„Капитал ГРАДОВЕ“ представя: „Потенциалът, който спи в габровския „Шести участък“
Най-старият квартал на града въодушевява хрумвания за развиване, само че следва да бъде открит консенсус сред общината и жителите за капацитета му/Фотограф: Надежда Чипева
Автор: Светослав Тодоров
Въпреки че за „ Шести сектор “ се приказва като за квартал, той е в действителност на метри от идеалния център на Габрово. Просто няколко крачки настрана и внезапно времето забавя движение, блоковете дават път на остарели къщи и калдъръмени улици, а на фона на войната в Украйна изписването на „ мир “ по прашните прозорци на изоставените здания подсказва, че най-старият квартал на града може да откри връзка с сегашното.
Някога кварталът, зародил по време на Възраждането, е бил средище за търговия, занаяти и деен обществен живот. Толкова деен, че името „ Шести сектор “ идва от честите полицейски визити в кръчмите в близост, в които всекидневно са избухвали разгулен свади. Сега ритъмът е мощно занимателен, жилищните здания са отчасти обитаеми или изцяло изоставени. Бизнесът е показан главно от дългогодишни заведения за хранене („ Странноприемница “, „ Темпо “), само че комерсиалната активност е едва развита. Новите места (като крафт бирарията Grasshopper) са единици, само че се чака те да вдъхновят други хора от региона на изобретателните промишлености.
Едно от събитията, които ще привлекат внимание и хора към квартала, е самодейността „ Десет дни просвета в „ Шести сектор “ (17 – 26 юни). Организатори са Община Габрово и организацията за културен мениджмънт „ Студио Комплект “ от София, а деянията съчетават работилници по дизайн, занимания с деца, изложения, обиколки и полемики.
В рамките на програмата студиото за документален спектакъл „ Вокс Попули “ (Vox Populi) на режисьорката Неда Соколовска показва „ Шест истории от „ Шести сектор “, най-новото си вербатим зрелище (метод, в който от изявленията с същински персони се построяват сюжети, които се възпроизвеждат в действително време на сцената от актьори).
Какви истории в действителност може да открием тук? „ Впечатленията ми от това, което описват хората, са, че „ Шести сектор “ се е изпразнил от своите достоверни жители още по време на национализацията и „ отчуждаването “. Дълго време тази част на града е била занемарена; допреди няколко години, когато стартират проведени дейности за възобновяване ѝ – от инфраструктурни усъвършенствания до благоприятни условия за дребно предприемачество. “, споделя режисьорката и съоснователка на Vox Populi Неда Соколовска.
Тя и екипът ѝ срещат три вида мнения. „ Много възрастни хора, които си спомнят времето, когато кварталът е бил многолюден, хора, чиято ежедневна траектория на придвижване минава от там (работещи, прекосяващи), и хора, които са се заселили неотдавна или са подхванали някаква активност в региона. “
A по какъв начин наподобява кварталът и съгласно хората, които живеят с концепцията за развиването му?
Квартал „ Шести сектор “/Фотограф: Надежда Чипева
В клопката на „ Шести сектор “
Наслагването на история, хрумвания и непосредствената непосредственост до центъра пораждат проекти „ Шести сектор “ да се развие по образеца на „ Капана “ в Пловдив, само че дали от него ще се получи сходна комбинация сред „ артквартал “ и туристическа притегателна точка следва да разберем.
Кварталът е предпазена територия по смисъла на Закона за културното завещание, а множеството здания в него са частни. През последната година общината е открила контакт с доста от притежателите както с цел да изследва по-добре жилищния фонд, по този начин и настроенията измежду тях. За съвсем всички главно предизвикателство един парцел да се даде чартърен, с цел да стане магазин, изложба, ресторант или нещо друго, е финансовият запас по обновяването на постройката.
