Национална художествена галерия, каквато заслужаваме
Най-после имаме ремонтирана, чиста, красива, прохладна, добре осветена и подредена художествена изложба. Край на обикалянето в задуха край паравани, заключени порти, напукани стъкла, мътни огледала, счупени полилеи, затворени стаи, лющещи се тавани и стени с петна от влага, поради които не малко от нас са се чувствали неудобно и са давали заплетени и неуместни пояснения на децата си или на другари от чужбина.
Е, към този момент не е по този начин! Новооткритата част на галерията, която обгръща първия и втория етаж на постройката, ме изненада прелестно с европейския си тип. Най-после имаме ремонтирана, чиста, красива, прохладна, добре осветена и подредена художествена изложба.Заслужаваме такава изложба. И – което е по-важно – изкуството я заслужава – творбите на всички тези български художници, намерили едвам в този момент място по метод, който да подчертае достолепията на творбите им.
Експозицията в галерията сега се назовава „ Живопис и статуя от ХХ век “, само че в действителност наблюдава цялата история на българската живопис и пластика след Освобождението до наши дни. Започвайки от „ импортираните “ в края на 19-ти век художници като Мърквичка и Ярослав Вешин, първите приключили в чужбина българи, жените-художнички, останали съвсем незнайни и до през днешния ден, всичко е показано хронологично и съпроводено с подробни пояснения. Това ме изненада доста прелестно и на драго сърце изчетох безусловно всичко. Признавам си, че знам извънредно незадоволително за старите български художници и е толкоз забавно, когато до една впечатляваща картина има и забавни обстоятелства за оня, който я е нарисувал. Така научих за първи път за живота на Антон Митов, Никола Петров, Елена Карамихайлова, Стефан Иванов, Бончо Обрешков, Вера Недкова… Все създатели, чиито творби съм виждала и одобрявам, само че без да знам кой стои зад тях.
Трудно е да се опише за изкуството, а и знам, че всеки от нас се вълнува по друг метод от девойките на Майстора, от Стария Пловдив на Цанко Лавренов, съвършените голи тела на Андрей Николов, овчарите на Златю Бояджиев или портретите на Дечко Узунов. В едно съм сигурна – никой не може да е безучастен пред това изкуство.
Подарете си един спокоен следобяд на красиво място. Знаем, че няма доста такива.
Е, към този момент не е по този начин! Новооткритата част на галерията, която обгръща първия и втория етаж на постройката, ме изненада прелестно с европейския си тип. Най-после имаме ремонтирана, чиста, красива, прохладна, добре осветена и подредена художествена изложба.Заслужаваме такава изложба. И – което е по-важно – изкуството я заслужава – творбите на всички тези български художници, намерили едвам в този момент място по метод, който да подчертае достолепията на творбите им.
Експозицията в галерията сега се назовава „ Живопис и статуя от ХХ век “, само че в действителност наблюдава цялата история на българската живопис и пластика след Освобождението до наши дни. Започвайки от „ импортираните “ в края на 19-ти век художници като Мърквичка и Ярослав Вешин, първите приключили в чужбина българи, жените-художнички, останали съвсем незнайни и до през днешния ден, всичко е показано хронологично и съпроводено с подробни пояснения. Това ме изненада доста прелестно и на драго сърце изчетох безусловно всичко. Признавам си, че знам извънредно незадоволително за старите български художници и е толкоз забавно, когато до една впечатляваща картина има и забавни обстоятелства за оня, който я е нарисувал. Така научих за първи път за живота на Антон Митов, Никола Петров, Елена Карамихайлова, Стефан Иванов, Бончо Обрешков, Вера Недкова… Все създатели, чиито творби съм виждала и одобрявам, само че без да знам кой стои зад тях.
Трудно е да се опише за изкуството, а и знам, че всеки от нас се вълнува по друг метод от девойките на Майстора, от Стария Пловдив на Цанко Лавренов, съвършените голи тела на Андрей Николов, овчарите на Златю Бояджиев или портретите на Дечко Узунов. В едно съм сигурна – никой не може да е безучастен пред това изкуство.
Подарете си един спокоен следобяд на красиво място. Знаем, че няма доста такива.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