Най-титулуваният специалист в европейския баскетбол Желко Обрадович даде ексклузивно интервю

Най-титулуваният експерт в европейския баскетбол Желко Обрадович даде извънредно изявление за предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ . Настоящият треньор на Фенербахче е икона в спорта с оранжевата топка. Сред безбройните му достижения са международна купа с Югославия и като състезател, и като треньор. Като ментор е триумфирал цели девет пъти в Евролигата.

- Здравейте, господин Обрадович! На първо място благодарим, че се съгласихте да дадете изявление за феновете на „ Код Спорт “. Знаем естествено какъв брой ви е натоварена програмата. Нека стартираме с със старта на вашата история. Как започнахте да играете баскетбол?

- Как започнах ли? Отдавна беше в действителност. В моя роден град Чачак. Там баскетболът е повдигнат в фетиш, той е една голяма традиция. Много известни играчи са тръгнали от Чачак. Моята обич към играта започва през 1973 година, когато гледах европейското състезание по баскетбол. Един човек от моя град – Драган Кичанович играеше за националния тим на Югославия. Тогава се възпламених по баскетбола и той стана неразривна част от живота ми.

- Кичанович ли беше вашият кумир в играта?

- Може и по този начин да се каже. По това време Кичанович беше един от най-хубавите баскетболисти в Европа.

- Знаем за сръбската школа във всички групови спортове. Как вашите родители одобриха желанието ви да заиграете тъкмо баскетбол?

- Оставиха ме самичък да вземам решение. Като всяко малко момче на тези години обичах всички типове спорт. Те не се сърдеха. Просто го одобряваха. А аз играех футбол, баскетбол, тенис на маса. Каквото дойдеше.

- Каква е магията на сръбския спорт? Как е допустимо да сте мощни на толкоз разнообразни типове игри, а и в значително самостоятелни спортове?

- За нас това е на първо място традиция, която отстояваме във времето. Няма сърбин, който да не обича спорта. Много сме прочувствени като хора. И всички желаеме да имаме образци. Сръбският спорт непрестанно гради нови генерации. А по този начин дребните има по кого да се възпламенят, от кого да гледат, на кого да наподобяват.

- С националния тим на Югославия спечелихте сребърен орден на олимпийските игри в Сеул през 1988 година. След това ликувахте на европейския престол и станахте международни първенци в Аржентина. Каква беше повода да имате толкоз доста триумфи единствено за три години?

- На първо място един прелестен тим с невероятни баскетболисти. Разбира се – и треньори, които знаеха по какъв начин да ни подберат, обиграят и стимулират.

- Във вашия тим блестеше един неповторим баскетболист в лицето на Дражен Петрович. Какво е възприятието да играете с подобен гений, който назоваха белия Майкъл Джордън?

- Наистина той беше неповторим. Дражен Петрович промени доста неща в европейския баскетбол. Той работеше доста крепко. Посвети цялото си време на обичания си спорт. Но това потомство не беше единствено Дражен Петрович. Имаше още доста, в действителност доста мощни играчи. Като стартираме от Дивац, Раджа, Кукоч... След тях продължиха да идват млади баскетболисти. Въобще Югославия по това време в действителност бе страховит отбор.

- Помните ли мачове против български тимове?

- Да, доста пъти сме се срещали с българи. Ще ви кажа едно нещо – при всички случаи, когато ми се е налагало да играя във вашата страна, е било доста тежко.

- Отказахте се от кариерата единствено на 31 години. Защо го направихте? Не беше ли прекомерно рано?

- Взех решението за една нощ. Помислих си, че може би е пристигнало времето да стана треньор. И по този начин се получи. Бях на подготовка с националния тим. Шефове на Партизан ми предложиха да стана треньор на отбора. И по този начин за една нощ се промени животът ми.

- Бил сте баскетболист в Партизан, след това станахте треньор. Какви бяха връзките ви с играчите, на които до преди дни бяхте съотборник?

- Чудесни. Те ме познаваха, а аз познавах тях. Беше доста елементарно. За мен това събитие даже се оказа съществено преимущество. Разбирахме се със затворени очи. А когато има взаимно доверие и почитание, нещата се получават елементарно. Още през първата година спечелихме всички трофеи и беше прелестно време.

- Как по този начин успяхте в действителност в първия си сезон да постигнете толкоз доста?

