Най-големият проблем на София е един и това е непрозрачното

Най-големият проблем на София е един и това е непрозрачното ръководство. Това е методът, по който градът се ръководи в невидимата си част.

Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria претендентът за кмет на София от Има Такъв Народ Ивайло Вълчев.

Следващият огромен имагинерен проблем е контролът, който общината упражнява или не упражнява при множеството си действия.

 
Моят сюжет за София е един диригент, който може и да не може да свири на всички принадлежности, само че познава съвършено опциите на всеки един от тях, знае кой да бъде първа цигулка, кой втора, кой инструмент, в кой миг би трябвало да свири. Човекът, който стои отпред на един град би трябвало да има визията и организаторските умения, а това, на което аз разгадавам са хората, които стоят зад мен.
Проблемите на София са едни и същи и решенията на множеството сътрудници са доближаващи се. Въпросът е да се откри общ език, тъй че да се работи и свършеното да се вижда от жителите, а да не се губи време в напразни разногласия и едно партийно надцакване за имидж.

Всички хрумвания, които виждат София като един съвременен и „ интелигентен “ град са близки до нашите - на тези, които стоят по-вдясно на спектъра. Борис Бонев и Вили Лилков са хора с хрумвания близки до нашите.

Предпочитам в общинския съвет да влязат хора, които са изключителни експерти. В общинския съвет е мястото за тесните експерти.

Край на „ ремонта на ремонта “ се поставя с надзор. Проблемът сега е, че общината не е упражнява надзор, когато той е бил необходим. Не одобрявам за обикновено да отидеш и да констатираш, че нещо не е било свършено, да се биеш в гърдите, че ще ги накараш да го свършат отново и да ги глобиш. Контролът би трябвало да се прави сега, в който нещо се построява. За това нещо контролът би трябвало да бъде непрекъснат.

Наясно сме какъв брой време ще отнеме градежът на нови детски градини - в най-хубавия случай към 3 година и то на местата, на които към този момент има избрани терени. Имаме концепцията за построяването на модулни постройки, което не значи дървени бараки, в периферията на парковете. Това са съвременни, само че краткотрайни постройки, за чието създаване е нужно доста по-малко време. Те могат да поемат децата до момента в който чакаме да бъдат издигнати нужните детски градини. Отделно от това има и общински постройки, и учебни заведения, които не се употребяват в цялостния си размер, които биха могли да бъдат пригодени за тази цел.

Автомобилите са на трето място по замърсяване на въздуха, когато става дума за фини прахови частици. Въздухът е замърсен и по тази причина, тъй като улиците не се почистват както би трябвало. Другото е с какво се отопляват множеството квартали на София. Общината към този момент работи по този проблем. Може би тя ще би трябвало да поеме и една обществена функционалност с помощи за екоотопление. Ако градският превоз работи с електрически транспортни средства, в случай че на такситата се дава опция, посредством слагане на слънчеви панели на доста здания, да зараждат и техните коли станат електрически, също е решение. Това е постижимо в границите на един мандат.

За казуса с паркирането има доста разновидности, въпросът е хората да се обединят към тях. В някой квартали няма по какъв начин да се строят нови паркинги, само че има опция общината да подтиква притежателите на терени да строят многоетажни гаражи като им дава бонуси във тип на отстъпки от локални налози и такси, разширение на съществуващите паркинги. Привърженик съм на концепцията в центъра да влизат по-малко коли, само че не с цената на принуда против водачите, а с предоставяне на благоприятни условия да не го вършат.

Вижте цялото изявление във видеото.