Най-големият знак за успеха на един учител е да може

Най-големият знак за триумфа на един преподавател е да може да каже „ Сега децата работят като че ли не живея. ” – Мария Монтесори.

Коя е Мария Монтесори?

Д-р Мария Монтесори е родена през 1870 година в Италия. На 26 години приключва Медицина в Университета в Рим и става първата жена доктор в Италия. Изучава още антропология, педагогика и логика на психиката. След дипломирането си стартира да работи като педиатър в психиатрична клиника към Римския университет. По време на работата й, тя вижда, че децата, които са затворени там, не са психологично заболели, а имат по-скоро проблем заради това, че са затворени наред с психологично заболели възрастни и не се обръща внимание на техните интелектуални потребности. След като урежда децата да бъдат преместени от клиниката, Монтесори се занимава две години с тяхното образование, посредством способи и материали, взаимствани от други учени, както и създава лични. В резултат, децата, които до скоро са били апатични и неконтактни към околния свят, стават жизнерадостни, отзивчиви и жадни за познания. Те даже съумяват да се оправят еднообразно добре с „ естествените ” деца на изпита за първи клас.

Години по-късно като учител в Римския университет работи върху способ за образование на естествени деца и формулира педагогическите правила на теоретичен способ, който се ползва за първи път в Къща на децата (Casa dei bambini) в Рим 1907 година В този дом имало 50 деца на възраст по-малка от учебната, чиито небогати родители по през целия ден били на работа, а децата оставени на произвола на ориста.

Първоначално и самата Монтесори не предполагала какво ще стане с развиването на децата, те били оставени да избират материали съгласно потребностите си, дадена им била независимост и познание по какъв начин да бъдат самостоятелни и да се грижат за себе си. Децата се преобразили, те станали общителни, ученолюбиви, чисти и подредени, без никой да им подрежда каквото и да било.

„ И по този начин ние открихме, че образованието не е нещо, което прави учителя, а това е естествен развой, който се развива непринудено в човешкото създание. Не се придобива посредством слушане на думи, а чрез прекарванията на детето в неговата среда. Задачата на учителя е не да приказва, а да приготви и подготви поредност от мотивиращи детето действия свързани с културата, в специфична среда, основана за децата. ” (М. Монтесори, The Absorbent Mind)

Монтесори последователно стартира да развива своето обучение и разпространява своята методика. Нейното дело бързо печели почитатели, спонсори и последователи от целия свят, от методиката й се интересуват учени от разнообразни университетски среди. До края на живота си (1952 г.) тя основава учебни заведения в Европа и по света, взе участие в доста конгреси, написа книги и публикации, в които излага педагогическите хрумвания и наблюдения, артикул на цялостната й работа с деца. По-известни нейни книги са „ Тайната на детството ”, „ Детето в фамилията ”, „ Дом на детето ”, „ Поглъщащият разум ” и други

Какво съставлява педагогиката Монтесори?

Образователният способ Монтесори е приет за един от най-хубавите в целия свят. Това е един революционен способ, изследващ и поддържащ естественото развиване на децата (надарени, слепи, умствено изостанали, небогати, богати). Децата развиват креативност, умения за разрешаване на разнообразни проблеми, развиват критическо мислене и умения за оптимално систематизиране на времето, с цел да могат по-късно като пълноценни персони да внесат своя принос към обществото и околната среда. Основният принцип на системата Монтесори е свободата и персоналният избор на детето. Когато на детето се даде опция да избира и да вижда резултата от избора си, неговото самочувствие и убеденост се покачват и оказват помощ на детето да е по-уверено, щастливо и без значение. Девизът на педагогиката на Монтесори е „ Помогни ми да се оправя самичък! “.

Възпитанието на децата в духа на концепциите на Мария Монтесори би трябвало да стартира преди детето да навърши 3 години. Според нея развиването на детския субект се разделя на няколко стадия:

• от 0 до 3 годишна възраст е времето на разрастващата се психика, която по никакъв метод не е повлияна от възрастните;
• от 3 до 6 годишна възраст – психика, повлияна от възрастните, които са най-близо до детето;
• от 6 до 12 годишна възраст – напредък без промени;
• от 12 до 18 годишна възраст – стадий на напредък, обвързван с промени, който доста прилича първия стадий (от 0 до 3).

Последният стадий тя дели на два подпериода:

• от 12 до 15 годишна възраст;
• от 15 до 18 годишна възраст.