Възстановената постройка на хотел и ресторант „ Соколови къщи “/Фотограф: Надежда Чипева
„ Винаги е имало голям капацитет в този квартал, само че с годините мястото запада по една или друга причина. “, споделя Милка Кехайова, гл. специалист в отдел „ Проекти и икономическо развиване “ към общината. Много служащи са настанявани в квартала, а към 1944 година стартира процесът по отчуждаването на заводи и парцели, производството понижава. „ Може би към сегашен миг това замиране е най-видно. Имотите са отчасти изоставени, огромна част от притежателите са на друго място в страната или в чужбина. Къщите не са в положително положение, а по какъв начин да отиде бизнесът там, като няма какво да наеме? “
Сградата на НЧ „ Будителите 2017 “ (бившето Помощно училище)/Фотограф: Надежда Чипева
Миглена Въгленова, гл. специалист „ Публичност “ в Община Габрово, дефинира „ Шести сектор “ като недодялан елмаз. „ Хората, които живеят там, би трябвало да припознаят квартала като място с капацитет, да се почувстват като част от общественост. Това ще бъде дългогодишна работа. “, споделя Въгленова. Тя е родена в града, връща се, откакто приключва образованието си в София, и методът, по който кварталът постоянно наподобява безстопанствен, я преследва още от детството ѝ. „ Няма локални и европейски стратегии, които да подкрепят притежателите и по този начин постройките да бъдат обновявани, нещо, което примерно го има в общинския бюджет на Бургас. Липсата на средства осуетява този развой. “
Квартал „ Шести сектор “/Фотограф: Надежда Чипева
Но с изключение на неналичието на механизми, с цел да се опази архитектурното завещание и то да даде живот на нови бизнеси, тя вижда и известна консервативност в града, по-изразен балкански дебелоглав, надлежно и по-трудна работа в общественост.
През есента на 2020 година общината раздава анкетни карти на локалните с информация и въпроси за метода, по който кварталът може да развива изобретателни промишлености. От 60 анкети, в които има въпроси както за хрумвания, по които ситуацията му може да се усъвършенства, по този начин и дали притежатели биха взели участие в плана, екипът получава единствено 11 попълнени карти.
„ От отговорите разбрахме, че има хора, които припознават духа и историята на квартала, а също по този начин цитират атмосферата към изоставените къщи и незадоволителните паркоместа като съществени проблеми. “, споделя Кехайова, съгласно която има потребност от нови държавни политики по повод поддържането на частни парцели и такива с историческа стойност. Според нея има известна игра на котка и мишка – жителите чакат дейности от общината, а общината желае да генерира концепциите измежду жителите. „ Имаше и хора, които реагираха отрицателно изобщо на концепцията да се прави нещо друго с квартала. “
Квартал „ Шести сектор “/Фотограф: Надежда Чипева
През 2021 година екипът организира онлайн хакатон на тематика „ Промяна за „ Шести сектор “, като форматът събира 20 участници с разнообразни специалности и опит от Габрово, София, Велико Търново и Трявна в търсене на свежи хрумвания за бъдещето на квартала.
Следват срещи с неправителствени организации и културни мениджъри от градовете с повече опит в развиването на избрани места като артквартали – София („ КвАртал “), Варна (сдружение „ Таляна “), Бургас (мрежа „ Булевард “), Пловдив („ Капана “), Стара Загора (творческа зона „ Сава Силов “), Благоевград („ Вароша “), Русе.
Според Въгленова Габрово се нуждае от едно междинно звено от хора с новаторски хрумвания, както и по-амбициозни проекти по какъв начин градът може да стане по-желан за посещаване от страна на туристите. За тях постоянно Габрово е като междинна станция сред Велико Търново, Етъра, Трявна и Боженци, където в действителност те нощуват. Туристическият информативен център е към този момент изнесен до Дечковата къща, с цел да може също да насочва вниманието към квартала.
Централният кооперативен пазар в Габрово/Фотограф: Надежда Чипева
„ Нещата са свързани. Като има бизнес, ще има събития и туристи, това надлежно е добре за заведенията и магазините. Но всичко стартира от това да има повече финансови благоприятни условия, хората да могат да поддържат собствеността си и да се промени малко мисленето на общността. “
Какво виждаме, когато се разхождаме в квартала
Общината е основала повсеместен разбор на жилищния фонд в „ Шести сектор “, който включва празните пространства, пространства и терени, картографиране на постройките със статут на недвижими културни полезности, идентифициране тук-там, подобаващи за развиване на търговия на дребно и дребен бизнес. Проведени са редица срещи и диалози със притежатели на парцели в квартала, както и огледи на терен.
Тук идва ролята на арх. Димка Пенчева, специалист в региона на запазване на архитектурното завещание. Тя се ангажира със основаването на проект на недвижимите културни полезности в централната градска част, проучване по какъв начин кварталът е обвързван с епохата на Възраждането (края на XVIII в. до 1878 г.), правене на фотодокументация и връзка със притежателите.
