Навършват се 25 години от една от паметните дати в

Навършват се 25 години от една от паметните дати в българския политически живот – 4 февруари 1997 година Масови митинги поради несправянето на държавното управление с редица рецесии карат премиера Жан Виденов да подаде оставка в края на 1996 година

Властта минава в ръцете на президента Жельо Желев едвам няколко дни преди да съобщи поста на своя правоприемник Петър Стоянов. Парламентарната рулетка отрежда Българска социалистическа партия още веднъж да получи мандат за сформиране на държавно управление. Президентът Желев обаче отхвърля да го връчи на претендента им за министър председател Николай Добрев. Тази обстановка изправя идващия президент пред сложна задача. Стоянов въпреки всичко извършва задължението си по Конституция, само че в първото си послание моли социалистите да го върнат неосъществен. Българска социалистическа партия се преценява, а Добрев връща мандата.

Президентът назначава служебно държавно управление отпред със Стефан Софиянски, което разкрива мащабите на икономическата злополука, пази националната валута, договаряйки се за основаването на Валутен ръб, подава и поръчка за участие на България в НАТО. И всичко това за едвам няколко месеца до изборите през април същата година, извоювани с цялостно болшинство от Обединените демократични сили.

Петър Стоянов е определен за президент на България на 3 ноември 1996 година, само че встъпва в служба на 22 януари 1997 година Това е един от най-драматичните интервали в актуалната ни история. Правителството на Българска социалистическа партия отхвърля да прави промени, икономическата обстановка се утежнява трагично, хиперинфлацията „ изяжда заплатите “ и спестяванията на хората, страната изостава внезапно спрямо „ отличниците “ в Източна Европа – Чехия, Полша и Унгария. Започват всеобщи митинги, които бързо обгръщат всички огромни градове, напрежението ескалира рисково – на 10 януари протестиращите атакуват Парламента. Правителството на Жан Виденов подава оставка, Парламентът на практика се саморазпуска, напомнят трагичните събития от уеб страницата на президента Петър Стоянов - www.petarstoyanov.com в материал, озаглавен " 4 февруари 1997 година – по какъв начин бе позволена политическата рецесия ".



Веднага след встъпването си в служба, според Конституцията, президентът е задължен още веднъж да даде мандат за сформиране на държавно управление на Българска социалистическа партия, като най-голяма политическа мощ, само че съставянето на второ държавно управление на някогашните комунисти би могло да докара до непредвидими последствия, даже до революция – новият водач на партията Георги Първанов и претендентът за министър-председател Николай Добрев до оставката на Жан Виденов са били негови заместник-председатели и носят директна виновност за рецесията в страната.

На 28 януари Президентът, длъжен от Конституцията, дава подобен мандат, само че обществено приканва няколко пъти Българска социалистическа партия да се откаже от съставянето на второ държавно управление.

Въпреки това на 4 февруари 1997 година в 11.50 часа Георги Първанов и Николай Добрев носят на „ Дондуков “ 2 директория със състава на новия кабинет, с министър-председател Николай Добрев. Българска социалистическа партия освен, че не се отхвърлят – Българска социалистическа партия желаят съставянето на второ държавно управление. Съгласно Конституцията, вземе ли тази директория, Президентът е задължен да я внесе в Народното събрание, където социалистите имат безусловно болшинство. Петър Стоянов отхвърля да вземе досието и привиква неотложно Консултативен съвет за национална сигурност. По време на Съвета социалистите са принудени да се откажат от мандата и в 18.50 вечерта Президентът афишира това.

Така се отваря пътят за предварителни парламентарни избори, извоювани от Съюз на демократичните сили.

Ето какво споделя Петър Стоянов в изявление, обещано на Йордан Василев за книга 1 на
„ Това се случи пред очите ми “:

„ Това беше един от най-тежките моменти в живота ми. Хората бяха на улицата към месец, бяха изтощени и изнервени и даже озлобени от отхвърли на Българска социалистическа партия да слезе от властта. Това беше реакция освен против кабинета на Жан Виденов. Това беше реакция и против всичките тези 45 години на позорен комунизъм в България. Беше нашата закъсняла Пражка пролет. Всеки ден ходех при хората и знаех, че единствено една искра е задоволителна, с цел да се стигне до непредвидими последствия. Представяш ли си, в случай че един подбудител кажеше пред студентите на Орлов мост, че полицията бие техни сътрудници в Пловдив или Дупница, какво можеше да стане? Или в случай че някой запалеше кола, или хвърлеше камък против витрина – бяхме на ръба на революция. Ако Българска социалистическа партия бе съставила ново държавно управление, тъкмо това можеше да се случи.

