10 от най-популярните национални ястия в света
Национална кухня е цялост от ястия, които са присъщи за съответната страна, приготвяни с локални артикули и обичайни готварски техники. Където и да отидете по света, би трябвало да опитате тамошните кулинарни оферти. Често всеки район предлага разнообразни кулинарни изкушения, като в България да вземем за пример.
Ние притежаваме извънредно разнообразна и вкусна кухня, в допълнение украсена от районни гозби и специфики. Най-характерните артикули, с които страната ни е известна по света са киселото мляко и бялото саламурено сирене. А шопската салата и баницата са измежду най-запомнящите се от задграничните туристи.
От своя страна Националните кухни, обсъждани в по-широк мащаб, могат да бъдат избрани съгласно района, в който се намира съответната страна или съгласно сходните култури на народите, които основават кулинарните обичаи. Така най-общо българската кулинарна традиция е част от Европейската, южноевропейската и балканската кухня.
Някои национални ястия и обичайното им подготвяне, постоянно са обект на интернационален интерес и биват считани за нематериално културно завещание. Така да вземем за пример Джинджифиловият сладкиш от района на Северна Хърватия е измежду шедьоврите включени в Представителния лист на нематериалното културно завещание на човечеството под закрилата на ЮНЕСКО. Рецептата не е загадка – брашно, захар, вода и сода за самун, плюс наложителните подправки.
Майсторлъкът за изработката му се предава от потомство на потомство в продължение на епохи, в началото единствено сред мъжете, а в следствие и сред дамите. Всеки занаятчия сладкар украсява своя сладкиш по характерен метод, а най-често употребяваният претекст си остава сърцето. Изработката на тези сладкиши е един от най-разпознаваемите знаци на хърватската еднаквост.
Храната се възприема и като прийом за туризъм и голям брой туристически страни се стремят да утвърдят в качеството на туристическа атракция своята национална кухня, характерната кухня на обособени региони от страната или обособени съответни ястия. Някои от най-известните дестинации за кулинарен туризъм са Франция, Италия, Мексико, Малайзия, Сингапур, Япония и пр.
Гастро удоволствия, които сме подредили, са международно известни и се оферират, с изключение на в родината си, и на много места по света. Хамбургер и хотдог може да си купите съвсем от всяка цивилизована точка на света. В което и по-масово заведение да седнете, може да поръчате пица и паста. Имате ли визия какъв брой китайски ресторанта или дюнерджийници има в София? Няма да е елементарно да ги преброите. Та ето и 10 от най-разпространените национални ястия по света и у нас.
1. Хамбургер, Съединени американски щати
Въпреки разногласията към произхода, хамбургера е считан за типично американска фаст фоод храна. Обикновено е изработен от висококачествено говеждо месо, във формата на плоско кюфте, сервирано в самун с разнообразни подправки сосове и пържени картофи. В Съединени американски щати има многочислени заведения за хранене и вериги за бързо хранене с разнородни хамбургери в менюто, а за най-стария подобен се счита Louis’ Lunch в Ню Хевън, който работи от 1900 година У нас този тип храна навлиза след 1990 г.
2. Пица, Италия
Пицата е италианско национално ядене известно в целия свят. Първите сведения за приготвянето на пици се отнасят още до античните гърци и римляните. С преместването на домата в Европа през 1522 година, в Неапол се появява първообраза на италианската пица. Със закон италианският Парламент е определил точните съставки и метода на подготвяне на Традиционна италианска пица. А през 90-те Европейски Съюз включва „ Маргарита “ и „ Маринара “ в системата Защитено име и географски генезис (Protected designation of origin). Освен тях, класическите разновидности на италианската пица са: „ Маргарита “, „ Капричоза “, „ Дявола “, „ Калцоне “ и „ Четири сирена “.
3. Суши, Япония
За първи път суши се загатва в китайски речник от II век. Първоначално сушито съставлява обичаен прийом за консервиране с ориз на осолена риба. Най-старият и банален вид на ястието е така наречен „ нигири “, което произлиза от региона на столицата Токио. То съставлява ръчно завършена топка ориз, върху която се слага съответното, красиво изрязано парче риба, морски подарък или японски омлет. Оши-суши (пресовано суши) пък е основано от търговци на ориз в Осака. За приготвянето му маринованият ориз се слага в специфичен съд, покрива се с маринована, пушена или варена риба и се пресова, след което се нарязва на хапки. Други доста известни типове са маки суши (суши руло) и сашими.
