"Най-добрия вариант е сделката и процедурата да бъдат прекратени и

"Най-добрия вид е договорката и процедурата да бъдат прекъснати и да бъдат стартирани отначало. "

"Теменужка Петкова вярно си подаде оставката. Тя не е просто статист в цялата тази работа! "

"Някой явно има интерес от паричния поток на ЧЕЗ, само че не желае да си каже кой е. "

"Защо са ти 33%, когато назначаваш за представител на страната Митко Каратиста. "

Г-н Овчаров, би трябвало ли страната да взе участие по някакъв метод в договорката с ЧЕЗ – "златна акция " или нещо друго, с цел да има контролиращи функционалности?

- Не, не. Това ще бъде просто съучастие на страната в една договорка, която явно не е в полза на българската страна.

А по принцип в обекти от голяма важност за националната сигурност би трябвало ли страната да държи някакъв %?

- ЧЕЗ не е частна компания, тя е 70% държавна. И в случай че през 2003-2004 година от Българска социалистическа партия бяхме срещу тази договорка, главната причина беше тъкмо тази: за какво българската страна да е неприятен притежател, а чешката - добър притежател. При това на активи с огромно значение за сигурността на електроснабдяването и изобщо за националната сигурност на България. Само че тогава ръководещите Движение за права и свободи и Национална движение „Симеон Втори" не чуха нашите причини. Не ги чу и един от главните борци против престъпността, бдящ за националната сигурност основният секретар на Министерство на вътрешните работи.

Има един кардинален въпрос и той е следният: би трябвало ли в областта на естествените монополи да се опитваме да привнасяме изкуствени схеми за конкуренция?

Както виждате, това упражнение за либерализацията на енергийния пазар, за преструктурирането на енергетиката върви към този момент 22 години. Тогава първият стадий от тази промяна беше така наречен единствен покупател. Тоест, Националната електрическа компания купува цялата електрическа енергия и тя я продава. Е, след повече от 20 години промени стигнахме отново до такава степен. И в този момент още веднъж желаеме да създадем единствен покупател, единствено че това ще бъде борсата. Никой не се замисля и не желае да направи един обикновен разбор какво се получи за тези 22 години при така наречен промяна. Качеството на електроснабдяването ли се увеличи? Достъпът на жителите до услугата ли се усъвършенства? По-прозрачна ли стана тя? Или може би цената се понижи?

Вие спомняте ли си какъв брой беше цената на електрическата енергия през 1996 година? Аз я помня, тъй като тогава бях министър и всеки месец по контракт със Световната банка ние трябваше да поддържаме цена на електрическата енергия най-малко два американски цента. Цена на един киловатчас - най-малко два американски цента. Знаете ли какъв брой е в този момент - 18 стотинки, което значи 12 американски цента, сметнато жестоко. Тоест цената на електрическата енергия в резултат на всичките тези псевдолиберални извършения се е нараснала шест пъти. При същото качество на услугата и при същата неяснота. Е, за какво вършим упражненията?

Някой няма ли най-после да каже: абе, чакайте, защо го вършим това? Тогава имаше една компания, която произвеждаше, доставяше, разпределяше, пренасяше - всичко вършеше тя. И страната я контролираше. Направихме всевъзможни компании - електропреносни, електроразпределителни, снабдители, търговци и тържища, набутахме една купчина междинни звена, които всички печелят. Ама тяхната облага не пада от небето. Тя се взема от нашите джобове. Няма ли да разберем най-после, че либерализацията има резултат, когато дава опция за избор на потребителя и когато основава условия за конкуренция на производителя. Кое от тези неща се случва в българската енергетика? А и освен в нея.

Трябва ли да се направи тази смяна в Закона за енергетиката, която да даде повече пълномощия на КЕВР и която ръководещите хукнаха незабавно да внасят?

- Да я създадат. Въпросът е, че КЕВР и в този момент има пълномощия. Ето, чета Ви "Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката ", член 92, алинея 1: "Комисията дава позволение за осъществяване на следните покупко-продажби: 1. Учредяване на залог, в това число необикновен залог или ипотека върху имущество, с което се реализира лицензионна активност " .

