На (не)пушачите с любов
„ Най-лесното нещо на света е да откажеш пушенето. Аз самият съм го правил хиляди пъти “. Цитатът на Марк Твен е може би най-известната поговорка във връзка прекъсването на цигарите, освен това изцяло разбираема и тествана от съвсем всеки, понечил в миналото да остави стройната 20-членна войска, съпътстваща го на всички места.
Съществуват доста способи и способи за прекъсване на цигарите. От бабините предписания за слагане на конски косъм в една от цигарите в кутията до модерните никотинови лепенки, екстравагантната внушаемост и какво ли още не, все в името на прекратяването на зловонното кадене. В полезрението на пушещата част от екипа ни попадна обаче един друг метод, който даже и да звучи като вълшебен, в действителност и на второ четене си е тъкмо подобен. И не, няма някаква измама. Методът, създаден от върлия пушач Алън Кар преди повече от 30 години има главозамайващ триумф измежду тези, които са го пробвали. Над 90% от участниците в семинарите, провеждани съгласно стъпките на англичанина Кар, са отказали цигарите. Освен всичко, към плюсовете се прибавя и че след отказването на цигарите, някогашният пушач няма чувство, че се е лишил от нещо, не качва килограми и не впряга напъните на волята си, с цел да направи всичко това.
БЕЗМИЛОСТНА-БЕЗСМИСЛЕНА СТРАСТ
Неделя сутринта е. Последният ден от седмицата, в който нормално времето тече по-бавно. Свикнали сме да се излежаваме до по-късно в леглото, а когато станем да си създадем обичаното кафе и да му се любуваме дълго в компанията на няколко цигари, без да бързаме. Палим ги съвсем инстинктивно, а цигарата сред пръстите е като че ли естествено продължение на ръката ни.
Тази неделя обаче е по-различна от останалите. В 9,30 сутринта се намираме пред залата, където всеки миг ще стартира еднодневен семинар за отричане на цигарите по метода на Алън Кар, обещаващ че единствено за няколко часа ще се откажем от нездравословния табиет. При това непринудено, без внушаемост, без закани и съдбовни последствия в жанр описа на Стивън Кинг „ Дружество „ Отказване с гаранция “.
Стоим и се чудим по какъв начин попаднахме тук, до момента в който от устата ни излизат кълбетата пушек. Едно любопитно изискване от уредниците на семинара е да си носим... цигари. През време на целия ден до момента в който тече семинарът, имаме почивки и ще си пушим на воля. Но за какво сме тук?! Ние нито желаеме да стопираме цигарите сигурно, нито сме подготвени да жертваме цялата си неделя, с цел да приказваме за пушенето. Настроени скептично и невярващи, че това ще проработи, най-много тъй като изпитваме същинска приятност от запаления фас, въпреки всичко се впускаме. Любопитство. Как да му устоиш?
НИКОТИНИЗЪМ
Пред залата дружно с нас са се събрали към 30 души, всеки нервно държи цигара в едната ръка и кафе в другата. Вечната класика. Усещаме се неудобно. Лек позор пробягва по чертите ни, тъй като сме като че ли част от клуба на анонимните алкохолици или хероинозависими. Щом прекрачваме прага на залата, като че ли гласно всички признаваме: „ имам проблем и съм подвластен “. Въпреки, че до този миг не сме го осъзнавали и не сме го признавали даже пред себе си.
Наш лидер по пътя към отказването на цигарите е терапевтът Мартина Михайлова. Бивш пушач е като самият Алън Кар, изработил през призмата на опита си стъпките за бягство от никотиновата хватка. Англичанинът записва своите златни стъпки, които в случай че един фен на никотина съблюдава, ще спре да пуши. Книгата, станала настолно четиво на щастливите непушачи, се споделя „ Не пуша към този момент! Съветите на един някогашен върл пушач “. Самата Мартина дълго отлагала прочитането й, само че в мига, в който решила най-малко да опита, не просрочен и резултът. Затова и през днешния ден е с нас, като част от международната мрежа Allen Carr’s Easyway International, която от 80-те до през днешния ден има към този момент над 150 центъра в 45 страни.
