Лидерът на СДС Румен Христов: Не чакайте кабинет с третия мандат, Беров беше изключение
Най-старата дясна партия Съюз на демократичните сили доближи Христовата възраст – 33 години. Съюзът, извел страната ни на огромната писта на Европа и събрал очакванията на милиони в зората на демокрацията, продължава да е в дейната политика. По горещите политически тематики за възможностите на бъдещото ръководство, ролята на сините през днешния ден и патовата обстановка с ръководството на страната потърсихме коментара на водача на Съюз на демократичните сили Румен Христов. Той е бил аграрни министър два пъти – в служебните кабинети на Стефан Софиянски и Ренета Инджова. От 1997 до 2002 е основен административен секретар при президента Петър Стоянов. В момента е народен представител в ПГ на ГЕРБ-СДС.
-Г-н Христов, какъв ход на ГЕРБ-СДС беше изборът на кандидат-премиера Николай Габровски. Уцелен или избавителен?
- Този ход значи, че ние търсим сформиране на държавно управление. При вид кабинет на малцинството, разумната структура е водачът на партията или някой от заместниците му „ да поведе хорото ”. Но нежеланието на останалите обединения в Народното събрание да сътрудничат с ГЕРБ ни насочи към търсене на консенсусна фигура. Защото за член сътрудник проф. доктор Габровски никой не може да каже нищо. Той е десен човек, с десни убеждения, безспорна персона, необятно скроена фигура и на ход в този момент са сътрудниците – да забележим какво няма да харесат у него.
- За жал, до момента не се виждат сигнали, че договарянията потеглят най-малко малко напред, с цел да има късмет за същински кабинет...
- Предварителните диалози са едно, диалозите след връчване на мандата са друго. Няма доста време, само че на поканите, които кандидат-премиерът ще насочи дружно с ПГ на ГЕРБ –СДС, в случай че не се отзоват другите формациии за водене на диалози, явно ориста на кабинета няма да бъде сигурна с първия мандат. Но няма да бъде сигурна и с втория.
Аз постоянно съм бил песимист към третия вид, който толкоз доста разясняват и на който толкоз доста се надяват. Само един кабинет сме имали с третия мандат- това е кабинетът на проф. Любен Беров. Много мъчно се случва този вид - в случай, че първата и втората политическа групировка не са съумели, по какъв начин ще успее да вземем за пример най-малката?
Така че вероятността да отидем на избори е доста огромна, само че България има потребност и от постоянно държавно управление поради на това, което следва във връзка с Шенген и еврозоната. Но когато имаш постоянно държавно управление, имаш парламент, а той би трябвало да одобри значими закони по отношение на Плана за възобновяване и резистентност и редица други.
Няма вакуум в Конституцията във връзка с държавното управление - постоянно има държавно управление, само че има вакуум във връзка с Народното събрание. В момента Народното събрание е по-голям от позиция на уговорките, които би трябвало да свърши в законодателната активност.
- Фатално ли е въпреки всичко още веднъж да идем на избори тъкмо в спешен миг - това са следващите големи разноски на страната, да не приказваме за политическата неразбория...Какво друго може да се случи на избор през март да вземем за пример?
- Започвам от това какво друго може да се случи. Не бива да се тормозим от избори. Това е най-демократичният метод за допитване до българските гласоподаватели и обществото кого биха показали за член на Народното събрание и кой да ръководи. Но няма да има радикално друга обстановка в идващия парламент. Фрагментацията най-вероятно ще бъде сходна и диалозите няма да бъдат по-лесни. При упоритостта, с която се отхвърля да се направи държавно управление или да се поддържа кабинет на малцинството, си даваме сметка, че в този тежък миг държавно управление на малцинството значи и трупане на негативи.
По-лесният вид беше – „ връщаме досието, хайде да ви забележим вас какво вършиме ” и отиваме на избори. Но споделих на Кръглата маса - от време на време си коства и е належащо да загърбиш партийните ползи пред тези на България. Мисля че това е кодът – загърбваме чисто политическото си его и предлагаме една консенсусна фигура за министър-председател.
