Боряна Димитрова: Несъмнено проектът на Петков и Василев би привлякъл избиратели от широк политически спектър
Най-голямата мощ на план на двамата министри от служебното държавно управление Кирил Петков и Асен Василев може да се окаже и най-голямата им уязвимост.
Това разяснява през " Дневник " социологът Боряна Димитрова.
„ Първо, ние не знаем дали подобен план фактически ще се състои. В момента имам възприятието, че медии и анализатори участваме в доизграждането на един към този момент стартирал бизнес модел, създавайки му добавена действителност. Коментарите, хипотезите, включително недоизказаността на двамата министри Петков и Василев, основават хранителна среда и задвижват колелото на упованията – такава е обстановката от позиция на електоралната социология и логика на психиката. От позиция на по-строгата политическа логичност, сходен план е изправен пред едно основно предизвикателство - неговата най-голяма мощ може да се окаже и неговата най-голяма уязвимост. Потенциалът за разрастване на този план е, в случай че се нарежда като про-президентска партия. Заявка за което към този момент беше дадена от служебния министър председател Стефан Янев. И двете страни – „ план “ и „ президент “ - имат потребност един от различен и биха се подпомагали взаимно в идната паралелна акция за президентски и парламентарни избори. Каквато поръчка пък даде от своя страна Кирил Петков. Възможно е локални структури, които работят за Радев, да работят и за Петков-Василев - нещо, което може да не съществува при едни парламентарни избори през идната година. Възможно е да има преливане на гласове и други сходни напълно не незначителни организационни предпоставки “, счита тя.
„ Проблемът е в това, че даже и с негласното утвърждение на подобен план, Радев искрено би играл против партиите, които го издигнаха и които го поддържат. Накратко казано, това, което би било плюс за него в президентската акция, би било удар против подкрепящите го партии в парламентарната борба. Смятам, че от това по какъв начин ще се развие този изначално заложен спор, ще зависи капацитета на този план “, добави Димитрова.
Според нея не трябва да се изключва и разновидността, при който двамата министри се явяват дружно с „ Демократична България “. „ Христо Иванов ги назовава „ наши съидейници “, Петков е един от основателите на „ Да, България “. Два конкуриращи се политически плана сигурно биха основали напрежение сред гласоподавателите на тази групировка, без значение дали в този момент, или на бъдещи избори “, означи Боряна Димитрова.
„ Така както все още се нарежда планът, той безспорно би привлякъл гласоподаватели от необятен политически набор. Вероятно преди всичко, от обединения, чиито гласоподаватели най-силно се разпознават с двамата министри – „ Демократична България “. Освен това, от другите протестни партии в по-широк смисъл, включително и от Българска социалистическа партия. За мен огромният въпрос, на който ще търсим отговор и в изследванията (ако този план бъде създаден) е, дали той ще разшири сегашният капацитет на протестните партии, създавайки едно президентско болшинство, или ще откъсва гласоподаватели от тях, създавайки още по-голяма фрагментираност “, разяснява още социологът.
„ Една от тъжните истини за българския политически живот е, че при всяка патова обстановка, а сегашната несъмнено е такава, както и при всяко разбъркване на икономическите пластове, решението се търси все в нови планове. На тези, които сме с по-дълга партийно-електорална памет, към този момент ни е мъчно да изброим какъв брой „ нови планове “ минаха през политическия калейдоскоп в последните десетина години - Меглена Кунева, Бареков, Яне Янев, Георги Първанов с АБВ, Слави Трифонов. Всеки един от тях първоначално е бил с нещо обаятелен, или най-малко очароващ част от публиката, а след това или бързо, или още по-бързо е поемал пътя надолу “, означи тя.
„ В момента, след двукратния крах на партиите на митинга да сформират държавно управление, при катастрофически разрастващите се връзки сред тях и терзанията от възможното отражение на тази процеси върху президентската акция, несъмнено се катализират в някаква степен - още неразбираемо в каква - следващите упования за по-нов политически план, който да замести неуспелите нови от предходните избори “, продължи Димитрова.
Според нея постоянно има късмет политически план да успее да влезе в Народното събрание, в случай че се появи месец-два преди изборите. По думите ѝ обаче казусът на „ плановете “, за разлика от построяването на една партия, не е във влизането им в един парламент, а в способността им да реализират дълготраен политически триумф в поредност от ръководства, в контраст на конюнктурните цели, които ги пораждат.
„ Що се отнася до фурора, постоянно казано, резервирам здравомислещ песимизъм. Електоралните „ талази “ в българската политика с времето стават все по-малки. Достатъчно е да съпоставим получените съвсем два милиона гласа при възхода на Сакскобургготски, над милион - при Борисов, с тези на Трифонов в този момент, с цел да забележим този явен спад. Очакването, че ще се появи един „ разбиващ “ нов политически индивид, който ще потопи всички останали, ми наподобява леко безпочвено. Прилича на позицията на тези анализатори, които допреди 3-4 месеца предвиждаха „ подобен живот “ на Има Такъв Народ, на обединението на протестните партии, а в този момент са най-яростни критици на този конструкт “, изясни тя.
Според Димитрова един сходен план няма да има привилегията да бъде отвън и над „ партиите “, каквато позиция нормално носи дивиденти, а ще стане част от партийните играчи, с всички последици от това.
Бел.ред.