Продължаваме без формалности, тъй като красивата млада жена ни гледа разбиращо, а тематиката за идния диалог, която ни е подготвила, в действителност няма да ни остави същите...
фотография: Добрин Кашавелов
МНОГО ИСКАМ, АМА НЯМАМ ЖЕЛАНИЕ
Мнозина се пробват да спрат цигарите от понеделник, от 1 януари, от на следващия ден... При дамите обещанията постоянно са свързани с появяването на дете – в случай че не стане, до момента в който възнамеряват отрочето, сигурно ще се откажат от „ навика “, в мига щом забременеят. Мъжете се заричат, че ще оставят тютюна най-често поради страха за здравето си. При това подхващат ограничения чак откакто е налице неспособността да вземем за пример да качат няколко стъпала, в случай че по зла орис асансьорът тъкмо през днешния ден не работи. Перифразирайки Хайтов, въпреки всичко ни е ясно, че едно е да искаш, а напълно друго е да го изпълниш. И дамите, и мъжете в не малко случаи след следващия си опит не престават да пушат. Дори лекарите, безсилни в рекомендациите си, от време на време „ поддържат “ няколкото цигари дневно по време на бременност, тъй като без тях родилката би се стресирала, което ще повреди още повече плода й...
Има обаче и една друга категория пушачи, на която и през разум не й е минавало да спре да живее оттатък димната завеса или най-малко не досега, в който не стартират същинските „ закани “, изречени от организма, и последвалите лекарски съдбовни периоди... Но няма да се стопираме върху плашещите случаи, уврежданията, рака и целия богат лист от диагнози, пъстри колкото и химикалите, които се лепват за дробовете ни след следващата „ сладка “ дръпка.
Снимките на белите към този момент черни дробове на пушачи сме виждали и ние, без това да ни повлияе изключително. Странното обаче е, че всички пушачи знаем какъв брой е нездравословна никотиновата целувка, че с изключение на нас порокът трови и непознатите на спирката на рейса, и околните ни, които виждаме през сивата издишана пелена. „ Навикът “, знаем още сигурно, удря с изключение на по здравето, и по джоба. И въпреки всичко всички обстоятелства, диаграми, проценти и експертизи, в това число и на Световната здравна организация, ни звучат кухо и безсмислено. Махваме с ръка и запалката още веднъж близва върха на цигарата... И това ще се случи още най-малко няколко пъти в границите на деня.
Защо ли? Те са постоянно до мен. И когато съм тъжна, и когато ми е радостно. Това е компанията от неотменни стройни редици, правилни спътници, намиращи се все на разположение. Там са били като че ли постоянно, а без тях не съм себе си...
фотография: Добрин Кашавелов
ДИМЪТ ИМ/СИ ОТИВА?
Това са реплики, изричани под друга форма, само че със същия смисъл от множеството пушачи, които би трябвало да отговорят на въпроса ЗАЩО ПУШИШ? Това ни пита и Мартина. Методът на Кар печели с това, че не се насочва към аргументите, заради които не трябва да пушим, а прави на пух и прахуляк тези, които ни карат да го вършим. И по този начин... Красиво е... Стеле се пушек, присветва огънчето в нощта. Сухият тютюн припуква сред пръстите и помещението „ ухае “ на преди малко запалена цигара. Романтика... Уют. От Алековата „ Страст “ през тази на Буковски, цигарите превземат с натрапчивото си наличие и димната си омайност, стелеща се с всеки идващ ред или кино кадър. Дъхът им се надига над кафето. Играе като фина фигура на балерина пред лицето, обгърнато в мистичност.
Изобщо за известността на никотина са работили доста известни персони, а и тези в страни от прожекторите. Растението, трансформирало се в проклятието на индианците към белия човек, нямащ нюх за мярка при използването му, навлиза измежду дворцовия хайлайф на Европа през XVI в. и това прекатурва историята. Благодарение на френския лексикограф и дипломат на Франция в Португалия Жан Нико тютюнът, без значение че е прочут на Стария континент, става същинска сензация. Подарявайки скъпите семена и листа на кралица Катерина Медичи, Нико трансформира пушенето на тютюн в извънредно известно занятие, а неговото име след това дават и на самото растение – Nicotiana.
