Легендите, които не взеха Златната топка
Най-мечтаният, най-обичаният, най-ценният трофей. Не за тим, а за състезател. „ Златната топка “ на „ Франс Футбол “. Хиляди разногласия е имало дали постоянно най-заслужилите са нейните кавалери. България също има право да се усеща ощетена. През 1992 година Христо Стоичков завоюва Шампионската лига с „ Барселона “, само че поради едни 4 гола в мача „ Милан “ – „ Гьотеборг “ и тоталната медийна акция на медиите на Силвио Берлускони, тогавашният притежател на гранда от Милано, тя отиде на адрес „ Марко Ван Бастен “. Разбира се и поради аурата на холандеца на популярен нападател. Две години по-късно справедливостта бе възобновена и Стоичков подреди България в листата на великите народи, чийто байрак е подреден до „ Златната топка “.
В модерния футбол трофеят се трансформира в дуел сред Лионел Меси и Кристиано Роналдо. От 2008-а насам само хърватинът Лука Модрич наруши техния монопол. Меси е шесткратен джентълмен, а Роналдо – петкратен. Едва ли има футболен естет, който би оспорил величието на двамата. Но сигурно има милиони, които биха желали да видят „ Златната топка “ в ръцете и на други славни офицери на Цар Футбол. Ето кои са най-славните играчи, които по този начин и не я погалиха.
Тиери Анри
Между 2001 и 2006 година френският нападател беше в пика на кариерата си. Анри беше голмайстор на Висшата лига в 4 от петте въпросни сезона. Вкара 29 пъти в 52 мача от Шампионската лига. Днес той сигурно би коствал над 100 милиона евро. И макар всички чудеса, които правеше с екипа на „ Арсенал “, нападателят стигна най-вече до второто място в анкетата на „ Франс Футбол “ – през 2003 година зад Павел Недвед, който завоюва Шампионската лига с „ Ювентус “. Анри обаче има доста, с което да се гордее. На първо място, че е част от златната епоха на френския футбол, триумфирал със международна и европейска купа през 1998 и 2000 година.
Паоло Малдини
За мнозина италианецът е най-хубавият бранител в историята на футбола. Първо беше ляв бек, след това стана централен защитник в родния „ Милан “. През цялата си славна кариера той игра единствено за един клуб и изведе „ росонерите “ до 25 трофея. Най-ценните от тях са 7 трофеи в Серия А и 5 в Шампионската лига. Колкото и да беше брилянтен, най-голямата конкуренция постоянно виждаше в своя тим – Марко ван Бастен, Рууд Гулит, Джордж Уеа, Андрий Шевченко, Кака… Всички те взеха „ Златната топка “. Най-доброто класиране на Малдини е трето място в анкетата през 1994 и 2003 година.
Шави
Испанският ас беше сърцето на системата „ тики по този начин “, която трансформира „ Барселона “ в най-атрактивния отбор на новия век. Шави изигра 767 мача за каталунците. Пет сезона подред испанският национал беше избиран в идеалния тим на УЕФА – сред 2008 и 2012 година. Най-големият триумф на Шави е международната купа през 2010 година с „ Ла Фурия “. По време на шампионата в ЮАР магическият халф направи в никакъв случай невиждания коефициент от 91 точни подавания. Но… и те не му донесоха най-ценния трофей. Три пъти подред Шави беше на трето място в анкетата за „ Златната топка “ – сред 2009 и 2011 година.
Ференц Пушкаш
Унгарският кумир вкара 84 гола в 85 мача за националния тим. В кариерата си има още 622 попадения в клубните си отбори. Пушкаш е легенда на „ Реал “ (Мадрид), спечелил 3 пъти КЕШ и 5 пъти Ла Лига. Но беше заставен да гледа по какъв начин огромната популярност обира съотборникът му Алфредо ди Стефано, който два пъти взе „ Златната топка “. През 1960 година Пушкаш остана на второ място в анкетата. Почти несъмнено е, че унгарецът е най-великият футболист, който не е избиран за №1 от „ Франс Футбол “.
