Случаят с мнимата проститутка
Най-опитният детектив в покрайнината събра веждите си и се усмихна свиреп. Видът му наподобяваше мечка, която се възмущава, че я будят. Той беше доста пълен човек, заплеснат, недодялан и самодоволен; мозъкът му сечеше като изгладен панталон на млад служител от предградията.
- Ще реша казуса! - отсече детективът. - Без подозрение ще го направя. Но ме оставете самичък, апелирам. Поне за половин час!
В адвокатската фирма нямаше никого и по тази причина детективът се усмихна още веднъж. Самотата му прилягаше. Той седна, тъй като не обичаше да стои прав, едрото тяло причиняваше болки в ставите му.
- И по този начин, какво имаме? - попита той отсъстващите. - Една продажница, убита с насила, палач, който се търси, и нож с кръв по него. Та това не е ликвидиране, по дяволите!
Всички мълчаха, тъй като ги нямаше. Усмивката му прерасна в смях:
- Нима не виждате несходството? Ха-ха! Кръвта по ножа е изцяло несъответна на действието, тялото на убитата продажница е безжизнено единствено ненапълно, а килърът евентуално към този момент е отвън локалната пълномощия. Това е явно! Ха-ха-ха!
Събра веждите си и заспа. Когато се разсъни, яде доста месо, бяло месо. След това възпламени свещ и се отдаде на мързел; след това отново заспа. Докато прохъркваше, жълтеникава дъвка ту изскачаше от гърлото му и танцуваше върху устните, ту отново се прибираше. Той беше видял всичко с очите си от висотата на десетия етаж, където се намираше адвокатската фирма му, и възнамеряваше да го оповести още щом стане от сън. Така и направи.
На другия ден обедните медии оповестиха:
" Великият детектив, господин X., още веднъж показва своя гений. Той разкри, освен това без да излиза нито за момент от адвокатската фирма си, че проститутката не е била убита, освен това - даже не е мъртва. Тялото е било на клошар, който се е спънал в нещо остро и се е намушкал в него. Бил облечен с женски облекла, тъй като такава носия е намерил в кофата за отпадък. Убиец не съществува. Всички проститутки в града си отдъхнаха. Сводниците и правораздаването - също. "
- Но по какъв начин стигнахте до откритието, господин детектив? Какви са доказателствата? - питаха го един през различен публицистите, когато той излизаше от вкъщи си на другата заран, с цел да отиде на солариум. Мразеше тези микрофони, публицистите - още повече.
- Не бива да споделям всичко, нито да разгадавам методите си. Ще ви оповестя единствено, че познавам персонално всички проститутки в града, а оповестената не съществуваше в моя лист. Ножът, който ще прегледам деликатно и вероятно с лупа, ще е с кръв на кокошка, тъй като клошарят това е намерил в контейнера: полуразрязана птица. Всъщност трупът на кокошката ще бъде открит по-късно, най-вероятно в облеклата на жертвата или в стомаха й в смляно ненапълно положение. Ножът ли? Та той има най-съществено значение! С него се вършат сечения и прорези. Никой палач не захвърля оръжието на убийството. Защо клошарят ще прави това? Той е бил задоволително пийнал - това ще се откри от аутопсията! - пийнал до мотив; и се е спънал, паднал е върху главата си, която е слабото му място, и е починал от загуба на свяст.
- А къде е камъкът? Къде тъкмо се е случило? Има ли очевидци?
Детективът се усмихна, без да събира веждите си, и не сподели нищо.
Качвайки се в таксито, до момента в който наместваше тлъстото си тяло на задната седалка и пуфтеше, въпреки всичко заяви:
- За детайлностите питайте полицията. Моята работа завърши.
Инспекторът прочете оперативния отчет на дежурния служител на реда. Случаят беше разказан незадълбочено, като да е към този момент без значение. Нали великият детектив беше разкрил всичко! Инспекторът ненавиждаше детектива, само че не го криеше, тъй като не знаеше по какъв начин. Великите експерти се ненавиждат до такава степен, че в никакъв случай не прикриват възприятията си - това би ги инкриминирало в задкулисие.
Седна на бюрото, стеснен му се стори кабинетът, блъсна встрани досадните преписки по отношение на прояви на всеобща корупция във висшите етажи на властта...
" Висшите етажи! - гръмна мисълта му. - Ето по какъв начин е схванал всичко дебелият лукавец! Той живее в адвокатската фирма си. А тя е на високите етажи на постройката: постройката, пред която се е случило действието. "
Отиде незабавно на местопроизшествието. Всичко потвърждаваше догатките му. Разчленени елементи от кокошка без пера бяха открити в прилежащ резервоар. Резултатите от аутопсията не закъсняха. Доказателствата потвърждаваха заключенията на детектива. Но те потвърждаваха и неговите подозрения.
