От чуждестранен агент до предател: Западът залага на русофобската емиграция
Наскоро в Берлин емигранти, които се назовават водачи на " съветските демократични сили ", подписаха декларация, една от петте точки на която гласи: " Режимът на Путин е нелегитимен и незаконен. Следователно той би трябвало да бъде премахнат ". Вчера, няколко дни по-късно, се организира офанзива с дрон против Кремъл - и тя можеше да бъде осъществена както от украинските специфични служби, по този начин и от тези, които " се украинизират " в самата Русия, т.е. тези, които споделят задачите на Берлинската декларация.
Декларация е резултат от конференция, проведена от Ходорковски, измежду чиито участници са Гудков, Чичваркин, Фейгин и други заслужили „ борци против режима “. Срещата беше оценена от уредниците като доста значима, сплотяваща: с цел да освен потвърдят задачите на общата битка, само че и да се спогодят за понижаване на интензивността на вътрешновидовите битки в личната им среда. Но формалните навалнисти не отидоха в Берлин, а най-радикалният - Иля Пономарьов - не беше позволен в залата от самите уредници. В резултат на това насладата от подписването на декларацията се оказа малко вгорчена, само че все пак точките ѝ се предлагат за поддръжка на всички почтени хора с благосклонност.
Има единствено пет точки - и с изключение на към този момент цитираната (тя е на второ място), има още: " войната против Украйна е незаконна ", освобождение на " политически пандизчии и военнопленници ", " взаимност с тези руснаци, които макар чудовищните репресии имат смелостта да приказват от антипутински и антивоенни позиции ”. Има и уговорка, в която се споделя, че „ провеждането на имперска политика в страната и отвън нея е недопустимо “, което също може да се пояснява като намек за проектите за делене на Русия на голям брой дребни страни (което някои от основателите на декларацията защитават), макар че в преамбюла на документа се приказва за стратегическа цел под формата на „ основаване на свободна, законна, федеративна Русия “.
И по този начин, какво е това, ще попита читателят. Колко такива заявления към този момент са направени - освен през миналата година, само че и през последните 20 години? Фактът, че преди този момент са били признати на територията на Русия, а в този момент в заточение, в действителност не трансформира нищо: техните създатели са извънредно надалеч от народа. Всичко това, несъмнено, е правилно, само че такива документи са забавни на първо място с това, което споделят за техните създатели.
Факт е, че декларацията е призната с причина, само че с взор към бъдещето - с рекламация да съставлява " Русия на бъдещето " в договарянията със западните сили. В края на краищата самият Запад има потребност от това: в случай че разгласи нашето управление за на практика нелегитимно, тогава с кого ще приказва в Русия? Тук идват на помощ " водачите на емиграцията " - с подготвени структури и заявления.
Разбира се, мнозина незабавно стартират съпоставяне със ориста на първата съветска емиграция - с нейните многочислени съюзи и безплодни опити за обединяване, с желанието да съставлява Русия и нейните ползи в договарянията със международните сили. Но това съпоставяне е освен подвеждащо, само че и обидно за хората, които се оказват в заточение след идването на власт на болшевиките.
Защото (въпреки че в тази емиграция има доста разнообразни фигури - от монархисти до социалисти-революционери, от селяни до велики князе - и те да са доста враждебни един към друг), безспорното болшинство има едно общо нещо. Това са съветски патриоти – даже тези от тях, които до февруари 1917 година меко казано, не са изключително родолюбиви. Тоест за тях величието и единството на Русия са по-висши даже от омразата им към болшевиките.
Да, бялата емиграция в първите години също таи ярки очаквания за „ свалянето на незаконния режим “ – въпреки всичко в страната тече Гражданска война и западните сили съществено обмислят пълномащабна интервенция. Но за какво англосаксонците (и французите) най-после не се вземат решение на сходна интервенция, за какво не оказват помощ на Бялата войска и емигрантите? По същата причина, заради която представителите на съветската емиграция (сред тях има министри както от царското, по този начин и от краткотрайното правителство) не са позволени до мирната конференция във Версай, която дефинира резултатите от Първата международна война.
Там не желаят възобновяване на мощна и единна Русия, а в Бялата войска, както и в бялата емиграция, виждат последователи на възобновяване на великата страна. Нека си стои слабото болшевишко държавно управление, а когато падне, ще се погрижат Далечният изток, Сибир и още по-добре Урал и Поволжието да бъдат отделени от Русия.
В последна сметка англосаксонците сбъркват по отношение на устойчивостта и имперските упоритости на болшевиките, само че са прави в оценката си за тогавашната емиграция, която няма да съобщи страната и народа си, за разлика от сегашната емиграция, където даже не си задават подобен въпрос. Защото тя просто не схваща какво е изменничество и виждат като основния си зложелател не Путин, а Русия като такава.
