Доц. Красимира Александрова: Нашата кауза е да запазим книжовността и духовността на българската държава и нация
Националната библиотека " Св.св. Кирил и Методий " се снабди с Обществен съвет, чиято задача е да резервира духовността и книжовността на българската нация. С помощта на Неправителствени организации " Пчелен кошер " издадохме календар с неповторими географски карти, с който ще разпространяваме освен историята, само че и дарителската традиция. До края на годината всеки искащ може да получи безвъзмездна читателска карта за Националната библиотека.
Това са главните акценти в изявление за БГНЕС на доцент доктор Красимира Александрова, шеф на Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий ".
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на диалога с нея:
БГНЕС : Доц. Александрова, неотдавна бе основан Обществен съвет към Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий ". Как се стигна до неговото основаване и какви ще бъдат неговите цели?
Доц. Красимира Александрова : Идеята за Обществен съвет във връзка с развиването на Националната библиотека не е нова. Измина година и половина, откогато съм началник на най-голямата библиотека на страната, напълно естествено се откроиха хората, които поканихме и за наслада множеството от тях се отзоваха. Общественият съвет е конструкция изцяло свободна откъм ограничавания. Нейни членове са персони, които са съидейници на идеята на Националната библиотека - да бъде лицето на книжовността и духовността на нашата страна и нация.
Основаването на съвета на 30 ноември 2017 година се трансформира в събитие. Поканихме хора, с които към този момент имахме опция да работим. С доста от тях имаме общи истории, които на драго сърце описвам. Бих могла да загатна, че това са хора, с които дружно направихме създаването на електронното издание на Тефтерчето на Левски, неговото разпространение. Направихме доста начинания, с които да се сътвори по-добра среда в библиотеката във връзка с неин вътрешен интериор, за разпространение на дейностите й. Членовете на съвета са хора от разнообразни области на живота, които имат отношение към книгата. Това е общото, което ни свързва. Те милеят за тези неповторими документи, които съхраняваме и стремежът да ги запазим за идните генерации. Това е голяма отговорност, която осъзнаваме, когато се докоснем до тези документи.
БГНЕС : Доколкото разбирам това са хора, които не от през днешния ден са съпричастни към работата на Националната библиотека. Ще ни кажете ли някои от имената и каква помощ са оказали досега?
Доц. Красимира Александрова : С наслаждение бих загатнала някои от имената. За страдание не мога всички, тъй като са доста. Общественият съвет е отворен, в него могат да се включат още хора. Единственото изискване е да имат отношение към Националната библиотека. Ще стартира с акад. Антон Дончев, който е наш другар. Той поддържа с душата и сърцето си нашите хрумвания. Много от тях са родени от диалози с него. Акад. Дончев е чест наш посетител. Писателят и издател Захари Карабашлиев - извънредно предан на идеята на библиотеките. Той ги поддържа с издания и логистика. Издателят Иван Гранитски, издателят Светозар Желев, ръководителят на Общобългарския комитет " Васил Левски " Васил Василев. С него дружно работихме през тази година, която е отдадена на Апостола. Председателят на Фондация " Българска памет " Милен Врабевски.
В Съвета има доста адвокати. Сред тях е Красимир Недев, с който се запознахме на представянето на нашия книжовен формат " Писмена ". От тогава той стана съидейник на всички наши дела, поддържа ни и единствено след едно телефонно позвъняване по сметката на Националната библиотека постъпи солидна сума. С нея, както и благодарение на други донори, закупихме камерата за аноксия. Това е система, с която изцяло екологично обработваме документите. Вече са обработени над 100 000 документа. Този способ удължава живота на скъпи и редки документи, от една страна може да ги лекува, а от друга - оказваме превантивна интервенция и подкрепяме реставраторите да ползват по-малко от техните способи, с цел да могат тези книги да са в едно положително положение.
Интересни са контактите ни с представителите на IT бранша. Това са най-вече младежи, измежду които е Ива Маринова. С нея от предходната година изцяло непринудено разработихме абстрактен план, който е финализиран и търсим благоприятни условия за финансиране. Той планува основаването на една цифрова платформа на всички цифровизирани запаси, които огромните библиотеки в страната имат. За страдание досега не се е случило. Много постоянно има дублирания и друго качество на цифрово наличие. Появата на тази платформа ще улесни работата на откривателите. Те ще имат опция да се ориентират къде и какво има във всяка огромна социална библиотека.
