Най-голямата мистерия в съвременната ни история — контактът в Царичина
Наскоро в Централния боен клуб се състоя премиерата на книгата на Елисавета Логинова “Царичина. Съдбовен контакт”, написа "Труд ". Феноменът, под чието управление се организират разкопките на Царичина, за пръв път споделя за най-голямата тайнственост в актуалната ни история. Нужни са й 28 години, с цел да се реши да го направи. “Длъжна бях, дано хората да запомнят с хубаво това, което екипът от военни и аз сътворихме”, споделя Логинова.
Когато Царичина навлиза с груби войнишки ботуши в живота й, Елисавета Логинова е щастлива и безгрижна 32-годишна жена и е у дома по майчинство с двете си деца — Явор на 8 и Иван на 2 години. Един ден брачният партньор й Илия Логинов, който работи в Министерството на защитата, й звъни, че шефът на Генералния щаб Радню Минчев желае да я види. Той я разпитва по какъв начин и с кого открива телепатичния си контакт. Когато тя познава, че ще бъде заменен шефът на турския Генщаб, военните се убеждават във феноменалните й качества.
Ели, както я назовават всички, като дете постоянно сънува оракулски сънища, които се сбъдват, само че за нея това е детска игра. Тя приключва Националната гимназия за приложни изкуства с керамика и работи като културномасовик в хранително-вкусовия комбинат “Христо Ников”. Няколко месеца преди 6 декември 1990 година — началото на интервенцията Царичина, й се случват странни неща. Когато играе с децата на кряскане на извънземни и взема молив, той се завърта към оста си и стартира да изписва странни знаци. Мъчи я непоносима болежка в слънчевия сплит, която изчезва, когато стартира контактът с нейните Учители, както ги назовава. Те се показват с имената Роро и Сорел и оповестяват, че болката ще отшуми след месец-два, когато усвои силата, излъчена от тях.
Ели стартира да сканира хора по улицата — вижда движещи се органи и когато има болест, даже усеща миризмата й. Ужасена, тя се затваря у дома, само че и там не й дават мира — мълвата за невероятните й качества се разнася от човек на човек и идват хора да ги сканира и лекува с силата на ръцете си.
Първоначално задачата на експедицията Царичина е съкровището на цар Самуил. От Учителите си обаче Ели получава доста по-ценна информация — че в земите на селцето лежат останките на първия прачовек на Земята — андрогин, двуполово създание, високо 2,5 метра. Информацията е на път да разбие Дарвиновата доктрина и военните трансформират в ход задачата си — търсят първия човек. Точното място им показва Логинова, като чертае под диктовка скица с 3 дъба и пресечна точка сред тях.
“Изписа се какво ли не — че сме живели луксозно, че сме харчили доста пари. Ако е разкош това, че спях във войнишки камион, че бях по 14 до 16 часа подземен и ядях войнишка храна, че един път седмично слизах до София да се изкъпя… От книгата хората ще схванат с какъв възторг работехме, без да жалим сили, без да мислим за възнаграждение, тъй като осъзнавахме какъв брой е значима задачата ни и, че тя ще популяризира България”, споделя Ели.
До международната сензация по този начин и не се стига заради непредвиденото закриване на обекта през ноември 1992 година, само че налице е друга планетарна сензация — първият меродавен, очевиден контакт сред земни поданици и извънземен разсъдък. Факт, за който Логинова разполага с 1000 страници доказателства от 4-те й тетрадки, в които написа и рисува под диктовка на Учителите по време на експедицията. На 12 май 1991 година в Царичина каца галактически транспортен съд, забелязан и от локалните поданици, а тя рисува по какъв начин наподобяват пришълците. По-късно Учителите й оповестяват, че в галактическото пространство съществува по този начин нареченият галактически колакториум, с енергийни общности от разнообразни планетарни системи и те вземат решение кой, къде и по какъв начин да подава информация. И да не се опасяваме, тъй като задачата им е доброжелателна — да се опази планетата ни.
След интервенцията Логинова е оповестена за луда и е изследвана от екип от психиатри и психолози. Заключението е, че е изцяло естествена, само че с неповторими за времето феноменални качества. По гледище на лекари тя приключва Лондонския лицей по хомеопатия. Пътува до Индия, усвоява тибетска медицина и други източни способи на лекуване. Днес съчетава невероятното лечебно влияние на ръцете си с източните способи в основания от нея Център за нетрадиционна медицина “Ели Логинова”. Преди “Царичина. Съдбовен контакт” е издала още 6 книги, написани с задачата да оказва помощ на хората.
