Навярно не знаете, че едно от чудесата на Габрово е

Навярно не знаете, че едно от чудесата на Габрово е корабът в гората. Сградата е известна още като „ Парахода “ и през днешния ден е белодробна болница.

Тя е издигната с пари на огромния индустреалец Пенчо Семов, именуван българският Рокфелер. Някога той е отхвърлен от представителството на Търговското параходно сдружение. Мечтаел да има собствен транспортен съд, който да е непостижим у нас, само че се намерили хора да му попречат. И напук на варненци през 1942 година построява известната постройка. Тя е с шестетажен корпус, палуби, каюти, мачти и капитанска стая. Корабът има даже комин.

За да осъществя концепцията си Пенчо Семов поканил първия габровски проектант Никола Гръблев. Когато го попитали какво най-вече го е затруднило в сградта, той дал отговор: „ Как да вкарам всички комини в един – в комина на парахода “. Сградата и до през днешния ден е един от шедьоврите на архитектурното ни строителство кацнала измежду зелените дървета в кваратал „ Дядо Дянко “.

Друго архитектурно украшение на Никола Гръблев е четириетажната вила на Пенчо Семов строена от 1928 до 1933 година Някога била известна с езерото, в което плували лодки, с цветни алеи украсени с цветя доставяни от Европа. Българският Рокфелер завещава постройката за старопиталище, само че волята му не е изпълнена. Днес тя е на незнаен притежател. Архитект Гръблев проектира този дребен замък, на покрива на който е склуптурната творба „ Ангелът със стареца и старицата “, дело на Йосиф Шквара.

Сградите на проектант Никола Гръблев в Габрово и покрайнините се отличават от останалите. Те са над 2000 на брой. Почеркът му проличава във всяка една от тях и надали може да се имитира. Първата вдигната по негов план е електрическата централа „ Грамадата “ до моста „ Игото “, под който се намира паметника на Рачо Ковача в реката.

Никола Гръблев, този невероятен габровец, е роден на 10 ноември 1891 година Когато момчето е на шест години станало огромно наводняване от водите на придошлата река Янтра. Отнася доста къщи край брега, както и остарелия турски мост в центъра. По време на нещастието татко му се върнал да прибере пари и някои скъпи бумаги, само че буйните води го отнасят и той умира. Семейството на бъдещия проектант остава без дом. Майка му - сама с четири деца.

Никола Гръблев учи в Априловската гимназия, където му преподава огромния художник Недялко Каранешев – приключил изящни изкуства във Флоренция. Вероятно той насочва ученика си към архитектурата, само че и живописта. След време Никола Гръблев колекционира живописни платна.

По това време Габрово постоянно е посещаван от български акварелисти, които намирали меценати за творчеството си. Сред художниците са Константин Щъркелов, Петър Морозов, Йордан Гешев. Тъкмо Гръблев им дава пари за бои, платна и рамки. Плащал наем на читалищния салон, където габровци можели да видят изложбата. Срещу този жест желал от създателя по няколко картини, които самичък си избирал. Така направил богата сбирка от произведения на едни от най-известните български художници. Сред другите му недостатъци е и филателията. Притежавал сбирка от редки и скъпи марки.

В младите му години ориста води младия мъж в Лозана, само че скоро се завръща, с цел да взе участие във Балканската война в 8-мо артилерийско поделение, а след това и в Първата международна война като запасен офицер.
Записва се да следва инженерство със компетентност „ Архитектура “ във Висшето техническо учебно заведение на Прага. Дипломира се през 1925 година Защитава дипломна работа – „ Габровската градска община “. Това съставлява план за пет етажна постройка, която трябвало да се издигне на канара в центъра на родния му град, където се намирал турския конак, планът остава неосъществен.

Арх. Никола Гръблев се връща у нас и се хваща за работа. Основава лична компания „ Архитектурно-строително бюро арх. Никола Гръблев – Габрово “, което съществува до 1948 година Този надарен габровец проектира учебни заведения, жилища, предприятия, хижи, вили, хотели. Работи независимо. Разширява и преустройва 34 заводи в Габрово и близките градове като измежду известните са: „ Братя Ив. Калпазанови, „ Принц Кирил “, „ Сан Стефано “, „ Успех “.

Прави плановете на тогавашните хотели „ България “ и „ Балкан “ в централната част на града. Също остарялата градска баня и доста къщи на ул. „ Радецки “ и „ Баждар “. Негово дело е и кинотеатърът „ Майчина грижа “ със Стопанското учебно заведение, същинско архитектурно украшение и монумент на културата, който актуалната власт си разреши да унищожи, с цел да построи търговски център. Проектира и управлява строителството на Механоелектротехническото учебно заведение „ Д-р Василиади “ и Текстилния колеж. Кината „ Балкан “ и „ Кирил и Методий “ са също негово дело. Той е проектант на хотел-ресторанта под Соколския манастир издигнат измежду зеленината на Балкана. Сред непокътнатите публични здания до през днешния ден е тази на „ Червения кръст “.

До 1945 година е един от членовете на Архитектурната камара в София. Член е на Съюза на архитектите в България. Интересно е за какво не проектира нито една постройка в столицата поради огромния му гений.

Работи до късна възраст, самичък признава, че доста обича специалността си, която е смисъл на живота му. „ Човек би трябвало непрестанно да основава нещо за хората “, споделял той.

Една от най-интересните му произведения е неговият личен дом на ул. „ Емануил Манолов “, също къщата на юрист Сокеров, която се намира на бул. „ Априлов “.

Старите габровци описват, че бил огромен майтапчия. Журналистът Петър Проданов в книгата си „ Златните габровци “ написа за шегите, които разменял с другари: „ Веднъж Стефан Хаджистойчев подхванал обичаната си тематика – че взел участие в Първата международна война, че е джентълмен на медал за смелост, че е раняван тежко в главата…И за доказателство сочел огромен белег на челото си.

• Кажи им бе, Кольо – упорствал пред арх. Гръблев – Кажи им, че е правилно!
• Вярно е! – потвърждавал Гръблев – Ама да ви кажа по какъв начин тъкмо е станало

раняването…Преди една офанзива било подредено да се даде на бойците мощна храна за обяд, да им се раздаде суха храна за два дни. Разбързали се комендантите, запретнали ръкави готвачите. Чираците с огромни сатъри почнали да секат месо на пъновете. Кашавар бил и Хаджистойчев. И на него дали огромен сатър. Ама нали бил вързан в ръцете, по този начин пернал един джолан, че кокалът отскочил и го блъснал в челото…Та от там е и белегът… “

Ядосвал се приятеля му Хаджистойчев и сипел цветущи хули. После се успокоявал и започвал да споделя други мемоари от войната, до момента в който арх. Гръблев още веднъж обърнел нещата в смешки. След като изпиел кафето си архитектът още веднъж отивал да чертае плановете си.

Никола Гръблев работи 45 година като проектант и оставя елегантни и уютни здания, с овални форми и изящни елементи. Чрез работата си потвърждава, че архитектурата е изкуство, което може да съживи един град и да му даде характерен и достоверен образ.