- Съюз на демократичните сили към този момент доближи зрелост - 33 години. Като погледнете обратно, към тези бурни времена на 90-те, виждате ли аналогии в настоящето време със обстановката тогава? Какви са рисковете и поуките?
- Трябват смели решения в политиката. Не съм склонен, че би трябвало да се търси висок консенсус, в случай че мога да употребявам това определение, тъй като нашето разпокъсано и фрагментирано общество мъчно ги реализира. Трябват водачи, които да постановат значимите тези, трябват визионери, които да преведат България в този тежък миг. Навремето, в случай че си мисли някой, че решението във връзка с НАТО беше консенсусно и елементарно, доста се лъже. Та в този момент в случай че приказваме и за Шенген и за еврозоната, трябват смели решения.
- Да си послужа с клишето – позицията да не бъдем признати в Шенген мощен пестник ли е за България, или просто отсрочване?
- Смятам, че Нидерландия удари доста огромен пестник за България. Но в последните години какво се направи? Къде беше външният министър, президентът, министър-председателят? Имахме и постоянно държавно управление – те трябваше да бъдат във всички европейски столици, трябваше да бъдат в Германия, Франция, които по някакъв метод да влияят на Нидерлания.
Рюте беше в Румъния, за какво не беше в България? Защо не беше показана тази граница, за какво не беше казано, че наши служители на реда губят живота си, с цел да спрат мигрантската вълна в Европа? Да, има доза нарцисизъм в решението, което постанова Нидерландия, само че има и несвършена работа от страна на българските политици.
- Ситуацията в политиката по никакъв начин не е радостна – завъртя се един обаян кръг на липса на устойчиво ръководство, който наподобява, ще продължи. Какво липсва? Може би една мощна социалдемократическа партия?
- Не. Има разбъркване на оповестени идеологии и това, което фактически се прави. Ние чуваме, че надали не най-дясната групировка в Народното събрание е Демократична България, въпреки това ги виждаме, че направиха публична коалиция с Българска социалистическа партия. Така че е хубаво освен да заявяваме своята принадлежност към европейските политически фамилии, към които членуваме, само че и на дейности да ги отстояваме в България.
- Съюз на демократичните сили какви проекти чертае за себе си в близко бъдеще? Оставате ли в огромната коалиция? Има ли късмет да се доближите до остарелия си понтенциал?
- Не може да върнем остарелия капацитет, който беше преди време, поради разцепленията, за които има отговорни и ние не би трябвало да премълчаваме това. Но една партия с голям политически опит, участвала в 12 от 13-те Народното събрание и във Великото национално заседание, има какво да даде. Най-малкото да отстояваме демократичните полезности, тъй като демокрацията не е нещо, което е извоюнвано вечно. За нея би трябвало да се борим всеки ден.
Смятам, че тук е значимата задача на Съюз на демократичните сили, която разгради тоталитаризма, сложи релсите на европейска България, да припомня за тези неща и да работи за цялостната интеграция на България в Европейски Съюз. Имам поради и във връзка с приходите. На предишна конференция приехме като идея на Съюз на демократичните сили „ Европейски жители с европейски приходи ”. Това обаче става и посредством еврозоната, и посредством Шенген, и посредством една рационална политика, а не харчене на калпак и трупане на големи задължения и развързване на инфлацията.
Покрихме всички политически критерии, наложени от Европейски Съюз. Това, което Съюз на демократичните сили не можахме да създадем, тъй като не ни стигна времето, българският народ не ни даде опция да управляваме след 4 години, беше да работим за икономическия разцвет на България. Това е най-важното. Българите се усещат европейци, в случай че със личните си заплати умерено могат да отидат в друга страна, даже да не са в първокласни хотели, да отидат на екскурзия, да седнат в ресторант, да връзват двата края без проблем. Това е за тях същинската европейска интеграция.
- Чувствате ли независимост да взимате решения, да прокарвате вашите хрумвания в обединението с ГЕРБ?