Мистерията с тетрадките
Целият списък по работата на екипа, включително и 4-те тетрадки на Логинова — 1000 страници с текстове на непознати писмености, схеми, чертежи и рисунки, които тя е правила под диктовката на Учителите, е иззет, а след това липсващ от секретната секция на Генщаба. Наскоро обаче тя е получила положителни вести от Учителите — че са там, където може да се работи с тях, и че се работи интензивно по всичко, с цел да може да съществува нашата Земя.
Как запълвах лист след лист с чудати рисунки и знаци
След кацането на кораба в Царичина нещата се трансформираха. В късните часове на тази невероятна вечер си легнах със мощно главоболие, което беше почнало още с приближаването на галактическия транспортен съд. Мислех, че няма да мога да заспя, само че обратно на упованията си бързо се унесох. Спомням си доста ясно съня от тази нощ. Събуждам се напълно сама на обекта. Имам възприятието, че всички са отишли някъде. Излизам от фургона, с цел да ги потърся, само че вместо хора от екипа виждам няколко странни силуета пред входа на тунела. Тръгвам към тях. Искам да извикам, само че нямам глас.
Наподобяващите индивиди фигури отварят вратата и влизат в обекта. Аз ги последвам страхливо. Влизам в тунела. Внезапно ярка светлина изпълва цялото пространство в близост, заслепява ме и като че ли минава през мен. Картината се трансформира, стартират да се появяват странни знаци. Много са и стават от ден на ден и повече. Необикновеното писмо стартира да се наслагва по пода, по тавана, по стените на тунела. Стреснах се и се разсъниха. Главата ми щеше да се пръсне от напрежение, сърцето ми учестено препускаше. Не знаех къде съм. За момент изгубих ориентировка. Какво беше това? Усещах се будна, само че продължавах да виждам ясно картината с красивото писмо, което някой рисуваше пред очите ми. Грабнах трескаво писалка и започнах да изписвам тези знаци. Една след друга се заредиха страници с хубав текст. Йероглифи, чертежи, формули, рисунки…
Така след съня, последвал кацането на кораба в Царичина, аз започнах да запълвам лист след лист с чудати рисунки и знаци. Правех го някак машинално, от единствено себе си. Илия разказваше, че доста постоянно, спейки, аз съм вземала тетрадката, приготвена до възглавницата ми, и съм изписвала цели страници. Налагало се е да ми вземе химикалката и тетрадката от ръцете, с цел да заспя отново умерено и мозъкът ми да си почине.
Първо започнах да върша рисунки, а с тях последователно се появиха и текстовете. Особеното в първата серия знаци беше, че до всеки от тях имаше дребна цифра. Последва една история за дървен транспортен съд, с който хората пристигнали да заживеят на Земята.
След това стартира да тече текстът, който записвах в тетрадките. Някои страници бяха запълнени единствено с думи и фрази. При други отляво имаше поле с рисунки и след това следваха йероглифните знаци, постоянно съчетани с формули. И по този начин ден след ден, до момента в който към края страниците надвишиха хиляда. Всяка една тетрадка, както обясних по-рано, се прибираше и завеждаше в секретната секция на Генералния щаб. Когато попитахме Учителите за какво текстовете съчетават знаци от разнообразни писмености, ни обясниха, че се минава през друг метод на приемане и предаване на информацията, присъщ за другите писмености. Това е вибриране и до момента в който ръката ми усвоява приемането на информацията посредством един тип писмо, то ще минава през разнообразни, условно казано, шрифтове. По-късно, около затварянето на обекта, военачалник Динев изиска експертиза от Института по графология, с цел да се вземе отговорно решение дали има смисъл да се работи върху разчитането на текстовете.
Експертизата потвърди, че това е писмо в развиване, което се трансформира в процеса на работата; че носи информация и че е почерк на еднакъв човек.