Оттук нататък стартира цигарената авантюра, в която се впуска човечеството. През идните епохи пушенето ще се лута сред заклеймяването и издигането в фетиш, само че сигурно ще се свързва с по този начин привлекателния облик на бохемата, ще стане и знак на самостоятелната жена, бунтарката, живееща в мъжките времена на отминалите епохи.
iStock
С (Т)ИЛНА МАНИПУЛАЦИЯ
Факирът в убеждаването и продажбите Едуард Бернайс - племенник на самия Фройд, има може би най-решаващата роля за издигането на цигарите до знак на равноправност и независимост за считания дотогава като слаб женски пол. Бернайс употребява знанието на популярния си родственик за безсъзнателните ирационални импулси на индивида, за манипулирането му в работа на огромните корпорации. Капанът хлопва по време на обичайния Великденски церемониал, извършен 1929 година в Ню Йорк. Наети са красиви дами, които вървейки с множеството, възпламеняват своите цигари... Щрак! Обществото стартира да гледа с други очи на пушещите, към този момент същински съвременни дами.
Освен многото „ прелестни “ цитати като „ Нищо не може да се съпостави с тютюна, това е пристрастеността на достойните хора, и този, който живее без тютюн, не заслужава да живее “ от „ Дон Жуан “ на Молиер, или „ Цигарата е най-съвършеният тип напълно наслаждение: дава ти остро чувство, само че те оставя незадоволен “, тези цилиндрични „ изкушения “ живеят безапелационно в киното, литературата и са все сред пръстите на обичаните ни герои. Никотинът, настанил се комфортно в свити цигари, с филтър и без, в цигаре или бълван от драконовата паст на лулата, става нещо особено. Пушенето е синоним на оригиналността, придаващ темперамент на замисления контрольор, или допълващ сексапилния образ на героинята. Виждаме фасът „ елегантно “ поместен сред пръстите на Моника Белучи в прословутия кадър от кино лентата „ Малена “. Не можем и да си представим загадъчния Слаш без постоянно захапаната сред зъбите цигара, до момента в който свири популярните си сола, емблема на „ Guns N’ Roses “.
ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА
Изграденият прелъстителен образ на цигарите става причина за устойчивото им наличие в живота ни. При това то ни залива от всякъде. Замислете се, че даже неприятният Вълк в „ Ну, погоди! “ също бълва кълбета пушек в лицето на Заека.
Приемани при започване на историческия им път като безвредни или даже като средство за лекуване, цигарите през днешния ден е ясно, че са не друго, а един наличен, относително на ниска цена и публично признат... опиат. Без значение дали са 2 или 20 дневно... те ни вършат подвластни. Пушачи, както бихме се нарекли - някои от нас с горделивост, други с злост, трети с равнодушие. Не можем без тях, даже и да са единствено 3 дневно. Специални ли са обаче тъкмо тези три цигари? Защо даже и да се заричаме, че ще ги спрем, си резервираме онази скъпоценна тютюнева тройка? Тук Мартина ни разсънва – нужни са ни, поради НИКОТИНОВАТА ЗАВИСИМОСТ. Това са тези относително равни шпации, в които тялото и най-много мозъкът стартира да гладува за тютюн. Включват се Голямото и Малкото страшилище. Малкото е физическата потребност, която се преодолява за ден-два, най-много пет. Но Големият звяр - той е в главата, викащ, измъчен, че нещо значимо в живота ни отсъства.
Неслучайно когато стопираме цигарите, след два дни стартира неоснователен рев... като че скърбим. Но даже тогава пушенето не ни липсва. Ето за какво.
iStock
СВОБОДЕН ИЗБОР?!
Никой пушач не е считал, че ще още с първата дръпка ще се трансформира в плебей. Надали до момента сме си давали сметка, че в оня момент сме взели съзнателното решение, че ще си купуваме всеки ден по кутия цигари и това ще продължи до края на живота ни. А неналичието им ще ни прави раздразнителни и чувстващи се като че ли ни липсва най-ценното.
