Пострадали от престъпление осъдиха прокуратурата за немарливо разследване
Наташа Добрева, юрист от Софийска адвокатска гилдия и прокурист на ищците по делото, е експерт по интернационално право и права на индивида. Представлява жалбоподатели пред Съда в Страсбург, където е спечелила 19 каузи, от които едно по член 2 от Конвенцията за правата на индивида (право на живот). Работила е като повереник на госпожа Нанка Колева по обновеното наказателно произвеждане в осъществяване на решението на Европейски съд по правата на човека " Колеви против България ".
Майка и щерка дефинитивно осъдиха прокуратурата да им заплати обезщетение за несъответстващо, неефективно и немарливо следствие на убийството на тяхна родственица - майка на едната и баба на другата. (СГС) от 8 март т.г. е извънредно значимо тъкмо тъй като с него дефинитивно прокуратурата е наказана да заплати на потърпевши от закононарушение (а не на обвинени и подсъдими) обезщетение за вреди, породени от некачествено и повърхностно следствие на закононарушение. До момента отбрана против неефективно следствие потърпевшите можеха да търсят единствено пред Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.
Наташа Добрева, юрист от Софийска адвокатска гилдия и прокурист на ищците по делото, е експерт по интернационално право и права на индивида. Представлява жалбоподатели пред Съда в Страсбург, където е спечелила 19 каузи, от които едно по член 2 от Конвенцията за правата на индивида (право на живот). Работила е като повереник на госпожа Нанка Колева по обновеното наказателно произвеждане в осъществяване на решението на Европейски съд по правата на човека " Колеви против България ".
Майка и щерка дефинитивно осъдиха прокуратурата да им заплати обезщетение за несъответстващо, неефективно и немарливо следствие на убийството на тяхна родственица - майка на едната и баба на другата. (СГС) от 8 март т.г. е извънредно значимо тъкмо тъй като с него дефинитивно прокуратурата е наказана да заплати на потърпевши от закононарушение (а не на обвинени и подсъдими) обезщетение за вреди, породени от некачествено и повърхностно следствие на закононарушение. До момента отбрана против неефективно следствие потърпевшите можеха да търсят единствено пред Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.
Решението на съда показва една неосъществена до момента опция за основаване на вътрешноправно средство за отбрана на потърпевшите, което замести подаването на тъжба до Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). Според стандартите на Европейски съд по правата на човека обещано вътрешно средство се смята за дейно и надлежно би трябвало да се изчерпи преди подаване на тъжба в Страсбург, когато:
Реклама
с него се открива нарушаване на главно човешко право и с него се присъжда обезщетение.
Решението на Софийски градски съд идва в миг, когато тематиката за безконтролността на прокурорите по разнообразни наказателни производства - изключително от позиция на потърпевшите - се следи с нараснало внимание, в това число и на фона на разисквания законопроект за отговорността на основния прокурор и успеваемостта на наказателното следствие. В този смисъл то има какво да способства за този спор.
Преди година и половина, което в този момент Софийски градски съд на процедура удостоверява, като прибавя и нови причини. Гражданското дело беше формирано след дефинитивно привършване на наказателния развой, в който подсъдимият беше оневинен по обвиняване в обир на стара жена във Видин, на която е нанесен тежък побой, след което тя почива. Присъдата остава единствено за кражба на движимости от вкъщи на дамата, а съучастниците на подсъдимия, в това число същинският причинител на побоя, остават неразкрити.
През октомври 2015 година трима души влизат в къщата на 94-годишната Емилия Бузова в центъра на Видин, пребиват я грубо и я затварят в банята, където тя след това е открита изцяло безпомощна. Въпреки положението й стартира следствие единствено за кражба на движимости. Задържан е единствено един от причинителите за 72 часа, след което и той е пуснат, тъй като полицията дори не е събрала отпечатъци от мястото на престъплението. Междувременно пребитата жена изпада в кома и почива в болничното заведение. Жестокото и отблъскващо закононарушение и мудното и непрофесионално държание на проверяващите стана известно от медиите и провокира мощна социална реакция. По-късно данните за несъответстващите дейности по следствието бяха доказани в хода на наказателния развой, където се откриха редица неточности и пропуски и изпускане на всички горещи следи от закононарушението.
Реклама
В решението на Софийски градски съд се изброяват позволените процесуални пропуски в досъдебното произвеждане, които са установени преди този момент от наказателните съдилища - арестуваните директно след закононарушението трима причинители не са освидетелствани, не са конфискувани биологични и други материални следи от облеклата и обувките им, както и от облеклата и тялото на пребитата жена, не са търсени дактилоскопни следи в жилището, не е извършен разпит на потърпевшата, когато това е било допустимо, преди тя да почине, не са обезпечени и съхранени налични видеозаписи и така нататък Разпитът на арестувания от полицията е осъществен, без да са разяснени правата му по Наказателно-процесуален кодекс и без да е обезпечена адвокатска отбрана, т.е. не по надлежния процесуален ред, по тази причина и признанията, които е направил тогава, не са взети поради от съда, тъй като сходен процесуален пропуск не може да се преодолее посредством показанията на служителите на реда, които са провели разпита. По-късно той се отказал от показанията си.