Много пъти съм си мислил дали някой не е желал тъкмо този сюжет. Страна, хвърлена в безпорядък и отдалечаваща се от НАТО и Европейски Съюз за десетилетия, а може би вечно, както в този момент това се случва с някои страни от някогашна Югославия. Затова откровено се надявах в Българска социалистическа партия да проявят разсъдък и да се откажат от мандата, да не помнят концепциите си за съдружно държавно управление, просто да си отидат от властта. И когато на 4 февруари сутринта ми връчиха досието с новия министър-председател и министрите, бях твърдо решен да не позволи съставянето на нов кабинет. Отказах да взема досието, като съзнавах, че върша крачка към нарушение на Конституцията. Ако я бях взел, трябваше да я внеса в Народното събрание за гласоподаване – при безспорното болшинство на Българска социалистическа партия. Но към този момент бях сигурен каква ще е реакцията на хилядите протестиращи и какви могат да бъдат последствията за България. Затова я отхвърлих с ясно схващане за всичко, което може да последва и в единия, и в другия случай.



Днес настойчиво се стартира тезата, че Първанов и Добрев носели две папки: едната с новия кабинет, а другата – празна. Освен че няма нищо общо с истината, тази теза е и смешна до безсмислица. Ако беше по този начин, не е ли явно, че щях да предпочета празната директория, с отвод от мандата и да изляза неотложно с нея пред хилядите хора, които бяха обкръжили постройката на „ Дондуков “ 2, да размахам досието и да им кажа: „ Вие победихте, Българска социалистическа партия преди малко се отхвърли от властта. “ Само че аз не можах да произнеса тази фраза на 4 февруари в 12.00 часа, тъй като, уви, празна директория нямаше.

Българска социалистическа партия искаше да сформира второ държавно управление. Следващите часове бяха най-напрегнати в живота ми. Тогава взех решение да свикам Консултативния съвет за национална сигурност като последно средство, с цел да бъде принудена Българска социалистическа партия да се откаже от мандата. "

" Най-лесното, което би могъл да направи Петър Стоянов, е да каже: „ Аз изпълних своя дълг, предизвестих ви няколко пъти да се откажете от мандата, само че вие не го сторихте, дано на вашата съвест да тежи развиването на събитията оттук насетне. “ И като Пилат Понтийски да внесе досието със състава на новия Министерски съвет в Народното събрание. Президентът Стоянов отхвърля да вземе досието ", написа Йордан Василев в книгата си " Това се случи пред очите ми ".

И продължава: " Новоизбраният президент на България сигурно в този миг е изживявал едни от най-драматичните мигове в живота си. Ако бе взел прословутата директория и я бе внесъл за гласоподаване в Народното събрание, и аз като участник в събитията от това време зная какво би могло да се случи. И тук съм склонен с Петьо – гражданската война бе напълно действителна.

Затова привиква Консултативния съвет по национална сигурност – там по закон вземат участие водачите на всички парламентарно показани политически сили, министър-председателят, ръководителят на Народното събрание, министрите на защитата, външните и вътрешните работи, както и министърът на финансите. И за шанс на младия президент и на разтърсваната от недоволства страна, сериозният миг, който можеше да взриви обстановката, е преодолян, събитията намират кротичък излаз.

Както по-късно ми сподели Петър Стоянов, до щастливата развръзка се е стигнало основно поради заплахата, че всеки миг на улицата може да си стигне до необратими, кървави събития.

Съвещанието стартира. Първият, на който президентът дава думата, е основният секретар на Министерство на вътрешните работи Ламбов. Независимо от принадлежността си към Българска социалистическа партия, той прави доста справедлив отчет за обстановката. А тя е доста по-взривоопасна, в сравнение с си показват множеството политически водачи. Заключението на Ламбов е изрично – единствено една искра е задоволителна, с цел да пламне цялата страна.

