Не умираме, докато имаме някаква цел ~ Наталия БЕХТЕРЕВА
Навремето нейният фамозен дядо, физиологът, психиатърът и невропатолог Владимир Бехтерев декларира: „ Смърт няма, господа! ”. Именно той е един от създателите на съветската пробна логика на психиката, създал теорията за безсмъртието на човешката персона. Наталия Петровна Бехтерева (1924 ~ 2008 г.) е родена в Ленинград, а животът и работата й не престават делото на популярния й дядо. Повече от половин век учи най-великата мистерия на мирозданието – човешкия мозък. Именно тя прави извода, че бъдещето съществува даже през днешния ден, а ние можем да го забележим. Бехтерева има вяра, че човек може да откри контакт с висшия разсъдък и с Бог, и да получи нужната информация, само че не всички хора имат тази дарба.
Факторите, които най-често значително повлияват положението на мозъка на здравия човек, са страстите.
При прочувствени разстройства са доста ползотворни разходките, другата двигателна интензивност. Плуването може да стори чудеса с индивида. След водните процедури, ставаш просто различен човек.
Възпитаният баланс от страсти, рационална горделивост и устойчивост – това са най-важните условия за цялостна реализация на гения.
Ако хората бяха здрави и по-малко депресирани и превъзбудени от проблемите си, креативният капацитет на човечеството щеше да бъде доста по-голям. Особено през днешния ден, в ерата на растящия информативен поток.
Често мисля за мозъка по този начин, като че ли той е обособен организъм, като че ли е създание в съществото. Мозъкът самичък се защищава от това да не бъде превзет напълно от отрицателните страсти. Когато разбрах това, се почувствах по този начин, като че ли съм намерила перла.
Още една загадка на мозъка – сънят. Най-голяма мистерия ми се коства самият факт, че спим. Може ли мозъкът да се настрои по този начин, че да не спи? Мисля, че да. Например делфините спят подред с лявото и с дясното си полукълбо – спейки, те будуват. Как бихме могли да си разбираем сънищата с продължение и толкоз други странности? Или пророческите сънища – това е приемане на информация извън, предугаждане на бъдещето или чиста случайност? Аз самата, две седмици преди събитията, видях насън с детайлности гибелта на моята майка. Винаги съм желала за погледна оттатък, зад рамките, да бъда там, където никой не е бил, да схвана какво прави индивида човек.
А знаете ли, че във вашия мозък непрестанно работи детектор на грешките? Той ви припомня – „ не изключи лампата в банята ”, обръща вниманието ви към неверно ваше изявление, предлагайки на други отдели в мозъка да го проучват и да размишляват, какво се крие зад грешката ви – подигравка, неведение, немарливост на бързата тирада или някакво неспокойствие.
Оказва се, че когато някой показа: „ След претърпяното, аз станах напълно различен човек ” – той е напълно прав. Цялата му мозъчна активност се е пренастроила и даже някои центрове са се преместили.
Допускам, че мисълта съществува настрана от мозъка, а той просто я взема от пространството и я прочита. Ние виждаме доста неща, които не сме в положение да разбираем. Срещала съм се с Ванга – тя можеше да прочете предишното, виждаше и бъдещето. Как се случваше това при нея?
Често споделяме, че използваме единствено 5-7 % от мозъчните си кафези. Лично аз, на основа на своите проучвания съм склонна да предположа, че у креативен мислещите умни хора, работят съвсем всичките 100% - не едновременно, а като светлинките на гирляндите по елхата – на групи.
Без цел и свръхзадачи, човешкото битие е лишено от смисъл. Животните раждат, дават живот на ново потомство, след това функционалностите за размножаване угасват и последователно настава гибелта. А ние – ние не умираме, до момента в който имаме някаква цел – да дочакаме внуци и правнуци, да напишем книга, да забележим света. Старостта не съществува и нищо не приключва до тогава, до момента в който сами не го желаяме.
Годините отнасят външността ни, а с възрастта човешката душа последователно се освобождава от обвивката си и се показва в първичния си тип. Няма към този момент нужда да се харесаш на някого, да играеш игри. Говориш каквото мисли и чувстваш, можеш да бъдеш самия себе си. Най-сетне разбираш, че щастието е това, което е през днешния ден и в този момент, което можеш да споделиш с приятелите си, нещо толкоз нежно и толкоз значимо.
Сражаваш се с живота и си мислиш– ето, ще печеля пари, ще си купя жилище, кола, ще се издигна в работата – ще бъда удовлетворен! А запомняш вечно друго – по какъв начин младият ти обичан баща свири на пиано, а ти се носиш под звуците на нежната музика волно и леко като листо напразно.
Източник:
Снимки: prabook.com, you-journal.ru