Следват публицистите - наши непрекъснати спътници във всички каузи, които осъществяваме. Няма по какъв начин да пропусна Христо Михайлов, който е художник, създател и основател на Айкидо общество. С него инициирахме самата направа на цифровото наличие на Тефтерчето на Левски. Той ни свърза с младите експерти, които с голям възторг работят. Весела Кондакова, координатор във " Весела Европа ", с която търсим благоприятни условия за интензивно финансиране във връзка с разнообразни планове.
Иван Сариев, с който направихме прелестен календар с исторически географски карти. Той съставлява неправителствената организация " Пчелен кошер ". Резултатът от нашата взаимна работа е впечатляващ.
Вдъхновяващо е, че младежите се отзовават на нашите дела. Те участват доста интензивно в живота и събитията, проведени от Националната библиотека.
БГНЕС : Дарителската традиция към момента съществува и работата на Обществения съвет е едно доказателство за това...
Доц. Красимира Александрова : След като обявихме Обществения съвет започнаха да валят хрумвания за нови начинания, които да разработим дружно с него. Издателите ни оферират дарения на разнообразни издания, които да разпространяваме измежду библиотеките в страната. Мислим по какъв начин да осигурим средства за реализирането на цифровата платформа. Сумата, която ни е нужна са 50 000 лв., която по никакъв начин не е непостижима. Надявам се, че Общественият съвет в действителност ще бъде една работеща конструкция. Няма смисъл от високопарни думи и нищо правене.
БГНЕС : Кое е най-важното, от което се нуждае сега Националната библиотека?
Доц. Красимира Александрова : Това е един доста сложен въпрос. Пристрастна съм, тъй като са ни нужни доста неща. Необходими са ни компютри, съоръжение на работни пространства, смяна в читалните зали, където читателите да се усещат добре, добра адаптация на работните пространства. Разбира се и прословутият покрив на Националната библиотека, на който би трябвало да се направи главен ремонт.
БГНЕС : Бюджетът за идната година планува ли такива средства?
Доц. Красимира Александрова : Опасявам се, че не.
БГНЕС : В навечерието сме на Коледа и Нова година в какви начинания ще се включи Националната библиотека?
Доц. Красимира Александрова : Нашият подарък към многочислените ни читатели е самодейността, която започва от 11 декември за безвъзмездна регистрация на годишни читателски карти. Тя ще продължи до края на тази година, т.е. работните дни до 29 декември. В библиотеката има опашки, това е фантазията на всеки библиотекар.
Другото, което взехме решение на управителен съвет със единодушието на създателя художник-фотографа Иван Добромиров, е да предоставим средствата от разпродажбата на негови творби, които сега са изложени във фоайето на библиотеката, на " Българската Коледа ". Да се включим в поддръжка на самодейността за лекуване на деца, които се нуждаят от долекуване след интервенции. Това са благородни каузи, които импонират на предназначението ни да бъдем част от обществото и концепцията за едно по-отговорно наличие.
БГНЕС : Вие, споменахте за една от самодейностите, която сте осъществили. Става дума за издаването на един доста забавен календар. Можете ли да ни разкажете малко по-подробно по какъв начин се стигна до неговата поява?
Доц. Красимира Александрова : Управителят на неправителствената организация " Пчелен кошер " Иван Сариев има интерес от популяризирането на културно-историческото завещание. Той се ориентира към работа с Националната библиотека. Започнахме да обсъждаме какво да разпространяваме. По мое гледище акцентирахме върху картите. Библиотеката има неповторима сбирка, за която доста малко се приказва. След като ги видя към този момент не беше належащо да го увещавам повече. Този календар, в случай че деликатно се вгледате в него, с изключение на географските карти, включва остарели фотоси, фотографии и картички. Всичко това е от фонда и сбирките на Националната библиотека. Стремежът е да разкрием неговото наличие и да го разпространяваме. Всеки месец е съгласуван с тези карти и фотографии, обвързаността им с нашия празничен календар.
В същото време това е и опция да разпространяваме дарителската традиция. На фокус беше професор Любен Бошков, който през 1953 година подарява своята персонална сбирка от карти на Националната библиотека. От тогава доста малко се е говорило за неговия жест. Той подарява повече от 100 карти. Трябва да изразим признателност към сходни прояви на дарителство.
БГНЕС : От кой интервал са тези карти? Какво включват - България и Балканите?