72% от 3 488 558 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Това разяснява през " Дневник " социологът Боряна Димитрова.
„ Първо, ние не знаем дали подобен план фактически ще се състои. В момента имам възприятието, че медии и анализатори участваме в доизграждането на един към този момент стартирал бизнес модел, създавайки му добавена действителност. Коментарите, хипотезите, включително недоизказаността на двамата министри Петков и Василев, основават хранителна среда и задвижват колелото на упованията – такава е обстановката от позиция на електоралната социология и логика на психиката. От позиция на по-строгата политическа логичност, сходен план е изправен пред едно основно предизвикателство - неговата най-голяма мощ може да се окаже и неговата най-голяма уязвимост. Потенциалът за разрастване на този план е, в случай че се нарежда като про-президентска партия. Заявка за което към този момент беше дадена от служебния министър председател Стефан Янев. И двете страни – „ план “ и „ президент “ - имат потребност един от различен и биха се подпомагали взаимно в идната паралелна акция за президентски и парламентарни избори. Каквато поръчка пък даде от своя страна Кирил Петков. Възможно е локални структури, които работят за Радев, да работят и за Петков-Василев - нещо, което може да не съществува при едни парламентарни избори през идната година. Възможно е да има преливане на гласове и други сходни напълно не незначителни организационни предпоставки “, счита тя.
„ Проблемът е в това, че даже и с негласното утвърждение на подобен план, Радев искрено би играл против партиите, които го издигнаха и които го поддържат. Накратко казано, това, което би било плюс за него в президентската акция, би било удар против подкрепящите го партии в парламентарната борба. Смятам, че от това по какъв начин ще се развие този изначално заложен спор, ще зависи капацитета на този план “, добави Димитрова.
Според нея не трябва да се изключва и разновидността, при който двамата министри се явяват дружно с „ Демократична България “. „ Христо Иванов ги назовава „ наши съидейници “, Петков е един от основателите на „ Да, България “. Два конкуриращи се политически плана сигурно биха основали напрежение сред гласоподавателите на тази групировка, без значение дали в този момент, или на бъдещи избори “, означи Боряна Димитрова.
„ Така както все още се нарежда планът, той безспорно би привлякъл гласоподаватели от необятен политически набор. Вероятно преди всичко, от обединения, чиито гласоподаватели най-силно се разпознават с двамата министри – „ Демократична България “. Освен това, от другите протестни партии в по-широк смисъл, включително и от Българска социалистическа партия. За мен огромният въпрос, на който ще търсим отговор и в изследванията (ако този план бъде създаден) е, дали той ще разшири сегашният капацитет на протестните партии, създавайки едно президентско болшинство, или ще откъсва гласоподаватели от тях, създавайки още по-голяма фрагментираност “, разяснява още социологът.
„ Една от тъжните истини за българския политически живот е, че при всяка патова обстановка, а сегашната несъмнено е такава, както и при всяко разбъркване на икономическите пластове, решението се търси все в нови планове. На тези, които сме с по-дълга партийно-електорална памет, към този момент ни е мъчно да изброим какъв брой „ нови планове “ минаха през политическия калейдоскоп в последните десетина години - Меглена Кунева, Бареков, Яне Янев, Георги Първанов с АБВ, Слави Трифонов. Всеки един от тях първоначално е бил с нещо обаятелен, или най-малко очароващ част от публиката, а след това или бързо, или още по-бързо е поемал пътя надолу “, означи тя.
„ В момента, след двукратния крах на партиите на митинга да сформират държавно управление, при катастрофически разрастващите се връзки сред тях и терзанията от възможното отражение на тази процеси върху президентската акция, несъмнено се катализират в някаква степен - още неразбираемо в каква - следващите упования за по-нов политически план, който да замести неуспелите нови от предходните избори “, продължи Димитрова.
Според нея постоянно има късмет политически план да успее да влезе в Народното събрание, в случай че се появи месец-два преди изборите. По думите ѝ обаче казусът на „ плановете “, за разлика от построяването на една партия, не е във влизането им в един парламент, а в способността им да реализират дълготраен политически триумф в поредност от ръководства, в контраст на конюнктурните цели, които ги пораждат.
„ Що се отнася до фурора, постоянно казано, резервирам здравомислещ песимизъм. Електоралните „ талази “ в българската политика с времето стават все по-малки. Достатъчно е да съпоставим получените съвсем два милиона гласа при възхода на Сакскобургготски, над милион - при Борисов, с тези на Трифонов в този момент, с цел да забележим този явен спад. Очакването, че ще се появи един „ разбиващ “ нов политически индивид, който ще потопи всички останали, ми наподобява леко безпочвено. Прилича на позицията на тези анализатори, които допреди 3-4 месеца предвиждаха „ подобен живот “ на Има Такъв Народ, на обединението на протестните партии, а в този момент са най-яростни критици на този конструкт “, изясни тя.
Според Димитрова един сходен план няма да има привилегията да бъде отвън и над „ партиите “, каквато позиция нормално носи дивиденти, а ще стане част от партийните играчи, с всички последици от това.
Бел.ред.
72% от 3 488 558 българи обявиха на, че депутатите би трябвало да се избират на мажоритарни избори в два тура, само че политическия хайлайф и неговите кукловоди не разрешават това да се случи, а в техните медии тематиката е табу.
Легитимни ли са за Вас определените по-късно парламенти?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