Качи се без асансьор до адвокатската фирма на детектива; знаеше, че той живее самичък и по това време е на солариум. В жилището цареше нормалният хаос, той ревизираше тук всяка седмица, имаше си шперц за задачата. Навсякъде - опаковки от вафли и снаксове, бонбони, кокоша перушина и дъвки. На масата стоеше свещник с догоряла бяла свещ, парафинът се беше стекъл върху мръсната завивка. " Странно! - намерения инспекторът, като прегледа опаковките на дъвките. - Този човек обича да надува балони в последно време. Това е двусмислено. " Запази изводите за себе си и излезе, като деликатно заключи вратата два пъти - както правеше и самият детектив. Преди това дръпна пердетата на прозорците: оттова не биваше повече да се вижда мястото на закононарушението, не и от десетия етаж, прекомерно високо е. Слезе с асансьора, с цел да не оставя следи по стълбището, а и да пести гориво.
Инспекторът беше схванал всичко.
На другият ден вестниците гръмнаха:
" Инспекторът от полицията, най-хубавият от всички, добави нови линии към картината на закононарушението: палач не съществува! Престъплението е натъкмено! Няма потърпевш. Клошарят е бил мъртво пийнал и се е свестил в моргата преди или след аутопсията! Предстоят разкрития! Всичко е било нагласено, с цел да бъде прикрита кражба на кокошка! "
- Какви са показанията на клошаря, господин инспекторе? А окървавеният нож? - прескачаха се пред полицейското ръководство публицистите, жадни да узнаят детайлите за злодейството, осъществено в града; публицистите постоянно се прескачат, когато са жадни. Те крещяха и гледаха нагоре към кабинета му на десетия етаж на ръководството.
Инспекторът видя микрофоните, камерите и брожението през блиндираното стъкло на прозореца, повъртя се в кабинета и ритна с скука книжата на пода: " Престъпността дебне на всички места, а тия с корупция ме занимават! Махленски истории! ". Спомни си за пердетата на различен един прозорец, натисна отдалеченото, с цел да дръпне и тези пердета, те бяха метални; след това слезе при жадните. Слезе пешком този път. На изхода разтри обезкосменото си чело и сподели постепенно, тържествено и с прекъсвания:
- Моята работа при-клю-чи! За детайлностите питайте детектива.
И отиде на солариум.
Престъпният свят беше приклещен към стената: от две страни.
Владимир Иванов Георгиев е роден на 28.03.1967 година в гр. Радомир. По обучение е правист. Автор е на три книги - " Небанковите финансови институции " (1995 г.), " Приватизационните фондове " (1996 г.) и " Студии по валутно и банково право " (2000 г.); съавтор на " Коментар на Закона за общественото предложение на скъпи бумаги " (2006 г.). Публикувал е стихотворения и разкази във в. “Средношколско знаме”, “Народна младеж”, “Пулс”, сп. “Родна реч”, в редица интернет уеб сайтове за литература и други Живее и работи в градовете Банкя и София.
- Ще реша казуса! - отсече детективът. - Без подозрение ще го направя. Но ме оставете самичък, апелирам. Поне за половин час!
В адвокатската фирма нямаше никого и по тази причина детективът се усмихна още веднъж. Самотата му прилягаше. Той седна, тъй като не обичаше да стои прав, едрото тяло причиняваше болки в ставите му.
- И по този начин, какво имаме? - попита той отсъстващите. - Една продажница, убита с насила, палач, който се търси, и нож с кръв по него. Та това не е ликвидиране, по дяволите!
Всички мълчаха, тъй като ги нямаше. Усмивката му прерасна в смях:
- Нима не виждате несходството? Ха-ха! Кръвта по ножа е изцяло несъответна на действието, тялото на убитата продажница е безжизнено единствено ненапълно, а килърът евентуално към този момент е отвън локалната пълномощия. Това е явно! Ха-ха-ха!
Събра веждите си и заспа. Когато се разсъни, яде доста месо, бяло месо. След това възпламени свещ и се отдаде на мързел; след това отново заспа. Докато прохъркваше, жълтеникава дъвка ту изскачаше от гърлото му и танцуваше върху устните, ту отново се прибираше. Той беше видял всичко с очите си от висотата на десетия етаж, където се намираше адвокатската фирма му, и възнамеряваше да го оповести още щом стане от сън. Така и направи.
На другия ден обедните медии оповестиха:
" Великият детектив, господин X., още веднъж показва своя гений. Той разкри, освен това без да излиза нито за момент от адвокатската фирма си, че проститутката не е била убита, освен това - даже не е мъртва. Тялото е било на клошар, който се е спънал в нещо остро и се е намушкал в него. Бил облечен с женски облекла, тъй като такава носия е намерил в кофата за отпадък. Убиец не съществува. Всички проститутки в града си отдъхнаха. Сводниците и правораздаването - също. "
- Но по какъв начин стигнахте до откритието, господин детектив? Какви са доказателствата? - питаха го един през различен публицистите, когато той излизаше от вкъщи си на другата заран, с цел да отиде на солариум. Мразеше тези микрофони, публицистите - още повече.
