетилетие, довели до данъчни загуби за над 400 млн. евро. И двамата банкери - в идентична степен и ответници, и водещи очевидци, спомагат на правосъдните управляващи в опит да се оттърват от затвор.
Обвиненията са импортирани от прокуратурата в Кьолн, която води най-голямото от няколкото следствия по проблема в Германия. Очаква се това да е пилотен развой, в хода на който ще бъде написана правната история и ще бъдат положени основите за идващите каузи по необятно публикуваната преди време комерсиална процедура Cum-Ex (бел. ред. - в превод от латински - "със-без "). Експерти правят оценка данъчните загуби от нея за немската хазна на повече от 10 милиарда евро - приходите, които страната желае да събере от участниците в "заговора ".
Процесът потегля седмица откакто бе обявено ( на 27 август), че следователи са обискирали офисите на немския борсов оператор - "Дойче бьорзе " в Ешборн, покрай Франкфурт. Борсовото управление знае още от 2017-а, че прокуратурата на Кьолн е почнала следствени дейности против един от чиновниците на звеното-депозитар на скъпи бумаги (Clearstream) за присъединяване в схемата Cum-Ex.
Близо 100 банки (германски и международни) са обект на следствие от немските управляващи
във връзка със покупко-продажбите Cum-Ex, осъществени в интервала сред 2001-а и 2011-а за лична сметка или от името на трети страни. Те са станали вероятни с помощта на малка врата в немското данъчно законодателство, "затворена " през 2012-а, когато страната ревизира нормативната си уредба. При въпросните покупко-продажби банки и брокери на скъпи бумаги са правили бърза търговия с акции, които купували с (cum) - дивиденти, дължими на датата на интервенцията или малко преди нея изпращали след нея към този момент без (ex) дивиденти.Целта била да се скрие самоличността на действителния притежател и да се разреши и на двете страни да претендират да им се върнат налозите върху финансовите облаги от едни и същи скъпи бумаги, които съгласно немското законодателство се заплащат еднократно. Скандалът излиза на ярко през 2016-а, а в процеса на разплитането му се открива, че най-малко още 10 европейски страни с изключение на Германия са били наранени от лъжливите практики. След изследването на повече от 180 хиляди страници конфиденциални файлове, предоставени на 19 медии от 11 страни, измежду които "Ройтерс ", "А Ер Де " и "Ди цайт ", вредите, нанесени на държавните им хазни са били в размер на общо 55.2 милиарда евро. Най-тежко е потърпевша Германия, само че съществено наранени са били данъчните приходи и на Франция, Испания, Италия, Холандия, Дания, Белгия, Австрия, Финландия, Норвегия и Швейцария.
В общи черти
схемата работи по следния метод
Банка се съгласява да продаде фирмени акции, примерно на пенсионен фонд, преди да са платени дивидентите по тях и да ги достави след заплащането. В този случай и двете страни по договорката могат да претендират за данъчни отстъпки. В някои случаи банките продавали акции, които не имали, със съглашение да ги купят по-късно (т. нар. "къси продажби "). Тези книжата бързо се разменяли в особено основан профсъюз от банки, вложители и хеджингови фондове, с цел да се сътвори усещането за голям брой притежатели, а облагите от транзакциите по-късно се поделяли. Следователите ревизират и покупко-продажби Cum-Ex, които включват кратковременен трансфер, заем или акции, дължими от задгранична компания или вложител на локална немска банка, която след това внася молба да й бъде върнат налога върху дивидента, което не би било допустимо за задграничните играчи. Властите проверяват и ролята на разнообразни счетоводни компании и правни адвокатски фирми, взели участие в създаването на употребяваните данъчни модели.
Според прокуратурата в Кьолн схемата за данъчни измами е проведена от някогашния немски данъчен контрольор Хано Бергер, станал след това съветник, който сега живее в заточение в Швейцария. Той обаче отхвърля де е получавал пари за нея и счита, че тя се основава на законен законодателен пропуск и не би следвало немската страна да кара други да заплащат за грешките й. Продължава и разногласието до каква степен законна е практиката на "къси продажби " на акции, за която немски районен съд постанови през 2016-а, че няма правно съображение.