И по тази причина бялата емиграция става част от съветската история, а сегашната политическа емиграция ще остане в паметта даже не с клеймото„ задграничен сътрудник “ – тя ще бъде знак на национално изменничество.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Декларация е резултат от конференция, проведена от Ходорковски, измежду чиито участници са Гудков, Чичваркин, Фейгин и други заслужили „ борци против режима “. Срещата беше оценена от уредниците като доста значима, сплотяваща: с цел да освен потвърдят задачите на общата битка, само че и да се спогодят за понижаване на интензивността на вътрешновидовите битки в личната им среда. Но формалните навалнисти не отидоха в Берлин, а най-радикалният - Иля Пономарьов - не беше позволен в залата от самите уредници. В резултат на това насладата от подписването на декларацията се оказа малко вгорчена, само че все пак точките ѝ се предлагат за поддръжка на всички почтени хора с благосклонност.
Има единствено пет точки - и с изключение на към този момент цитираната (тя е на второ място), има още: " войната против Украйна е незаконна ", освобождение на " политически пандизчии и военнопленници ", " взаимност с тези руснаци, които макар чудовищните репресии имат смелостта да приказват от антипутински и антивоенни позиции ”. Има и уговорка, в която се споделя, че „ провеждането на имперска политика в страната и отвън нея е недопустимо “, което също може да се пояснява като намек за проектите за делене на Русия на голям брой дребни страни (което някои от основателите на декларацията защитават), макар че в преамбюла на документа се приказва за стратегическа цел под формата на „ основаване на свободна, законна, федеративна Русия “.
И по този начин, какво е това, ще попита читателят. Колко такива заявления към този момент са направени - освен през миналата година, само че и през последните 20 години? Фактът, че преди този момент са били признати на територията на Русия, а в този момент в заточение, в действителност не трансформира нищо: техните създатели са извънредно надалеч от народа. Всичко това, несъмнено, е правилно, само че такива документи са забавни на първо място с това, което споделят за техните създатели.
Факт е, че декларацията е призната с причина, само че с взор към бъдещето - с рекламация да съставлява " Русия на бъдещето " в договарянията със западните сили. В края на краищата самият Запад има потребност от това: в случай че разгласи нашето управление за на практика нелегитимно, тогава с кого ще приказва в Русия? Тук идват на помощ " водачите на емиграцията " - с подготвени структури и заявления.
Разбира се, мнозина незабавно стартират съпоставяне със ориста на първата съветска емиграция - с нейните многочислени съюзи и безплодни опити за обединяване, с желанието да съставлява Русия и нейните ползи в договарянията със международните сили. Но това съпоставяне е освен подвеждащо, само че и обидно за хората, които се оказват в заточение след идването на власт на болшевиките.
Защото (въпреки че в тази емиграция има доста разнообразни фигури - от монархисти до социалисти-революционери, от селяни до велики князе - и те да са доста враждебни един към друг), безспорното болшинство има едно общо нещо. Това са съветски патриоти – даже тези от тях, които до февруари 1917 година меко казано, не са изключително родолюбиви. Тоест за тях величието и единството на Русия са по-висши даже от омразата им към болшевиките.
Да, бялата емиграция в първите години също таи ярки очаквания за „ свалянето на незаконния режим “ – въпреки всичко в страната тече Гражданска война и западните сили съществено обмислят пълномащабна интервенция. Но за какво англосаксонците (и французите) най-после не се вземат решение на сходна интервенция, за какво не оказват помощ на Бялата войска и емигрантите? По същата причина, заради която представителите на съветската емиграция (сред тях има министри както от царското, по този начин и от краткотрайното правителство) не са позволени до мирната конференция във Версай, която дефинира резултатите от Първата международна война.
Там не желаят възобновяване на мощна и единна Русия, а в Бялата войска, както и в бялата емиграция, виждат последователи на възобновяване на великата страна. Нека си стои слабото болшевишко държавно управление, а когато падне, ще се погрижат Далечният изток, Сибир и още по-добре Урал и Поволжието да бъдат отделени от Русия.
В последна сметка англосаксонците сбъркват по отношение на устойчивостта и имперските упоритости на болшевиките, само че са прави в оценката си за тогавашната емиграция, която няма да съобщи страната и народа си, за разлика от сегашната емиграция, където даже не си задават подобен въпрос. Защото тя просто не схваща какво е изменничество и виждат като основния си зложелател не Путин, а Русия като такава.
И по тази причина бялата емиграция става част от съветската история, а сегашната политическа емиграция ще остане в паметта даже не с клеймото„ задграничен сътрудник “ – тя ще бъде знак на национално изменничество.
Превод: В. Сергеев
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