Кени Далглиш
Шотландският нападател е прочут като Крал Кени в „ Ливърпул “. През 1977 година „ алените “ го купиха от „ Селтик “ като заместител на Кевин Кигън, който мина в „ Хамбургер “ и там завоюва „ Златната топка “. В първия си сезон за „ Ливърпул “ Далглиш вкара 31 гола, а през втория – 25. Брилянтното му показване донесе 3 пъти КЕШ на „ Анфийлд “ – през 1978, 1981 и 1984 година А през 1983-а Далглиш доближи до втора позиция в анкетата, изпреварен от фамозния Мишел Платини.
Андрес Иниеста
Най-титулуваният футболист в испанския футбол! Иниеста има 35 трофея, сред които са 9 трофеи в Ла Лига и 4 в Шампионската лига. Неговата неповторима класа оказа помощ на „ Барселона “ да направи два пъти требъл – през 2009 и 2015 година. Иниеста вкара победния гол за Испания във финала на Мондиал 2010 против Холандия – 1:0 в Йоханесбург. Само тогава вота на медии и ФИФА го подреди на второ място в анкетата – зад Лионел Меси, който през въпросната година нито стана международен отличник, нито взе Шампионската лига. Съдба? Може би не само…
Боби Муур
Най-великият британски състезател. Муур бе капитан на „ трите лъва “ при единствената огромна купа на тима – домакинското международно през 1966 година. Не му оказа помощ и фактът, че на полуфинала обезвреди Еузебио, който беше настоящият притежател на „ Златната топка “. През 1966-а Муур бе заставен да види, че най-мечтаният самостоятелен приз отива в ръцете на съотборника му Боби Чарлтън. Четири години по-късно пък остана втори след немския бомбардир Герд Мюлер.
Златан Ибрахимович
Клипове с неговите феноменални голове са измежду най-големите шлагери в интернет. Ибрахимович завоюва 8 следващи шампионски трофеи, сменяйки постоянно тимовете – през „ Аякс “, „ Интер “, „ Ювентус “, „ Милан “, „ Барселона “ и „ Пари Сен Жермен “. Шведът даже предложи на парижани да сменят Айфеловата кула с неговата скулптура. Четири години Ибракадабра омагьосваше „ Парк де Пренс “, само че по този начин и не стана №1 в анкетата на „ Франс Футбол “. Златан е в още един нежелателен златен тим – на тези, които не завоюваха Шампионската лига. Нещо повече – прочу се, че когато напусне един отбор, на идната година той победи с купата с огромните уши.
“Труд”
В модерния футбол трофеят се трансформира в дуел сред Лионел Меси и Кристиано Роналдо. От 2008-а насам само хърватинът Лука Модрич наруши техния монопол. Меси е шесткратен джентълмен, а Роналдо – петкратен. Едва ли има футболен естет, който би оспорил величието на двамата. Но сигурно има милиони, които биха желали да видят „ Златната топка “ в ръцете и на други славни офицери на Цар Футбол. Ето кои са най-славните играчи, които по този начин и не я погалиха.
