Иван Лебанов: Олимпийските игри са най-важното нещо в живота на спортиста
Най-важното нещо в живота на всеки състезател! Така дефинира присъединяване на олимпийски игри първият медалист на България в зимния конгрес - ски бегачът Иван Лебанов.
На Игрите в Лейк-Плесид през 1980 година той се качва на почетната стълбичка, а на гърдите му свети бронзово отличие.
" Имайки поради, че олимпийските игри са най-големият състезателен конгрес, те са фантазия за всеки състезател. Да участваш и да се реализираш на тях е ужасно възприятие. Особено когато успееш... това е най-важното нещо в живота на един състезател ", показа първият български медалист от зимни олимпийски игри в студиото на " Тази събота " и добави:
" Този резултат беше малко непредвиден, тъй като българин в зимните спортове, като представител на една от най-южните страни в Европа, да се класира трети и да победи скандинавци и руснаци, за които това е народен спорт, беше ненадейно за доста хора. Аз мечтаех да се кача на подиума. Имаше предпоставки за това - бях международен първенец за юноши, международен студентски първенец, бях измежду първите трима в международните купи. Имаше шансове и не ги пропуснах "
" През 80-те години още се разгаряше Студената война. Получавахме единствено репортажи в малкия екран. Имах посетители у дома, пуснахме радиото и споделиха, че България има бронзов орден на олимпийските игри. Това беше потрес! Ние в никакъв случай не сме били обичайната мощ в зимните спортове. На тези олимпийски игри участвахме на правилото на Кубертен, въпреки че той към този момент не важи. В момента класирането е ужасно мъчно, минава се през свиреп квалификации, не е задоволително да станеш народен първенец. Тогава не беше за поверие, че българин и то на ски тичане, което за Швеция, за Норвегия... Тези хора се научават да карат ски, преди да се научат да вървят. Според мен е извънреден триумф да си първи, все едно си първият космонавт. Такива достижения могат да се съпоставят с " американското лято " на националния тим по футбол ", показа спомените си спортният публицист Борис Касабов.
btvnovinite.bg
На Игрите в Лейк-Плесид през 1980 година той се качва на почетната стълбичка, а на гърдите му свети бронзово отличие.
" Имайки поради, че олимпийските игри са най-големият състезателен конгрес, те са фантазия за всеки състезател. Да участваш и да се реализираш на тях е ужасно възприятие. Особено когато успееш... това е най-важното нещо в живота на един състезател ", показа първият български медалист от зимни олимпийски игри в студиото на " Тази събота " и добави:
" Този резултат беше малко непредвиден, тъй като българин в зимните спортове, като представител на една от най-южните страни в Европа, да се класира трети и да победи скандинавци и руснаци, за които това е народен спорт, беше ненадейно за доста хора. Аз мечтаех да се кача на подиума. Имаше предпоставки за това - бях международен първенец за юноши, международен студентски първенец, бях измежду първите трима в международните купи. Имаше шансове и не ги пропуснах "
" През 80-те години още се разгаряше Студената война. Получавахме единствено репортажи в малкия екран. Имах посетители у дома, пуснахме радиото и споделиха, че България има бронзов орден на олимпийските игри. Това беше потрес! Ние в никакъв случай не сме били обичайната мощ в зимните спортове. На тези олимпийски игри участвахме на правилото на Кубертен, въпреки че той към този момент не важи. В момента класирането е ужасно мъчно, минава се през свиреп квалификации, не е задоволително да станеш народен първенец. Тогава не беше за поверие, че българин и то на ски тичане, което за Швеция, за Норвегия... Тези хора се научават да карат ски, преди да се научат да вървят. Според мен е извънреден триумф да си първи, все едно си първият космонавт. Такива достижения могат да се съпоставят с " американското лято " на националния тим по футбол ", показа спомените си спортният публицист Борис Касабов.
btvnovinite.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