По това време в Банкя имаше конфиденциален център за създаване на шрифтове, където изследваха всеки знак. В умозаключение специалистите се произнесоха, че това е кодирано писмо, което носи доста информация. Въз основа на тяхното мнение беше образувана работна група, която да се заеме с разчитането на текстовете след затварянето на обекта в Царичина. Тази документи също би трябвало да се съхранява в Генералния щаб, в случай че не е последвала участта на останалите мемоари и материали.
През есента на 1992, по времето на чуванията ни от другите работни групи към комисията, която трябваше да се произнесе по работата ни в Царичина, се срещнах с Божидар Димитров. На срещата с него от страна на плана бяхме военачалник Динев, полковник Цветко Кънев, Илия и аз, а той пристигна с един млад мъж от археологическия музей. Пред всички Божидар Димитров ми зададе няколко характерни въпроса, аз влязох в контакт и му отговорих. Той съобщи на висок глас, че нямало от кое място да разполагам с тази информация. И въобще никой в България, с изключение на него не я знаел, тъй като той я бил прочел в библиотеката на Ватикана и не било разрешено тя да се изнася отвън. Поясни още, че занапред предстояло да огласи тези значими за нашата история данни. Накрая заключи, че в действителност съм можела да получавам неповторима информация, случилото се го доказвало. И той самият имал племенник (или племенница, не си припомням точно) със качества за контакт, тъй че доста вярвал в тези неща. Не знам какво го накара по-късно, към този момент като член на комисията, да се отметне от думите си и да се обърне против мен. Впрочем не един и двама услужливо не помниха истината и пренаписаха историята с Царичина, за какво не и той…
Впрочем същият непонятен поврат настъпи и при Димитър Овчаров, който в началото смяташе, че текстовете, които изписвам, са неповторими. Генерал Динев се беше срещал с него, с цел да чуе мнението му персонално. Археологът го беше уверил, че на драго сърце би се присъединил в работната група за разчитане на текстовете. По-късно, след закриването на обекта в Царичина, сходно на сътрудника си по комисия господин Димитров и той се отхвърли от мнението си. Излезе с истинска теза, от която хората схванаха (аз самата също),че съм основала нова книжовност, тъй като съм била учила антични езици и култури. Да се смееш ли, да плачеш ли… Междувременно ден след ден продължавах да изписвам десетки страници с тези странни и красиви писмена. Текстовете се трупаха. Генерал Динев реши, че би трябвало да се срещнем и с Аксиния Джурова. Помнехме и думите на Ванга да търсим интензивно помощ за разчитането на текстовете. […]
Когато Царичина навлиза с груби войнишки ботуши в живота й, Елисавета Логинова е щастлива и безгрижна 32-годишна жена и е у дома по майчинство с двете си деца — Явор на 8 и Иван на 2 години. Един ден брачният партньор й Илия Логинов, който работи в Министерството на защитата, й звъни, че шефът на Генералния щаб Радню Минчев желае да я види. Той я разпитва по какъв начин и с кого открива телепатичния си контакт. Когато тя познава, че ще бъде заменен шефът на турския Генщаб, военните се убеждават във феноменалните й качества.
Ели, както я назовават всички, като дете постоянно сънува оракулски сънища, които се сбъдват, само че за нея това е детска игра. Тя приключва Националната гимназия за приложни изкуства с керамика и работи като културномасовик в хранително-вкусовия комбинат “Христо Ников”. Няколко месеца преди 6 декември 1990 година — началото на интервенцията Царичина, й се случват странни неща. Когато играе с децата на кряскане на извънземни и взема молив, той се завърта към оста си и стартира да изписва странни знаци. Мъчи я непоносима болежка в слънчевия сплит, която изчезва, когато стартира контактът с нейните Учители, както ги назовава. Те се показват с имената Роро и Сорел и оповестяват, че болката ще отшуми след месец-два, когато усвои силата, излъчена от тях.
Ели стартира да сканира хора по улицата — вижда движещи се органи и когато има болест, даже усеща миризмата й. Ужасена, тя се затваря у дома, само че и там не й дават мира — мълвата за невероятните й качества се разнася от човек на човек и идват хора да ги сканира и лекува с силата на ръцете си.
