Навлизаме в „година 3 с.к.“ – “третата година след коронавируса“.

Навлизаме в „ година 3 с.к. “ – “третата година след ковид “. Да се назове този интервал нова епоха не е пресилено: от отдалечената работа до дълбоките промени в обществото, пандемията прекатурна живота ни, а нанесе и съществени стопански вреди. Това разяснява в собствен разбор особено за 3е-news.net и dir.bg Елиза Ферейра, комисар по въпросите на доближаването и промените, Европейска комисия. Решителните взаимни дейности, които предприехме на европейско ниво, спомогнаха за ограничение на обществените и икономическите вреди и за възстановителния развой. От друга страна, рецесията се отрази доста неравномерно в обособените райони и върху другите прослойки. Дали ще сме очевидци на „ асиметрично възобновяване “? След възобновяване пък ще сме изправени пред друго голямо предизвикателство: прекосяването към екосъобразна стопанска система и общество на знанието. Това е голяма опция – нови браншове, нови работни места, само че не всеки район е подготвен да се възползва от нея. Дали всички ще намерят мястото си в тази нова стопанска система? Това са въпроси, които и самият комисар си задава. До 5% растеж на Брутният вътрешен продукт с помощта на политиките за доближаване до 2023 година Според Осмият отчет за доближаването заетостта нараства, само че районните разлики не престават да са огромни по отношение на тези преди 2008 година. Благодарение на финансирането по линия на политиката на доближаване Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в по-слабо развитите райони се чака да нарасне с до 5 % до 2023 година. Същите вложения са съдействали и за понижаване с 3,5 % на разликата в Брутният вътрешен продукт на глава от популацията сред 10 % най-слабо развити райони и 10 % най-развити райони. Докладът показва комплицирана картина – на обилни през последните десетилетия усъвършенствания в положението на европейските райони и градове, само че и за сегашни компликации и бъдещи провокации. Като цяло доближаването сред районите в източната и тези в останалата част на Съюза бе удивително, само че към момента има обилни разлики. Развитието в тези райони бе подтиквано от ниски разноски и инфраструктурни вложения – които обаче са фактори, които с времето ще понижават. Южна и Югоизточна Европа се нуждаят от удобна среда за нововъведения Нагледен образец са множеството райони със междинни приходи, както и по-слабо развитите райони, изключително в Южна и Югоизточна Европа, които претърпяха дълги интервали на застоялост или условен стопански спад. С цел да се избегнат тези подводни камъни в развиването са нужни целенасочени политики в региона на ръководството и образованието, както и за основаване на удобна за нововъведенията и стопанската активност среда. Ролята на такива вложения е основна, изключително в вероятност и от позиция на прехода към екосъобразна стопанска система и цифровизация. Новата стопанска система носи редица преимущества – нови работни места, по-конкурентоспособни предприятия и модернизиран достъп до услуги. От друга страна се следи разделяне във връзка с нововъведенията: напредналите региони се развиват ускорено, а по-слабо развитите райони и районите със междинни приходи изостават по отношение на междинното за Европейски Съюз ниво. По-слабо развитите райони изостават в прехода към екосъобразна стопанска система Подобно разделяне е налице и във връзка с прехода към екосъобразна стопанска система: заради икономическата си специализация пътят на някои райони за реализиране на индиферентност във връзка с климата е много по-дълъг от този при други. Всичко това протича в подтекста на безмълвна, само че неотменима наклонност – застаряване (и постоянно - намаляване) на популацията. В съвсем всички райони броят на децата, юношите и трудоспособните възрастни понижава, а броят на хората на възраст 65 и повече години бързо нараства. Тази наклонност продължава и има съществени последствия за просветителната система, пазара на труда, пенсионната система и опазването на здравето. През 2020 година 34 % от популацията на Европейски Съюз се е намирало в район с намаляващо население. Очаква се през 2040 година 51 % от популацията да живее в район с намаляващо население. Без подобаваща политика има заплаха всички тези преобразувания – цифрови, екологични, демографски – да породят нови териториални и обществени разделения. Европа не може да си разреши да загърби някои места. Според мен, с цел да бъде преходът от изгода за всички, е належащо да се работи в три съществени посоки. Първо, от решаващо значение е нивото на вложенията. Това е предизвикателство, защото обществените вложения към момента са по-малко от тези в интервала преди 2008 година В сложните времена на последното десетилетие вложенията за доближаване получават все по-голямо, а от време на време – и главно, значение. Делът на политиката на доближаване в общите обществени вложения е повишен от 34 % за програмния интервал 2007—2013 година на 52 % за програмния интервал 2014—2020 г. Регионите ще разполагат с невиждан финансов запас идващите години За идващите години пък в отговор на рецесията с Коронавирус разполагаме с невиждани финансови средства – механизма за възобновяване и резистентност и политиката на доближаване. Нужни са общи старания в интерес на европейските райони. Второ, би трябвало още веднъж да стартираме да отчитаме какво е въздействието на дадена политика върху даден регион. Въздействието на всички политики – хоризонтални политики, принадлежности за възобновяване – има географски аспект, който не можем да подценяваме. Сама по себе си политиката на доближаване не може да докара до сближение на стопанските системи и обществата. Регионалният аспект на въздействието би трябвало да се регистрира в останалите европейски и национални политики. С други думи, във всички съответни области на политика би трябвало да бъде заложен принцип за изследване на районния аспект на въздействието и за „ недопускане на негативно отражение върху доближаването “. Твърде дълго при политическите решения с огромно отражение географският аспект бе пренебрегнат. Цената на този метод се заплаща от нашите стопански системи, обществена конструкция и демократични системи. Време е за нов метод. Трето, би трябвало да се ускори многостепенното ръководство. Местните политики се нуждаят от локални сътрудници. Между самите управнически нива би трябвало да има дух на съдействие, с цел да се засилят управническите механизми, да се внедряват най-хубавите практики, да се популяризират нововъведенията, а политиките да бъдат съобразявани с съответните условия. Политиката на доближаване дава рамката за съчетание на всички тези детайли при подобаващ териториален мащаб. " Осмият отчет за доближаването е скъп материал за размисъл за политическите дейци, заинтригуваните страни и гражданското общество ", разяснява Елиза Ферейра. " Как можем да се уверим, че при прехода към екосъобразна стопанска система, цифровизация и нова демографска парадигма нито едно географско място няма да бъде пренебрегнато и изоставено? Отговорите на този въпрос, които би трябвало да открием дружно, ще дефинират образа на Европа за десетилетия напред, " добави Ферейра. Нека 2022 година да бъде година 1 с.к. – началото на епоха на доближаване с съответно измерение, акцентира еврокомисарят по доближаване и промени, особено за 3е-news.net и dir.bg. Повече за новия осми отчет за доближаването може да прочетете. Въпроси и отговори по какъв начин ще стопим разликите сред районите до 2050 година може да видите.