- Най-важна беше европейската ни купа, извоювана в Истанбул. Професор Николич, бащата на югославския баскетбол, ми се обади да ме поздрави незабавно по-късно. Той знаеше неща, които другите не разбираха и в никакъв случай няма да схванат. Беше необикновено самопризнание и прекарване.

- Следващите ви европейски триумфи са в Испания – с Хувентуд (Бадалона) и Реал (Мадрид). Каква беше разликата в баскетбола и ситуацията сред Сърбия и Испания?

- Трябва да се адаптираш. Това е преди всичко. Не единствено го знаех, само че и го направих. Отиваш в нова страна, срещаш се с нови културни обичаи. Работиш с разнообразни играчи. Хувентуд беше цялостен с доста опитни баскетболисти. Хората в града доста обичаха играта, което направи живота ми прелестен и елементарен. Като бонус получих и отличен опит.

- По същото време нашият най-велик футболист Христо Стоичков беше звезда на Барселона. Специално ни помоли да ви изпратим поздрави посредством „ Код Спорт “. Какви бяха връзките ви с него?

- Много положителни. Христо беше един от най-важните футболисти на Барселона. Помня, че в този интервал той беше един от най-хубавите другари с моя състезател Жорди Вилякампа, капитанът на Хувентуд. Доколкото знам, двамата не престават да имат сходни връзки. Много пъти сме се срещали с Христо в разнообразни заведения за хранене. Той е огромен благородник. Всички хора в Барселона вечно ще помнят Стоичков. Той е един от най-големите футболисти, които в миналото са играли в този популярен клуб.

- През 1996 година българският баскетбол претърпя популярен мач. Тимът на Плама(Плевен) победи Реал, а вие бяхте треньор на „ белите “. Помните ли този дуел?

- Помня го добре.

- Как е допустимо Реал, най-големият клуб в света, да загуби от българи?

- Случва се. Това е спорт. По-важното е, че ние загубихме този мач, само че пък по-късно станахме първенци в шампионата. Аз помня това доста по-добре. В един обособен мач от сезона можеш да си позволиш да загубиш. Трудно е да гостуваш на отбор, какъвто беше този от Плевен. Изключително стимулиран противник. Освен това бяха и доста мощни.

- След Испания отидохте в Бенетон (Тревизо). Какво ви накара да се преместите в Италия? Какъв опит получихте?

- Доста дълго време ме следяха. Накрая пристигнаха с съответна оферта. Бенетон е доста сериозен клуб и беше огромен опит за мен. И до ден-днешен имам доста другари в Италия. Тогавашният общоприет шеф на Бенетон в този момент е общоприет шеф на моя клуб – турския Фенербахче. Говоря за господин Маурицио Герардини.

- Правим това изявление в Атина. Вие изкарахте 13 години в този град отпред на Панатинайкос. Спечелихте 11 трофеи на Гърция, 7 пъти купата на страната и 5 пъти ликувахте като европейски първенец. Как успяхте да сте сполучлив толкоз доста години?

- Човек в никакъв случай не си показва, че толкоз дълги години ще остане на едно място. Но при мен се получи. Още от първата година резултатите бяха отлични. Причината за моя дълъг престой в Панатинайкос е точно това – за 13 години играхме 27 финала! И по-важното - спечелихме 23 от тях. Това е история. Факт, който в никакъв случай няма да се не помни. Удоволствието беше огромно, всички се радваха. Понякога се случват неща в живота, които в никакъв случай няма да бъдат забравени. С мен и Панатинайкос стана тъкмо това.

- След Панатинайкос дойдохте и в София за бенефисния мач на Георги Младенов, нашия най-хубав баскетболист тогава. Защо той не съумя да направи сериозна кариера в огромен европейски клуб?

- Така стана за жалост. Дискутирал съм тази тематика и с него на четири очи. Младенов беше един в действителност доста мощен баскетболист. Но по негово време се позволяваха единствено двама чужденци в тимовете. Това му попречи. Ако Младенов през днешния ден беше в игра, сигурен съм, че щеше да направи страхотна кариера. Но все пак той е момче, което обожава баскетбола. Бих споделил - беше сходен на Кичанович. Знам, че е бил и негов кумир. За мен бе голяма чест и наслаждение да бъда част от неговия бенефисен мач. Макар че постоянно е мъчително, когато приказваме за финален мач.

- Докато водихте Панатинайкос, бяхте известно време народен селекционер на Сърбия и Черна гора. Защо решихте да напуснете?