Оттук нататък изключително значими ще са свидетелствата на обвинените банкери - и двамата са английски жители, които съгласно немското медийно законодателство се разпознават единствено с първите им имена. Те сигурно ще завоюват доста, в случай че оказват помощ на управляващите да вникнат в транзакциите като се имат поради големите финансови вреди. Според немските закони схемите, свързани с данъчни загуби над 1 млн. евро, нормално се санкционират със затвор без подмяна, а престоят зад решетките е толкоз по-дълъг, колкото е по-голяма сумата. Например, през 2014-а президентът на футболен клуб "Байерн Мюнхен " - Ули Хьонес, получи присъда от 3,5 години затвор задето не е платил налози за 28.5 млн. евро - надалеч по-малка сума, в сравнение с тази от кьолнското дело.
Транзакциите Cum-Ex изискват точно съдействие от страна на целия бранш
покупател, който заплаща налози в Германия; продавачи "на късо ", които вземат назаем акции от пенсионни или капиталови фондове; както и дилъри на капиталови банки и брокери - медиатори по покупко-продажбите.
Мартин S. е споделил на следователите, че с изключение на сдруженията, основани особено за покупката на акции, някои немски кредитори също се изпълнявали такава роля. Сред тях са частната банка M. M. Warburg & Co. и някои районни банки. "Късите " продавачи по предписание са били капиталови банки, в това число "Макуеъри бенк ", "Барклейз " и "Банко Сантандер ". Според други очевидци тази роля е била изпълнявана и от "Роял бенк ъф Скотлънд груп ", "Моргън Стенли " и "Мерил Линч ". Сред капиталовите банки, отдавали акции на заем, са "Дойче банк ", "Стейт стрийт корп. " и шведската "СЕБ ". В групата на брокерите са Tullett Prebon Group Holdings и ICAP. В някои случаи "Дойче банк " и "Мерил Линч " са работили като първоначални брокери за фондовете, осъществявали комерсиалните покупко-продажби.
Очаква се процесът да продължи до края на януари 2020-а и в него да се включат и други търговци и адвокати.
Обвиненията са импортирани от прокуратурата в Кьолн, която води най-голямото от няколкото следствия по проблема в Германия. Очаква се това да е пилотен развой, в хода на който ще бъде написана правната история и ще бъдат положени основите за идващите каузи по необятно публикуваната преди време комерсиална процедура Cum-Ex (бел. ред. - в превод от латински - "със-без "). Експерти правят оценка данъчните загуби от нея за немската хазна на повече от 10 милиарда евро - приходите, които страната желае да събере от участниците в "заговора ".
Процесът потегля седмица откакто бе обявено ( на 27 август), че следователи са обискирали офисите на немския борсов оператор - "Дойче бьорзе " в Ешборн, покрай Франкфурт. Борсовото управление знае още от 2017-а, че прокуратурата на Кьолн е почнала следствени дейности против един от чиновниците на звеното-депозитар на скъпи бумаги (Clearstream) за присъединяване в схемата Cum-Ex.
Близо 100 банки (германски и международни) са обект на следствие от немските управляващи
във връзка със покупко-продажбите Cum-Ex, осъществени в интервала сред 2001-а и 2011-а за лична сметка или от името на трети страни. Те са станали вероятни с помощта на малка врата в немското данъчно законодателство, "затворена " през 2012-а, когато страната ревизира нормативната си уредба. При въпросните покупко-продажби банки и брокери на скъпи бумаги са правили бърза търговия с акции, които купували с (cum) - дивиденти, дължими на датата на интервенцията или малко преди нея изпращали след нея към този момент без (ex) дивиденти.Целта била да се скрие самоличността на действителния притежател и да се разреши и на двете страни да претендират да им се върнат налозите върху финансовите облаги от едни и същи скъпи бумаги, които съгласно немското законодателство се заплащат еднократно. Скандалът излиза на ярко през 2016-а, а в процеса на разплитането му се открива, че най-малко още 10 европейски страни с изключение на Германия са били наранени от лъжливите практики. След изследването на повече от 180 хиляди страници конфиденциални файлове, предоставени на 19 медии от 11 страни, измежду които "Ройтерс ", "А Ер Де " и "Ди цайт ", вредите, нанесени на държавните им хазни са били в размер на общо 55.2 милиарда евро. Най-тежко е потърпевша Германия, само че съществено наранени са били данъчните приходи и на Франция, Испания, Италия, Холандия, Дания, Белгия, Австрия, Финландия, Норвегия и Швейцария.