И тук Мартина ни разрушава за следващ път. Невидимото огледало се появява пред лицата ни, до едно, изглеждащи като това на Толкиновия Ам-гъл...
Ето я и познатата картинка: Сутрин е. Кутията на масата е празна...?! Вън е -20 градуса, само че по този начин ти се пуши. Бесен си. Обличаш се, с гуреливи очи и като оглупял звяр търчиш към този момент към магазина. На всяка цена си там! Караш се я с минувач, я към този момент трепериш, тъй като ТИ съдебна експертиза ПУШИ!
Отстрани може и да наподобява комично, само че обликът на всеки пушач най-малко един път е бил тъкмо подобен – като този на изплашен наркоман, подготвен даже да моли непознатите хора по улицата за благодеяние, за нужната доза... Само за едната цигарка.
И като всеки наркоман, то и пушачът няма виновност. Мишката в клопката да не би да е желала да влезе там? Примерите на Мартина целят в десетката, а в паузите излизаме да пушим и се гледаме все по-странно... Защото в действителност споменът за онази далечна във времето първа дръпка не носи нюансите на приятното преживяване. Ту ни се е виело свят, ту сме имали позиви за повръщане, а и миризмата не е била от приятните. Защо обаче сме се закачили?
Никотинът си играе с допамина, дърпа ни като кукли на конци в своята игра на еуфория, активност и чувство за задоволеност. Цената е, че с всеки изпушен фас подправеното прелестно възприятие става в действителност все по и по-непостижимо. Мартина ни обръща внимание, че един пушач в никакъв случай не може да се върне в изходната позиция, в която се усеща пресен и удовлетворен, а затъва от ден на ден в безсмислените си опити с следващата изпушена цигара.
Цигарите се одобряват като хапче за сън, подтик за пробуждане, тип успокоително, премия след свършена задача, понижават напрежението. Изобщо доста са плюсовете, които един пушач приписва на тютюна. Но всички те са лъжовни. Магията на никотина работи единствено един-единствен път, при първата дръпка, която работи на мозъка като пестник. Оттам нататък следват безсмислените опити за постигане на положение на задоволеност, еуфория и активност. Парадоксът е, че започваме да вървим или по-скоро да димим в посока обаче не към стремежи резултат, а към тоталната некадърност да си върнем това щастливо, обикновено положение, в което сме били преди да станем наркомани.
Един от най-разпространите легенди за цигарите е, че те оказват помощ при стресови положения. Ето тук в главите ни към този момент бият камбани: проблемите на пушачите са постоянно с един повече спрямо тези на непушачите, тъй като те имат да се борят и със зависимостта си към никотина...
Приключваме с релаксация, изпушили сме съвсем ритуално последната си цигара. Натрупваме пред Мартина цялостен куп кутии, запалки, електронни цигари и модерните джаджи за пушене. И въпреки да не вярвахме, откакто излизаме някак си в мозъка ни не се бият несъгласия, убедили сме себе си, че просто не ни се пуши. От през днешния ден. Ще ни е леко неприятно на втория ден, малко повече и на идващия, само че по-късно концепцията за пушек в дробовете ни коства толкоз глупава, по тази причина и не ни се пуши.
На лист си записваме кои са чувствата от времето, когато сме били пушачи и по какъв начин се усещаме в този момент. Няма нито един плюс, който да поддържа каденето. Напротив – наспиваме се, ставаме по-лесно и сме по-бодри, можем да се концентрираме по-добре, тъй като не мислим единствено за това, че ни се пуши. Кожата също ни е признателна, само че дано оставим този лист на вас, да го запълните с вашите истории от преди и след, тъй като оттатък димната завеса светът в действителност е много по-хубав.
Нищо че идва краят на годината и предстоят равносметки, не отлагайте, не чакайте да пристигна 1 януари или понеделник, с цел да спрете да пушите! Просто станете щастливи непушачи от през днешния ден. И не, цигарите няма да ви липсват. Впуснете се в семинара „ Не пуша към този момент! “ и ще разберете сами.