- Не бива да споделям всичко, нито да разгадавам методите си. Ще ви оповестя единствено, че познавам персонално всички проститутки в града, а оповестената не съществуваше в моя лист. Ножът, който ще прегледам деликатно и вероятно с лупа, ще е с кръв на кокошка, тъй като клошарят това е намерил в контейнера: полуразрязана птица. Всъщност трупът на кокошката ще бъде открит по-късно, най-вероятно в облеклата на жертвата или в стомаха й в смляно ненапълно положение. Ножът ли? Та той има най-съществено значение! С него се вършат сечения и прорези. Никой палач не захвърля оръжието на убийството. Защо клошарят ще прави това? Той е бил задоволително пийнал - това ще се откри от аутопсията! - пийнал до мотив; и се е спънал, паднал е върху главата си, която е слабото му място, и е починал от загуба на свяст.
- А къде е камъкът? Къде тъкмо се е случило? Има ли очевидци?
Детективът се усмихна, без да събира веждите си, и не сподели нищо.
Качвайки се в таксито, до момента в който наместваше тлъстото си тяло на задната седалка и пуфтеше, въпреки всичко заяви:
- За детайлностите питайте полицията. Моята работа завърши.
Инспекторът прочете оперативния отчет на дежурния служител на реда. Случаят беше разказан незадълбочено, като да е към този момент без значение. Нали великият детектив беше разкрил всичко! Инспекторът ненавиждаше детектива, само че не го криеше, тъй като не знаеше по какъв начин. Великите експерти се ненавиждат до такава степен, че в никакъв случай не прикриват възприятията си - това би ги инкриминирало в задкулисие.
Седна на бюрото, стеснен му се стори кабинетът, блъсна встрани досадните преписки по отношение на прояви на всеобща корупция във висшите етажи на властта...
" Висшите етажи! - гръмна мисълта му. - Ето по какъв начин е схванал всичко дебелият лукавец! Той живее в адвокатската фирма си. А тя е на високите етажи на постройката: постройката, пред която се е случило действието. "
Отиде незабавно на местопроизшествието. Всичко потвърждаваше догатките му. Разчленени елементи от кокошка без пера бяха открити в прилежащ резервоар. Резултатите от аутопсията не закъсняха. Доказателствата потвърждаваха заключенията на детектива. Но те потвърждаваха и неговите подозрения.
Качи се без асансьор до адвокатската фирма на детектива; знаеше, че той живее самичък и по това време е на солариум. В жилището цареше нормалният хаос, той ревизираше тук всяка седмица, имаше си шперц за задачата. Навсякъде - опаковки от вафли и снаксове, бонбони, кокоша перушина и дъвки. На масата стоеше свещник с догоряла бяла свещ, парафинът се беше стекъл върху мръсната завивка. " Странно! - намерения инспекторът, като прегледа опаковките на дъвките. - Този човек обича да надува балони в последно време. Това е двусмислено. " Запази изводите за себе си и излезе, като деликатно заключи вратата два пъти - както правеше и самият детектив. Преди това дръпна пердетата на прозорците: оттова не биваше повече да се вижда мястото на закононарушението, не и от десетия етаж, прекомерно високо е. Слезе с асансьора, с цел да не оставя следи по стълбището, а и да пести гориво.
Инспекторът беше схванал всичко.
На другият ден вестниците гръмнаха:
" Инспекторът от полицията, най-хубавият от всички, добави нови линии към картината на закононарушението: палач не съществува! Престъплението е натъкмено! Няма потърпевш. Клошарят е бил мъртво пийнал и се е свестил в моргата преди или след аутопсията! Предстоят разкрития! Всичко е било нагласено, с цел да бъде прикрита кражба на кокошка! "
- Какви са показанията на клошаря, господин инспекторе? А окървавеният нож? - прескачаха се пред полицейското ръководство публицистите, жадни да узнаят детайлите за злодейството, осъществено в града; публицистите постоянно се прескачат, когато са жадни. Те крещяха и гледаха нагоре към кабинета му на десетия етаж на ръководството.
Инспекторът видя микрофоните, камерите и брожението през блиндираното стъкло на прозореца, повъртя се в кабинета и ритна с скука книжата на пода: " Престъпността дебне на всички места, а тия с корупция ме занимават! Махленски истории! ". Спомни си за пердетата на различен един прозорец, натисна отдалеченото, с цел да дръпне и тези пердета, те бяха метални; след това слезе при жадните. Слезе пешком този път. На изхода разтри обезкосменото си чело и сподели постепенно, тържествено и с прекъсвания:
- Моята работа при-клю-чи! За детайлностите питайте детектива.
И отиде на солариум.
Престъпният свят беше приклещен към стената: от две страни.
Владимир Иванов Георгиев е роден на 28.03.1967 година в гр. Радомир. По обучение е правист. Автор е на три книги - " Небанковите финансови институции " (1995 г.), " Приватизационните фондове " (1996 г.) и " Студии по валутно и банково право " (2000 г.); съавтор на " Коментар на Закона за общественото предложение на скъпи бумаги " (2006 г.). Публикувал е стихотворения и разкази във в. “Средношколско знаме”, “Народна младеж”, “Пулс”, сп. “Родна реч”, в редица интернет уеб сайтове за литература и други Живее и работи в градовете Банкя и София.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