След като изпуснахме Европейското, имаме ли шанс за Световното?
Националният тим загуби своя мач на годината, като отстъпи с 1:3 от Унгария в полуфиналния плейоф за присъединяване на Европейското състезание. Безславно проваляне за българските футболисти, които даже имаха опцията да играят пред малобройна аудитория на стадион “Васил Левски”, само че не се възползваха от домакинското преимущество и закономерно отстъпиха на маджарите. Някои позитивни моменти в играта не могат да засенчат очевидното – просто “лъвовете” нямат място на този стадий измежду 24-те най-хубави тима на континента.
И по този начин, след провалените евроквалификации какво да чакаме от идващите – международните? Нямаме особени мотиви за оптимизъм, настояват футболните анализатори от , като вършат такива изводи както въз основата на представянето на националите през тази есен, по този начин и на жребия, който ни чака. Кои ще бъдат противниците на България в пресявките за Мондиал 2022, ще разберем през декември, само че занапред е ясно, че задачата на футболистите ни ще бъде извънредно тежка.
Трудно ни е да бъдем равностойни даже на средняците в Европа
Това е нелицеприятното умозаключение след мачовете на националите през септември и октомври – освен плейофа с Унгария, само че и дуелите от Лигата на нациите. Като изключим ненапълно дуела с Ирландия, в който нашите изпуснаха трите точки в добавеното време, във всички останали срещи селекцията на Георги Дерменджиев отстъпваше игрово на съперника. Да, в това число и в дуела с маджарите, макар че се сътвори усещането, че нападаме повече и владеем самодейността. В тази среща обаче се видя тъкмо това, че даже и когато националите ни играят покрай максимума, за един средняк като Унгария не съставлява проблем да отблъсне заплахите и да употребява две-три неточности в отбрана, с цел да вземе своето.
За отбор от приблизително равнище одобряваме и Финландия, макар че северната страна несъмнено има по-изявени характерности от нашите сега. И въпреки всичко държанието на така наречен “лъвове” в Хелзинки не е надалеч от това да бъде окачествено като отчайващо. Вероятно и мотивацията е спаднала след загубата от Унгария, а за слабата игра способстваха и многото промени в състава, направени от Дерменджиев. Но се видя още един път, че мъчно се противопоставяме даже на противници, които до неотдавна смятахме, че са от “нашата черга”. А какво остава за по-силните?
Мираж ли е второ място в квалификационна група за Мондиала?
Форматът на пресявките в зона УЕФА за Световното състезание в Катар прави задачата на България съвсем невъзможна. Европа ще излъчи единствено 13 тима от всички 32, без значение, че последните 4 международни първенеца са представители на Стария континент. Това прави борбата в квалификациите изключително яростна. В зона УЕФА тимовете ще бъдат разпределени в 10 групи от по 5 или 6 тима. Директно се класират единствено спечелилите – не можем да си представим, че нашите момчета, колкото и да ни се желае, ще бъдат в тази категория. Борбата за останалите 3 квоти прилича плейофите за Евро 2020, основани на класирането в Лигата на нациите. В баражите за Мондиала в Катар през март 2022 година ще вземат участие класиралите се на второ място в главните квалификации отбори. Към тях се прибавят и два от спечелилите в групите на настоящото издание на Лигата на нациите, които не са съумели да се класират на едно от първите две места в своята група в пресявките. Образуват се три потока от по 4 тима, като още веднъж се играят полуфинали и край, спечелилият в който печели виза за Катар.
Вече е ясно, че България няма по какъв начин да завоюва своята група в Лигата на нациите. Тогава остава да преследваме второто място в квалификационния шампионат. Само че там ни чакат кошмарни разновидности. Разпределението по урни преди жребия се прави въз основата на ранглистата на ФИФА. А със своето 60-то място от септември тази година националният ни отбор отива в четвърта урна. Малко е евентуално даже и при две победи през ноември да влезем в първите 30 в класацията на членките на УЕФА. Това значи, че може да се надигнем против тежък любимец, против който съвсем нямаме късмет (освен в случай че не е Швейцария или Дания, само че и против тях ще бъде доста трудно), също така против по-силен от нас отбор от втора урна, а и от трета не е изключено да бъде усложнена задачата.