Тиери Анри
Между 2001 и 2006 година френският нападател беше в пика на кариерата си. Анри беше голмайстор на Висшата лига в 4 от петте въпросни сезона. Вкара 29 пъти в 52 мача от Шампионската лига. Днес той сигурно би коствал над 100 милиона евро. И макар всички чудеса, които правеше с екипа на „ Арсенал “, нападателят стигна най-вече до второто място в анкетата на „ Франс Футбол “ – през 2003 година зад Павел Недвед, който завоюва Шампионската лига с „ Ювентус “. Анри обаче има доста, с което да се гордее. На първо място, че е част от златната епоха на френския футбол, триумфирал със международна и европейска купа през 1998 и 2000 година. Паоло Малдини
За мнозина италианецът е най-хубавият бранител в историята на футбола. Първо беше ляв бек, след това стана централен защитник в родния „ Милан “. През цялата си славна кариера той игра единствено за един клуб и изведе „ росонерите “ до 25 трофея. Най-ценните от тях са 7 трофеи в Серия А и 5 в Шампионската лига. Колкото и да беше брилянтен, най-голямата конкуренция постоянно виждаше в своя тим – Марко ван Бастен, Рууд Гулит, Джордж Уеа, Андрий Шевченко, Кака… Всички те взеха „ Златната топка “. Най-доброто класиране на Малдини е трето място в анкетата през 1994 и 2003 година. Шави
Испанският ас беше сърцето на системата „ тики по този начин “, която трансформира „ Барселона “ в най-атрактивния отбор на новия век. Шави изигра 767 мача за каталунците. Пет сезона подред испанският национал беше избиран в идеалния тим на УЕФА – сред 2008 и 2012 година. Най-големият триумф на Шави е международната купа през 2010 година с „ Ла Фурия “. По време на шампионата в ЮАР магическият халф направи в никакъв случай невиждания коефициент от 91 точни подавания. Но… и те не му донесоха най-ценния трофей. Три пъти подред Шави беше на трето място в анкетата за „ Златната топка “ – сред 2009 и 2011 година. Ференц Пушкаш
Унгарският кумир вкара 84 гола в 85 мача за националния тим. В кариерата си има още 622 попадения в клубните си отбори. Пушкаш е легенда на „ Реал “ (Мадрид), спечелил 3 пъти КЕШ и 5 пъти Ла Лига. Но беше заставен да гледа по какъв начин огромната популярност обира съотборникът му Алфредо ди Стефано, който два пъти взе „ Златната топка “. През 1960 година Пушкаш остана на второ място в анкетата. Почти несъмнено е, че унгарецът е най-великият футболист, който не е избиран за №1 от „ Франс Футбол “. Кени Далглиш
Шотландският нападател е прочут като Крал Кени в „ Ливърпул “. През 1977 година „ алените “ го купиха от „ Селтик “ като заместител на Кевин Кигън, който мина в „ Хамбургер “ и там завоюва „ Златната топка “. В първия си сезон за „ Ливърпул “ Далглиш вкара 31 гола, а през втория – 25. Брилянтното му показване донесе 3 пъти КЕШ на „ Анфийлд “ – през 1978, 1981 и 1984 година А през 1983-а Далглиш доближи до втора позиция в анкетата, изпреварен от фамозния Мишел Платини.
Андрес Иниеста
Най-титулуваният футболист в испанския футбол! Иниеста има 35 трофея, сред които са 9 трофеи в Ла Лига и 4 в Шампионската лига. Неговата неповторима класа оказа помощ на „ Барселона “ да направи два пъти требъл – през 2009 и 2015 година. Иниеста вкара победния гол за Испания във финала на Мондиал 2010 против Холандия – 1:0 в Йоханесбург. Само тогава вота на медии и ФИФА го подреди на второ място в анкетата – зад Лионел Меси, който през въпросната година нито стана международен отличник, нито взе Шампионската лига. Съдба? Може би не само… Боби Муур
Най-великият британски състезател. Муур бе капитан на „ трите лъва “ при единствената огромна купа на тима – домакинското международно през 1966 година. Не му оказа помощ и фактът, че на полуфинала обезвреди Еузебио, който беше настоящият притежател на „ Златната топка “. През 1966-а Муур бе заставен да види, че най-мечтаният самостоятелен приз отива в ръцете на съотборника му Боби Чарлтън. Четири години по-късно пък остана втори след немския бомбардир Герд Мюлер.
Златан Ибрахимович
Клипове с неговите феноменални голове са измежду най-големите шлагери в интернет. Ибрахимович завоюва 8 следващи шампионски трофеи, сменяйки постоянно тимовете – през „ Аякс “, „ Интер “, „ Ювентус “, „ Милан “, „ Барселона “ и „ Пари Сен Жермен “. Шведът даже предложи на парижани да сменят Айфеловата кула с неговата скулптура. Четири години Ибракадабра омагьосваше „ Парк де Пренс “, само че по този начин и не стана №1 в анкетата на „ Франс Футбол “. Златан е в още един нежелателен златен тим – на тези, които не завоюваха Шампионската лига. Нещо повече – прочу се, че когато напусне един отбор, на идната година той победи с купата с огромните уши. “Труд”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