Планът за възстановяване: Нинова иска да се увеличи пряката помощ за икономиката
Настояваме за увеличение на % на директна помощ на българската стопанска система и промишленост. Това съобщи вицепремиерът и министър на стопанската система и промишлеността Корнелия Нинова на брифинг, след среща с работодателските и синдикалните организации във връзка Плана за възобновяване и резистентност.
Нинова акцентира, че има задоволително благоприятни условия и до в този момент за потребление на финансови принадлежности, които не са били използвани от българската стопанска система и предприятия.
Тя счита, че прибавянето на нови принадлежности няма да помогне толкоз.
Нинова изясни, че тези оферти ще се обсъдят и с съдружните сътрудници, тъй като съставляват смяна в досегашните планове във връзка с финансовите принадлежности на директна помощ.
„Изводът на бизнеса и синдикати е, че не могат повече да поемат заеми, тъй като са свръхзадлъжнели, в същото време няма напредък, по тази причина е належащо повече директна помощ“, уточни тя.
Шефът на АИКБ Васил Велев регистрира, че на пазара има кредитен запас за дялови вложения, обществен и частен, български и интернационален, над 4,5 милиарда, а към този момент трета година няма нито лев за директна поддръжка за нововъведения вложения.
„От друга страна българските компании вследствие на насложилите се рецесии – в енергетиката и ковид, тяхната ликвидност и платежоспособност е в допълнение влошена. Затова предоставихме статистика от Българска народна банка – от 2014 година заемите на предприятията се е нараснал с 3%, а потребителските – над 30%. На пазара има задоволително благоприятни условия, само че не се кандидатства за тях“, уточни той.
„Ние предложихме и второ решение. Процедурите по директна поддръжка за вложения в предприятията да стартират неотложно, без значение че не е признат още Плана за възобновяване и развиване. Може да сключваме контракти и да се подготвим и преди да дойдат средствата. Нищо не рискува страната, в случай че стартира осъществяването на Плана на възобновяване в подготвителната му част, нищо, че не е одобрен“, безапелационен бе Велев.
В четвъртък вечерта министър председателят Кирил Петков показа на съдружните сътрудници корекции по Плана за възобновяване.
Все още не е ясно по кое време държавното управление ще изпрати корекциите в проекта за възобновяване и резистентност в Европейската комисия.
Преди седмица Петков съобщи, че България е изпратила в Европейската комисия своя План за възобновяване и резистентност.
В петък стана ясно, че стартира и публичното разискване на Плана за възобновяване.
В средата на октомври предходната година второто служебно държавно управление на Стефан Янев внесе в Европейската комисия предложение за народен проект за възобновяване за 6.6 милиарда евро безплатни средства по Фонда за възобновяване и резистентност на Европейски Съюз. Малко по-късно той бе върнат с голям брой забележки.
Нинова акцентира, че има задоволително благоприятни условия и до в този момент за потребление на финансови принадлежности, които не са били използвани от българската стопанска система и предприятия.
Тя счита, че прибавянето на нови принадлежности няма да помогне толкоз.
Нинова изясни, че тези оферти ще се обсъдят и с съдружните сътрудници, тъй като съставляват смяна в досегашните планове във връзка с финансовите принадлежности на директна помощ.
„Изводът на бизнеса и синдикати е, че не могат повече да поемат заеми, тъй като са свръхзадлъжнели, в същото време няма напредък, по тази причина е належащо повече директна помощ“, уточни тя.
Шефът на АИКБ Васил Велев регистрира, че на пазара има кредитен запас за дялови вложения, обществен и частен, български и интернационален, над 4,5 милиарда, а към този момент трета година няма нито лев за директна поддръжка за нововъведения вложения.
„От друга страна българските компании вследствие на насложилите се рецесии – в енергетиката и ковид, тяхната ликвидност и платежоспособност е в допълнение влошена. Затова предоставихме статистика от Българска народна банка – от 2014 година заемите на предприятията се е нараснал с 3%, а потребителските – над 30%. На пазара има задоволително благоприятни условия, само че не се кандидатства за тях“, уточни той.
„Ние предложихме и второ решение. Процедурите по директна поддръжка за вложения в предприятията да стартират неотложно, без значение че не е признат още Плана за възобновяване и развиване. Може да сключваме контракти и да се подготвим и преди да дойдат средствата. Нищо не рискува страната, в случай че стартира осъществяването на Плана на възобновяване в подготвителната му част, нищо, че не е одобрен“, безапелационен бе Велев.
В четвъртък вечерта министър председателят Кирил Петков показа на съдружните сътрудници корекции по Плана за възобновяване.
Все още не е ясно по кое време държавното управление ще изпрати корекциите в проекта за възобновяване и резистентност в Европейската комисия.
Преди седмица Петков съобщи, че България е изпратила в Европейската комисия своя План за възобновяване и резистентност.
В петък стана ясно, че стартира и публичното разискване на Плана за възобновяване.
В средата на октомври предходната година второто служебно държавно управление на Стефан Янев внесе в Европейската комисия предложение за народен проект за възобновяване за 6.6 милиарда евро безплатни средства по Фонда за възобновяване и резистентност на Европейски Съюз. Малко по-късно той бе върнат с голям брой забележки.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