Първоначално задачата на експедицията Царичина е съкровището на цар Самуил. От Учителите си обаче Ели получава доста по-ценна информация — че в земите на селцето лежат останките на първия прачовек на Земята — андрогин, двуполово създание, високо 2,5 метра. Информацията е на път да разбие Дарвиновата доктрина и военните трансформират в ход задачата си — търсят първия човек. Точното място им показва Логинова, като чертае под диктовка скица с 3 дъба и пресечна точка сред тях.
“Изписа се какво ли не — че сме живели луксозно, че сме харчили доста пари. Ако е разкош това, че спях във войнишки камион, че бях по 14 до 16 часа подземен и ядях войнишка храна, че един път седмично слизах до София да се изкъпя… От книгата хората ще схванат с какъв възторг работехме, без да жалим сили, без да мислим за възнаграждение, тъй като осъзнавахме какъв брой е значима задачата ни и, че тя ще популяризира България”, споделя Ели.
До международната сензация по този начин и не се стига заради непредвиденото закриване на обекта през ноември 1992 година, само че налице е друга планетарна сензация — първият меродавен, очевиден контакт сред земни поданици и извънземен разсъдък. Факт, за който Логинова разполага с 1000 страници доказателства от 4-те й тетрадки, в които написа и рисува под диктовка на Учителите по време на експедицията. На 12 май 1991 година в Царичина каца галактически транспортен съд, забелязан и от локалните поданици, а тя рисува по какъв начин наподобяват пришълците. По-късно Учителите й оповестяват, че в галактическото пространство съществува по този начин нареченият галактически колакториум, с енергийни общности от разнообразни планетарни системи и те вземат решение кой, къде и по какъв начин да подава информация. И да не се опасяваме, тъй като задачата им е доброжелателна — да се опази планетата ни.
След интервенцията Логинова е оповестена за луда и е изследвана от екип от психиатри и психолози. Заключението е, че е изцяло естествена, само че с неповторими за времето феноменални качества. По гледище на лекари тя приключва Лондонския лицей по хомеопатия. Пътува до Индия, усвоява тибетска медицина и други източни способи на лекуване. Днес съчетава невероятното лечебно влияние на ръцете си с източните способи в основания от нея Център за нетрадиционна медицина “Ели Логинова”. Преди “Царичина. Съдбовен контакт” е издала още 6 книги, написани с задачата да оказва помощ на хората.
Мистерията с тетрадките
Целият списък по работата на екипа, включително и 4-те тетрадки на Логинова — 1000 страници с текстове на непознати писмености, схеми, чертежи и рисунки, които тя е правила под диктовката на Учителите, е иззет, а след това липсващ от секретната секция на Генщаба. Наскоро обаче тя е получила положителни вести от Учителите — че са там, където може да се работи с тях, и че се работи интензивно по всичко, с цел да може да съществува нашата Земя.
Как запълвах лист след лист с чудати рисунки и знаци
След кацането на кораба в Царичина нещата се трансформираха. В късните часове на тази невероятна вечер си легнах със мощно главоболие, което беше почнало още с приближаването на галактическия транспортен съд. Мислех, че няма да мога да заспя, само че обратно на упованията си бързо се унесох. Спомням си доста ясно съня от тази нощ. Събуждам се напълно сама на обекта. Имам възприятието, че всички са отишли някъде. Излизам от фургона, с цел да ги потърся, само че вместо хора от екипа виждам няколко странни силуета пред входа на тунела. Тръгвам към тях. Искам да извикам, само че нямам глас.
Наподобяващите индивиди фигури отварят вратата и влизат в обекта. Аз ги последвам страхливо. Влизам в тунела. Внезапно ярка светлина изпълва цялото пространство в близост, заслепява ме и като че ли минава през мен. Картината се трансформира, стартират да се появяват странни знаци. Много са и стават от ден на ден и повече. Необикновеното писмо стартира да се наслагва по пода, по тавана, по стените на тунела. Стреснах се и се разсъниха. Главата ми щеше да се пръсне от напрежение, сърцето ми учестено препускаше. Не знаех къде съм. За момент изгубих ориентировка. Какво беше това? Усещах се будна, само че продължавах да виждам ясно картината с красивото писмо, което някой рисуваше пред очите ми. Грабнах трескаво писалка и започнах да изписвам тези знаци. Една след друга се заредиха страници с хубав текст. Йероглифи, чертежи, формули, рисунки…
Така след съня, последвал кацането на кораба в Царичина, аз започнах да запълвам лист след лист с чудати рисунки и знаци. Правех го някак машинално, от единствено себе си. Илия разказваше, че доста постоянно, спейки, аз съм вземала тетрадката, приготвена до възглавницата ми, и съм изписвала цели страници. Налагало се е да ми вземе химикалката и тетрадката от ръцете, с цел да заспя отново умерено и мозъкът ми да си почине.