Искът против прокуратурата е заведен за непозволено увреждане (чл. 49 от Закона за отговорностите и договорите по отношение на член 45) - претърпени неимуществени вреди, породени от дейности и бездействия на нейни чиновници в хода на досъдебното произвеждане, довели до неефективно следствие на осъществено закононарушение по отношение на правото на живот по член 2 от Конвенцията за правата на индивида и главните свободи (КЗПЧОС). В случая Законът за отговорността на страната и общините за вреди е неупотребим, тъй като той планува отговорност на прокуратурата за вреди, породени на обвинени и подсъдими от анулирани като противозаконни актове, само че не и за вреди, породени на потърпевши.
Любопитен е отговорът, който съдът дава на възражението на прокуратурата за недопустимост на делото, тъй като " гражданският съд не е способен да преценя актовете и дейностите на прокурора по следствието ". В мнението на прокуратурата се споделя, че само наблюдаващият прокурор преценя какви процесуално -следствени дейности да бъдат осъществени в досъдебното произвеждане, а контролът върху него се реализира от по-горната прокуратура. Гражданският съд не може да ревизира актовете на прокурора и да сочи нейните пропуски, твърди прокуратурата. Противоправността на дейностите на прокурора може да бъде открита посредством плануваните в Наказателно-процесуален кодекс процедури и ред, а по делото няма данни за анулирани прокурорски актове, няма данни за дейности, бездействия или актове на прокурор, които да са осъществени отговорно от него във връзка служебните му отговорности. Разследващите също били подхванали всички нужни ограничения и дейности, с цел да се обезпечи разкриването на обективната истина по това дело.
Съдът обаче приема, че искът е позволен, и се стимулира с решение на Върховния касационен съд (ВКС) от предходната година, с което прокуратурата е наказана да заплати обезщетение за морални вреди на оживяла от злополука жена поради неефективното следствие на пътнотранспортното произшествие (решение №41 от 22.07.2022 година по гр. д. №1961/2021 година на Върховен касационен съд, Градска канализация, ІІI ГО). Това решение на Върховен касационен съд е евентуално първото въобще в практиката на този съд, с което се ангажира гражданска отговорност на прокуратурата за вреди, породени на потърпевш от закононарушение. Решението на Софийски градски съд надгражда тази процедура на Върховен касационен съд, защото е първото, което преглежда отговорността на прокуратурата към наследниците на съзнателно погубен човек в подтекста на правото на живот и процедурните отговорности по член 2 от ККЗПЧОС.
Майка и щерка дефинитивно осъдиха прокуратурата да им заплати обезщетение за несъответстващо, неефективно и немарливо следствие на убийството на тяхна родственица - майка на едната и баба на другата. (СГС) от 8 март т.г. е извънредно значимо тъкмо тъй като с него дефинитивно прокуратурата е наказана да заплати на потърпевши от закононарушение (а не на обвинени и подсъдими) обезщетение за вреди, породени от некачествено и повърхностно следствие на закононарушение. До момента отбрана против неефективно следствие потърпевшите можеха да търсят единствено пред Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.
Наташа Добрева, юрист от Софийска адвокатска гилдия и прокурист на ищците по делото, е експерт по интернационално право и права на индивида. Представлява жалбоподатели пред Съда в Страсбург, където е спечелила 19 каузи, от които едно по член 2 от Конвенцията за правата на индивида (право на живот). Работила е като повереник на госпожа Нанка Колева по обновеното наказателно произвеждане в осъществяване на решението на Европейски съд по правата на човека " Колеви против България ".
Майка и щерка дефинитивно осъдиха прокуратурата да им заплати обезщетение за несъответстващо, неефективно и немарливо следствие на убийството на тяхна родственица - майка на едната и баба на другата. (СГС) от 8 март т.г. е извънредно значимо тъкмо тъй като с него дефинитивно прокуратурата е наказана да заплати на потърпевши от закононарушение (а не на обвинени и подсъдими) обезщетение за вреди, породени от некачествено и повърхностно следствие на закононарушение. До момента отбрана против неефективно следствие потърпевшите можеха да търсят единствено пред Европейския съд по правата на индивида в Страсбург.
Решението на съда показва една неосъществена до момента опция за основаване на вътрешноправно средство за отбрана на потърпевшите, което замести подаването на тъжба до Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). Според стандартите на Европейски съд по правата на човека обещано вътрешно средство се смята за дейно и надлежно би трябвало да се изчерпи преди подаване на тъжба в Страсбург, когато:
Реклама
с него се открива нарушаване на главно човешко право и с него се присъжда обезщетение.
