Етнографският музей – най-богатият на Балканите в първите десетилетия на ХХ век
Националният етнографски музей (НЕМ) към Българската академия на науките (БАН) е желано място за туристите в София и феновете на изкуството. Той се намира в центъра на столицата – на площад „ Княз Александър I “ 1 и предлага богата сбирка на материалните благосъстояния от предишното на българския народ, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Създаден през 1892 година Етнографският музей в предишното е част от Народния музей и съдържа истинска и извънредно скъпа сбирка от другите краища на България, само че през 1906 година се отделя като независим. Изграден по западноевропейски пример, още в първите десетилетия на ХХ век музеят е дипломиран като най-богатият на Балканите. Той е част от системата на Българска академия на науките дружно с Етнографския институт от 1949 година
Интересен факт е, че Етнографският музей се обитава в красивата постройка на някогашния Княжески замък, която е измежду най-старите и забавни в столицата. Върху основите на унищожената от пожар през 1816 година постройка на Сарая на пашата, през 1873 година е построен новият Конак, в чиито подземия е наказан българският бунтовник Васил Левски, като и до през днешния ден съществува, само че преустроен, централният вход с огромен балкон над него. Сградата се трансформира в резиденция на княз Александър Батенберг през 1879 година и в интервала от 1880 до 1882 година по негова заповед е осъществено първото преустрояване от архитектите Виктор Румпелмайер, Антонин Колар, Ларс и Майербер. Първият дворцов бал се организира в навечерието на 1883 година По проект на австрийския проектант Фридрих Грюнангер е осъществено ново преустрояване в интервала 1893 – 1895 година, като дворецът е уголемен с Източното крило. Сградата включва детайли от Ренесанса, от виенския барок и припомня на за френските дворци от XVIII век. А в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век там е бил Министерският съвет на Народната република, както и Висшата партийна школа.
През 1978 година постройката е оповестена за монумент на културата от национално значение.
Етнографският музей и Институтът за фолклор се сливат при последната промяна на Българска академия на науките и образуват Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ЕИФЕМ).
Държавната културна институция, която е включена в Стоте национални туристически обекта, съдържа предмети, свързани с домашните занятия и мебелировка, килимите и едрите тъкани, земеделието и отглеждането на животни, дърворезбата, кованото желязо, медникарството, накитете, както и с обичаите и обредния атрибут, обичайното българско облекло, шевиците и дребните тъкани. Съхранява и над 3 хиляди архивни единици, към половин милион страници 100 хиляди негатива и 5200 остарели фотоси и портрети, а библиотеката предлага над 25 хиляди издания, като някои от тях са единствени в България. /БГНЕС
Създаден през 1892 година Етнографският музей в предишното е част от Народния музей и съдържа истинска и извънредно скъпа сбирка от другите краища на България, само че през 1906 година се отделя като независим. Изграден по западноевропейски пример, още в първите десетилетия на ХХ век музеят е дипломиран като най-богатият на Балканите. Той е част от системата на Българска академия на науките дружно с Етнографския институт от 1949 година
Интересен факт е, че Етнографският музей се обитава в красивата постройка на някогашния Княжески замък, която е измежду най-старите и забавни в столицата. Върху основите на унищожената от пожар през 1816 година постройка на Сарая на пашата, през 1873 година е построен новият Конак, в чиито подземия е наказан българският бунтовник Васил Левски, като и до през днешния ден съществува, само че преустроен, централният вход с огромен балкон над него. Сградата се трансформира в резиденция на княз Александър Батенберг през 1879 година и в интервала от 1880 до 1882 година по негова заповед е осъществено първото преустрояване от архитектите Виктор Румпелмайер, Антонин Колар, Ларс и Майербер. Първият дворцов бал се организира в навечерието на 1883 година По проект на австрийския проектант Фридрих Грюнангер е осъществено ново преустрояване в интервала 1893 – 1895 година, като дворецът е уголемен с Източното крило. Сградата включва детайли от Ренесанса, от виенския барок и припомня на за френските дворци от XVIII век. А в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век там е бил Министерският съвет на Народната република, както и Висшата партийна школа.
През 1978 година постройката е оповестена за монумент на културата от национално значение.
Етнографският музей и Институтът за фолклор се сливат при последната промяна на Българска академия на науките и образуват Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей (ЕИФЕМ).
Държавната културна институция, която е включена в Стоте национални туристически обекта, съдържа предмети, свързани с домашните занятия и мебелировка, килимите и едрите тъкани, земеделието и отглеждането на животни, дърворезбата, кованото желязо, медникарството, накитете, както и с обичаите и обредния атрибут, обичайното българско облекло, шевиците и дребните тъкани. Съхранява и над 3 хиляди архивни единици, към половин милион страници 100 хиляди негатива и 5200 остарели фотоси и портрети, а библиотеката предлага над 25 хиляди издания, като някои от тях са единствени в България. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