- Такъв беше моментът. Воденият от мен народен тим не постигаше положителни резултати. Освен това натоварването беше голямо. С моя помощник не можехме да почиваме и ден. След цялостен сезон през лятото идваше времето на националния отбор. Много сложен интервал. И като прибавим неприятните резултати... Стигнах досега, в който признах, че единствено аз нося отговорност за тях. И по-късно взех решение да напусна.

- Като заговорихме за национални тимове, за какво отказахте предложения през годините от Русия, Франция, Турция?

- Много национални тимове са желали аз да им бъда треньор. Причината за отхвърли е елементарна – не мога да си показва да бъда треньор на пейката и против мен да е моята татковина. Такава обстановка е безпределно сложна и непреодолима. Няма по какъв начин против мен да са сръбските национали, сръбският тим. С клуб е друго, изцяло друго. Това е главната причина.

- Кое е най-трудното за един треньор в баскетбола?

- Много неща. Но в случай че обичаш работата си, в случай че я уважаваш като специалност, всичко става елементарно. Аз я обичам безпределно. В живота има доста компликации. Но когато ги преодоляваш на драго сърце, става доста елементарно.

- През тази година още веднъж станахте европейски първенец, този път с Фенербахче. Преди година загубихте финала, а медиите упрекнаха съдията, че е свирил непочтено.

- Не искам да приказвам за реферите. Никога не е добре да се оплакваш с тях и да търсиш опрощение в съдийството. Баскетболът е игра, в която непрестанно се вършат неточности. Всички ние вършим непрестанно неточности. Това се отнася и за съдиите. По-важното е, че ние продължихме да работим крепко и година по-късно спечелихме купата. Фенербахче е клуб с голямо количество почитатели, които безпределно доста поддържат тима си. Разберете – не е правилно да се извинявам с нещо, което е отвън терена. В последна сметка всеки отбор има 40 минути да завоюва дуела. И всичко зависи от изпълнителите.

- Каква е разликата сред фанатичната турска атмосфера и другите места, където сте работил?

- Няма чак такава разлика. В Сърбия, в Гърция, в Испания, в Италия ентусиастите също са шумни и правилни да гроб на тимовете си. Обичат баскетбола. В някой миг са по-емоционални, в различен по-малко. Аз постоянно съм претендирал едно нещо от почитателите на моя тим – да почитат противника. И да се любуват на играта.

- Участвал сте в 16 финални четворки. Като дребен вярвал ли сте, че това е допустимо?

- Не, несъмнено, че не. Просто започнах да работя и желаех да спечелвам. Но не съм мечтал чак за толкоз доста триумфи. И в този момент преди всичко би трябвало да благодаря на моите баскетболисти, които са ме класирали толкоз пъти във финалните четворки.

- Не ви ли се желае да се върнете в Партизан? Все отново оттова стартира славната ви кариера…

- Това е вид предполагаем въпрос. Разбира се, че обичам Партизан. Това е моят тим. Но обичам и всички останали клубове, в които съм работил. Сега съм във Фенербахче. И цялото ми внимание е отдадено на точно на Фенербахче. Имам контракт за още три години. И повярвайте – въобще не е елементарно да мисля за каквото и да е друго от Фенербахче.

- А носталгия по родината нямате ли?

- Да, няма спор за това. Ако като мен сте живели 25 години в чужбина, сигурно ще чувствате носталгия. Но както споделих – аз вземам решение по кое време да се върна.

- Как приемате, че доста хора ви назовават европейския Фил Джаксън?

- Никога не съм приемал това съпоставяне. Уважавам прекомерно доста Фил Джаксън. Знаете, че той е спечелил 11 трофеи в НБА. В Европа постоянно сме гледали Американската лига като добър образец и сме опитвали да копираме някои неща. Но съм уверен, че и в НБА гледат европейския баскетбол и взимат неща от нас. Това е обикновено. Сега има безпределно доста начини да се набира информация с помощта на интернет.

- Имате ли упоритост да станете треньор в НБА?

- Не, това е завършена история. Имам контракт за още три години с Фенербахче и това ме интересува.

- Вие сте непосредствен другар на Константин Папазов. Как стартира вашата история? Как се запознахте?

- Много от дълго време. Тити е специфична персона. Близки сме с неговото семейство. Аз съм и кръстник на сина му Желко. Има специфична връзка сред нас и мога да кажа, че той е най-хубавият човек, който съм срещал в живота си.

- И един финален въпрос - кой е най-хубавият баскетболист в историята?

- Майкъл Джордън!