Решението на Софийски градски съд идва в миг, когато тематиката за безконтролността на прокурорите по разнообразни наказателни производства - изключително от позиция на потърпевшите - се следи с нараснало внимание, в това число и на фона на разисквания законопроект за отговорността на основния прокурор и успеваемостта на наказателното следствие. В този смисъл то има какво да способства за този спор.
Преди година и половина, което в този момент Софийски градски съд на процедура удостоверява, като прибавя и нови причини. Гражданското дело беше формирано след дефинитивно привършване на наказателния развой, в който подсъдимият беше оневинен по обвиняване в обир на стара жена във Видин, на която е нанесен тежък побой, след което тя почива. Присъдата остава единствено за кражба на движимости от вкъщи на дамата, а съучастниците на подсъдимия, в това число същинският причинител на побоя, остават неразкрити.
През октомври 2015 година трима души влизат в къщата на 94-годишната Емилия Бузова в центъра на Видин, пребиват я грубо и я затварят в банята, където тя след това е открита изцяло безпомощна. Въпреки положението й стартира следствие единствено за кражба на движимости. Задържан е единствено един от причинителите за 72 часа, след което и той е пуснат, тъй като полицията дори не е събрала отпечатъци от мястото на престъплението. Междувременно пребитата жена изпада в кома и почива в болничното заведение. Жестокото и отблъскващо закононарушение и мудното и непрофесионално държание на проверяващите стана известно от медиите и провокира мощна социална реакция. По-късно данните за несъответстващите дейности по следствието бяха доказани в хода на наказателния развой, където се откриха редица неточности и пропуски и изпускане на всички горещи следи от закононарушението.
Реклама
В решението на Софийски градски съд се изброяват позволените процесуални пропуски в досъдебното произвеждане, които са установени преди този момент от наказателните съдилища - арестуваните директно след закононарушението трима причинители не са освидетелствани, не са конфискувани биологични и други материални следи от облеклата и обувките им, както и от облеклата и тялото на пребитата жена, не са търсени дактилоскопни следи в жилището, не е извършен разпит на потърпевшата, когато това е било допустимо, преди тя да почине, не са обезпечени и съхранени налични видеозаписи и така нататък Разпитът на арестувания от полицията е осъществен, без да са разяснени правата му по Наказателно-процесуален кодекс и без да е обезпечена адвокатска отбрана, т.е. не по надлежния процесуален ред, по тази причина и признанията, които е направил тогава, не са взети поради от съда, тъй като сходен процесуален пропуск не може да се преодолее посредством показанията на служителите на реда, които са провели разпита. По-късно той се отказал от показанията си.
Искът против прокуратурата е заведен за непозволено увреждане (чл. 49 от Закона за отговорностите и договорите по отношение на член 45) - претърпени неимуществени вреди, породени от дейности и бездействия на нейни чиновници в хода на досъдебното произвеждане, довели до неефективно следствие на осъществено закононарушение по отношение на правото на живот по член 2 от Конвенцията за правата на индивида и главните свободи (КЗПЧОС). В случая Законът за отговорността на страната и общините за вреди е неупотребим, тъй като той планува отговорност на прокуратурата за вреди, породени на обвинени и подсъдими от анулирани като противозаконни актове, само че не и за вреди, породени на потърпевши.
Любопитен е отговорът, който съдът дава на възражението на прокуратурата за недопустимост на делото, тъй като " гражданският съд не е способен да преценя актовете и дейностите на прокурора по следствието ". В мнението на прокуратурата се споделя, че само наблюдаващият прокурор преценя какви процесуално -следствени дейности да бъдат осъществени в досъдебното произвеждане, а контролът върху него се реализира от по-горната прокуратура. Гражданският съд не може да ревизира актовете на прокурора и да сочи нейните пропуски, твърди прокуратурата. Противоправността на дейностите на прокурора може да бъде открита посредством плануваните в Наказателно-процесуален кодекс процедури и ред, а по делото няма данни за анулирани прокурорски актове, няма данни за дейности, бездействия или актове на прокурор, които да са осъществени отговорно от него във връзка служебните му отговорности. Разследващите също били подхванали всички нужни ограничения и дейности, с цел да се обезпечи разкриването на обективната истина по това дело.
Съдът обаче приема, че искът е позволен, и се стимулира с решение на Върховния касационен съд (ВКС) от предходната година, с което прокуратурата е наказана да заплати обезщетение за морални вреди на оживяла от злополука жена поради неефективното следствие на пътнотранспортното произшествие (решение №41 от 22.07.2022 година по гр. д. №1961/2021 година на Върховен касационен съд, Градска канализация, ІІI ГО). Това решение на Върховен касационен съд е евентуално първото въобще в практиката на този съд, с което се ангажира гражданска отговорност на прокуратурата за вреди, породени на потърпевш от закононарушение. Решението на Софийски градски съд надгражда тази процедура на Върховен касационен съд, защото е първото, което преглежда отговорността на прокуратурата към наследниците на съзнателно погубен човек в подтекста на правото на живот и процедурните отговорности по член 2 от ККЗПЧОС.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