Доц. Красимира Александрова : Картите са от 13-19 век и са направени в ателиета в Амстердам, Антверпен, Рим, Щутгарт от доста известни европейски картографи и гравьори. Проф. Бошков е имал персонален интерес, създавайки тази сбирка. Той се е занимавал с картография в своя професионален път. Уникална персона, човек с доста измерения. Трябва да се приказва за тези хора, които имат отношение към традицията и културата.
Проф. Бошков е човек с забавна биография. Неговите предшественици са от Котел, само че са отпътували за Бесарабия и след Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ се откриват във Варна. През 1880 година там се ражда проф. Любен Бошков. Семейството се мести от Варна в Русе, където получава приблизително обучение. Той се развива всестранно, което е особено за българската интелигенция от тази ера, занимава се с музика и изкуство. Неговите родители го изпращат в международни европейски университети да следва - в Санкт Петербург, Прага и най-после приключва инженерство във Виенската политехника.
След това обучение той се завръща в България и стартира да работи, има принос за създаване на пристанищата във Варна и Евксиноград. По-късно се ориентира към работа в българските железници, само че през цялото това време има доста интензивно отношение към културата. Участва в разнообразни настоятелства, в основаване на библиотеки и поддръжка за тях. Проф. Бошков е преподавал във Варна и в София, в днешния Университет за архитектура и строителство. Съвсем разумно в края на своя житейски път през 1953 година той подарява на Националната библиотека неповторимата си сбирка от картографски издания.
Любопитна персона със удивително наличие в целия живот на страната. Интересна е историята му като участник в Първата международна война /1914-1918 г./, когато е офицер в армията. По мотив на издадена заповед за минирането на пристанището в Кюстенджа и надлежно последвалият отвод от негова страна е разжалван. Само с помощта на това, че доста скоро войната завършва, той оцелява.
Проф. Бошков е човек с доста призвания. Неговото кредо, което се е опитвал да съблюдава през целия си живот, е: " Обичай близък си, радей за града си. Бъди добър и угодлив жител в специалността и обществото, бъди честен в делата си, бъди отечестволюбец. Търси сред другите нации хора с благосклонност, търси сплотяване, с цел да има на земята мир и сред человеците снизхождение ". Самият текст е с толкоз богато наличие, че единствено върху него можем да разсъждаваме много дълго време и да извличаме неговите мъдри послания. /БГНЕС
Това са главните акценти в изявление за БГНЕС на доцент доктор Красимира Александрова, шеф на Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий ".
Агенция БГНЕС разгласява цялостния текст на диалога с нея:
БГНЕС : Доц. Александрова, неотдавна бе основан Обществен съвет към Националната библиотека " Св. св. Кирил и Методий ". Как се стигна до неговото основаване и какви ще бъдат неговите цели?
Доц. Красимира Александрова : Идеята за Обществен съвет във връзка с развиването на Националната библиотека не е нова. Измина година и половина, откогато съм началник на най-голямата библиотека на страната, напълно естествено се откроиха хората, които поканихме и за наслада множеството от тях се отзоваха. Общественият съвет е конструкция изцяло свободна откъм ограничавания. Нейни членове са персони, които са съидейници на идеята на Националната библиотека - да бъде лицето на книжовността и духовността на нашата страна и нация.
Основаването на съвета на 30 ноември 2017 година се трансформира в събитие. Поканихме хора, с които към този момент имахме опция да работим. С доста от тях имаме общи истории, които на драго сърце описвам. Бих могла да загатна, че това са хора, с които дружно направихме създаването на електронното издание на Тефтерчето на Левски, неговото разпространение. Направихме доста начинания, с които да се сътвори по-добра среда в библиотеката във връзка с неин вътрешен интериор, за разпространение на дейностите й. Членовете на съвета са хора от разнообразни области на живота, които имат отношение към книгата. Това е общото, което ни свързва. Те милеят за тези неповторими документи, които съхраняваме и стремежът да ги запазим за идните генерации. Това е голяма отговорност, която осъзнаваме, когато се докоснем до тези документи.
БГНЕС : Доколкото разбирам това са хора, които не от през днешния ден са съпричастни към работата на Националната библиотека. Ще ни кажете ли някои от имената и каква помощ са оказали досега?