4. Ростбиф и Йоркширски пудинг, Англия
Ростбиф с Йоркширски пудинг и фиш енд чипс са най-разпознаваемите британски национални ястия. За Ростбиф се употребява говеждо месо, като се пече съгласно желанието и се сервира с Йоркширски пудинг, картофи, зеленчуци и сос грейви. Обикновено като неделно обедно меню.
5. Паста, Италия
Паста е обичайно италианско ядене от изсушено тесто, приготвено от пшеничено, ръжено или друго брашно, на което при сушенето е придадена избрана форма. Всъщност множеството типове паста, а те са доста, се разграничават между тях точно по своята форма. Историите към произхода на ястието също са доста. Спагетите са най-популярният тип паста и могат да се сервират с разнообразни сосове. Родното им място е Неапол. Един от най-старите типове паста е Лазанята. Тя съставлява сушени плоски и правоъгълни ленти, които се редят в тава, като сред всяка лента лазаня се слага сос или различен тип плънка. Други известни типове са: Лингуини, Фетучини, Талиатели, Физули, Канелони, Ньоки, Панделки, Равиоли, Папарделе, Тръбички, Мидички, Спагетини, Кус кус и др.
6. Патица по пекински, Китай
Патицата по пекински е най-популярното ядене от китайската кухня, сервирана освен в заведенията за хранене в Пекин, само че и по целия свят. Произхода на ястието се отнася към епохата на император Мин. Процесът на приготвянето е дълъг и комплициран. Патицата се пече на муден огън, като температурата в пещта последователно пада. Често към нея се сервират специфични палачинки, в които се завива парче месо и се топи в специфичен соев сос.
7. Паеля, Испания
Паелята е испанско обичайно ядене произлизащо от Валенсия, с три съществени съставки: ориз, шафран и зехтин. Обикновено се гарнира със зеленчуци и месо или морски храни. Паелята нормално се готви в тиган за паеля, който е огромен, плитък и плосък, като първо се в зехтин се пържи месото, а по-късно се прибавят и зеленчуците. Добавя се вряща вода и след няколко минути варене, се прибавя ориза. Когато оризът е съвсем уврял, паелята се маха от огъня и се оставя да поеме останалата вода. След като поизстине, паелята е подготвена за поднасяне. Традиционната валенсианска „ паеля де карне “ (паеля от месо) съдържа, с изключение на ориз, пиле, зелен фасул, домати и други зеленчуци.
8. Гулаш, Унгария
Гулашът е унгарско национално ядене приготвяно най-често като яхния от говеждо месо, лук, червени чушки и червен пипер. Използва се месо от джолан или плешка с задоволително жили, тъй като гозбата се сгъстява с помощта на жилавите, добре развити мускули, богати на колаген. Носи името си от унгарската дума за кравар. Сервира се с варени картофи или картофено пюре, качамак, кнедли или галушки. Но може и да бъде употребявано като независимо ядене, с самун.
9. Pot-au-Feu, Франция
Френската кухня е извънредно разнообразна и мъчно може да се дефинира кое ядене е отличник в националната им кухня. Със сигурност Pot-au-Feu е международно известно и в това време обичайно. Гозбата съставлява задушено говеждо със зеленчуци. Към тях, само че настрана, се сервира и бульонът, в който ястието е сготвено.
10. Виенски шницел, Австрия
Виенски шницел е обичайно австрийско ядене от мощно начукано месо, панирано в хлебни трохи (галета), брашно и разрушени яйца, и изпържено в маслена баня по-късно. Истинският виенски шницел е с размер, който му разрешава да стърчи лекичко отвън чинията, а панировката му би трябвало да се освобождава елементарно. Готовият шницел наложително се поръсва с лимонен сок, като за задачата се сервира с четвъртинка от лимон. Най-често срещаните гарнитури за ястието са зелена салата, картофена салата, салата от краставици или задушени с доста магданоз картофи.
