Най-бързомислещите и мислещи в дълбочина политици усещат, че ако загубят

Най-бързомислещите и мислещи в дълбочина политици усещат, че в случай че изгубят културата и я тласнат не в девета глуха, а в 99 глуха, заличават личните си имена и от съзнанието на българите, и от историята, или пък рискуват да се трансфорат в нарицателно, както е станал Бай Ганьо. Това сподели в изявление за БГНЕС писателката и преводачка Здравка Евтимова.

С първата носителка на новоучредената американска премия за фантастика „ Д-р Т. О`Конър Слоун “ беседваме за детството ѝ и по кое време прави първите си стъпки в писането, за всичко това, което я въодушевява да твори, за българските литература и обучение, би трябвало ли да се плашим от новите технологии и има ли страхове за бъдещето на България.

Детството на Здравка Евтимова минало в село Църква, през днешния ден квартал на град Перник. Баба ѝ, която не е била изключително грамотна, разказвала такива истории, че като дете Здравка ходела след нея „ като едно паленце “. Баща ѝ, електротехник по специалност, също бил човек на историите и я насърчавал да измисля свои истории. Брат ѝ, който е таксиметров водач, също споделя толкоз забавно, че увлечена в диалога с него, Евтимова показа, че три пъти се случило да си изпусне влака.

„ Започнала да протоколирам това, което ми минава освен през главата, а което ме или раздрусва, или отблъсква “, описа тя. В началото майка ѝ, която е счетоводителка, не схваща за какво си губи времето с „ тези нелепости “, само че виждайки, че те са безобидни и не водят до срив в триумфа на щерка ѝ в учебно заведение, я оставя да написа.

Баща ѝ нямал доста време за нея, само че неведнъж желал Здравка да му опише нещо или да го излъже. „ И когато харесваше това дето му описвам, ме водеше да ме почерпи тулумба и боза. Това бяха едни от най-красивите моменти в живота ми. Не го назовавам писане, само че е доста красиво “, сподели писателката, за която това благополучие се мери със извоюваната премия или с чувството на напишеш роман.

Като дете си играе с децата от ромската махала, които първоначално не я одобряват изключително, само че тя им споделя истории, а те освен, че ѝ дават глина от така наречен Глина планина, само че вършат за нея и глинени фигурки.

Онова, което въодушевява Здравка Евтимова да написа, са „ най-обикновени неща от всекидневието, с което всеки човек се сблъсква “. На идване в студиото на Агенция БГНЕС, тя надниква в едно павилионче за скара и ето го следващото ентусиазъм: „ Работеха момче и момиче. Най-неочаквано момчето подвигна ръце и прегърна момичето. И по какъв начин човек да не написа за тази красива преживелица. “

Много постоянно невъзможността да помогне, болката, постоянно пък и яд идват и тласкат писателката към идната история. За нея посланието на всяка една история е друго за всеки човек. „ Дори когато чета един роман на сътрудници, виждам такива моменти, които не съм забелязала при първия, втория прочит, тъй че посланието е човек преди всичко да допусне този роман в своя вътрешен строй, да може да заживее с него, тъй че разказът да бъде човек, като човек да работи независимо и да се трансформира в сателит на четящия “, съобщи Евтимова.

Писателката показа, че се опасява от финансовия триумф и нейният триумф на литературната сцена не е подобен. Тя счита, че финансовият триумф би я предизвикал да пусне такива черти в характера си, които ненавижда – надменност и надменност. „ Продължавам да бъда уверена, че надутият, надменен човек не има качества и зад стената на надутостта той прикрива неналичието на умения и цялостната некадърност да свърши работа “, изясни Евтимова.

И ето по какъв начин тя разказва триумфа: Човек, чел неин роман, да я спре на улицата в Перник и да ѝ купи едно кафе. А дали ще седнат в сладкарницата или кафето ще бъде от близкия автомат, няма значение, тъй като за нея това е „ най-хубавото и най-успяло време “.

Евтимова е първата носителка на новоучредената американска премия „ Д-р Т. О`Конър Слоун “ за нейния забележителен и дълготраен принос в региона на фантастиката. За нея тази премия е специфична, тъй като макар че не е публицист фантазьор, е парещ четец и преводач на фантастика. „ Фантастиката за мен е опция да разговаряш с невъзможното. Възможност да докоснеш нещо, което не витае във въздуха, само че ще стартира да се появява след 100 или след хиляда години “, сподели Евтимова и разясни, че досегът с такова безусловно неуловимо наличие е доста трогателен и стряскащ от време на време.