Доц. Красимира Александрова : С наслаждение бих загатнала някои от имената. За страдание не мога всички, тъй като са доста. Общественият съвет е отворен, в него могат да се включат още хора. Единственото изискване е да имат отношение към Националната библиотека. Ще стартира с акад. Антон Дончев, който е наш другар. Той поддържа с душата и сърцето си нашите хрумвания. Много от тях са родени от диалози с него. Акад. Дончев е чест наш посетител. Писателят и издател Захари Карабашлиев - извънредно предан на идеята на библиотеките. Той ги поддържа с издания и логистика. Издателят Иван Гранитски, издателят Светозар Желев, ръководителят на Общобългарския комитет " Васил Левски " Васил Василев. С него дружно работихме през тази година, която е отдадена на Апостола. Председателят на Фондация " Българска памет " Милен Врабевски.
В Съвета има доста адвокати. Сред тях е Красимир Недев, с който се запознахме на представянето на нашия книжовен формат " Писмена ". От тогава той стана съидейник на всички наши дела, поддържа ни и единствено след едно телефонно позвъняване по сметката на Националната библиотека постъпи солидна сума. С нея, както и благодарение на други донори, закупихме камерата за аноксия. Това е система, с която изцяло екологично обработваме документите. Вече са обработени над 100 000 документа. Този способ удължава живота на скъпи и редки документи, от една страна може да ги лекува, а от друга - оказваме превантивна интервенция и подкрепяме реставраторите да ползват по-малко от техните способи, с цел да могат тези книги да са в едно положително положение.
Интересни са контактите ни с представителите на IT бранша. Това са най-вече младежи, измежду които е Ива Маринова. С нея от предходната година изцяло непринудено разработихме абстрактен план, който е финализиран и търсим благоприятни условия за финансиране. Той планува основаването на една цифрова платформа на всички цифровизирани запаси, които огромните библиотеки в страната имат. За страдание досега не се е случило. Много постоянно има дублирания и друго качество на цифрово наличие. Появата на тази платформа ще улесни работата на откривателите. Те ще имат опция да се ориентират къде и какво има във всяка огромна социална библиотека.
Следват публицистите - наши непрекъснати спътници във всички каузи, които осъществяваме. Няма по какъв начин да пропусна Христо Михайлов, който е художник, създател и основател на Айкидо общество. С него инициирахме самата направа на цифровото наличие на Тефтерчето на Левски. Той ни свърза с младите експерти, които с голям възторг работят. Весела Кондакова, координатор във " Весела Европа ", с която търсим благоприятни условия за интензивно финансиране във връзка с разнообразни планове.
Иван Сариев, с който направихме прелестен календар с исторически географски карти. Той съставлява неправителствената организация " Пчелен кошер ". Резултатът от нашата взаимна работа е впечатляващ.
Вдъхновяващо е, че младежите се отзовават на нашите дела. Те участват доста интензивно в живота и събитията, проведени от Националната библиотека.
БГНЕС : Дарителската традиция към момента съществува и работата на Обществения съвет е едно доказателство за това...
Доц. Красимира Александрова : След като обявихме Обществения съвет започнаха да валят хрумвания за нови начинания, които да разработим дружно с него. Издателите ни оферират дарения на разнообразни издания, които да разпространяваме измежду библиотеките в страната. Мислим по какъв начин да осигурим средства за реализирането на цифровата платформа. Сумата, която ни е нужна са 50 000 лв., която по никакъв начин не е непостижима. Надявам се, че Общественият съвет в действителност ще бъде една работеща конструкция. Няма смисъл от високопарни думи и нищо правене.
БГНЕС : Кое е най-важното, от което се нуждае сега Националната библиотека?
Доц. Красимира Александрова : Това е един доста сложен въпрос. Пристрастна съм, тъй като са ни нужни доста неща. Необходими са ни компютри, съоръжение на работни пространства, смяна в читалните зали, където читателите да се усещат добре, добра адаптация на работните пространства. Разбира се и прословутият покрив на Националната библиотека, на който би трябвало да се направи главен ремонт.
БГНЕС : Бюджетът за идната година планува ли такива средства?
Доц. Красимира Александрова : Опасявам се, че не.
БГНЕС : В навечерието сме на Коледа и Нова година в какви начинания ще се включи Националната библиотека?
Доц. Красимира Александрова : Нашият подарък към многочислените ни читатели е самодейността, която започва от 11 декември за безвъзмездна регистрация на годишни читателски карти. Тя ще продължи до края на тази година, т.е. работните дни до 29 декември. В библиотеката има опашки, това е фантазията на всеки библиотекар.
