Най-важното нещо, което можем да направим в ролята си на

Най-важното нещо, което можем да създадем в ролята си на човешки същества е да се свържем с другите хора. Странно по какъв начин това наподобява толкоз обикновено за децата, до момента в който мнозина възрастни по този начин и не съумяват да го схванат.

Емпатията отива надалеч оттатък елементарното решение да бъдеш благ и добър с хората. Това значи непринудено да се „ поставиш в обувките “ на различен човек, най-много тогава, когато това е последното място, където би желал да бъдеш. Само когато се опитаме индиректно да влезем в действителността на различен човек, сме способни да го разберем на доста по-дълбоко равнище.

Известният откривател на човешките връзки Брене Браун споделя: „ За емпатията няма указания. Няма верен и неверен метод да се направи. Нужно е просто да слушаш, да изпълваш пространството, без наказание. Да се свържеш прочувствено с другия човек и комуникирайки да изпращаш необикновено лечебното обръщение: „ Не си самичък! “ Ето за какво емпатията е толкоз мъчно и значимо нещо. Това е умеене и избор да бъдем свързани. Дори и да е мъчно. “

И в действителност, емпатията е най-хубавото нещо, което човешкият жанр може да предложи.

Как можем да изградим това умеене в децата си?

ДАВАЙТЕ ПРИМЕР

Опитите ви да видите света през очите на детето си, на колегата си, даже през очите на кучето си, са най-хубавият метод да научите и детето да прави това. Децата по-лесно следват навиците, в сравнение с думите ви.

ПРИЕМАНЕ НА ВСИЧКИ ЕМОЦИИ

Всички имаме податливост да „ хвалим “ позитивните и да пренебрегваме и омаловажаваме негативните страсти. Защото това ни кара да се усещаме по-добри родители /щом детето е радостно, значи се оправяме добре със задачата си/. Лесно е да бъдем щастливи и да споделяме възприятията му, когато детето ни е в положително въодушевление. И надлежно одобряваме зле отрицателните прочувствени прояви от страна на дребното. Което е неправилно. Нужно е да му покажем, че тези страсти са напълно естествени и да го научим да ги преодолява. Винаги можете да кажете нещо доста просто и елементарно, с цел да покажете на детето, че виждате болката му: „ Много скърбя, че си печален “ или „ Знам, че е неприятно да се чака “. В противоположен случай детето ще прави всевъзможни номера, с цел да бъде чуто и забелязано и с цел да бъде прието правото му да се усеща зле от време на време.

ГОВОРЕТЕ ЗА ДРУГИТЕ С ПРИЕМАНЕ И РАЗБИРАНЕ

Когато обсъждате трети човек в диалог и детето е в близост, вероятността да чуе думи на неприемане и наказание е доста огромна. Естествено то ги заучава мигновено. Последствие ще третира хората в обкръжението си по този метод. Първото, за което би трябвало да внимавате, в случай че желаете детето ви да построи способността да емпатира, е по какъв начин вие самите възприемате хората и човешкото държание – с приемане и схващане или с отменяне и наказание. А най-лесният метод да упражнявате емпатия у детето си е като му задавате въпроси, свързани с възприятията на другите хора и го помолите да се сложи на тяхно място: „ Как мислиш, че Мария се е почувствала, когато падна “ или „ Защо мислиш, че Ники плаче? “, „ Какво може да усъвършенства настроението ти, когато си печален? “

ГОВОРЕТЕ ЗА ЧУВСТВАТА ХИПОТЕТИЧНО

Говорете с детето си за съществуването на хора, които живеят в разнообразни култури, с разнообразни полезности и традици. Светът на дребното създание е стеснен до това, което познава директно. Покажете му, че на света съществуват доста разнообразни разновидности в социо-културен проект. Така ще разширите кръгозора му, разбирането му, че хората са разнообразни и ще развиете способността му да приема „ другия “. Запознайте детето със сериозните проблеми в света и ги сведете до елементарни понятия. „ Как ли бих се чувствал, в случай че нямах дом “ или „ Как можем да помогнем на хората, които не разполагат с задоволително храна? “. Насърчавайте детето си да мисли както локално, по този начин и в международен мащаб.

НАУЧЕТЕ ДЕТЕТО ДА РАЗПОЗНАВА ЧУВСТВАТА СИ

Емоциите като позор, възприятие на незадоволеност, ревнивост и злоба са страшни, когато не сме способни да ги идентифицираме. Представете си какъв брой извънредно е да изпитваш такива усеща, без даже да знаеш по какъв начин да ги наречеш, камо ли на какво се дължат. Като ги наричате със личните им имена и обясните произхода и смисъла им, на детето ви ще му е доста по-лесно да им се опълчи.

СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ

Признавайте съществуването на „ сложните “ страсти. След това обсъждайте тактики за справяне с тях. „ Тъжно е, че баща отива на работа. Какво можем да създадем, с цел да се почувстваш по-добре? Например може да отидем в парка? Или да нарисуваме картина за него. “

ИЗВИНЕТЕ съдебна експертиза, КОГАТО съдебна техническа експертиза СГРЕШИЛИ

Покажете им, че това е нещо напълно човешко. Като виждат вашите слаби места, децата ще научат, че несъвършенството е универсално. Родителите имат същите права да изпитват страсти, били те отрицателни или положителни, също като децата. Научете се да ги контролирате и да се справяте с тях по допустимо най-хубавия метод, след което научете детето си на същото. Учете ги да работят със примирение и да схващат, че родителите също са човешки същества.

ПРАКТИКУВАЙТЕ СЪПРИЧАСТНОСТ

Помогнете му да избере играчките, от които към този момент няма потребност и да ги подари на децата в неравностойно обществено състояние. Изчистете алеята пред дома на възрастен комшия дружно. Отнасяйте се благо със личните си родители и обяснявайте на децата за компликациите, през които минават хората от третата възраст.

НЕ ОМАЛОВАЖАВАЙТЕ ЧУВСТВАТА ИМ

Често виждаме деянията на детски яд, горест или отчаяние като дребни и незначителни. Понякога даже ни наподобяват много неуместно. Казваме им: „ Ех, да бях на твоята възраст, да имах твоите проблеми “. Не отхвърляйте възприятията на детето си, единствено тъй като то е малко. Защото те са изцяло съотносими с размера и развиването му. Това ще го научи в никакъв случай да не омаловажава възприятията на другите.

Картини: Mary Cassatt