Възпитанието се реализира без опити за операция на държанието посредством награди или санкции. В образователните стаи не се слагат ограничавания за осъществяването на писмените и други задания, децата са свободни да се движат из помещението. Няма учебници във формата, в която ги познаваме. Учи се непосредствено от природата, околната среда и от другите деца (по-рядко от самия учител). Учебните групи са дребни, от време на време даже от единични деца. Учебната стратегия е гъвкава и съсредоточена върху математика, езици, изкуство, науки и подкрепяне на детето да открива единствено, посредством изследване и проучване. Науките не се учат изолирано една от друга. Ученикът има опция да избира самичък последователността и равнището им на проучване. Освен науките, изкуството, спорта, на учениците се дава опция да развиват и други умения – грижа към околната среда, грижа за индивида до теб, градинарство, готвене, грациозно придвижване, учтиво изложение, осъществяване на обществена активност в общността и други

„ Класната стая Монтесори ” всекидневно е светла, топла и приветлива. С ниски и налични за дребните рафтчета. Децата изследват свободно посредством ръце и осезаеми материали, т.е. с на практика извършения и досег. Ръцете са тясно свързани с развиването на мозъка, по тази причина децата се подтикват да допират форми и букви, за които учат, а не просто да гледат преподавател или ТВ екран, който да им споделя за тези неща. Така те съумяват да добият действителна, съответна и триизмерна визия даже и за по-абстрактни понятия. Тук главното взаимоотношение е дете – „ материали ”, а не преподавател – деца. Има един наложителен тричасов работен интервал всеки ден, в който детето работи единствено и никой не прекъсва неговата централизация. Първоначално учителят демонстрира на детето по какъв начин тъкмо се употребява даден комплект от материали, който то единствено си е избрало. След това детето може да го вземе, да го сложи на постеля и да го употребява, както му е показано. Когато реши, че е завършило „ работата ” си с определения материал, то го връща на мястото му и стартира нещо ново. Акцентът в този развой е самообучението.

Играчките и учебните материали би трябвало да бъдат от най-хубаво качество (и от естествени материали), с цел да провокират самоуважение, почитание към останалите и грижа по отношение на околната среда. Групите в градината нормално са смесени на възраст от 3 до 6 години. Това е метод да привикват да живеят в общественост, сходна на действителния живот – от разнообразни по възраст и качества хора, с които да се преценяват, да почитат пространството и правото на всеки един в нея, да споделят средата и ресурсите. Идеята е да се натъртва на съдействието, а не на конкуренцията. Големите оказват помощ на дребните и по този начин затвърждават добитите познания и умения.

Материалите, употребявани от Монтесори са подбрани към три области:

• на практика умения от действителния живот – прегъване на облекла, връзване на връзки за обувки, метене и миене и т.н.;
• сензорни умения – боравене с геометрични форми, слагане на кубчета в верните отвори и пр.;
• език и математика – игра с букви и числа от шкурка, преброяване на бобови зърна в дълга верига. Децата научават доста в тази среда – числа, букви, събиране и изваждане, на практика умения от всекидневието.

Главна цел на педагогиката на Монтесори е едно елементарно другарство сред децата и възрастните. В основата стоят характерните потребности на децата и възпитаването в автономия. Децата би трябвало да бъдат възпитавани в една изпълнена с любов среда, да могат да построяват и развиват личността си.

За Мария Монтесори е изключително значимо да се зачита уникалността на всяко едно дете. Затова няма единна стратегия, по която да се образоват и през която да минават всички деца, има пакет от стратегии за съответната възраст и степен на развиване на децата, от които всяко дете може да избира единствено за себе си. Самата тя споделя: „ Не следвайте мен, следвайте детето! ”.

Работата на Мария Монтесори продължава даже десетилетия след гибелта й. Над 20 000 учебни заведения по света употребяват метода на Монтесори. Нейното изказване, че образованието е „ въоражение за мир ” е толкоз правилно през днешния ден, кoлкото и в нейното време, защото „ в децата е бъдещето ”. Мария Монтесори е разкрила огромно богатство и го е споделила със света: „ Аз започнах моята работа като фермер, който е заделил положителни семена и на който е препоръчана плодородна равнища, в която да ги засее. Но се оказа друго. Едва бях разровила земята, когато разбрах, че държа злато вместо зърно. ”

Полезни връзки:

www.montessori.edu – Международен Монтесори показател с информация за учебни заведения и тренинги за Монтесори учители

www.ami-global.org – Международна асоциация „ Монтесори ” с образования за сертифицирани преподаватели по целия свят

Автор: Кристина Панова. Инфо: www.back2nature.me