ПРЕДСТОЯЩИ ГРУПИ
24 ноември 2019, София
хотел „ Дом на учения “
бул. „ Шипченски проход “ №50
Начало: 10,00 ч
15 декември 2019, София
хотел „ Дом на учения “
бул. „ Шипченски проход “ №50
Начало: 10,00 ч
Повече информация:
www.nepushaveche.com
тел. 0888 90 70 50
Съществуват доста способи и способи за прекъсване на цигарите. От бабините предписания за слагане на конски косъм в една от цигарите в кутията до модерните никотинови лепенки, екстравагантната внушаемост и какво ли още не, все в името на прекратяването на зловонното кадене. В полезрението на пушещата част от екипа ни попадна обаче един друг метод, който даже и да звучи като вълшебен, в действителност и на второ четене си е тъкмо подобен. И не, няма някаква измама. Методът, създаден от върлия пушач Алън Кар преди повече от 30 години има главозамайващ триумф измежду тези, които са го пробвали. Над 90% от участниците в семинарите, провеждани съгласно стъпките на англичанина Кар, са отказали цигарите. Освен всичко, към плюсовете се прибавя и че след отказването на цигарите, някогашният пушач няма чувство, че се е лишил от нещо, не качва килограми и не впряга напъните на волята си, с цел да направи всичко това.
БЕЗМИЛОСТНА-БЕЗСМИСЛЕНА СТРАСТ
Неделя сутринта е. Последният ден от седмицата, в който нормално времето тече по-бавно. Свикнали сме да се излежаваме до по-късно в леглото, а когато станем да си създадем обичаното кафе и да му се любуваме дълго в компанията на няколко цигари, без да бързаме. Палим ги съвсем инстинктивно, а цигарата сред пръстите е като че ли естествено продължение на ръката ни.
Тази неделя обаче е по-различна от останалите. В 9,30 сутринта се намираме пред залата, където всеки миг ще стартира еднодневен семинар за отричане на цигарите по метода на Алън Кар, обещаващ че единствено за няколко часа ще се откажем от нездравословния табиет. При това непринудено, без внушаемост, без закани и съдбовни последствия в жанр описа на Стивън Кинг „ Дружество „ Отказване с гаранция “.
Стоим и се чудим по какъв начин попаднахме тук, до момента в който от устата ни излизат кълбетата пушек. Едно любопитно изискване от уредниците на семинара е да си носим... цигари. През време на целия ден до момента в който тече семинарът, имаме почивки и ще си пушим на воля. Но за какво сме тук?! Ние нито желаеме да стопираме цигарите сигурно, нито сме подготвени да жертваме цялата си неделя, с цел да приказваме за пушенето. Настроени скептично и невярващи, че това ще проработи, най-много тъй като изпитваме същинска приятност от запаления фас, въпреки всичко се впускаме. Любопитство. Как да му устоиш?
НИКОТИНИЗЪМ
Пред залата дружно с нас са се събрали към 30 души, всеки нервно държи цигара в едната ръка и кафе в другата. Вечната класика. Усещаме се неудобно. Лек позор пробягва по чертите ни, тъй като сме като че ли част от клуба на анонимните алкохолици или хероинозависими. Щом прекрачваме прага на залата, като че ли гласно всички признаваме: „ имам проблем и съм подвластен “. Въпреки, че до този миг не сме го осъзнавали и не сме го признавали даже пред себе си.
Наш лидер по пътя към отказването на цигарите е терапевтът Мартина Михайлова. Бивш пушач е като самият Алън Кар, изработил през призмата на опита си стъпките за бягство от никотиновата хватка. Англичанинът записва своите златни стъпки, които в случай че един фен на никотина съблюдава, ще спре да пуши. Книгата, станала настолно четиво на щастливите непушачи, се споделя „ Не пуша към този момент! Съветите на един някогашен върл пушач “. Самата Мартина дълго отлагала прочитането й, само че в мига, в който решила най-малко да опита, не просрочен и резултът. Затова и през днешния ден е с нас, като част от международната мрежа Allen Carr’s Easyway International, която от 80-те до през днешния ден има към този момент над 150 центъра в 45 страни.
Продължаваме без формалности, тъй като красивата млада жена ни гледа разбиращо, а тематиката за идния диалог, която ни е подготвила, в действителност няма да ни остави същите...
