КНСБ: Най-много са болничните между 15 и 30 дни
Най-голям е растежът на болничните за интервал сред 15 и 30 дни. Това демонстрира разбор на КНСБ за интервала 2011-2018 година.
Тенденцията на увеличение на периода на прилагане на болнични заради общо заболяване и изместването им към по-продължителни интервали (между 15-30 дни) води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината, означават от синдиката в своя позиция до медиите.
Данните демонстрират динамичността в разноските за краткосрочни компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, само че надалеч по-важно е да се проучват аргументите, както и някои елементи, които изясняват несъстоятелността на изказванията на част от работодателските организации, че от 1/3 до 2/3 от болничните листове с дълготрайност до 7 дни са подправени, разясняват специалистите от КНСБ.
Делът на болничните листове с дълготрайност до 7 дни, за които се отнасят обвиняванията на част от работодателите за съществени злоупотреби и прилагане на подправени болнични листове, е невисок на фона на общия брой болнични листове с заплащане, както и за разноските за компенсации по болест като цяло, настояват още от синдиката.
Увеличаващият се брой дни във краткотрайна нетрудоспособност, който натоварва работодателите и техните разноски за болнични, изплащайки за първите три дни заплащане на лицата, се дължи не на късите по период болнични листове, а на тези с по-дълъг период.
Най-голямо въздействие върху общото повишаване на разноските за болнични оказват все по-големия брой болнични листове с дълготрайност от 15 до 30 календарни дни, следвани от тези с дълготрайност сред 8 и 14 дни календарни дни. Ясно е, че там е главната причина за нараствания брой изплатени дни във краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване. Само през 2018 година са изплатени 9 763,3 хиляди дни за болничните листове с дълготрайност от 15 до 30 дни, демонстрират данните.
В позицията на КНСБ се споделя още:
" Когато преглеждаме повишаването на разноските за болнични, не можем да не посочим значителното въздействие, което оказват икономическите фактори и политиката по приходите, а точно:
- повишаването на междинния застрахователен приход за страната, в това число на приходите, от които зависи неговият размер (минималната работна заплата, минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица, оптималният застрахователен доход). Ръстът на междинния застрахователен приход за 2011-2018 година е 49,8%, а на минималната работна заплата повишаването за същия интервал е 206%;
- увеличение на каузи на обезпечените лица с по-високи осигурителни приходи измежду получателите на парични компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване;
- повишаване и на средномесечния застрахователен приход на самоосигуряващите се лица, които по избор се обезпечават и за общо заболяване и майчинство ".
Тенденцията на увеличение на периода на прилагане на болнични заради общо заболяване и изместването им към по-продължителни интервали (между 15-30 дни) води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината, означават от синдиката в своя позиция до медиите.
Данните демонстрират динамичността в разноските за краткосрочни компенсации за краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване, само че надалеч по-важно е да се проучват аргументите, както и някои елементи, които изясняват несъстоятелността на изказванията на част от работодателските организации, че от 1/3 до 2/3 от болничните листове с дълготрайност до 7 дни са подправени, разясняват специалистите от КНСБ.
Делът на болничните листове с дълготрайност до 7 дни, за които се отнасят обвиняванията на част от работодателите за съществени злоупотреби и прилагане на подправени болнични листове, е невисок на фона на общия брой болнични листове с заплащане, както и за разноските за компенсации по болест като цяло, настояват още от синдиката.
Увеличаващият се брой дни във краткотрайна нетрудоспособност, който натоварва работодателите и техните разноски за болнични, изплащайки за първите три дни заплащане на лицата, се дължи не на късите по период болнични листове, а на тези с по-дълъг период.
Най-голямо въздействие върху общото повишаване на разноските за болнични оказват все по-големия брой болнични листове с дълготрайност от 15 до 30 календарни дни, следвани от тези с дълготрайност сред 8 и 14 дни календарни дни. Ясно е, че там е главната причина за нараствания брой изплатени дни във краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване. Само през 2018 година са изплатени 9 763,3 хиляди дни за болничните листове с дълготрайност от 15 до 30 дни, демонстрират данните.
В позицията на КНСБ се споделя още:
" Когато преглеждаме повишаването на разноските за болнични, не можем да не посочим значителното въздействие, което оказват икономическите фактори и политиката по приходите, а точно:
- повишаването на междинния застрахователен приход за страната, в това число на приходите, от които зависи неговият размер (минималната работна заплата, минималният застрахователен приход за самоосигуряващите се лица, оптималният застрахователен доход). Ръстът на междинния застрахователен приход за 2011-2018 година е 49,8%, а на минималната работна заплата повишаването за същия интервал е 206%;
- увеличение на каузи на обезпечените лица с по-високи осигурителни приходи измежду получателите на парични компенсации при краткотрайна нетрудоспособност заради общо заболяване;
- повишаване и на средномесечния застрахователен приход на самоосигуряващите се лица, които по избор се обезпечават и за общо заболяване и майчинство ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