В общи черти
схемата работи по следния метод
Банка се съгласява да продаде фирмени акции, примерно на пенсионен фонд, преди да са платени дивидентите по тях и да ги достави след заплащането. В този случай и двете страни по договорката могат да претендират за данъчни отстъпки. В някои случаи банките продавали акции, които не имали, със съглашение да ги купят по-късно (т. нар. "къси продажби "). Тези книжата бързо се разменяли в особено основан профсъюз от банки, вложители и хеджингови фондове, с цел да се сътвори усещането за голям брой притежатели, а облагите от транзакциите по-късно се поделяли. Следователите ревизират и покупко-продажби Cum-Ex, които включват кратковременен трансфер, заем или акции, дължими от задгранична компания или вложител на локална немска банка, която след това внася молба да й бъде върнат налога върху дивидента, което не би било допустимо за задграничните играчи. Властите проверяват и ролята на разнообразни счетоводни компании и правни адвокатски фирми, взели участие в създаването на употребяваните данъчни модели.
Според прокуратурата в Кьолн схемата за данъчни измами е проведена от някогашния немски данъчен контрольор Хано Бергер, станал след това съветник, който сега живее в заточение в Швейцария. Той обаче отхвърля де е получавал пари за нея и счита, че тя се основава на законен законодателен пропуск и не би следвало немската страна да кара други да заплащат за грешките й. Продължава и разногласието до каква степен законна е практиката на "къси продажби " на акции, за която немски районен съд постанови през 2016-а, че няма правно съображение.
Оттук нататък изключително значими ще са свидетелствата на обвинените банкери - и двамата са английски жители, които съгласно немското медийно законодателство се разпознават единствено с първите им имена. Те сигурно ще завоюват доста, в случай че оказват помощ на управляващите да вникнат в транзакциите като се имат поради големите финансови вреди. Според немските закони схемите, свързани с данъчни загуби над 1 млн. евро, нормално се санкционират със затвор без подмяна, а престоят зад решетките е толкоз по-дълъг, колкото е по-голяма сумата. Например, през 2014-а президентът на футболен клуб "Байерн Мюнхен " - Ули Хьонес, получи присъда от 3,5 години затвор задето не е платил налози за 28.5 млн. евро - надалеч по-малка сума, в сравнение с тази от кьолнското дело.
Транзакциите Cum-Ex изискват точно съдействие от страна на целия бранш
покупател, който заплаща налози в Германия; продавачи "на късо ", които вземат назаем акции от пенсионни или капиталови фондове; както и дилъри на капиталови банки и брокери - медиатори по покупко-продажбите.
Мартин S. е споделил на следователите, че с изключение на сдруженията, основани особено за покупката на акции, някои немски кредитори също се изпълнявали такава роля. Сред тях са частната банка M. M. Warburg & Co. и някои районни банки. "Късите " продавачи по предписание са били капиталови банки, в това число "Макуеъри бенк ", "Барклейз " и "Банко Сантандер ". Според други очевидци тази роля е била изпълнявана и от "Роял бенк ъф Скотлънд груп ", "Моргън Стенли " и "Мерил Линч ". Сред капиталовите банки, отдавали акции на заем, са "Дойче банк ", "Стейт стрийт корп. " и шведската "СЕБ ". В групата на брокерите са Tullett Prebon Group Holdings и ICAP. В някои случаи "Дойче банк " и "Мерил Линч " са работили като първоначални брокери за фондовете, осъществявали комерсиалните покупко-продажби.
Очаква се процесът да продължи до края на януари 2020-а и в него да се включат и други търговци и адвокати.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