фотография: Добрин Кашавелов МНОГО ИСКАМ, АМА НЯМАМ ЖЕЛАНИЕ
Мнозина се пробват да спрат цигарите от понеделник, от 1 януари, от на следващия ден... При дамите обещанията постоянно са свързани с появяването на дете – в случай че не стане, до момента в който възнамеряват отрочето, сигурно ще се откажат от „ навика “, в мига щом забременеят. Мъжете се заричат, че ще оставят тютюна най-често поради страха за здравето си. При това подхващат ограничения чак откакто е налице неспособността да вземем за пример да качат няколко стъпала, в случай че по зла орис асансьорът тъкмо през днешния ден не работи. Перифразирайки Хайтов, въпреки всичко ни е ясно, че едно е да искаш, а напълно друго е да го изпълниш. И дамите, и мъжете в не малко случаи след следващия си опит не престават да пушат. Дори лекарите, безсилни в рекомендациите си, от време на време „ поддържат “ няколкото цигари дневно по време на бременност, тъй като без тях родилката би се стресирала, което ще повреди още повече плода й...
Има обаче и една друга категория пушачи, на която и през разум не й е минавало да спре да живее оттатък димната завеса или най-малко не досега, в който не стартират същинските „ закани “, изречени от организма, и последвалите лекарски съдбовни периоди... Но няма да се стопираме върху плашещите случаи, уврежданията, рака и целия богат лист от диагнози, пъстри колкото и химикалите, които се лепват за дробовете ни след следващата „ сладка “ дръпка.
Снимките на белите към този момент черни дробове на пушачи сме виждали и ние, без това да ни повлияе изключително. Странното обаче е, че всички пушачи знаем какъв брой е нездравословна никотиновата целувка, че с изключение на нас порокът трови и непознатите на спирката на рейса, и околните ни, които виждаме през сивата издишана пелена. „ Навикът “, знаем още сигурно, удря с изключение на по здравето, и по джоба. И въпреки всичко всички обстоятелства, диаграми, проценти и експертизи, в това число и на Световната здравна организация, ни звучат кухо и безсмислено. Махваме с ръка и запалката още веднъж близва върха на цигарата... И това ще се случи още най-малко няколко пъти в границите на деня.
Защо ли? Те са постоянно до мен. И когато съм тъжна, и когато ми е радостно. Това е компанията от неотменни стройни редици, правилни спътници, намиращи се все на разположение. Там са били като че ли постоянно, а без тях не съм себе си...
фотография: Добрин Кашавелов ДИМЪТ ИМ/СИ ОТИВА?
Това са реплики, изричани под друга форма, само че със същия смисъл от множеството пушачи, които би трябвало да отговорят на въпроса ЗАЩО ПУШИШ? Това ни пита и Мартина. Методът на Кар печели с това, че не се насочва към аргументите, заради които не трябва да пушим, а прави на пух и прахуляк тези, които ни карат да го вършим. И по този начин... Красиво е... Стеле се пушек, присветва огънчето в нощта. Сухият тютюн припуква сред пръстите и помещението „ ухае “ на преди малко запалена цигара. Романтика... Уют. От Алековата „ Страст “ през тази на Буковски, цигарите превземат с натрапчивото си наличие и димната си омайност, стелеща се с всеки идващ ред или кино кадър. Дъхът им се надига над кафето. Играе като фина фигура на балерина пред лицето, обгърнато в мистичност.
Изобщо за известността на никотина са работили доста известни персони, а и тези в страни от прожекторите. Растението, трансформирало се в проклятието на индианците към белия човек, нямащ нюх за мярка при използването му, навлиза измежду дворцовия хайлайф на Европа през XVI в. и това прекатурва историята. Благодарение на френския лексикограф и дипломат на Франция в Португалия Жан Нико тютюнът, без значение че е прочут на Стария континент, става същинска сензация. Подарявайки скъпите семена и листа на кралица Катерина Медичи, Нико трансформира пушенето на тютюн в извънредно известно занятие, а неговото име след това дават и на самото растение – Nicotiana.