Артистични намеси в „ Шести сектор “/Фотограф: Надежда Чипева
„ Квартал „ Шести сектор “ е неповторим, тъй като тук съжителстват минало, настояще и бъдеще. “, споделя Пенчева. Историческите корени на зоната са извънредно забавни за нея. „ Ценна е самата възрожденска конструкция на ансамбъла. Има забавни здания като Дечковата къща, Соколовите къщи и други, а също по този начин и чешми, които са съхранили възрожденския дух. “
Пенчева препотвърждава казуса със слабите финансови благоприятни условия на притежателите, макар че не липсват и образци на добра реституция. „ Основният проблем, с който притежателите на здания – недвижими културни полезности, се сблъскват, е комплицираната процедура, през която би трябвало да преминат, с цел да получат позволение за градеж. Преди да бъдат утвърдени от основния проектант, плановете би трябвало да бъдат съгласувани от Министерството на културата посредством посредничеството на Националния институт за недвижимо културно завещание. Именно тази процедура лишава доста време и попречва капиталовите планове на притежателите. “
За архитектката има и още една компликация – притежателите, които демонстрират любознание към плана, са с парцели, които се нуждаят от възобновяване, само че нямат средства, а тези, които имат по-поддържани места, утвърждават концепциите, само че към този момент не биха отдали чартърен свои пространства.
Квартал „ Шести сектор “/Фотограф: Надежда Чипева
През декември общината селектира четири обекта, два общински и два частни, които е подготвена да отдаде посредством конкурс за потребление от малък и дребен бизнес или за креативен цели за интервал от две години. Има утвърден наемател за едно от четирите пространства, който към този момент е стартирал своята активност.
Миглена Въгленова споделя, че следва основаването на съответен тригодишен проект от специалисти в разнообразни области за развиването на „ Шести сектор “, който да бяга от нормалните клишета, които се срещат в сходни тактики – от цялостна естетизация и визия по какъв начин зоната да наподобява, през работа с общността до тласъци за бизнеса. „ Тези планове би трябвало да имат резистентност, да послужат за база за развиване. “, добавя тя.
Статията е част от специфичното издание което излиза през днешния ден – 24 юни, и ще се концентрира върху районите на Габрово и Велико Търново.
На 30 юни 2022 година ще се организира и конференцията „ като един от дискусионните панели е отдаден на качеството на живот, градската среда и културата в района. Можете да се регистрирате за наличие на място или следене онлайн
Автор: Светослав Тодоров
Въпреки че за „ Шести сектор “ се приказва като за квартал, той е в действителност на метри от идеалния център на Габрово. Просто няколко крачки настрана и внезапно времето забавя движение, блоковете дават път на остарели къщи и калдъръмени улици, а на фона на войната в Украйна изписването на „ мир “ по прашните прозорци на изоставените здания подсказва, че най-старият квартал на града може да откри връзка с сегашното.
Някога кварталът, зародил по време на Възраждането, е бил средище за търговия, занаяти и деен обществен живот. Толкова деен, че името „ Шести сектор “ идва от честите полицейски визити в кръчмите в близост, в които всекидневно са избухвали разгулен свади. Сега ритъмът е мощно занимателен, жилищните здания са отчасти обитаеми или изцяло изоставени. Бизнесът е показан главно от дългогодишни заведения за хранене („ Странноприемница “, „ Темпо “), само че комерсиалната активност е едва развита. Новите места (като крафт бирарията Grasshopper) са единици, само че се чака те да вдъхновят други хора от региона на изобретателните промишлености.
Едно от събитията, които ще привлекат внимание и хора към квартала, е самодейността „ Десет дни просвета в „ Шести сектор “ (17 – 26 юни). Организатори са Община Габрово и организацията за културен мениджмънт „ Студио Комплект “ от София, а деянията съчетават работилници по дизайн, занимания с деца, изложения, обиколки и полемики.
В рамките на програмата студиото за документален спектакъл „ Вокс Попули “ (Vox Populi) на режисьорката Неда Соколовска показва „ Шест истории от „ Шести сектор “, най-новото си вербатим зрелище (метод, в който от изявленията с същински персони се построяват сюжети, които се възпроизвеждат в действително време на сцената от актьори).
Какви истории в действителност може да открием тук? „ Впечатленията ми от това, което описват хората, са, че „ Шести сектор “ се е изпразнил от своите достоверни жители още по време на национализацията и „ отчуждаването “. Дълго време тази част на града е била занемарена; допреди няколко години, когато стартират проведени дейности за възобновяване ѝ – от инфраструктурни усъвършенствания до благоприятни условия за дребно предприемачество. “, споделя режисьорката и съоснователка на Vox Populi Неда Соколовска.
