Истинско приключение: какво е да ползваш такси в България
Най-добре да пристигна Юбер. Вероятно още това първо изречение ще скандализира мнозина. Не единствено таксиджиите, под чийто напън (след няма и година пребиваване) управляващите услужливо изгониха компанията за споделено пътешестване, тъй като заобикаляла тежките регулации, на които били подложени „ естествените таксита “. И по този начин убивала бизнеса им. Който обаче се възмущава от това изречение, евентуално не употребява такси.
Сбъркан бизнес
Да, знам, че и другаде в Европа стана същото. Но знам също по този начин (видял съм го с очите си), че на всички места равнището на „ естествените таксита “ е доста по-добро от тукашното. Тъй че казусът не е в Юбер.
Тук мнозина и без неговата „ нелоялна конкуренция “ не престават да заобикалят регулациите и да работят „ на мрачно “. А също така качеството на услугата им е мизерно. Голяма част от колите са остарели, раздрънкани, неподдържани и миришат неприятно. Често попадаш на водачи, които пушат, надуват ти главата с музика и приказки и се държат по този начин, като че ли ти им дължиш услуга. Пускането на климатик през лятото наподобява им е неразрешено. А за зимата имам обичана преживелица с една моя близка. Качва се в такси, което нетърпимо мирише на пот. И по тази причина отваря прозореца. „ Много сте забавни вие, дамите. Забелязал съм, че щом се качите, незабавно отваряте прозореца “, споделя присмехулно водачът. На всичко от горната страна, въпреки на пръв взор градът да е залят с таксита, постоянно се случва да ги няма тъкмо когато ти дотрябват и когато търсенето е най-голямо. Въобще тук този бизнес и без Юбер наподобява в случай че не погубен, то най-малко сгрешен.
Един ден с такси из София
Ето една банална история. Летен работен ден, по обед. София е безусловно празна. Пред Военна болница са се наредили две опашки свободни таксита, разграничени от спирката на тролея. В такава обстановка клиентите нормално се качват, без да питат. Но аз съм изплашен от опит и по тази причина през отворения прозорец на една от четирите коли в първата опашка приветствам и общително запитвам водача дали ще ме откара до площад „ Славейков “. Той обаче, като че ли съм го обидил с нещо, без даже да ме огледа, отхвърля с клатене на пръст.
Следващият с оправдателен звук ми споделя, че е първа кола. Тоест, да му вляза в ситуацията - ред му е да вземе клиент, а моят маршрут очевидно му се вижда къс. Наоколо обаче няма жива душа.
Третият стои край колата и съвсем общително ме предизвестява, че може да ми коства 6-7 лв.. Нищо, споделям. Колкото, толкоз - нали имате таксиметров уред. Но той повтаря същото и прибавя, че „ в този момент има тапи “. Сещам се, че час по-рано съм карал през целия град и на никое място няма и не може да има тапи. И чак тогава виждам обяснението - 1,29 лв. на километър дневен пробег. С към 50 стотинки повече от останалите. Ясно, споделям си - „ копърка “. По-късно си припомних, че в неравната си битка с този тип „ бизнес “, който разчита на разсеяността на клиента, с цел да го измами напълно законно, преди години общината постави оптимален предел на цените от 1,30 лева./км денем.
Минавам на идващия. „ Ще ви коства 5 лв. “, отсича непосредствено той. Знам, че така и така ще дам почти толкоз, само че отхвърлям. Въпрос на принцип - нали по тази причина е таксиметров транспорт, с цел да не се пазарят. И към този момент доста сърдит споделям на водача, че ще запиша номерата на всичките коли и ще се обадя където би трябвало. Но на него не му пука - знае, че където и да се обадя, няма да последва нищо. Оставям ги да се потят на припека. Явно такава им е бизнес тактиката - избират да чакат с часове някой „ златен “ клиент, вместо да въртят дребни курсове. Но другояче се оплакват, че няма работа.
Има и изключения
Разбира се, има и изключения. Вече съм решил да изчакам тролея, когато някъде от средата на втората опашка се измъква такси, насочва се право към мен, а водачът с усмивка ме кани да се кача, на своя глава къде отивам - очевидно ме е следил и знае какво става. Разказвам му за перипетиите си, а той се засмива: „ Не е правилно, че няма работа. Мързи ги ".