Оттук нататък стартира цигарената авантюра, в която се впуска човечеството. През идните епохи пушенето ще се лута сред заклеймяването и издигането в фетиш, само че сигурно ще се свързва с по този начин привлекателния облик на бохемата, ще стане и знак на самостоятелната жена, бунтарката, живееща в мъжките времена на отминалите епохи.
iStock С (Т)ИЛНА МАНИПУЛАЦИЯ
Факирът в убеждаването и продажбите Едуард Бернайс - племенник на самия Фройд, има може би най-решаващата роля за издигането на цигарите до знак на равноправност и независимост за считания дотогава като слаб женски пол. Бернайс употребява знанието на популярния си родственик за безсъзнателните ирационални импулси на индивида, за манипулирането му в работа на огромните корпорации. Капанът хлопва по време на обичайния Великденски церемониал, извършен 1929 година в Ню Йорк. Наети са красиви дами, които вървейки с множеството, възпламеняват своите цигари... Щрак! Обществото стартира да гледа с други очи на пушещите, към този момент същински съвременни дами.
Освен многото „ прелестни “ цитати като „ Нищо не може да се съпостави с тютюна, това е пристрастеността на достойните хора, и този, който живее без тютюн, не заслужава да живее “ от „ Дон Жуан “ на Молиер, или „ Цигарата е най-съвършеният тип напълно наслаждение: дава ти остро чувство, само че те оставя незадоволен “, тези цилиндрични „ изкушения “ живеят безапелационно в киното, литературата и са все сред пръстите на обичаните ни герои. Никотинът, настанил се комфортно в свити цигари, с филтър и без, в цигаре или бълван от драконовата паст на лулата, става нещо особено. Пушенето е синоним на оригиналността, придаващ темперамент на замисления контрольор, или допълващ сексапилния образ на героинята. Виждаме фасът „ елегантно “ поместен сред пръстите на Моника Белучи в прословутия кадър от кино лентата „ Малена “. Не можем и да си представим загадъчния Слаш без постоянно захапаната сред зъбите цигара, до момента в който свири популярните си сола, емблема на „ Guns N’ Roses “.
ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА
Изграденият прелъстителен образ на цигарите става причина за устойчивото им наличие в живота ни. При това то ни залива от всякъде. Замислете се, че даже неприятният Вълк в „ Ну, погоди! “ също бълва кълбета пушек в лицето на Заека.
Приемани при започване на историческия им път като безвредни или даже като средство за лекуване, цигарите през днешния ден е ясно, че са не друго, а един наличен, относително на ниска цена и публично признат... опиат. Без значение дали са 2 или 20 дневно... те ни вършат подвластни. Пушачи, както бихме се нарекли - някои от нас с горделивост, други с злост, трети с равнодушие. Не можем без тях, даже и да са единствено 3 дневно. Специални ли са обаче тъкмо тези три цигари? Защо даже и да се заричаме, че ще ги спрем, си резервираме онази скъпоценна тютюнева тройка? Тук Мартина ни разсънва – нужни са ни, поради НИКОТИНОВАТА ЗАВИСИМОСТ. Това са тези относително равни шпации, в които тялото и най-много мозъкът стартира да гладува за тютюн. Включват се Голямото и Малкото страшилище. Малкото е физическата потребност, която се преодолява за ден-два, най-много пет. Но Големият звяр - той е в главата, викащ, измъчен, че нещо значимо в живота ни отсъства.
Неслучайно когато стопираме цигарите, след два дни стартира неоснователен рев... като че скърбим. Но даже тогава пушенето не ни липсва. Ето за какво.
iStock СВОБОДЕН ИЗБОР?!
Никой пушач не е считал, че ще още с първата дръпка ще се трансформира в плебей. Надали до момента сме си давали сметка, че в оня момент сме взели съзнателното решение, че ще си купуваме всеки ден по кутия цигари и това ще продължи до края на живота ни. А неналичието им ще ни прави раздразнителни и чувстващи се като че ли ни липсва най-ценното.
И тук Мартина ни разрушава за следващ път. Невидимото огледало се появява пред лицата ни, до едно, изглеждащи като това на Толкиновия Ам-гъл...