Тя и екипът ѝ срещат три вида мнения. „ Много възрастни хора, които си спомнят времето, когато кварталът е бил многолюден, хора, чиято ежедневна траектория на придвижване минава от там (работещи, прекосяващи), и хора, които са се заселили неотдавна или са подхванали някаква активност в региона. “
A по какъв начин наподобява кварталът и съгласно хората, които живеят с концепцията за развиването му?
Квартал „ Шести сектор “/Фотограф: Надежда Чипева
В клопката на „ Шести сектор “
Наслагването на история, хрумвания и непосредствената непосредственост до центъра пораждат проекти „ Шести сектор “ да се развие по образеца на „ Капана “ в Пловдив, само че дали от него ще се получи сходна комбинация сред „ артквартал “ и туристическа притегателна точка следва да разберем.
Кварталът е предпазена територия по смисъла на Закона за културното завещание, а множеството здания в него са частни. През последната година общината е открила контакт с доста от притежателите както с цел да изследва по-добре жилищния фонд, по този начин и настроенията измежду тях. За съвсем всички главно предизвикателство един парцел да се даде чартърен, с цел да стане магазин, изложба, ресторант или нещо друго, е финансовият запас по обновяването на постройката.
Възстановената постройка на хотел и ресторант „ Соколови къщи “/Фотограф: Надежда Чипева
„ Винаги е имало голям капацитет в този квартал, само че с годините мястото запада по една или друга причина. “, споделя Милка Кехайова, гл. специалист в отдел „ Проекти и икономическо развиване “ към общината. Много служащи са настанявани в квартала, а към 1944 година стартира процесът по отчуждаването на заводи и парцели, производството понижава. „ Може би към сегашен миг това замиране е най-видно. Имотите са отчасти изоставени, огромна част от притежателите са на друго място в страната или в чужбина. Къщите не са в положително положение, а по какъв начин да отиде бизнесът там, като няма какво да наеме? “
Сградата на НЧ „ Будителите 2017 “ (бившето Помощно училище)/Фотограф: Надежда Чипева
Миглена Въгленова, гл. специалист „ Публичност “ в Община Габрово, дефинира „ Шести сектор “ като недодялан елмаз. „ Хората, които живеят там, би трябвало да припознаят квартала като място с капацитет, да се почувстват като част от общественост. Това ще бъде дългогодишна работа. “, споделя Въгленова. Тя е родена в града, връща се, откакто приключва образованието си в София, и методът, по който кварталът постоянно наподобява безстопанствен, я преследва още от детството ѝ. „ Няма локални и европейски стратегии, които да подкрепят притежателите и по този начин постройките да бъдат обновявани, нещо, което примерно го има в общинския бюджет на Бургас. Липсата на средства осуетява този развой. “
Квартал „ Шести сектор “/Фотограф: Надежда Чипева
Но с изключение на неналичието на механизми, с цел да се опази архитектурното завещание и то да даде живот на нови бизнеси, тя вижда и известна консервативност в града, по-изразен балкански дебелоглав, надлежно и по-трудна работа в общественост.
През есента на 2020 година общината раздава анкетни карти на локалните с информация и въпроси за метода, по който кварталът може да развива изобретателни промишлености. От 60 анкети, в които има въпроси както за хрумвания, по които ситуацията му може да се усъвършенства, по този начин и дали притежатели биха взели участие в плана, екипът получава единствено 11 попълнени карти.
„ От отговорите разбрахме, че има хора, които припознават духа и историята на квартала, а също по този начин цитират атмосферата към изоставените къщи и незадоволителните паркоместа като съществени проблеми. “, споделя Кехайова, съгласно която има потребност от нови държавни политики по повод поддържането на частни парцели и такива с историческа стойност. Според нея има известна игра на котка и мишка – жителите чакат дейности от общината, а общината желае да генерира концепциите измежду жителите. „ Имаше и хора, които реагираха отрицателно изобщо на концепцията да се прави нещо друго с квартала. “
Квартал „ Шести сектор “/Фотограф: Надежда Чипева
През 2021 година екипът организира онлайн хакатон на тематика „ Промяна за „ Шести сектор “, като форматът събира 20 участници с разнообразни специалности и опит от Габрово, София, Велико Търново и Трявна в търсене на свежи хрумвания за бъдещето на квартала.