Първо започнах да върша рисунки, а с тях последователно се появиха и текстовете. Особеното в първата серия знаци беше, че до всеки от тях имаше дребна цифра. Последва една история за дървен транспортен съд, с който хората пристигнали да заживеят на Земята.
След това стартира да тече текстът, който записвах в тетрадките. Някои страници бяха запълнени единствено с думи и фрази. При други отляво имаше поле с рисунки и след това следваха йероглифните знаци, постоянно съчетани с формули. И по този начин ден след ден, до момента в който към края страниците надвишиха хиляда. Всяка една тетрадка, както обясних по-рано, се прибираше и завеждаше в секретната секция на Генералния щаб. Когато попитахме Учителите за какво текстовете съчетават знаци от разнообразни писмености, ни обясниха, че се минава през друг метод на приемане и предаване на информацията, присъщ за другите писмености. Това е вибриране и до момента в който ръката ми усвоява приемането на информацията посредством един тип писмо, то ще минава през разнообразни, условно казано, шрифтове. По-късно, около затварянето на обекта, военачалник Динев изиска експертиза от Института по графология, с цел да се вземе отговорно решение дали има смисъл да се работи върху разчитането на текстовете.
Експертизата потвърди, че това е писмо в развиване, което се трансформира в процеса на работата; че носи информация и че е почерк на еднакъв човек.
По това време в Банкя имаше конфиденциален център за създаване на шрифтове, където изследваха всеки знак. В умозаключение специалистите се произнесоха, че това е кодирано писмо, което носи доста информация. Въз основа на тяхното мнение беше образувана работна група, която да се заеме с разчитането на текстовете след затварянето на обекта в Царичина. Тази документи също би трябвало да се съхранява в Генералния щаб, в случай че не е последвала участта на останалите мемоари и материали.
През есента на 1992, по времето на чуванията ни от другите работни групи към комисията, която трябваше да се произнесе по работата ни в Царичина, се срещнах с Божидар Димитров. На срещата с него от страна на плана бяхме военачалник Динев, полковник Цветко Кънев, Илия и аз, а той пристигна с един млад мъж от археологическия музей. Пред всички Божидар Димитров ми зададе няколко характерни въпроса, аз влязох в контакт и му отговорих. Той съобщи на висок глас, че нямало от кое място да разполагам с тази информация. И въобще никой в България, с изключение на него не я знаел, тъй като той я бил прочел в библиотеката на Ватикана и не било разрешено тя да се изнася отвън. Поясни още, че занапред предстояло да огласи тези значими за нашата история данни. Накрая заключи, че в действителност съм можела да получавам неповторима информация, случилото се го доказвало. И той самият имал племенник (или племенница, не си припомням точно) със качества за контакт, тъй че доста вярвал в тези неща. Не знам какво го накара по-късно, към този момент като член на комисията, да се отметне от думите си и да се обърне против мен. Впрочем не един и двама услужливо не помниха истината и пренаписаха историята с Царичина, за какво не и той…
Впрочем същият непонятен поврат настъпи и при Димитър Овчаров, който в началото смяташе, че текстовете, които изписвам, са неповторими. Генерал Динев се беше срещал с него, с цел да чуе мнението му персонално. Археологът го беше уверил, че на драго сърце би се присъединил в работната група за разчитане на текстовете. По-късно, след закриването на обекта в Царичина, сходно на сътрудника си по комисия господин Димитров и той се отхвърли от мнението си. Излезе с истинска теза, от която хората схванаха (аз самата също),че съм основала нова книжовност, тъй като съм била учила антични езици и култури. Да се смееш ли, да плачеш ли… Междувременно ден след ден продължавах да изписвам десетки страници с тези странни и красиви писмена. Текстовете се трупаха. Генерал Динев реши, че би трябвало да се срещнем и с Аксиния Джурова. Помнехме и думите на Ванга да търсим интензивно помощ за разчитането на текстовете. […]
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