Ето я и познатата картинка: Сутрин е. Кутията на масата е празна...?! Вън е -20 градуса, само че по този начин ти се пуши. Бесен си. Обличаш се, с гуреливи очи и като оглупял звяр търчиш към този момент към магазина. На всяка цена си там! Караш се я с минувач, я към този момент трепериш, тъй като ТИ съдебна експертиза ПУШИ!
Отстрани може и да наподобява комично, само че обликът на всеки пушач най-малко един път е бил тъкмо подобен – като този на изплашен наркоман, подготвен даже да моли непознатите хора по улицата за благодеяние, за нужната доза... Само за едната цигарка.
И като всеки наркоман, то и пушачът няма виновност. Мишката в клопката да не би да е желала да влезе там? Примерите на Мартина целят в десетката, а в паузите излизаме да пушим и се гледаме все по-странно... Защото в действителност споменът за онази далечна във времето първа дръпка не носи нюансите на приятното преживяване. Ту ни се е виело свят, ту сме имали позиви за повръщане, а и миризмата не е била от приятните. Защо обаче сме се закачили?
Никотинът си играе с допамина, дърпа ни като кукли на конци в своята игра на еуфория, активност и чувство за задоволеност. Цената е, че с всеки изпушен фас подправеното прелестно възприятие става в действителност все по и по-непостижимо. Мартина ни обръща внимание, че един пушач в никакъв случай не може да се върне в изходната позиция, в която се усеща пресен и удовлетворен, а затъва от ден на ден в безсмислените си опити с следващата изпушена цигара.
Цигарите се одобряват като хапче за сън, подтик за пробуждане, тип успокоително, премия след свършена задача, понижават напрежението. Изобщо доста са плюсовете, които един пушач приписва на тютюна. Но всички те са лъжовни. Магията на никотина работи единствено един-единствен път, при първата дръпка, която работи на мозъка като пестник. Оттам нататък следват безсмислените опити за постигане на положение на задоволеност, еуфория и активност. Парадоксът е, че започваме да вървим или по-скоро да димим в посока обаче не към стремежи резултат, а към тоталната некадърност да си върнем това щастливо, обикновено положение, в което сме били преди да станем наркомани.
Един от най-разпространите легенди за цигарите е, че те оказват помощ при стресови положения. Ето тук в главите ни към този момент бият камбани: проблемите на пушачите са постоянно с един повече спрямо тези на непушачите, тъй като те имат да се борят и със зависимостта си към никотина...
Приключваме с релаксация, изпушили сме съвсем ритуално последната си цигара. Натрупваме пред Мартина цялостен куп кутии, запалки, електронни цигари и модерните джаджи за пушене. И въпреки да не вярвахме, откакто излизаме някак си в мозъка ни не се бият несъгласия, убедили сме себе си, че просто не ни се пуши. От през днешния ден. Ще ни е леко неприятно на втория ден, малко повече и на идващия, само че по-късно концепцията за пушек в дробовете ни коства толкоз глупава, по тази причина и не ни се пуши.
На лист си записваме кои са чувствата от времето, когато сме били пушачи и по какъв начин се усещаме в този момент. Няма нито един плюс, който да поддържа каденето. Напротив – наспиваме се, ставаме по-лесно и сме по-бодри, можем да се концентрираме по-добре, тъй като не мислим единствено за това, че ни се пуши. Кожата също ни е признателна, само че дано оставим този лист на вас, да го запълните с вашите истории от преди и след, тъй като оттатък димната завеса светът в действителност е много по-хубав.
Нищо че идва краят на годината и предстоят равносметки, не отлагайте, не чакайте да пристигна 1 януари или понеделник, с цел да спрете да пушите! Просто станете щастливи непушачи от през днешния ден. И не, цигарите няма да ви липсват. Впуснете се в семинара „ Не пуша към този момент! “ и ще разберете сами.
ПРЕДСТОЯЩИ ГРУПИ
24 ноември 2019, София
хотел „ Дом на учения “
бул. „ Шипченски проход “ №50
Начало: 10,00 ч
15 декември 2019, София
хотел „ Дом на учения “
бул. „ Шипченски проход “ №50
Начало: 10,00 ч
Повече информация:
www.nepushaveche.com
тел. 0888 90 70 50
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