Следват срещи с неправителствени организации и културни мениджъри от градовете с повече опит в развиването на избрани места като артквартали – София („ КвАртал “), Варна (сдружение „ Таляна “), Бургас (мрежа „ Булевард “), Пловдив („ Капана “), Стара Загора (творческа зона „ Сава Силов “), Благоевград („ Вароша “), Русе.
Според Въгленова Габрово се нуждае от едно междинно звено от хора с новаторски хрумвания, както и по-амбициозни проекти по какъв начин градът може да стане по-желан за посещаване от страна на туристите. За тях постоянно Габрово е като междинна станция сред Велико Търново, Етъра, Трявна и Боженци, където в действителност те нощуват. Туристическият информативен център е към този момент изнесен до Дечковата къща, с цел да може също да насочва вниманието към квартала.
Централният кооперативен пазар в Габрово/Фотограф: Надежда Чипева
„ Нещата са свързани. Като има бизнес, ще има събития и туристи, това надлежно е добре за заведенията и магазините. Но всичко стартира от това да има повече финансови благоприятни условия, хората да могат да поддържат собствеността си и да се промени малко мисленето на общността. “
Какво виждаме, когато се разхождаме в квартала
Общината е основала повсеместен разбор на жилищния фонд в „ Шести сектор “, който включва празните пространства, пространства и терени, картографиране на постройките със статут на недвижими културни полезности, идентифициране тук-там, подобаващи за развиване на търговия на дребно и дребен бизнес. Проведени са редица срещи и диалози със притежатели на парцели в квартала, както и огледи на терен.
Тук идва ролята на арх. Димка Пенчева, специалист в региона на запазване на архитектурното завещание. Тя се ангажира със основаването на проект на недвижимите културни полезности в централната градска част, проучване по какъв начин кварталът е обвързван с епохата на Възраждането (края на XVIII в. до 1878 г.), правене на фотодокументация и връзка със притежателите.
Артистични намеси в „ Шести сектор “/Фотограф: Надежда Чипева
„ Квартал „ Шести сектор “ е неповторим, тъй като тук съжителстват минало, настояще и бъдеще. “, споделя Пенчева. Историческите корени на зоната са извънредно забавни за нея. „ Ценна е самата възрожденска конструкция на ансамбъла. Има забавни здания като Дечковата къща, Соколовите къщи и други, а също по този начин и чешми, които са съхранили възрожденския дух. “
Пенчева препотвърждава казуса със слабите финансови благоприятни условия на притежателите, макар че не липсват и образци на добра реституция. „ Основният проблем, с който притежателите на здания – недвижими културни полезности, се сблъскват, е комплицираната процедура, през която би трябвало да преминат, с цел да получат позволение за градеж. Преди да бъдат утвърдени от основния проектант, плановете би трябвало да бъдат съгласувани от Министерството на културата посредством посредничеството на Националния институт за недвижимо културно завещание. Именно тази процедура лишава доста време и попречва капиталовите планове на притежателите. “
За архитектката има и още една компликация – притежателите, които демонстрират любознание към плана, са с парцели, които се нуждаят от възобновяване, само че нямат средства, а тези, които имат по-поддържани места, утвърждават концепциите, само че към този момент не биха отдали чартърен свои пространства.
Квартал „ Шести сектор “/Фотограф: Надежда Чипева
През декември общината селектира четири обекта, два общински и два частни, които е подготвена да отдаде посредством конкурс за потребление от малък и дребен бизнес или за креативен цели за интервал от две години. Има утвърден наемател за едно от четирите пространства, който към този момент е стартирал своята активност.
Миглена Въгленова споделя, че следва основаването на съответен тригодишен проект от специалисти в разнообразни области за развиването на „ Шести сектор “, който да бяга от нормалните клишета, които се срещат в сходни тактики – от цялостна естетизация и визия по какъв начин зоната да наподобява, през работа с общността до тласъци за бизнеса. „ Тези планове би трябвало да имат резистентност, да послужат за база за развиване. “, добавя тя.
Статията е част от специфичното издание което излиза през днешния ден – 24 юни, и ще се концентрира върху районите на Габрово и Велико Търново.
На 30 юни 2022 година ще се организира и конференцията „ като един от дискусионните панели е отдаден на качеството на живот, градската среда и културата в района. Можете да се регистрирате за наличие на място или следене онлайн
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