Но въпреки всичко нищо не е решено, преди да стартира борбата на терена. Остава да се надяваме, че до началото на квалификациите през март 2021 година националният тим ще се преобрази и ще ни показа доста усъвършенствана версия спрямо тази есен.
И по този начин, след провалените евроквалификации какво да чакаме от идващите – международните? Нямаме особени мотиви за оптимизъм, настояват футболните анализатори от , като вършат такива изводи както въз основата на представянето на националите през тази есен, по този начин и на жребия, който ни чака. Кои ще бъдат противниците на България в пресявките за Мондиал 2022, ще разберем през декември, само че занапред е ясно, че задачата на футболистите ни ще бъде извънредно тежка.
Трудно ни е да бъдем равностойни даже на средняците в Европа
Това е нелицеприятното умозаключение след мачовете на националите през септември и октомври – освен плейофа с Унгария, само че и дуелите от Лигата на нациите. Като изключим ненапълно дуела с Ирландия, в който нашите изпуснаха трите точки в добавеното време, във всички останали срещи селекцията на Георги Дерменджиев отстъпваше игрово на съперника. Да, в това число и в дуела с маджарите, макар че се сътвори усещането, че нападаме повече и владеем самодейността. В тази среща обаче се видя тъкмо това, че даже и когато националите ни играят покрай максимума, за един средняк като Унгария не съставлява проблем да отблъсне заплахите и да употребява две-три неточности в отбрана, с цел да вземе своето.
За отбор от приблизително равнище одобряваме и Финландия, макар че северната страна несъмнено има по-изявени характерности от нашите сега. И въпреки всичко държанието на така наречен “лъвове” в Хелзинки не е надалеч от това да бъде окачествено като отчайващо. Вероятно и мотивацията е спаднала след загубата от Унгария, а за слабата игра способстваха и многото промени в състава, направени от Дерменджиев. Но се видя още един път, че мъчно се противопоставяме даже на противници, които до неотдавна смятахме, че са от “нашата черга”. А какво остава за по-силните?
Мираж ли е второ място в квалификационна група за Мондиала?
Форматът на пресявките в зона УЕФА за Световното състезание в Катар прави задачата на България съвсем невъзможна. Европа ще излъчи единствено 13 тима от всички 32, без значение, че последните 4 международни първенеца са представители на Стария континент. Това прави борбата в квалификациите изключително яростна. В зона УЕФА тимовете ще бъдат разпределени в 10 групи от по 5 или 6 тима. Директно се класират единствено спечелилите – не можем да си представим, че нашите момчета, колкото и да ни се желае, ще бъдат в тази категория. Борбата за останалите 3 квоти прилича плейофите за Евро 2020, основани на класирането в Лигата на нациите. В баражите за Мондиала в Катар през март 2022 година ще вземат участие класиралите се на второ място в главните квалификации отбори. Към тях се прибавят и два от спечелилите в групите на настоящото издание на Лигата на нациите, които не са съумели да се класират на едно от първите две места в своята група в пресявките. Образуват се три потока от по 4 тима, като още веднъж се играят полуфинали и край, спечелилият в който печели виза за Катар.
Вече е ясно, че България няма по какъв начин да завоюва своята група в Лигата на нациите. Тогава остава да преследваме второто място в квалификационния шампионат. Само че там ни чакат кошмарни разновидности. Разпределението по урни преди жребия се прави въз основата на ранглистата на ФИФА. А със своето 60-то място от септември тази година националният ни отбор отива в четвърта урна. Малко е евентуално даже и при две победи през ноември да влезем в първите 30 в класацията на членките на УЕФА. Това значи, че може да се надигнем против тежък любимец, против който съвсем нямаме късмет (освен в случай че не е Швейцария или Дания, само че и против тях ще бъде доста трудно), също така против по-силен от нас отбор от втора урна, а и от трета не е изключено да бъде усложнена задачата.
Но въпреки всичко нищо не е решено, преди да стартира борбата на терена. Остава да се надяваме, че до началото на квалификациите през март 2021 година националният тим ще се преобрази и ще ни показа доста усъвършенствана версия спрямо тази есен.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