Най-важният въпрос, който трябва да се зададе към нас учените

Най-важният въпрос, който би трябвало да се зададе към нас учените е за какво го вършим. Хората, които се занимават с просвета са два съществени вида по света, изключително когато става дума за неща, свързани с биомедицината, тъй като има доста неща по света, които не са директно свързани с хората, само че всичко, което е обвързвано със здравето, изключително с имунизациите доста значимо. Единият вид учени имат държавни позиции - те имат съответни позиции в ръководещи органи, в органи, които са директно свързани с налагането на правила и правила, налагане на ограничения, реализиране на някаква активност. Другият вид учени са тези, които работят в лаборатории в институти. Това разяснява шефът на Департамента по Имунология към Института по Микробиология на Българска академия на науките проф. доктор Андрей Чорбанов в ефира на 7/8 TV.

" Трябва да се каже, че нито един академик не съставлява своята институция. Ученият съставлява себе си и екипът, който управлява. Аз съм оторизиран от своя екип да го съставлявам напълно публично. Аз съм от втория вид учени. Но пък в средновековието е било по-лесно - едните са придворните - алхимиците, хората, които способстват нещо, което би подкрепило владетеля, а учените, които не са били във властта - просто са ги палили. Несъгласните учени са ги палили ", разяснява той.

" Сега е малко по-различно. Винаги има учени, които са несъгласни с налаганите ограничения, които се пробват да изясняват с разумни и функционални доводи за какво една или друга мярка няма смисъл и какво би имало смисъл. Например митингите в някои страни са доста елементарни, тъй като страни, които са доста затворени, с извънредно строги ограничения, имат доста висок брой позитивни случаи. Държавите с най-тежките локдауни удариха безспорните максимуми по брой положителни хора " добави проф. Чорбанов.

" Ограничаването на хората и свободите им е извънредно тежко и би трябвало да се признае, че доста африкански страни и страни, които разгласяваме за диктатури нямат ограничаване на тези права. Ще дам образец с Беларус, които взеха решение да не вкарват тези правила и правила. Още по-страшно е когато става въпрос за африкански страни. Всеки, който желае може да отвори всяка туристическа страница и да види, че екскурзиите до Занзибар да вземем за пример са без ограничавания - няма маски, проби или инспекции. Всеки ден там кацат самолети с хора от страни, на които има взрив от инфектирани. Ако там се случи по този начин, че инфектираните са доста на брой, това ще се разбере ", сподели той.