Залог в това число - само че освен, на имуществото. Тоест те залагат акциите на лицензианта, с цел да вземат заем. Трябва КЕВР да им даде позволение за това. "Сделки, които водят или могат да доведат до нарушение на сигурността на доставяне в резултат на задлъжнялост на енергийното дружество. " Ами, като заложат акциите против някакъв заем, кой ще връща след това този заем? По-нататък: "Сделки на стойност повече от 10 на 100 от активите. " Не самите активи - на стойност над 10 на 100. Те продават 67 %. Е, какво му пречи на КЕВР да напише едно писмо на ЧЕЗ и да им каже: "Ей, господа, четем по вестниците, че нещо продавате. Какво продавате? Ако продавате това, би трябвало да поискате позволение ". И в самия закон има текстове, свързани с обезпечаване на надежността и непрекъснатостта и качеството на електроснабдяването, увреждане на жителите, обезпечаване на националната сигурност, задлъжнялост (точка 23, член 21). А КЕВР се ослушват.

Когато човек желае да свърши работа, търси метод, а когато не желае да я свърши - търси аргументи. На Иван Иванов очевидно сега му е казано да търси аргументи и той към този момент три седмици търси аргументи по какъв начин да не си свърши работата. Всъщност това не е безобидно, тъй като е наказуемо.

Къде е заровено кучето в тази договорка? Във финансирането й или другаде?

- В цялостната неяснота и неяснотата за метода, по който се прави тя. Ние не знаем, първо, кой купува "ЧЕЗ-България ". Ние не знаем по какъв начин се финансира договорката. Ние не знаем по какъв начин ще се връщат заемите. Ние не знаем какво прави българската страна и какви сделки е направила с бъдещия притежател и с ЧЕЗ, тъй като такива сделки очевидно има. На нас ни се оставя единствено опцията просто и добродушно да си платим сметката по-късно, както стана с КТБ.

Ако Гинка Върбакова е същинският притежател, както тя твърди, смятате ли, че компанията й "Инерком " има потенциала да ръководи електроразпределението на 40% от територията на България с 3 млн. клиенти?

- Тази жена я направиха малко като нарицателно за непросветеност, дори ми е малко тъжно, тя влезе в една роля, която очевидно не доста ясно реши. Не мисля, че има потенциал. В последна сметка кой от ръководителите в енергетиката има потенциал?

А каква беше играта към оставката на Теменужка Петкова?

- Чух, че някъде споделила да не се впечатляват от моите приказки за нуклеарното съоръжение, нещо от този жанр. Аз обаче съм доста удовлетворен, че тя и нейният зависещ Петър Илиев са се впечатлили и са се вдигнали, и са отишли да видят въпреки всичко по какъв начин се съхранява това съоръжение, в случай че това изобщо може да се назова запазване. И са почнали да ги вършат въпреки всичко тези парничета върху оборудването. Ако деликатно четем нейните много дълбоки знания във връзка с фамилията на госпожа Върбакова и също по този начин по хода и развиването на договорката, ми се коства, че тя вярно си подаде оставката. Тя явно не е просто статист в цялата тази работа.

Но в края на краищата тя остава на поста си и се захваща да строи АЕЦ "Белене ". Защо по този начин внезапно се разбърза това държавно управление по реализацията на този план?

- Много ми е смешно да виждам едни хора, които преди пет години с пяна на уста обясняваха по какъв начин АЕЦ "Белене " не трябва да се строи по никакъв метод, по какъв начин нямаме никакви задължения към съветската страна, нищо няма да плащаме, в случай че прекратим договорите, че нямало изобщо подписани контракти... Именно инспекциите на Теменужка Петкова, от нейната Агенция за държавен надзор (АДФИ) обясняваха, че нямаме контракт с Русия в оная комисия за "Белене ". Както няма контракт, платихме 620 млн. евро? Имаше един министър тогава, в този момент ръководител на енергийната комисия в Народното събрание (Делян Добрев - б.р.), който твърдеше, че нямаме никакви задължения към съветската страна. Той дори не си направи труда да извърши решенията на Министерския съвет, в които пишеше: министърът на стопанската система и енергетиката да организира договаряния с съветската страна за осъществяването на т.1, която отменяше всички министерски постановления за построяването на "Белене ". И в този момент тези хора, всичките, в това число и министър председателят, внезапно започнаха да описват, че било доста потребно да построим "Белене ". Дано фактически да са проумели истината!

Как да си разбираем тази смяна?

- Поумнели са. Така си го изяснявам. (бел. ред. - иронично)

Премиерът дори има концепция АЕЦ "Белене " да стане балкански план.

