Младите не работят основно заради нереалистични очаквания за доходите
Най-често срещаната причина за младежката неактивност са нереалистични упования за приходите, следвана от разчитането на приходите на членове на семейството (особено на работещите в чужбина). "
Това се споделя в оповестено в петък проучване на Института за пазарна стопанска система на аргументите на това за какво не работят младите, които нито са заети, нито се образоват (NEETs). Изследването за първи път преглежда данни за NEETs по етнос, здравен статус и по приходи.
" Тъй като младите нямат опит на пазара на труда, те имат нереалистични упования за заплатите. Превъзмогването на този проблем е сложна задача. По-сериозното развиване на услуги за кариерно насочване и реализирането на задоволителен брой сполучливо развили се самостоятелни случаи би могло да спомогне и младежките, и ромските посредници в напъните им по активация ", се споделя в текста.
Младежката неактивност рядко е разследване на индивидуален фактор, а е по-скоро резултат от разнообразни лични и социално-икономически особености, споделят създателите. Те допълват, че това е изключително очевидно в България – страна, в която пазарът на труда и просветителните институции изпитват компликации да дават благоприятни условия за интеграция на огромна част от младите, макар рекордно ниската безработица и рекордно високите равнища на претовареност.
Анкетата на ИПИ измежду 6 фокусни групи в 3 района с най-голяма централизация на NEETs, демонстрира още:
- неналичието на работни места (изобщо, както и по-специално за млади хора) се преглежда като фактор с по-сериозен резултат върху младите в Северозападна България, в сравнение с другаде
- локалните специалисти не са склонни да предлагат услугите на частни трудови посреднически организации, изключително когато става дума за търсене на работа в чужбина.
Сред рекомендациите се показва, че на множеството места политиките по активиране на ромите реализират положителни резултати, което демонстрира, че би трябвало да се преодолее неналичието на ромски посредници в регионалните центрове с огромна централизация на ромско население, че в някои елементи на страната ежедневната трудова миграция е възпрепятствана просто от неналичието на задоволително проведен превоз , както и че би трябвало да се намерения за е разширението на обсега на някои ограничения, тъй че да включват и хората сред 30 и 34 години , а освен под тази възрастова група.
Разпределение на NEETs по етнос и приключено обучение, оценка учредена на EU-SILC, 2017 година, брой души (Източник: EU-SILC, лични изчисления)
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.
Това се споделя в оповестено в петък проучване на Института за пазарна стопанска система на аргументите на това за какво не работят младите, които нито са заети, нито се образоват (NEETs). Изследването за първи път преглежда данни за NEETs по етнос, здравен статус и по приходи.
" Тъй като младите нямат опит на пазара на труда, те имат нереалистични упования за заплатите. Превъзмогването на този проблем е сложна задача. По-сериозното развиване на услуги за кариерно насочване и реализирането на задоволителен брой сполучливо развили се самостоятелни случаи би могло да спомогне и младежките, и ромските посредници в напъните им по активация ", се споделя в текста.
Младежката неактивност рядко е разследване на индивидуален фактор, а е по-скоро резултат от разнообразни лични и социално-икономически особености, споделят създателите. Те допълват, че това е изключително очевидно в България – страна, в която пазарът на труда и просветителните институции изпитват компликации да дават благоприятни условия за интеграция на огромна част от младите, макар рекордно ниската безработица и рекордно високите равнища на претовареност.
Анкетата на ИПИ измежду 6 фокусни групи в 3 района с най-голяма централизация на NEETs, демонстрира още:
- неналичието на работни места (изобщо, както и по-специално за млади хора) се преглежда като фактор с по-сериозен резултат върху младите в Северозападна България, в сравнение с другаде
- локалните специалисти не са склонни да предлагат услугите на частни трудови посреднически организации, изключително когато става дума за търсене на работа в чужбина.
Сред рекомендациите се показва, че на множеството места политиките по активиране на ромите реализират положителни резултати, което демонстрира, че би трябвало да се преодолее неналичието на ромски посредници в регионалните центрове с огромна централизация на ромско население, че в някои елементи на страната ежедневната трудова миграция е възпрепятствана просто от неналичието на задоволително проведен превоз , както и че би трябвало да се намерения за е разширението на обсега на някои ограничения, тъй че да включват и хората сред 30 и 34 години , а освен под тази възрастова група.
Разпределение на NEETs по етнос и приключено обучение, оценка учредена на EU-SILC, 2017 година, брой души (Източник: EU-SILC, лични изчисления)
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