Сред изключенията са и 2-3 компании, които като цяло оферират много по-добри условия. Колите им са по-нови, чисти и приятни, водачите - по-прилични. Макар и не навсякъде, оферират се и някои софтуерни нововъведения. Но и на тези компании не може да се разчита абсолютно. Наскоро моя позната си счупи крайници и трябваше дни наред да се придвижва с такси до болничното заведение и назад за рехабилитация (около 4 лв. в едната посока по всеобщата тарифа). Упражнението се оказало доста трудно - наложило й се сумарно да прекара часове с патериците на улицата в очакване на такси. Пробвала всички компании, само че резултатът бил еднакъв. Дори и предварителна поръчка за избран час се оказала невъзможна. Явно и при високите технологии дължината на курса и манталитетът на водача са от решаващо значение.
Каша
Вечерта на прибиране отново се постанова да взема такси. Десетина минути заставам на един ъгъл и махам, само че, кой знае за какво, никой не ми обръща внимание. Накрая изненадващо един стопира самичък и се навежда през прозореца да ме предложения. Качвам се и по този начин откривам напълно нова вариация на „ копърките “. Както е известно, някои мамят с реплика посредством близки, само че не идентични телефонни номера и имена. Това към този момент очевидно не е нужно. Абсолютно всичко очевидно в моето такси (дори и надписът на гърба на касовата бележка) изцяло съвпадаше с атрибутите на една от упоменатите компании. С изключение, несъмнено, на цената (която бях проспал) и крайната цена (към два пъти по-висока от нормалната). Предположих, че може самата компания да си е вдигнала цените. Проверих - не е.
Как става това - нямам визия. Очевидно всичко е допустимо в бъркотията, която владее и този бизнес. А за тази неразбория е отговорен не толкоз бизнесът, колкото страната. Както прочее в доста други сфери - всичко е правено-недоправено, мислено-недомислено. Хем има пазар, хем няма. Хем свръхрегулации, хем всеки прави каквото си изиска. И най-после всички са недоволни.
Какво тъкмо е решението - също не знам. Но наподобява явно, че вместо да се поставят някакви прагове и тавани на цените, е по-добре да се наложат строги условия за колите и качеството на услугата. И най-много - да се отвори пазарът за конкуренция. Юбер би оказал помощ доста.
Сбъркан бизнес
Да, знам, че и другаде в Европа стана същото. Но знам също по този начин (видял съм го с очите си), че на всички места равнището на „ естествените таксита “ е доста по-добро от тукашното. Тъй че казусът не е в Юбер.
Тук мнозина и без неговата „ нелоялна конкуренция “ не престават да заобикалят регулациите и да работят „ на мрачно “. А също така качеството на услугата им е мизерно. Голяма част от колите са остарели, раздрънкани, неподдържани и миришат неприятно. Често попадаш на водачи, които пушат, надуват ти главата с музика и приказки и се държат по този начин, като че ли ти им дължиш услуга. Пускането на климатик през лятото наподобява им е неразрешено. А за зимата имам обичана преживелица с една моя близка. Качва се в такси, което нетърпимо мирише на пот. И по тази причина отваря прозореца. „ Много сте забавни вие, дамите. Забелязал съм, че щом се качите, незабавно отваряте прозореца “, споделя присмехулно водачът. На всичко от горната страна, въпреки на пръв взор градът да е залят с таксита, постоянно се случва да ги няма тъкмо когато ти дотрябват и когато търсенето е най-голямо. Въобще тук този бизнес и без Юбер наподобява в случай че не погубен, то най-малко сгрешен.
Един ден с такси из София
Ето една банална история. Летен работен ден, по обед. София е безусловно празна. Пред Военна болница са се наредили две опашки свободни таксита, разграничени от спирката на тролея. В такава обстановка клиентите нормално се качват, без да питат. Но аз съм изплашен от опит и по тази причина през отворения прозорец на една от четирите коли в първата опашка приветствам и общително запитвам водача дали ще ме откара до площад „ Славейков “. Той обаче, като че ли съм го обидил с нещо, без даже да ме огледа, отхвърля с клатене на пръст.