Другото, което взехме решение на управителен съвет със единодушието на създателя художник-фотографа Иван Добромиров, е да предоставим средствата от разпродажбата на негови творби, които сега са изложени във фоайето на библиотеката, на " Българската Коледа ". Да се включим в поддръжка на самодейността за лекуване на деца, които се нуждаят от долекуване след интервенции. Това са благородни каузи, които импонират на предназначението ни да бъдем част от обществото и концепцията за едно по-отговорно наличие.
БГНЕС : Вие, споменахте за една от самодейностите, която сте осъществили. Става дума за издаването на един доста забавен календар. Можете ли да ни разкажете малко по-подробно по какъв начин се стигна до неговата поява?
Доц. Красимира Александрова : Управителят на неправителствената организация " Пчелен кошер " Иван Сариев има интерес от популяризирането на културно-историческото завещание. Той се ориентира към работа с Националната библиотека. Започнахме да обсъждаме какво да разпространяваме. По мое гледище акцентирахме върху картите. Библиотеката има неповторима сбирка, за която доста малко се приказва. След като ги видя към този момент не беше належащо да го увещавам повече. Този календар, в случай че деликатно се вгледате в него, с изключение на географските карти, включва остарели фотоси, фотографии и картички. Всичко това е от фонда и сбирките на Националната библиотека. Стремежът е да разкрием неговото наличие и да го разпространяваме. Всеки месец е съгласуван с тези карти и фотографии, обвързаността им с нашия празничен календар.
В същото време това е и опция да разпространяваме дарителската традиция. На фокус беше професор Любен Бошков, който през 1953 година подарява своята персонална сбирка от карти на Националната библиотека. От тогава доста малко се е говорило за неговия жест. Той подарява повече от 100 карти. Трябва да изразим признателност към сходни прояви на дарителство.
БГНЕС : От кой интервал са тези карти? Какво включват - България и Балканите?
Доц. Красимира Александрова : Картите са от 13-19 век и са направени в ателиета в Амстердам, Антверпен, Рим, Щутгарт от доста известни европейски картографи и гравьори. Проф. Бошков е имал персонален интерес, създавайки тази сбирка. Той се е занимавал с картография в своя професионален път. Уникална персона, човек с доста измерения. Трябва да се приказва за тези хора, които имат отношение към традицията и културата.
Проф. Бошков е човек с забавна биография. Неговите предшественици са от Котел, само че са отпътували за Бесарабия и след Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ се откриват във Варна. През 1880 година там се ражда проф. Любен Бошков. Семейството се мести от Варна в Русе, където получава приблизително обучение. Той се развива всестранно, което е особено за българската интелигенция от тази ера, занимава се с музика и изкуство. Неговите родители го изпращат в международни европейски университети да следва - в Санкт Петербург, Прага и най-после приключва инженерство във Виенската политехника.
След това обучение той се завръща в България и стартира да работи, има принос за създаване на пристанищата във Варна и Евксиноград. По-късно се ориентира към работа в българските железници, само че през цялото това време има доста интензивно отношение към културата. Участва в разнообразни настоятелства, в основаване на библиотеки и поддръжка за тях. Проф. Бошков е преподавал във Варна и в София, в днешния Университет за архитектура и строителство. Съвсем разумно в края на своя житейски път през 1953 година той подарява на Националната библиотека неповторимата си сбирка от картографски издания.
Любопитна персона със удивително наличие в целия живот на страната. Интересна е историята му като участник в Първата международна война /1914-1918 г./, когато е офицер в армията. По мотив на издадена заповед за минирането на пристанището в Кюстенджа и надлежно последвалият отвод от негова страна е разжалван. Само с помощта на това, че доста скоро войната завършва, той оцелява.
Проф. Бошков е човек с доста призвания. Неговото кредо, което се е опитвал да съблюдава през целия си живот, е: " Обичай близък си, радей за града си. Бъди добър и угодлив жител в специалността и обществото, бъди честен в делата си, бъди отечестволюбец. Търси сред другите нации хора с благосклонност, търси сплотяване, с цел да има на земята мир и сред человеците снизхождение ". Самият текст е с толкоз богато наличие, че единствено върху него можем да разсъждаваме много дълго време и да извличаме неговите мъдри послания. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