Живеем ли в ерата на антропоцена?
Научен панел отхвърли предлагането за публично оповестяване на началото на нова геоложка епоха, наречена антропоцен, която ще отразява резултатите от човешката активност на планетата. В гласуването, което завърши в понеделник вечер (04/03), учените отхвърлиха предлагането, което би отбелязало началото на антропоцена в средата на 20-ти век, когато международната търговия, тестването на нуклеарни оръжия и необузданото ползване на изкопаеми горива се трансформираха коренно.
Членовете на Подкомисията по кватернерна стратиграфия
– групата от учени, виновни за очертаването на последните 2,6 милиона години геоложка история – се съгласиха, че хората са трансформирали климата и са изложили на риск екосистемите. Повечето обаче твърдяха, че с цел да се класира за влизане в геоложката времева канара, антропоценът би трябвало да се дефинира по друг метод.
„ Това допуска, че измененията, засягащи планетата, са се появили ненадейно по време на моя живот “, сподели Филип Гибард, геолог от университета в Кеймбридж, който гласоподава срещу предлагането. „ Но в действителност хората въздействат на естествената среда от 40 000 години. “
В изказване работната група сподели, че има „ няколко въпроса за разрешаване във връзка с валидността на вота и събитията към него “. Позовавайки се на настоящото наблюдаване на процеса на гласоподаване, членовете на работната група отхвърлиха да разяснят своите опасения. Въпреки това групата съобщи, че ще продължи да поддържа своето предложение за антропоцен.
„ Предоставихме задоволително доказателства, че скоростта, с която хората въздействат върху планетата,
се е нараснала трагично “, сподели Франсин Маккарти, професор по геонауки в университета Брок в Онтарио. „ Трудно е да се разбере по какъв начин някой, който се вглежда в науката, може да каже, че в средата на 20-ти век не е имало голяма повратна точка “, сподели той.
Въпреки че художници, деятели и учени употребяват термина „ антропоцен “ от десетилетия, дебатът за неговото геоложко определение стартира през 2009 година, когато организацията, която следи хронологията на Земята от 4,6 милиарда години, сътвори работна група за следствие на тази доктрина.
В своето проучване научният екип разпознава повече от 100 разнообразни знака
за това по какъв начин човешките действия са оставили отпечатък върху геоложките записи на Земята. Въздушните мехурчета в антарктическия лед демонстрират възходяща централизация на въглероден диоксид в атмосферата. Поленовите зърна на дъното на езерата документират по какъв начин покачващите се световни температури са трансформирали състава на горите. Поредица от изцяло нови субстанции – микропластмаси, боклуци от мините, кости от неестествено огромни пилета – са открити в съвсем всяко кътче на планетата.
Въпреки че въздействието на човешките действия върху околната среда обгръща хилядолетия, броят и мащабът на тези индикатори се усилва фрапантно към 1950 година, заключава работната група. Въпреки че тези промени са се развили в геоложки интервал от време, изследванията демонстрират, че резултатът им ще бъде дългогодишен. Дори хората да изчезнат на следващия ден, ще са нужни десетки хиляди години, с цел да се върнат концентрациите на въглерод в атмосферата до прединдустриалните равнища. Това би означавало, че климатът и екосистемите от епохата на холоцена – почнала преди 11 700 години в края на последния ледников интервал – ще изчезнат вечно.
В публично предложение, показано през октомври, работната група предложи да се дефинира началото на антропоцена през 1952 година, когато първият тест на термоядрена бомба на Съединените щати освободи облак от радиоактивен плутоний, който обиколи земното кълбо.
Едно канадско езеро, чиито седименти съдържат записи от хиляди години човешка история, може да послужи като алегорична насочна точка на новата епоха.
Според разпоредбите на геоложкото отчитане на времето, откривателите не могат да създадат друго предложение за антропоцена минимум 10 години. Но това не значи, че антропоценът няма място в геоложките проучвания, сподели Гибард. Той се аргументира в интерес на определянето на антропоцена като геоложко събитие – термин, който разказва феномени, разрастващи се на доста места по друго време. Ученият означи, че събитие от антропоцена е не по-малко значимо от една епоха. Други събития в геоложката история включват неочакваното увеличение на кислорода в земната атмосфера преди 2,4 милиона години и изобилието от биоразнообразие, довело до доста модерни скотски линии.
„ Работата, която екипът свърши, е изключителна “, сподели Гибард. „ Не би трябвало да отива напразно. Просто би трябвало да се употребява по друг метод, това е всичко. “
Източник: Washington Post / Превод:SafeNews
Oще вести четете в категория Свят
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News