- Начинът, по който беше направено това, по-скоро гарантираше, че няма да стане балкански план. Представете си: събрали са се всички министър-председатели на балканските страни. Ти имаш една централа, за която си оповестил, че е безусловно неизгодна, че би трябвало да бъде спряна, че няма да я строиш. Имаш едно съоръжение и една площадка. И им викаш: абе, аз тука имам едни такива неща на поляната в Белене, не стават за нищо, но вие, в случай че желаете, вземете ги, аз не желая да заплащам, но вие, в случай че имате бол пари, дайте... Е, по този начин ли се прави? Ако имаше съществени планове, то най-малкото беше да анулира мораториума. Да разгласи, че има изследвания, които подсигуряват пазара за тази електрическа енергия, че централата е ефикасна. Няколко от балканските страни - и Сърбия, и Македония, са проявявали интерес към присъединяване в АЕЦ "Белене ". И тогава може би някой ще се съгласи. Ама, ей по този начин - дайте тук да платите и вие, да не съм единствено аз.

Трябва ли да се свика КСНС за енергетиката и в частност за договорката с ЧЕЗ, както разгласи президентът, че ще направи?

- В частност за договорката с ЧЕЗ, не. Може би си коства, и то от тази позиция, че тази договорка стана нарицателна - тя е образец за неяснота. Не че е първият, нито ще е последният. Спомнете си "Булгартабак ", "Виваком ", покупко-продажбите с външния дълг през 2001-ва, случките с "Дунарит " и "Емко " отпреди няколко месеца. Но тази договорка към този момент закупи прекомерно огромна гласност и опитът на българското държавно управление да се направи "на ни лук яло, ни лук мирисало " за един подобен голям актив е неудобен. Все отново дано не забравяме, че става дума за компанията с максимален оборот в страната, в случай че изключим "Лукойл " и "Арубис ", с максимален паричен поток, най-вече пари се превъртат. Някой явно има интерес от този паричен поток, само че не желае да си каже кой е. Но без страната тази договорка не може да се случи по този метод, по който се пробват да я осъществят.

Има ли някакво задкулисие и в Чехия по тази договорка?

- Има, несъмнено. То е ясно. Чешката компания ЧЕЗ желае да излезе от България, само че не желае да излезе, показвайки, че е изгубила в България . Тя е вложила примерно 280 млн. и не желае да излезе за 220-240 милиона. ЧЕЗ желае да покаже, че излиза след сполучлива инвестиция, по тази причина на нея й би трябвало висока цена. Затова на нея й трябват сделки с този, който ще купува - той да предложи по-висока цена. Затова на нея й трябват сделки с българската страна, тъй като има арбитраж, който виси във Вашингтон, и за него по някакъв метод би трябвало да се направи съглашение преди самия арбитраж. И част от тези пари пък да се върнат на така наречен покупател, с цел да може той да покрие загубите. ЧЕЗ не коства 320 млн. евро, това е ясно на всички.

Шефът на надзора на ЧЕЗ Вацлав Пачеш в прав текст сподели, че Борисов не ги желае в България и че "Инерком " няма да откри парите да заплати.

- То излиза наяве. Българските банки се отхвърлиха. Другите, така наречен швейцарски банки с гаранция от някакви офшорни зони и от съветска банка, която е в листата със глобите, също мъчно биха могли да бъдат допустими за две европейски страни, каквито са въпреки всичко и Чехия, и България. Но защото ставаше дума за държавното присъединяване, единственият министър, който се е изказал по тематиката, е госпожа Петкова. Май месец предходната година Петкова твърдо и изрично декларира, че българската страна няма никакъв интерес към присъединяване в процедурата по изкупуване на дяловете на ЧЕЗ.

Тази договорка, както вървят нещата, ще я бъде ли изобщо?

- Аз мисля, че най-хубавият вид е договорката и процедурата да бъдат прекъснати и да бъдат стартирани отначало. И в случай че тогава към този момент българската страна има предпочитание да взе участие - да взе участие. Не виждам нищо неприятно в това. Но не и в съучастничесво и не с някакви измислени клаузи като "златна акция ".

А в случай че страната не беше продала по-късно нейните 33%, по-добре ли щеше да е?

- Държавата би могла да си остави тези 33%, изключително с концепцията, че те могат да станат 66 или 67. Тогава щеше да бъде доста по-лесно. Друг е въпросът за какво са ти 33%, когато назначаваш за представител на страната Митко Каратиста.

Румен Овчаров е роден на 5 юли 1952 година в Бургас. Инженер и икономист, специалист по атомни централи. Специализирал е в Съединени американски щати и Европа. Бил е министър на енергетиката в кабинета "Виденов ", както и министър на стопанската система и енергетиката в държавното управление на Сергей Станишев. От 1998 година е член на Водоснабдителна система на Българска социалистическа партия, бил е и заместник-председател на партията. Дългогодишен началник на Софийската организация. Депутат в четири Народното събрание. Женен, с три деца.