Следващият с оправдателен звук ми споделя, че е първа кола. Тоест, да му вляза в ситуацията - ред му е да вземе клиент, а моят маршрут очевидно му се вижда къс. Наоколо обаче няма жива душа.
Третият стои край колата и съвсем общително ме предизвестява, че може да ми коства 6-7 лв.. Нищо, споделям. Колкото, толкоз - нали имате таксиметров уред. Но той повтаря същото и прибавя, че „ в този момент има тапи “. Сещам се, че час по-рано съм карал през целия град и на никое място няма и не може да има тапи. И чак тогава виждам обяснението - 1,29 лв. на километър дневен пробег. С към 50 стотинки повече от останалите. Ясно, споделям си - „ копърка “. По-късно си припомних, че в неравната си битка с този тип „ бизнес “, който разчита на разсеяността на клиента, с цел да го измами напълно законно, преди години общината постави оптимален предел на цените от 1,30 лева./км денем.
Минавам на идващия. „ Ще ви коства 5 лв. “, отсича непосредствено той. Знам, че така и така ще дам почти толкоз, само че отхвърлям. Въпрос на принцип - нали по тази причина е таксиметров транспорт, с цел да не се пазарят. И към този момент доста сърдит споделям на водача, че ще запиша номерата на всичките коли и ще се обадя където би трябвало. Но на него не му пука - знае, че където и да се обадя, няма да последва нищо. Оставям ги да се потят на припека. Явно такава им е бизнес тактиката - избират да чакат с часове някой „ златен “ клиент, вместо да въртят дребни курсове. Но другояче се оплакват, че няма работа.
Има и изключения
Разбира се, има и изключения. Вече съм решил да изчакам тролея, когато някъде от средата на втората опашка се измъква такси, насочва се право към мен, а водачът с усмивка ме кани да се кача, на своя глава къде отивам - очевидно ме е следил и знае какво става. Разказвам му за перипетиите си, а той се засмива: „ Не е правилно, че няма работа. Мързи ги ".
Сред изключенията са и 2-3 компании, които като цяло оферират много по-добри условия. Колите им са по-нови, чисти и приятни, водачите - по-прилични. Макар и не навсякъде, оферират се и някои софтуерни нововъведения. Но и на тези компании не може да се разчита абсолютно. Наскоро моя позната си счупи крайници и трябваше дни наред да се придвижва с такси до болничното заведение и назад за рехабилитация (около 4 лв. в едната посока по всеобщата тарифа). Упражнението се оказало доста трудно - наложило й се сумарно да прекара часове с патериците на улицата в очакване на такси. Пробвала всички компании, само че резултатът бил еднакъв. Дори и предварителна поръчка за избран час се оказала невъзможна. Явно и при високите технологии дължината на курса и манталитетът на водача са от решаващо значение.
Каша
Вечерта на прибиране отново се постанова да взема такси. Десетина минути заставам на един ъгъл и махам, само че, кой знае за какво, никой не ми обръща внимание. Накрая изненадващо един стопира самичък и се навежда през прозореца да ме предложения. Качвам се и по този начин откривам напълно нова вариация на „ копърките “. Както е известно, някои мамят с реплика посредством близки, само че не идентични телефонни номера и имена. Това към този момент очевидно не е нужно. Абсолютно всичко очевидно в моето такси (дори и надписът на гърба на касовата бележка) изцяло съвпадаше с атрибутите на една от упоменатите компании. С изключение, несъмнено, на цената (която бях проспал) и крайната цена (към два пъти по-висока от нормалната). Предположих, че може самата компания да си е вдигнала цените. Проверих - не е.
Как става това - нямам визия. Очевидно всичко е допустимо в бъркотията, която владее и този бизнес. А за тази неразбория е отговорен не толкоз бизнесът, колкото страната. Както прочее в доста други сфери - всичко е правено-недоправено, мислено-недомислено. Хем има пазар, хем няма. Хем свръхрегулации, хем всеки прави каквото си изиска. И най-после всички са недоволни.
Какво тъкмо е решението - също не знам. Но наподобява явно, че вместо да се поставят някакви прагове и тавани на цените, е по-добре да се наложат строги условия за колите и качеството на услугата. И най-много - да се отвори пазарът за конкуренция. Юбер би оказал помощ доста.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