За 10 години са изчезнали близо милион души в работоспособна възраст
Националният статистически институт разгласява през днешния ден експресни (първични) данни от извършеното броене на популацията на страната през интервала септември-октомври 2021 година. Те демонстрират по-лоша картина от предстоящата - популацията на България се е стопило с максимален ритъм в новата си история, като за интервала от предходното броене преди 10 години страната губи 844 000 души. Това връща България на равнища от преди 80-90 години, което разумно слага въпроса по какъв начин се отразява този спад на стопанската система. Попитахме това икономиста от " Института за пазарна стопанска система " Адриан Николов:
Господин Николов, експресните данни от преброяването демонстрират, че страната е изгубила най-голямо количество население в новата си история. До какви забележими и невидими стопански проблеми води и ще докара това?
А.Н: На процедура съгласно експресната оценка на Национален статистически институт популацията на България се връща на нивата си сред двете преброявания през 30-те и 40-те години на ХХ век. Свиването на популацията единствено по себе си е важен стопански проблем, защото лимитира опциите за разширение на пазара на труда и привличане на нови вложения, за които може да се окаже, че просто липсват служащи. По-големият проблем е обаче смяната в салдото на популацията - сред преброяванията през 2011 и 2021 година са " изчезнали " близо милион души в работоспособна възраст, което основава сериозен напън за повишение на продуктивността на труда. Това от своя страна изисква съществени вложения в капитал и механизиране на от ден на ден производства, само че и възстановяване на квалификациите и уменията на популацията.
С други думи, ще би трябвало да се учим да вършим повече с по-малко хора, което естествено ще мести фокуса на стопанската система, и изключително на преправянето към по-капиталоемки действия, което от своя страна може да се отрази благотворно и на приходите на работещите. Положителното е, че с изключение на в обстановка на сериозна рецесия работни места ще има за всички искащи, които разполагат с базови умения и предпочитание за акомодация. Ефект от по-малкото население ще е и повишението на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, защото броят на хората, на които се дели Брутният вътрешен продукт понижава доста - по този метод ще се сближим и най-малко малко до средноевропейските стойности на индикатора. Това не значи, несъмнено, че действително сме забогатели - преброяването просто открива действителното положение на популацията, което до момента е било надценявано с съвсем 400 хиляди души.
Адриан Николов, икономист в "Института за пазарна стопанска система "
Има ли икономическо пояснение на фрапантния спад в популацията на страната?
А.Н. Според Национален статистически институт има условен баланс сред резултата на естествените и механичните процеси върху спада на популацията, като икономическата обстановка въздейства и върху двете. При механичното придвижване търсенето на реализация и по-висок стандарт на живот в Западна Европа и Съединени американски щати играе водеща роля, като тук не трябва да подминаваме и " официализирането " на огромен брой български преселници в Обединеното Кралство след Брекзит. Същевременно България надалеч не е магнит за стопански мигранти, което значи че миграционните процеси имат най-вече отрицателни последици за общия брой на популацията. При естествения приръст пък несигурната икономическа обстановка, ниските приходи и слабото показване на пазара на труда при започване на предишното десетилетие несъмнено се отразяват на решенията на мнозина да имат деца (или пък повече от едно).
Какво демонстрират вътрешномиграционните трендове - някои области губят до 1/4 от популацията, единствено София записва растеж?
А.Н. Спадът с 1/4 - 1/5 в доста от областите, изключително в Северна България, беше регистриран още от оценките на популацията преди преброяването - т.е., тук изненади няма. Подценяването на популацията на София също беше предстоящо, поради слабата мотивация за смяната на непрекъснатите адреси. Тази динамичност обаче ще се отрази на измеренията на районните неравенства в страната, защото популацията съвсем постоянно е " знаменателят " на сравнителните знаци. Така да вземем за пример ще се свие разликата в брутния вътрешен артикул на човек от популацията сред столицата и идващите области, защото популацията, на което се разделя общият размер на Брутният вътрешен продукт пораства в София, само че понижава в останалите. Аналогично най-вероятно ще се окаже, че заетостта на дейното население е подценена поради огромния спад в броя на популацията в групата 18-65 години.
WSJ: Пандемията даде вяра на страната с най-бързо намаляващо население - България
Нетната миграция към страната е позитивна за първи път от десетилетие
Демографските процеси директно засягат пенсионната система, в това време държавното управление гласи промяна в нея. С какво би трябвало да се съобрази предвид на новите данни?
