Националният природонаучен музей на БАН ще отбележи 130-годишнината си с тържествено събрание
Националният природонаучен музей на Българска академия на науките /НПМ-БАН/ ще означи през днешния ден своята 130-годишнина с тържествено заседание от 16.00 часа в зала "Марин Дринов " на Българска академия на науките, оповестиха от пресцентъра на Академията.
Основан през 1889 година, когато княз Фердинанд показва своите сбирки от препарирани птици, бозайници и пеперуди, през днешния ден музеят е най-богатият от природонаучните музеи на Балканския полуостров с съвсем милион и половина музейни единици - мостри от международното естествено завещание.
При преструктурирането на Българската академия на науките през 1947 година музеят е сред първите институции, които влизат в състава на академията, а три от университетските институти - Зоологически, Ботанически и Геологически, се основават на негова основа. Като научна институция в състава на Българска академия на науките, музеят е единствен или главен проучвателен център за България в региона на биоспелеологията и изследването на прилепната фауна, ентомологията, херпетологията, палеонтологията на гръбначните животни, археозоологията и опазването на фауната.
Учените от музея са измежду основателите на редица научни посоки у нас - ентомология, аранеология /науката за паяците/, акарология /сухоземни акари/, ихтиология, херпетология, орнитология и палеоорнитология, биоспелеология, палеонтология и еволюция на неогенската мегафауна. Безспорен теоретичен принос със международно значение са проучванията на зоолозите, палеонтолозите и ботаниците от НПМ-БАН, довели до откриването и описването на към 350 нови за науката таксони на модерни и изкопаеми безгръбначни и гръбначни животни, и растения от целия свят.
Изследователите от музея всяка година вземат участие в събития за популяризирането на науката, като Европейската нощ на учените, Софийския фестивал на науката, Международната нощ на прилепите, Европейската нощ на музеите. Там те показват пред най-широка аудитория тематиките, по които работят, и резултатите от своите проучвания.
Основан през 1889 година, когато княз Фердинанд показва своите сбирки от препарирани птици, бозайници и пеперуди, през днешния ден музеят е най-богатият от природонаучните музеи на Балканския полуостров с съвсем милион и половина музейни единици - мостри от международното естествено завещание.
При преструктурирането на Българската академия на науките през 1947 година музеят е сред първите институции, които влизат в състава на академията, а три от университетските институти - Зоологически, Ботанически и Геологически, се основават на негова основа. Като научна институция в състава на Българска академия на науките, музеят е единствен или главен проучвателен център за България в региона на биоспелеологията и изследването на прилепната фауна, ентомологията, херпетологията, палеонтологията на гръбначните животни, археозоологията и опазването на фауната.
Учените от музея са измежду основателите на редица научни посоки у нас - ентомология, аранеология /науката за паяците/, акарология /сухоземни акари/, ихтиология, херпетология, орнитология и палеоорнитология, биоспелеология, палеонтология и еволюция на неогенската мегафауна. Безспорен теоретичен принос със международно значение са проучванията на зоолозите, палеонтолозите и ботаниците от НПМ-БАН, довели до откриването и описването на към 350 нови за науката таксони на модерни и изкопаеми безгръбначни и гръбначни животни, и растения от целия свят.
Изследователите от музея всяка година вземат участие в събития за популяризирането на науката, като Европейската нощ на учените, Софийския фестивал на науката, Международната нощ на прилепите, Европейската нощ на музеите. Там те показват пред най-широка аудитория тематиките, по които работят, и резултатите от своите проучвания.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