Да. Работата в коалиция не е лесна, само че ние сме били в доста коалици – Синя коалиция, ОДС, Реформаторски блок, в този момент сме с ГЕРБ, а те са огромната групировка и са привикнали да работят по метода „ ние можем и знаем ”, само че нямаме проблеми. Имаме разлики, които отстояваме и имаме случаи, когато не гласуваме с тях по тематики, които считаме, че са наши. Например диференцираната ставка на Данък добавена стойност, не бяха подкрепени от нас, тъй като считаме, че единната ставка е верният метод.
-Г-н Христов, какъв ход на ГЕРБ-СДС беше изборът на кандидат-премиера Николай Габровски. Уцелен или избавителен?
- Този ход значи, че ние търсим сформиране на държавно управление. При вид кабинет на малцинството, разумната структура е водачът на партията или някой от заместниците му „ да поведе хорото ”. Но нежеланието на останалите обединения в Народното събрание да сътрудничат с ГЕРБ ни насочи към търсене на консенсусна фигура. Защото за член сътрудник проф. доктор Габровски никой не може да каже нищо. Той е десен човек, с десни убеждения, безспорна персона, необятно скроена фигура и на ход в този момент са сътрудниците – да забележим какво няма да харесат у него.
- За жал, до момента не се виждат сигнали, че договарянията потеглят най-малко малко напред, с цел да има късмет за същински кабинет...
- Предварителните диалози са едно, диалозите след връчване на мандата са друго. Няма доста време, само че на поканите, които кандидат-премиерът ще насочи дружно с ПГ на ГЕРБ –СДС, в случай че не се отзоват другите формациии за водене на диалози, явно ориста на кабинета няма да бъде сигурна с първия мандат. Но няма да бъде сигурна и с втория.
Аз постоянно съм бил песимист към третия вид, който толкоз доста разясняват и на който толкоз доста се надяват. Само един кабинет сме имали с третия мандат- това е кабинетът на проф. Любен Беров. Много мъчно се случва този вид - в случай, че първата и втората политическа групировка не са съумели, по какъв начин ще успее да вземем за пример най-малката?
Така че вероятността да отидем на избори е доста огромна, само че България има потребност и от постоянно държавно управление поради на това, което следва във връзка с Шенген и еврозоната. Но когато имаш постоянно държавно управление, имаш парламент, а той би трябвало да одобри значими закони по отношение на Плана за възобновяване и резистентност и редица други.
Няма вакуум в Конституцията във връзка с държавното управление - постоянно има държавно управление, само че има вакуум във връзка с Народното събрание. В момента Народното събрание е по-голям от позиция на уговорките, които би трябвало да свърши в законодателната активност.
- Фатално ли е въпреки всичко още веднъж да идем на избори тъкмо в спешен миг - това са следващите големи разноски на страната, да не приказваме за политическата неразбория...Какво друго може да се случи на избор през март да вземем за пример?
- Започвам от това какво друго може да се случи. Не бива да се тормозим от избори. Това е най-демократичният метод за допитване до българските гласоподаватели и обществото кого биха показали за член на Народното събрание и кой да ръководи. Но няма да има радикално друга обстановка в идващия парламент. Фрагментацията най-вероятно ще бъде сходна и диалозите няма да бъдат по-лесни. При упоритостта, с която се отхвърля да се направи държавно управление или да се поддържа кабинет на малцинството, си даваме сметка, че в този тежък миг държавно управление на малцинството значи и трупане на негативи.
По-лесният вид беше – „ връщаме досието, хайде да ви забележим вас какво вършиме ” и отиваме на избори. Но споделих на Кръглата маса - от време на време си коства и е належащо да загърбиш партийните ползи пред тези на България. Мисля че това е кодът – загърбваме чисто политическото си его и предлагаме една консенсусна фигура за министър-председател.
- Съюз на демократичните сили към този момент доближи зрелост - 33 години. Като погледнете обратно, към тези бурни времена на 90-те, виждате ли аналогии в настоящето време със обстановката тогава? Какви са рисковете и поуките?