А.Н. Отдавна се приказва, че все по-високите пенсиите на от ден на ден пенсионери се заплащат от все по-малко работещи (което, несъмнено, значи и неизбежно допълнение на средствата за пенсионни заплащания от държавния бюджет; приходите от осигуровки в никакъв случай не стигат). Този проблем има, най-общо, три решения - покачване на пенсионната възраст, което се случва и сега гладко, само че може би ще се наложи по-рязко, повишение на осигурителните вноски и по-плавен растеж на пенсиите. Нито повдигането на осигурителната тежест, нито задържането на пенсионерите в беднотия, явно, не са изключително мечтани.
По тази причина фокусът на държавната политика би трябвало да бъде не толкоз върху преразпределянето на съществуващите богатства през пенсионната система, а основаването на повече богатства - по-производителна стопанска система би означавала и по-високи осигурителни заплащания без действително повишение на осигурителната тежест. От значение е и подобряването на здравната грижа, изключително в областта на предварителната защита, която да разреши на повече хора да работят и след достигането на пенсионната си възраст и по този начин да допълват прихода си.
Половината от спада се дължи не на миграцията, а на ниската раждаемост. Вероятно политиците ще заговорят за финансови тласъци за раждаемостта - могат ли те в действителност да я поддържат и има ли страна в света, където сходна система работи? Кои са работещите стопански тласъци / ограничения за поощряване на раждаемостта?
А.Н. Има някои образци даже в Източна Европа (Полша, Унгария), където се твърди че сходни политики реализират успех; по моему за оповестяване на дълготраен демографски триумф са нужни не години, а десетилетия, тъй че е рано да се каже дали техните модели реализират устойчиви резултати. Най-често срещаните подходи са даването на данъчни облекчения или директни заплащания към новите родители. Иначе, че България мъчно може да се приказва за доста разширение на майчинството, което и през днешния ден е измежду най-щедрите в Европа - явно казусът пред майките не е в това.
Ако би трябвало да избираме сред двете други възможности, сякаш данъчните облекчения са за предпочитане пред директните заплащания, макар че те са ориентирани единствено към работещите, а и усложняват данъчния модел. Но, както към този момент показах, най-хубавото и трайно решение би било просто достигането до по-стабилна икономическа обстановка и трайно повишение на благосъстоянието на семействата.
Господин Николов, експресните данни от преброяването демонстрират, че страната е изгубила най-голямо количество население в новата си история. До какви забележими и невидими стопански проблеми води и ще докара това?
А.Н: На процедура съгласно експресната оценка на Национален статистически институт популацията на България се връща на нивата си сред двете преброявания през 30-те и 40-те години на ХХ век. Свиването на популацията единствено по себе си е важен стопански проблем, защото лимитира опциите за разширение на пазара на труда и привличане на нови вложения, за които може да се окаже, че просто липсват служащи. По-големият проблем е обаче смяната в салдото на популацията - сред преброяванията през 2011 и 2021 година са " изчезнали " близо милион души в работоспособна възраст, което основава сериозен напън за повишение на продуктивността на труда. Това от своя страна изисква съществени вложения в капитал и механизиране на от ден на ден производства, само че и възстановяване на квалификациите и уменията на популацията.
С други думи, ще би трябвало да се учим да вършим повече с по-малко хора, което естествено ще мести фокуса на стопанската система, и изключително на преправянето към по-капиталоемки действия, което от своя страна може да се отрази благотворно и на приходите на работещите. Положителното е, че с изключение на в обстановка на сериозна рецесия работни места ще има за всички искащи, които разполагат с базови умения и предпочитание за акомодация. Ефект от по-малкото население ще е и повишението на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, защото броят на хората, на които се дели Брутният вътрешен продукт понижава доста - по този метод ще се сближим и най-малко малко до средноевропейските стойности на индикатора. Това не значи, несъмнено, че действително сме забогатели - преброяването просто открива действителното положение на популацията, което до момента е било надценявано с съвсем 400 хиляди души.
Адриан Николов, икономист в "Института за пазарна стопанска система "
Има ли икономическо пояснение на фрапантния спад в популацията на страната?