Може би, размишлява тя, фантастиката е да опишеш страховете си или възторга си от това, което идва, а когато ги опишеш, те не стават твой зложелател, те последователно се трансформират в наличие, което ви следва, само че вие го контролирате.

Не се дефинира като световноизвестна, макар че книгите ѝ са преведени в над 30 страни. „ За мен желанието да пишеш е определящо “, съобщи писателката.

Разказът ѝ „ Кръв от къртица “ е включен в образователните стратегии в Дания и в Съединени американски щати. На въпроса четат ли младежите в България, Евтимова отговори, че в Софийската градска библиотека читателите надвишават 150 хиляди души, 40% от които са на възраст до 28 година, което демонстрира, че четат.

„ А по какъв начин да ги притеглим още повече към четенето? Аз си фантазирам, че това ще стане чрез технологиите. Младостта е влюбена в технологиите. Тя обича на телефона си да прочете, обича аудиокнигите – аз също съм разпален почитател на аудиокнигите. И когато издателите съумеят да превключат навръх този маршрут – показване на създателите чрез новите технологии, творбите да се трансфорат в част от този софтуерен прогрес, тогава допускам, че процентът на четящите ще гони 100 “, счита тя.

Писателката не се опасява, а в противен случай приветства развиването и навлизането на изкуствения разсъдък в колкото се може повече сфери от нашия живот. „ Ние не се съревноваваме с него. Изкуственият разсъдък не може в никакъв случай да бъде противник на индивида “, добави тя, като посочи, че единствено индивидът има тази дарба да усеща някого толкоз непосредствен, че да не помни какъв сезон е.

Изкуственият разсъдък не може и да каже „ вземи един от моите бъбреци, с цел да оцелееш “, тъй като той не може да обича. „ Обичта е другото име на човечността “, акцентира писателката.

Евтимова разяснява и по какъв начин се развива българската просвета и обръща ли се изобщо задоволително внимание на културата у нас. Тя посочи голямото достижение за България, а точно премията „ Букър “ на Георги Господинов, само че и обърна внимание, че пътувайки из България, среща доста надарени хора. „ Когато става дума за писменото слово, България просто е обречена да ражда гении “, безапелационна е тя.

А дали се отделят задоволително пари за културата в България, съгласно нея постоянно може и по-добре.

„ Най-бързомислещите и мислещи в дълбочина политици усещат, че в случай че те изгубят културата, в случай че я тласнат не в девета глуха, а в 99 глуха, те в действителност заличават личните си имена и от съзнанието на българите, и от историята, или пък рискуват да се трансфорат в нарицателно, както е станал Бай Ганьо “, съобщи Евтимова. Според нея политиците не биха желали историята да ги запомни като хора, унищожили българската просвета, и биха постигнали това, в случай че се борят с напредъка на България, като съставна, неотменна и доста значима част е точно поддържането на висока степен на просвета.

Писателката не се опасява за бъдещето на България, макар че вижда, че хората, живеещи в нея са доста изрично разграничени и че има противостоене по редица въпроси, само че това демонстрира, че и от двете страни на разграничителната линия върви умствен развой. „ Изводите, до които доближават другите хора, от време на време са противоположни, само че щом има мислене, не се опасявам за бъдещето на България, тъй като и от двете страни бихме желали България да бъде мястото, където децата ще се раждат, ще бъдат щастливи, ще бъдат здрави, без значение дали си от дясната страна на политическия набор, от лявата, или в центъра, ти желаеш фамилията ти да добрува “, добави тя.

Призивът ѝ, обаче, е и от двете страни да престанат с тона на заяждане, тъй като той е гибелен и задълбочава казуса. Освен това „ избегнатата борба, в действителност, е извоювана борба “.

„ Моето обръщение е: през днешния ден живеем, през днешния ден поставяме старания, да не оставим това, което може да се свърши през днешния ден, на следващия ден, тъй като времето за това, което би трябвало да се свърши през днешния ден и не се свърши, в никакъв случай няма да пристигна. Хора, бъдете здрави, използвайте здравето да постигате каквото можете, тъй като неслучайно сме на тази земя. Ние сме, с цел да реализираме благополучие и любов, а благополучие и любов се реализират, когато човек работи. Работи със сърце. Работи със познания и умения “, заключи Евтимова. /БГНЕС