„ Имахме отмора и отвън протокола им споделих, и то много внезапно, че не могат да си играят на политика, без да поемат отговорност. В България нямаше държавно управление – Жан Виденов към този момент си бе подал оставка, на процедура нямаше и парламент – след събитията от 10 януари работата му бе изцяло блокирана. Единствената работеща институция бе президентът и цялата отговорност за протичащото се лежеше върху мен. Казах още на водачите на Българска социалистическа партия, че в случай че не желаят да се откажат от мандата, да излязат през парадния вход и да обяснят това на протестиращите, тъй като преди този момент им осигурих достъп до президентството през задния вход, който е до „ Шератон “.

Останалите членове на Консултативния съвет очевидно разбираха изключителната съвестност на ситуацията и също упорстваха пред представителите на Българска социалистическа партия да се откажат от мандата. Какви вероятни сюжети са обсъждали Г. Първанов, Н. Добрев и министър-председателят в оставка Жан Виденов не знам, само че мисля, че тъкмо по време на Консултативния съвет се пречупи желанието им да упорстват за втори кабинет на Българска социалистическа партия.

Когато това се разбра от останалите участници в съвета, настъпи всеобщо облекчение. И с цел да не пропуснем този толкоз значим миг, персонално аз предложих да излезем с декларация или умозаключение, в което да обявим, че в тази борба няма спечелили и победени. Смисълът беше да не слагаме представителите на Българска социалистическа партия в ъгъла, с цел да не се откажат от преди малко декларираното предпочитание за отвод от мандат. “



На 4 февруари в 18.50 часа Петър Стоянов излиза на площада пред президентството и афишира пред хилядите хора, стояли на студа повече от месец, че рецесията е свършила и Българска социалистическа партия се е отказала от властта и че през април ще има предварителни избори.

Това е истината, а не митологията към „ връщането на мандата “ от Българска социалистическа партия. Съвършено правилно е – и това би трябвало да се признае на младите водачи Първанов и Добрев, дружно с премиера в оставка Виденов – в последния миг се отхвърлиха от мандата, тъй като осъзнаха, че събития са необратими, че обстановката в страната излиза от надзор. Като познавам нравите на тяхната партия, и за това се желае кураж. Но да се твърди, че с помощта на тяхното възприятие за национална отговорност се дължи решаването на рецесията, е освен неистина, само че и цинично изопачение на историята.

Решаващата роля за благоразумния излаз от политическата рецесия, която завърши на 4 февруари, по право принадлежи на Петър Стоянов и, несъмнено, на хилядите български жители, излезли по улиците с искане Българска социалистическа партия да напусне властта. Малцинството на парламентарната съпротива видя и безпогрешно усети, че България към този момент има освен собствен същински президент, само че и своя същински водач. Лидер от напълно нов вид, с градски нрав, осведоменост, политическа проницателност, талантлив от природата да бъде безапелационен в причините си, да поддържа връзка свободно както с идейни другари, по този начин и с идеологическите си съперници. Още на 4 февруари младият, преди малко встъпил в служба български президент извърши даденото пред всички заричане: че ще бъде президент на всички българи.

Не желая да си помисля какво би се случило, в случай че у него бе надвил юристът, в случай че бе взел досието с Министерския съвет и я бе внесъл в Народното събрание за гласоподаване. Българска социалистическа партия щеше да сформира втори кабинет, реакцията на протестиращите български жители можеше да е непредвидима, България нямаше да подаде молба за участие в НАТО (направи го по гледище на президента служебният кабинет на Стефан Софиянски), а участието ни в Европейски Съюз можеше да се отсрочи Бог знае докога. "

В същия ден, 4 февруари, президентът Петър Стоянов прави изказване, отпечатано във вестник „ Демокрация “:

„ Днес парламентарно показаните политически сили в границите на Консултативния съвет за национална сигурност стигнаха до едно историческо решение. Никога в България ситуацията не е била толкоз трагична. Никога не сме били по-близо до сериозна политическа рецесия.

Ето за какво аз благодаря на парламентарно показаните политически сили за това, че реализираха единодушие върху главното. Да бъдат създадени предварителни парламентарни избори във втората десетдневка на април, като всяка една от тях направи своя жест – отвод от мандат за сформиране на държавно управление в границите на този парламент. Схващам доста добре, че с този отвод от мандат извънредно огромна отговорност пада върху мен като човек, който ще би трябвало да назначава длъжностен кабинет, който ще би трябвало да ръководи България през идващите два до три месеца. Използвам този случай, с цел да заявя, че фабриката за илюзии в България към този момент би трябвало да бъде затворена… Очакват ни доста, доста трудности… “