А.Н. Според Национален статистически институт има условен баланс сред резултата на естествените и механичните процеси върху спада на популацията, като икономическата обстановка въздейства и върху двете. При механичното придвижване търсенето на реализация и по-висок стандарт на живот в Западна Европа и Съединени американски щати играе водеща роля, като тук не трябва да подминаваме и " официализирането " на огромен брой български преселници в Обединеното Кралство след Брекзит. Същевременно България надалеч не е магнит за стопански мигранти, което значи че миграционните процеси имат най-вече отрицателни последици за общия брой на популацията. При естествения приръст пък несигурната икономическа обстановка, ниските приходи и слабото показване на пазара на труда при започване на предишното десетилетие несъмнено се отразяват на решенията на мнозина да имат деца (или пък повече от едно).
Какво демонстрират вътрешномиграционните трендове - някои области губят до 1/4 от популацията, единствено София записва растеж?
А.Н. Спадът с 1/4 - 1/5 в доста от областите, изключително в Северна България, беше регистриран още от оценките на популацията преди преброяването - т.е., тук изненади няма. Подценяването на популацията на София също беше предстоящо, поради слабата мотивация за смяната на непрекъснатите адреси. Тази динамичност обаче ще се отрази на измеренията на районните неравенства в страната, защото популацията съвсем постоянно е " знаменателят " на сравнителните знаци. Така да вземем за пример ще се свие разликата в брутния вътрешен артикул на човек от популацията сред столицата и идващите области, защото популацията, на което се разделя общият размер на Брутният вътрешен продукт пораства в София, само че понижава в останалите. Аналогично най-вероятно ще се окаже, че заетостта на дейното население е подценена поради огромния спад в броя на популацията в групата 18-65 години.
WSJ: Пандемията даде вяра на страната с най-бързо намаляващо население - България
Нетната миграция към страната е позитивна за първи път от десетилетие
Демографските процеси директно засягат пенсионната система, в това време държавното управление гласи промяна в нея. С какво би трябвало да се съобрази предвид на новите данни?
А.Н. Отдавна се приказва, че все по-високите пенсиите на от ден на ден пенсионери се заплащат от все по-малко работещи (което, несъмнено, значи и неизбежно допълнение на средствата за пенсионни заплащания от държавния бюджет; приходите от осигуровки в никакъв случай не стигат). Този проблем има, най-общо, три решения - покачване на пенсионната възраст, което се случва и сега гладко, само че може би ще се наложи по-рязко, повишение на осигурителните вноски и по-плавен растеж на пенсиите. Нито повдигането на осигурителната тежест, нито задържането на пенсионерите в беднотия, явно, не са изключително мечтани.
По тази причина фокусът на държавната политика би трябвало да бъде не толкоз върху преразпределянето на съществуващите богатства през пенсионната система, а основаването на повече богатства - по-производителна стопанска система би означавала и по-високи осигурителни заплащания без действително повишение на осигурителната тежест. От значение е и подобряването на здравната грижа, изключително в областта на предварителната защита, която да разреши на повече хора да работят и след достигането на пенсионната си възраст и по този начин да допълват прихода си.
Половината от спада се дължи не на миграцията, а на ниската раждаемост. Вероятно политиците ще заговорят за финансови тласъци за раждаемостта - могат ли те в действителност да я поддържат и има ли страна в света, където сходна система работи? Кои са работещите стопански тласъци / ограничения за поощряване на раждаемостта?
А.Н. Има някои образци даже в Източна Европа (Полша, Унгария), където се твърди че сходни политики реализират успех; по моему за оповестяване на дълготраен демографски триумф са нужни не години, а десетилетия, тъй че е рано да се каже дали техните модели реализират устойчиви резултати. Най-често срещаните подходи са даването на данъчни облекчения или директни заплащания към новите родители. Иначе, че България мъчно може да се приказва за доста разширение на майчинството, което и през днешния ден е измежду най-щедрите в Европа - явно казусът пред майките не е в това.
Ако би трябвало да избираме сред двете други възможности, сякаш данъчните облекчения са за предпочитане пред директните заплащания, макар че те са ориентирани единствено към работещите, а и усложняват данъчния модел. Но, както към този момент показах, най-хубавото и трайно решение би било просто достигането до по-стабилна икономическа обстановка и трайно повишение на благосъстоянието на семействата.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