- Трябват смели решения в политиката. Не съм склонен, че би трябвало да се търси висок консенсус, в случай че мога да употребявам това определение, тъй като нашето разпокъсано и фрагментирано общество мъчно ги реализира. Трябват водачи, които да постановат значимите тези, трябват визионери, които да преведат България в този тежък миг. Навремето, в случай че си мисли някой, че решението във връзка с НАТО беше консенсусно и елементарно, доста се лъже. Та в този момент в случай че приказваме и за Шенген и за еврозоната, трябват смели решения.
- Да си послужа с клишето – позицията да не бъдем признати в Шенген мощен пестник ли е за България, или просто отсрочване?
- Смятам, че Нидерландия удари доста огромен пестник за България. Но в последните години какво се направи? Къде беше външният министър, президентът, министър-председателят? Имахме и постоянно държавно управление – те трябваше да бъдат във всички европейски столици, трябваше да бъдат в Германия, Франция, които по някакъв метод да влияят на Нидерлания.
Рюте беше в Румъния, за какво не беше в България? Защо не беше показана тази граница, за какво не беше казано, че наши служители на реда губят живота си, с цел да спрат мигрантската вълна в Европа? Да, има доза нарцисизъм в решението, което постанова Нидерландия, само че има и несвършена работа от страна на българските политици.
- Ситуацията в политиката по никакъв начин не е радостна – завъртя се един обаян кръг на липса на устойчиво ръководство, който наподобява, ще продължи. Какво липсва? Може би една мощна социалдемократическа партия?
- Не. Има разбъркване на оповестени идеологии и това, което фактически се прави. Ние чуваме, че надали не най-дясната групировка в Народното събрание е Демократична България, въпреки това ги виждаме, че направиха публична коалиция с Българска социалистическа партия. Така че е хубаво освен да заявяваме своята принадлежност към европейските политически фамилии, към които членуваме, само че и на дейности да ги отстояваме в България.
- Съюз на демократичните сили какви проекти чертае за себе си в близко бъдеще? Оставате ли в огромната коалиция? Има ли късмет да се доближите до остарелия си понтенциал?
- Не може да върнем остарелия капацитет, който беше преди време, поради разцепленията, за които има отговорни и ние не би трябвало да премълчаваме това. Но една партия с голям политически опит, участвала в 12 от 13-те Народното събрание и във Великото национално заседание, има какво да даде. Най-малкото да отстояваме демократичните полезности, тъй като демокрацията не е нещо, което е извоюнвано вечно. За нея би трябвало да се борим всеки ден.
Смятам, че тук е значимата задача на Съюз на демократичните сили, която разгради тоталитаризма, сложи релсите на европейска България, да припомня за тези неща и да работи за цялостната интеграция на България в Европейски Съюз. Имам поради и във връзка с приходите. На предишна конференция приехме като идея на Съюз на демократичните сили „ Европейски жители с европейски приходи ”. Това обаче става и посредством еврозоната, и посредством Шенген, и посредством една рационална политика, а не харчене на калпак и трупане на големи задължения и развързване на инфлацията.
Покрихме всички политически критерии, наложени от Европейски Съюз. Това, което Съюз на демократичните сили не можахме да създадем, тъй като не ни стигна времето, българският народ не ни даде опция да управляваме след 4 години, беше да работим за икономическия разцвет на България. Това е най-важното. Българите се усещат европейци, в случай че със личните си заплати умерено могат да отидат в друга страна, даже да не са в първокласни хотели, да отидат на екскурзия, да седнат в ресторант, да връзват двата края без проблем. Това е за тях същинската европейска интеграция.
- Чувствате ли независимост да взимате решения, да прокарвате вашите хрумвания в обединението с ГЕРБ?
Да. Работата в коалиция не е лесна, само че ние сме били в доста коалици – Синя коалиция, ОДС, Реформаторски блок, в този момент сме с ГЕРБ, а те са огромната групировка и са привикнали да работят по метода „ ние можем и знаем ”, само че нямаме проблеми. Имаме разлики, които отстояваме и имаме случаи, когато не гласуваме с тях по тематики, които считаме, че са наши. Например диференцираната ставка на Данък добавена стойност, не бяха подкрепени от нас, тъй като считаме, че единната ставка е верният метод.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